Джейн Фийдър
Нефритови очи (4)

Трета глава

Кит се взираше с невиждащи очи в подиума, където група музиканти свиреха проточени чуждоземни мелодии с тръстикови свирки и глухо биещи тъпани. Момичетата, които изпълняваха сложните фигури на ориенталските танци, се размиваха пред погледа му въпреки гъвкавите си бронзови тела и развяващи се воали. Очите им бяха подчертани с дебели черни линии, по телата им блестяха капчици пот, те се извиваха чувствено в такт с подканващата музика. Ала всичките му мисли и възприятия бяха съсредоточени върху Айша, която седеше до него. Тя не казваше нито дума, фигурата й беше напълно неподвижна — като изсечена от камък статуя, освен когато не изпълняваше желанията му да налее шербет или да му подаде плодове, лепнещи от сироп сладкиши, купичка с вода за измиване на ръцете или кърпа за бърсане. Тя правеше всичко това със сведени очи. Въпреки това Кит усещаше буйния гняв, който разтърсваше тялото й, дълбочината на съпротивата й. Усещаше и очите на Акбар хан, устремени неотстъпно към тях двамата, очи, които излъчваха странна смесица от размисъл и злобно задоволство.

Изведнъж сердарят махна рязко с ръка и музикантите замлъкнаха. Момичето, което танцуваше, пое дълбоко дъх и спря насред движението. После се поклони почтително и изчезна с леки стъпки, следвано от музикантите. Акбар хан се обърна към госта си:

— Надявам се, че не бързаш твърде много да ни напуснеш, Ралстън-хузор. Утре рано бих желал да ти покажа и някои други наши обичаи, за да те позабавлявам. Утре е денят, определен за една любима афганска игра, наречена „бозкаши“. Чувал ли си нещо за тази игра?

Кристофър поклати глава.

— Не, нищо.

— Тогава, млади приятелю, имаш още много да се учиш. Това е нашата игра на живота и ще ти разкрие много черти на афганския характер. — Той го потупа благосклонно по рамото. — Сигурен съм, че ще ти хареса. И не се колебай да ме уведомиш, ако услугите на Айша не са ти били по сърце.

Стройното тяло на младата жена потръпна като от удар, но тя не издаде нито звук. Само докосна чело с ръцете си и с жест повика Кит да я последва. Минаха отново по безбройните коридори и вътрешни дворове. Айша спря едва пред вратата на стаята, която беше отредена за английския гост. Тя отстъпи настрана и го остави да влезе пръв.

Когато вратата се затвори зад гърба й, тя попита сковано:

— По какъв начин бих могла да ти служа, Ралстън-хузор?

— Я не говори глупости! — изфуча Кристофър. — Какво можех да направя? Ако бях отказал, щяха да ми разпорят гърлото само след секунди.

Вместо да отговори, Айша отиде бързо до прозореца и затвори здраво капаците. После се върна до вратата и с безкрайна предпазливост спусна безшумно резето.

— Навсякъде има стражи и ушите им улавят всяка дума.

Кристофър стоеше насред стаята и я гледаше. Меката жълта светлина на газената лампа придаваше златен блясък на бузите й, а в тежката медноцветна коса искряха звездни светлинки. Това не можеше да бъде истина. Дадоха му я за една нощ… и, макар и засрамено, трябваше да признае, че този дар го възбужда. Не, трябваше да се пребори с това примитивно усещане.

— Какво се крие зад всичко това? Той знае ли, че съм те виждал?

— Акбар хан е човек на страстите — отвърна колебливо тя. — И тези страсти са могъщи като афганистанските планини. А хрумванията му са непредвидими. Той мрази британците с такава сила, че ако го знаехте, всички щяхте да се разтреперите от ужас. — Тя огледа неспокойно стаята, после изтупа възглавниците, провери съдържанието на стомната, нареди на масата сладкиши и плодове. — Не се оставяй да бъдеш заблуден от любезността му, Кристофър Ралстън.

— Името ми е Кит — отговори с чужд глас той. — Не можеш ли да спреш за малко?

Айша застина на мястото си.

— Както заповядаш, Ралстън-хузор.

По гърба му пробягаха предателски тръпки.

— Разпусни косите си.

В очите й проблесна изненада. Тя изпълни желанието му с нарочна бавност, свали булото, разплете плитките си и зарови пръсти в косата си. Косата й е толкова дълга, че може да се увие цялата в нея, каза си с нарастваща възбуда Кит.

