Джейн Ан Кренц
Светлина в сянката (34)

Тридесет и четвърта глава

Зоуи го видя в мига, в който влезе във фоайето. Бе очаквала да го зърне от мястото си до огъня. Бе й се обадил два пъти, веднъж, преди да звънне на полицаите, и втори път, когато бе свършил с тях и бе в колата на път към хотела. И двата пъти тя успя да разбере само в общи линии какво се бе случило.

Втурна се към него, без да я е грижа за персонала на рецепцията, и се хвърли в обятията му. Той я прегърна здраво и я целуна страстно.

— Добре ли си? — прошепна тя.

— Разбира се — прегърна я още по-силно.

За миг тя остана притисната в него, искаше й се да остане толкова близо колкото е възможно по-дълго. Но изведнъж се усети, че са на обществено място.

— Барът все още работи. Можем да поговорим там.

— Едно питие би ми се отразило добре.

Седнаха на малка маса с изглед към черната, проблясваща в сребристо повърхност на осветеното от луната езеро. Заведението бе почти празно. Барманът им донесе две чаши бренди. Зоуи изчака Итън да отпие от своето, преди да започне с въпросите си.

— Ал Дръмър? — попита го най-напред. — Той ли е убиецът?

— Имал е какво да губи — бавно й отговори Итън. — През последните няколко години той тайничко е присвоявал част от печалбата на Харпър. Докторът не е достатъчно добър бизнесмен, за да забележи кражбата, а и не е искал да се прави проверка, за да не разбере никой за тайните му сделки.

— Дръмър добре си е подредил нещата. Присвояване, което едва ли някога е щяло да бъде разкрито от шефа му.

— Било е почти идеално, докато за секретарка на Харпър в клиниката не е била назначена Фенела Лийдс.

Явно е започнала да спи с шефа само, за да разбере как стоят нещата. Бързо е разбрала за тайните сделки с определени клиенти.

— Двете с Аркадия бяхме почти сигурни, че тя е наясно какво става.

— Разбрала е как може да извлече полза, зарязала е Харпър и е прелъстила Ал Дръмър.

— И тогава е разбрала, че счетоводителят вече е успял да си подреди добре нещата — кимна Зоуи. — С Аркадия често ги виждахме да се промъкват в стария склад за лодки. Все се питахме какво ли намира такава жена в него.

— Сключили са сделка. Тя е осигурявала обстойна вътрешна информация за мръсните сделки и е посочвала начин за увеличаване на присвояваните суми. Станали са бизнес партньори. Поне за Фенела е било само бизнес. Дръмър обаче се е влюбил в нея.

— Всичко е започнало да се обърква, когато Леон Грейди е открил къде съм и е решил да се заеме с изнудване за своя сметка, така ли?

— Да. Фенела може и да не е завършила психология в университета, но явно е била доста проницателна по отношение на човешките характери. Веднага е разбрала, че Грейди е намислил нещо, когато той казал на Харпър, че ще отиде да те търси в Лос Анджелис. Знаела е, че все не му стигат парите и сигурно ще използва корпоративната кредитна карта колкото е възможно по-дълго.

— Затова е отишла право при Дръмър и му е казала да следи разходите на Грейди, нали? — предположи Зоуи.

— Да. Според Дръмър била сигурна, че Грейди е станал опасен и застрашава високодоходната им тайна дейност. Решила, че трябва да бъде спрян колкото е възможно по-скоро. Дръмър го проследил до Лос Анджелис, но после му изгубил дирите. Тогава Фенела му дала номера на личната кредитна карта на Леон.

— Как го е направила? От служебния му компютър ли?

— Да, заедно с твоя адрес.

Зоуи потръпна.

— Значи двамата с Дръмър са разбрали, че истинската му цел е Уиспъринг Спрингс.

