Джейн Ан Кренц
Светлина в сянката (23)

Двадесет и трета глава

Зоуи наметна белия хавлиен халат, на който имаше монограм с името на хотела, и седна във фотьойла близо до прозореца. Вдигна телефонната слушалка и набра първия номер.

— Кой е? — Гласът на Иън Харпър бе дрезгав от съня и раздразнителен.

Можеше да чуе приглушения звук на телевизор на заден план. Докторът е бил заспал, докато е гледал някой стар филм. Вероятно филм на ужасите, в който има и луд учен, експериментиращ в лабораторията си.

— Здравейте, доктор Харпър — обади се Зоуи. Дори само като разговаряше с него по телефона от разстояние, настръхваше. — Преди бях Сара Клийлънд, но сега можете да ме наричате Зоуи Труакс. Вероятно ме помните като пациентката от стая 232. Онази, за която Форест Клийлънд ви плащаше толкова добре, за да я държите затворена. Исках първа да ви съобщя щастливата новина.

— Сара? — Сега той бе нащрек. — За какво става дума? Къде си?

— Току-що се омъжих. Поздравете съпруга ми.

Итън седеше на ръба на леглото и я наблюдаваше.

Бе гол, само по боксерки. Тя пъхна телефонната слушалка в ръката му. Той леко докосна пръстите й, докато я вземаше. Зоуи усети, че трепери цялата. „Ярост и стари страхове“, помисли си. Трябваше да овладее и двете.

— Обажда се Труакс — каза в слушалката Итън. Гласът му бе по-студен и от най-студения кръг на ада. — Със Зоуи току-що се оженихме и имаме документ, с който да го докажем. Сега аз съм най-близкият й роднина. Това обаждане е само формалност. Искам да съм сигурен, че разбирате. Ако се опитате да я отвлечете, ще тръгна след нея и след вас и ще разбия на пух и прах цялата ви доходна дейност в „Кендъл Лейк Менър“.

Той прекъсна разговора и подаде обратно телефона на Зоуи.

Тя си пое дълбоко въздух и набра домашния номер на Форест Клийлънд, който не бе включен в телефонния указател.

Кимбърли вдигна на четвъртото позвъняване. Звучеше замаяна и объркана.

— Ало?

— Кимбърли, обажда се Сара.

— Сара?

— Сега съм Зоуи. Зоуи Труакс.

— Не разбирам. Къде си? Какво става? — Лека пауза. — Добре ли си?

— Чувствам се чудесно, Кимбърли. Благодаря, че попита. Всъщност, току-що се омъжих. И, разбира се, исках веднага да съобщя на Форест прекрасната новина. Той там ли е?

— Омъжила си се? Но това е невъзможно! Ти си… ти не си добре, Сара.

— Наричай ме Зоуи. И повикай Форест на телефона, ако обичаш.

Настъпи кратка пауза. Зоуи чуваше приглушения глас на Кимбърли като фон. После Форест взе слушалката.

— Сара? Ти ли си?

— Вече не съм Сара Клийлънд — заяви Зоуи. — Името ми е Зоуи Труакс, Форест. Исках да те уведомя, че ще присъствам на годишното събрание и ще бъда придружена от съпруга си. Ако нещо се случи с мен преди големия ден, вярвам, ще се зарадваш да чуеш, че Итън ще гласува с акциите ми от мое име.

— Какво, по дяволите, става там? Къде си?

— В един хотел. Това е сватбената ми нощ.

— Чуй ме — започна Форест с възможно най-авторитетния си глас, — трябва да говоря с теб.

— Можем да поговорим на събранието на управителния съвет. Сега искам да се запознаеш със съпруга ми.

Итън за втори път пое слушалката от ръцете й.

— Аз съм Труакс — обади се той. — Току-що говорих с доктор Харпър в „Кендъл Лейк Менър“ и казах същото и на него. Много е просто. Само косъм да падне от главата на жена ми, и с теб е свършено.

Прекъсна връзката и остави телефона на масичката до леглото.

— Готово — заяви той. — Застраховката ти е в действие.

Тя седна на фотьойла и го погледна.

— Не мога да повярвам, че направи това за мен.

Итън й отправи загадъчната си и възбуждаща усмивка.

— Ще повярваш, когато получиш сметката.