— Искам да зная какво означава всичко това — заговори задавено той, опитвайки се да запази самообладание. — Защо Акбар хан ми направи такъв щедър подарък? Доколкото зная, той те пази като зеницата на окото си. Как можа да направи това?

— За да те унижи — отговори без заобикалки Айша. — Той смята, че ще те улучи в самата същност на английската ти гордост, като те принуди да признаеш, че един афганистанец има неограничена власт над една жена от твоята раса и над теб самия. Ти нямаше друг избор, освен да приемеш картите, които раздаде той. — Тя вдигна рамене. — Както вече казах, той е човек на крайностите. Ала омразата към твоята раса и към всичко, което олицетворява тя, е основната движеща сила в живота му.

— Ти също принадлежиш към тази раса — напомни й нетърпеливо той.

Айша поклати глава и в гласа й прозвуча неприкрита подигравка:

— Вече не, Ралстън-хузор.

— Напротив, ти си от моята раса! — изсъска ядно Кит, сграбчи крехките й рамене и неволно се наслади на мекотата и нежната им закръгленост. Тя погледна нагоре към него и го дари с обичайната си иронична усмивка.

— Аз не живея според твоите закони и не се подчинявам на английската етикеция, феринджи — отговори спокойно тя.

Кристофър побесня от гняв. С тези думи тя обиждаше и себе си, и него, и всичко, което той представляваше. Дълбоко в себе си той знаеше, че този бесен гняв е предизвикан от ужасяващата увереност, че тази жена не желае да бъде спасена. Пръстите му се впиха болезнено в плътта й, сивите му очи се вледениха.

— И защо Акбар хан ти стори това, Айша? Значи иска да унижи мен, като ми предлага да отведа в леглото си една робиня — англичанка? Не смяташ ли, че иска по-скоро да унижи англичанката в теб!

— Той желае да ми напомни, че вземането на самостоятелни решения не бива да ми става навик — отговори тя и отново вдигна рамене. — Позволих си твърде много, като те доведох тук. Той не е съвсем наясно защо съм го направила, но ако повярва, че идването ти тук има нещо общо с моите чувства или моя интерес към теб… като мъж… като англичанин, тогава вероятно е искал да ми покаже, че мога да имам каквито си искам чувства, но нито за миг не бива да забравям къде ми е мястото и на кого принадлежа.

— А ти изпитваш ли някакъв интерес? — не можа да се сдържи той. Въпросът му прозвуча като шепот в тихата, осветена само от опушената газена лампа нощ. Той вдигна ръка, за да усети под пръстите си мекотата на кожата й, фината извивка на скулите, упоритата линия на брадичката. Усети треперенето й и се усмихна. — Би трябвало да се срамувам — продължи той, — но не мога. И не се чувствам унизен от подаръка на Акбар хан. Искам да взема онова, което ми бе дадено. Искам го повече от всичко на света. Ти изпълваше мислите ми през всички дни и нощи, откакто те видях за първи път край езерото.

— Подаръкът е твой и можеш да си го вземеш — отговори делово тя, но гласът отказа да й се подчинява. — Получи афганистански подарък под формата на афганска жена. Не бива да се срамуваш, че го приемаш.

— Аз искам само теб — отговори възбудено той. — Не искам нито афганистанка, нито англичанка… само теб.

— Никой не може да ме взема, нито да ме дава — отговори твърдо тя. Кожата на лицето й поруменя, по тялото й премина силна тръпка. — Може само когато аз го искам. Това тук… — Ръката й се плъзна по тялото й. — … може да бъде дадено или взето, но мен не.

Устата му се сведе бавно към лицето й.

Къде остана твърдата й воля за съпротива? Айша прие с цялото си същество нежното докосване на устните му. Главата й се отметна назад и разкри крехката ранимост на шията й. Приела поканата, устата му се плъзна надолу и се притисна възбудено до лудо биещия й пулс.

Тя го искаше… беше го искала с всяка частица на тялото си от мига, в който й бе казал, че е дошъл да търси нея, макар и заобиколен от заплашително диви номади. Това невероятно безумие накара сърцето й да забие като лудо и изпрати по тялото й дълбоки сладостни тръпки. Освен това трогна сърцето й, кръвта й закипя, а нервите й се опънаха. Толкова отдавна живееше далече от цивилизацията, постоянно следена и охранявана, скрита от мъжките погледи, и имаше опит само с един-единствен мъж. Сега вдъхваше като замаяна сладкия аромат на този чужденец, усещаше гладко избръснатата му буза върху своята, наслаждаваше се на твърдите му устни, отговаряше им с цялата си страст. Ръцете му притиснаха гърба й, плъзнаха се към съвършено оформените хълбоци, обхванаха твърдото й задниче и го притиснаха към възбудената му мъжественост.