— Да, но по това време Грейди вече е плащал в брой, което означава, че номерът на кредитната му карта вече не им е вършел работа, за да разберат къде точно в Уиспъринг Спрингс се намира. Затова Дръмър постъпил съвсем логично. Обадил се на най-голямата охранителна и детективска компания в града и използвал името и номера на кредитната карта на Харпър, за да наеме „Раднър“ да направят бързо издирване.

— И „Раднър“ са го намерили.

— Да. Но Фенела разбрала, че също толкова важно е да върнат и теб обратно. Не знаела как ще постъпиш и решила, че също си потенциална опасност за удобната им комбинация с присвояването на пари от „Менър“.

— Освен това съм пациент с висока доходност — горчиво допълни Зоуи.

— Напълно вярно. Затова отишла при Харпър и му казала, че знае къде си. Но не му съобщила, че знае и за Грейди. Докторът изпратил Рон и Ърни да те върнат обратно, Фенела и Дръмър пък си направили план как да се отърват от Леон.

— Кой от двамата е отишъл до Уиспъринг Спрингс, за да го убие? — попита Зоуи. — Фенела или Дръмър?

— Дръмър — отвърна Итън. — Останах с впечатлението, че Фенела не е обичала да поема лично риск, ако е имало как да го избегне. Освен това никой не обръщал голямо внимание на Ал Дръмър. Можел, е да се обади, че е болен, и да отсъства ден-два, без някой да се учуди от това.

— Значи е убедила Дръмър да свърши черната работа, така ли?

— Има известна логика в подобно решение — Итън отпи от брендито и остави чашата си. — Дръмър цял живот е бил ловец. Можел, е да се оправи с оръжието.

— Ясно. Значи Рон, Ърни и Дръмър са били в Уиспъринг Спрингс в един и същи ден, но двамата санитари не са знаели за присъствието на счетоводителя.

— Не. Нито пък Харпър. По-късно, когато Грейди вече не е пречил на никого, Дръмър и Фенела се спотайвали тук и се надявали всичко да се размине.

Зоуи усети да я обзема някакво свирепо задоволство.

— Но не им се размина, защото ние се оженихме, Рон и Ърни ги арестуваха, а ти се зае да разследваш убийството на Грейди.

— В мига, в който ни видя да нахлуваме в клиниката днес, Фенела сигурно е разбрала, че проблемите й едва сега започват. Както обикновено, е подслушала разговора ни в кабинета на Харпър. Чула ни е да му казваме, че разследваме убийството на Грейди и сме сигурни, че убиецът има достъп до данните от кредитната му карта.

— Разбрала е, че ще разнищим цялата заплетена схема, нали?

— Вероятно. — Итън въртеше чашата в ръцете си. — Сигурно е съзнавала, че в крайна сметка ще разберем, че Ал Дръмър е бил в Уиспъринг Спрингс в нощта на убийството на Грейди. И е чула как казахме на Харпър, че ще се постараем скандалът да бъде отразен в медиите. Затова, след като си тръгнахме, се е прибрала у дома и е започнала да си стяга багажа.

— А Дръмър я е последвал?

— Не веднага. По това време не е знаел какво става. Той твърди, че Харпър отишъл при него, след като ние сме си тръгнали, и поискал да знае дали някой е използвал корпоративната му кредитна карта, за да наеме детективска агенция в Уиспъринг Спрингс. Дръмър разбрал останалото за посещението ни в „Менър“ от клюките в офиса. Докато схване, че имат голям проблем, Фенела вече си била тръгнала от работа. Той отишъл до дома й да я види.

— Кога е станало това? Около пет и половина или шест часа?

— Да, тогава — продължи Итън. — Скарали се. Тя му казала, че прекратява връзката им. Дръмър си тръгнал. Прибрал се вкъщи, изпил няколко чаши и здраво се ядосал. Обадил й се по телефона. Тя не вдигнала.

Това вече го подлудило. Взел пушката си и се върнал в къщата й. Изправил се срещу нея и я застрелял.

— Защо е останал в къщата? Какво е правил на горния етаж, когато ти си пристигнал?