Дрезгавият му глас шепнеше страстни думи, думи, които никога преди това не бе чувала на станалия чужд за нея английски. Тя се притисна към коравите му гърди и се предаде на желанието, което не само познаваше добре, а и умееше да предизвика. Вече нямаше смисъл да си изяснява причините и да търси разумно обяснение за това тръпнещо, замайващо желание, което бе обзело и двамата.

Кит отстъпи назад и очите му блеснаха страстно.

— Искам пак да те видя така, както онзи ден край езерото.

Айша измъкна елечето през главата си и го хвърли на пода. Медноцветните коси се разсипаха по гърдите й и я загърнаха цялата. Белотата на кожата й изпъкна още по-ярко. Ръцете й се плъзнаха към хълбоците и развързаха връзките на прозирните шалвари. Спусна ги на пода и отстъпи настрана, за да се освободи от купчинката кремав сатен. Застана насред стаята, огряна от мътната светлина на газената лампа, и се предложи без свян на погледа му.

Кристофър я попи с очи. Колко много неща беше пропуснал онзи ден… Забраненото в тази среща доведе желанието му до непознати висоти. Никога не беше преживявал подобно нещо. Строгите правила на английското общество му забраняваха да се възползва така безсрамно от положението — но други, много по-великодушни правила го разрешаваха. Той не знаеше дали Айша се подчинява на тези чужди правила, или и тя като него се е поддала на прекрасното и в същото време плашещо чувство, че трябва да загърби целия си досегашен живот. Дали в този момент разкриваше пред него истинската си същност? Последният въпрос беше единственият, който имаше значение, и той разбираше, че е абсолютно необходимо да намери отговора, да е сигурен, че жената, която бе обикнал така внезапно, в този момент чувства и мисли като него.

Той вдигна ръка и я подкани да пристъпи по-близо. Докосна нежно челото й, прокара връхчетата на пръстите си по лицето й, проследи меката линия на устните й, помилва лебедовата шия и спря на ухото. След малко, отдаден цял на нямото си учудване, плъзна ръка към раменете и улови тежък сноп коса. Раздели го и разкри високите гъвкави гърди с нежни розови зърна. Чу как тя си пое въздух и се засмя, когато зърната й се втвърдиха под докосването му. Обхвана с две ръце гърдите й и усети силното биене на сърцето й. Отпусна се бавно на колене и впи устни в едното набъбнало зърно. Горещият му, влажен език закръжи около него и от устните на жената се изтръгна задавен стон.

Кадифената кожа на корема й го помами за нови целувки и скоро езикът му се потопи в нежната вдлъбнатинка на пъпа. Никога не беше докосвал такава съвършена мекота. Кожата й настръхна от допира му, коремните мускули се свиха конвулсивно и потръпнаха, когато пръстите му я обхванаха изотзад. Ръцете му се плъзнаха с наслаждение по хълбоците й и Айша се отпусна доволно в ръцете му, разтърсвана от сладостните тръпки на очакването.

Кристофър раздели бедрата й и започна да ги милва с бавни, ритмични движения. Устните му пиеха сладостта им и усещаха с нарастваща възбуда все по-пълното й отдаване и предчувствието за бурната наслада. Тя потръпна под напора на чувствата си и прошепна задавено името му. После бавно се отпусна пред него на колене. Сръчните й пръсти разтвориха униформата му, докато устните й милваха неговите и го тласкаха към нови върхове на насладата. Тя свали мундира му, целуна зърната на гърдите му, устните й оставиха гореща следа към корема му. После отвори панталона му и смело плъзна устни навътре. Остротата на желанието му причини физическа болка, стори му се, че е отишъл отвъд границите на възможното, но удоволствието тепърва предстоеше. Айша го притисна да легне на килима и се отпусна до него. Устните й бяха навсякъде по тялото му, дразнеха го, възбуждаха го и го даряваха с радостта, която той й бе дал преди малко. Кристофър въздъхна дълбоко и разбра, че тепърва ще преодолява границите на възможното.

По едно време Айша се отдалечи за миг от него и отвори красиво инкрустирано сандъче, оставено на ниската масичка. Лицето му изрази безкрайно учудване, когато видя в ръцете й гъвкавото чорапче, изработено от агнешки мехур.

— Гостните стаи на Акбар хан са подготвени за всички изненади. Ако не бях аз, щяха да ти предложат друга жена и тя също щеше да прибегне до тази защитна мярка. Бременността е само за съпругите, нали разбираш?

Кристофър загуби ума и дума, поразен от тази внезапна деловитост.

— Не ти ли е неприятно?

Айша беше свикнала с тази проста предпазна мярка, но знаеше, че по принцип тя не се предлагаше от жената. За Кит ситуацията беше повече от необикновена, а жената до него беше най-необикновената на света. Най-добре беше да приеме факта като още едно откритие в тази забранена страна, броденето из която му доставяше такава необуздана наслада. Затова Кит поклати глава и протегна ръка да докосне устните й.

— Как би могло?

Внимателно, като превръщаше всяко свое движение в милувка, тя му сложи презерватива и направи това просто действие толкова възбуждащо, че Кристофър застена от наслада и затвори очи.

Той се надигна, положи я да легне на килима и я погледна в лицето. Очите й се усмихваха. Бузите й бяха порозовели, устните й се извиваха чувствено, готови да даряват и да получават наслада.

— Коя си ти? — прошепна задавено той.

— Анабел — отговори тихо тя.

Кристофър се наведе да целуне очите й, после проникна устремно в нея и усети как тялото й се надигна срещу неговото. Само това му стигаше, за да изгуби самообладание.

После двамата лежаха дълго на дебелия килим, осветени от опушената газена лампа, обгърнати от сладостна тишина. Кит се подпря на лакът и я погледна с нещастна усмивка.

— Ах, любов моя — проговори дрезгаво той, — бях бърз като неопитен ученик. Но никога не съм се чувствал така, повярвай. Напълно бях изгубил контрол над чувствата си.

Айша поклати глава и се усмихна.

— И с мен беше същото. — Тя вдигна ръка и докосна лицето му. — Цялата нощ е пред нас, Кит. Тя е достатъчно дълга и ще имаме време за всичко.

Кит впи устни в меката й длан и вкуси солената влага на потта й.

— Анабел — прошепна той, удължавайки с наслада името й. — Анабел. — Освободи се нежно от нея, претърколи се настрана и седна. — Е, сега ще ми разкажеш ли нещо за себе си, Анабел?

— Цели осем години не бях чувала това име — проговори бавно тя и се надигна грациозно. Отиде до масата, на която бяха поставени леген и стомна, изля малко вода на една кърпа и се върна при него. Коленичи и започна да го бърше. След малко го помоли да си легне и да я остави да го почисти и освежи.

Кристофър се отпусна назад и се наслади на това необичайно внимание. Жените, с които беше спал досега, бяха по-склонни да вземат, отколкото да дават. Е, Айша беше минала през друго училище. След като дивата страст беше отшумяла, можеше да посвети вниманието си на хладната действителност. Изведнъж скочи и заяви рязко:

— Достатъчно.

Младата жена го погледна учудено.

— Не ти ли хареса?

— Напомни ми за нещо, което много исках да забравя — отговори кратко той. — Дай ми кърпата.

Тя му я подаде безмълвно, той отиде до масичката, навлажни меката тъкан и се върна при нея на килима.

— Стани — помоли тихо той и й подаде ръка, за да й помогне да се изправи. Обхвана с едната ръка гърдата й, а с другата се зае да я бърше. — Нека го направя за теб, сега, в този момент, докато ти ми разказваш как се озова на това място и при този човек.

Анабел поклати глава и изведнъж се разтрепери. Нежните й ръце обгърнаха стройното тяло в жест на самозащита.

— Това е минало… и не е особено важно.

— Не било важно! Как можеш да говориш така? — Кристофър улови ръцете й и ги разтвори, после учудено установи: — Ти се страхуваш…

Айша разбра, че той е прав. При мисълта, че трябва да съживи в паметта си спомените на ужасеното дете, заровени някъде много дълбоко, за да не я измъчват, по гърба й пробягаха тръпки на ужас. Тя се опита да се изтръгне от ръцете му и обърна глава настрана, за да избяга от проницателния му поглед.

— Не желая да говоря за това.