— Преди да я застреля, тя го заплашвала, че е записала няколко техни разговора, включително и един, в който той й казва, че е убил Грейди. Заявила, че ако смята да й създава проблеми, ще го предаде на полицията.

— И когато ти си се появил, е търсил тези записи?

— Да — Итън се загледа навън в тъмното езеро. — Току-що ги бил намерил в един куфар, който Фенела още не била опаковала, когато разбрал, че не е сам в къщата.

Тя затвори очи при мисълта колко близо е бил до смъртта Итън.

— О, господи!

Той не каза нищо. Когато отвори очи, го видя все така втренчен в тъмните води на езерото. Усещаше го, че се затваря дълбоко в себе си, където можеше да остане сам и на спокойствие.

— Итън?

— Ммм? — той отново отпи от брендито, но не отклони поглед от езерото.

Тя се пресегна през масата и постави ръка върху неговата.

— Итън, чуй ме. Знам какво си мислиш, но грешиш. Не си могъл да спасиш Фенела. Не си отговорен за смъртта й, чуваш ли?

Известно време той не продума.

— Ако бях отишъл първо там, вместо да се занимавам с къщата на Вениша Макалистър…

— Не — тя хвана ръката му с две ръце и го стисна здраво, за да привлече вниманието му. — Не можеш да се връщаш назад по този начин. Беше прав да провериш първо дома на докторката. Това бе логично. Да, Фенела е мъртва, но не забравяй, че тя е съучастник в убийството на друг човек. Грейди е мъртъв заради нея.

— Знам.

Не й хареса тонът му. Съгласяваше се с думите й, но усещаше, че потъва още по-дълбоко в онова тъмно място вътре в себе си.

Тя стана, мина от другата страна на масата и го задърпа за ръката. Той, изглежда, не забеляза.

— Итън. Ставай — сякаш се опитваше да вдигне голяма гранитна скала.

Той се намръщи.

— Какво?

— Да тръгваме.

— Къде?

— Горе.

Мъжът сви рамене, допи брендито си и стана.

Хвана го за ръка и го поведе през фоайето, нагоре по стълбите към стаята им на втория етаж. Спря за миг, извади ключа си, отвори вратата и го дръпна да влезе в уютната стаичка.

Затвори вратата, извърна се и се притисна в обятията му.

— Целуни ме — нареди му меко.

Той присви очи по своя странен начин и най-после, изглежда, концентрира вниманието си върху нея. Усети го как отново изплува на повърхността.

Зоуи вдигна устни, обви врата му с ръце и го целуна с цялата си страст.

Той се върна от мястото, където бе потънал, с внезапен прилив на пламенност.

— Зоуи!

Двамата се строполиха на леглото.

 

 

Много по-късно той се събуди и видя, че лунната светлина, влизаща през прозореца, пада под различен ъгъл. Сега осветяваше леглото и очертаваше грациозната извивка на ханша на Зоуи, която лежеше свита на една страна.

Отново усети топлина в тялото си. Този факт го изненада. По-рано бе почувствал как познатата ледена зона го тегли в глъбините си. Това бе място, което бе посещавал понякога през живота си, но чиито дълбини не бе успял да разкрие напълно до смъртта на Дрю.

Тази вечер, докато седеше със Зоуи, загледан в езерото, и си мислеше, че е трябвало първо да иде в къщата на Фенела Лийдс, бе решил, че ледената зона сигурно ще го погълне за доста дълъг период. Бе се чудил дали жената до него ще го напусне през това време. Не би могъл да я вини. Други хора ясно му бяха дали да разбере, че не е особено добра компания, докато се намира в онова странно място.

Но тази вечер не можа да потъне дълбоко. Зоуи го бе издърпала обратно. Познаваше се добре и знаеше, че най-лошото вече е отминало. Всичко щеше да е наред до следващия път, когато нещо го запрати в същата посока.

Но дотогава имаше Зоуи до себе си.

Той обви кръста й с ръка и я придърпа по-близо до себе си.

После заспа.