Кит откри в себе си една напълно нова черта и се смая. Той искаше да утеши тази жена, да отнеме болката й, да я успокои. Не си спомняше някога преди да се е чувствал по този начин. Стреснат, трогнат, изпълнен със съчувствие. Пусна я, взе едно одеяло от ниския диван и я уви от глава до пети.

— Не искам да се страхуваш — зашепна утешително той, прегърна я и я притисна силно до гърдите си. После я сложи да седне на коленете му. — Разкажи ми, Анабел.

— Името ми е Айша — отговори упорито тя, но гласът й трепереше.

— Разкажи ми — помоли повторно той и помилва успокоително косата й.

Тя седя дълго неподвижна, без да се противи на милувките му. Самочувствието и увереността, с които се бе представяла досега пред него, сякаш се бяха разтворили във въздуха.

— Връщахме се в Пешавар и тъкмо минавахме през прохода Кибер… — започна с чужд глас тя.

Кит я слушаше внимателно. В съзнанието му оживя насилствената смърт на родителите й, ушите му забучаха от ужасените викове на нападнатите и дивите крясъци на нападателите, сърцето му затрепери от ужас пред безпомощното страдание на отвлеченото дете.

— Какво стана после? — попита задавено той, когато му се стори, че тя няма намерение да продължи. — Акбар хан ли те взе на коня си?

— О, не! — поклати глава Айша. — Докато ме отведат при Акбар хан, преживях още много страхотии. — Тя се взря в бездната от спомени и изведнъж скочи. — Пусни ме!

— Не ти ли е приятно да те прегръщам? — попита той, изненадан от вълната нежност, която го заля изведнъж.

— Не съм свикнала да ме държат по този начин — отговори искрено тя. — Тези нежности не са в характера на афганските мъже.

— Често казано, до днес и аз не знаех, че съм способен на това — призна с момчешка усмивка той.

Айша също се усмихна и се върна в прегръдката му.

— Човекът от племето гази, който ме взе на коня си, ме остави при себе си няколко седмици. Тогава не знаех, че е чакал Акбар хан да се завърне от крепостта си в Мандела. Много по-късно разбрах, че са искали да ме дадат в дар на сердаря, нещо като законен дял от плячката… Онзи човек беше решил, че ще се харесам на Акбар хан много повече от предметите и говедата. Пък и така беше по-евтино — прибави глухо тя и сама се учуди от облекчението, което изпита. Най-после имаше на кого да разкаже историята си. — За съжаление аз нямах представа какво ме чака и мислех, че ще прекарам целия си живот с онзи мъж и семейството му в студената, мръсна колиба.

— Добре ли се отнасяха с теб? — попита Кит и я прегърна по-силно, за да спре треперенето й.

— Бяха жестоки — отговори сухо тя. — Повече жените, отколкото мъжете. Мисля, че просто не са знаели какво да правят с мен. Не говорех езика им, не разбирах нищичко. Държаха се грубо с мен, защото самите те са свикнали да се отнасят зле с тях. Жертвите станаха отмъстители… Това е доста изкушаващо, не мислиш ли?

Кит си припомни жените, които беше наблюдавал сутринта да се изкачват по стръмната пътека, превити под тежестта на денковете и децата си. Опита се да си представи дванадесетгодишното английско момиче, отраснало в богат дом и обградено с много грижи и внимание и изведнъж изложено на това жестоко и мъчително отношение — и в гърдите му пламна луд гняв.

Анабел усети надигналата се буря, защото тялото му изведнъж се скова и ръцете му изстинаха.

— Не ги преценявай според собствените си представи, феринджи — проговори тя с леката подигравка, която междувременно му бе станала добре позната. — Тези жени не живеят лесно.

— Никога вече не ме наричай така! — проговори ледено той и предупреждението в гласа му беше недвусмислено.

Айша вдигна глава към лицето му и в нефритовите й очи блесна въпрос. После обаче сви рамене.

— И ти си като всички онези, които не правят дори най-малък опит да разберат афганците. Ако хората, които командват в Кабул, бяха положили поне малко усилие, сега нямаше да се намираш в това жалко положение.

— Не ти ли се струва, че загубихме нишката? — попита студено той.

— Наистина ли? Аз не мисля така. — Тя се освободи от ръцете му и се заразхожда напред-назад из стаята. — Както и да е, щом Акбар хан пристигна в Мандела, веднага ме отведоха при него. Тогава бях мръсна и ужасно измършавяла, покрита само с окъсаната рокля, която носех при отвличането си. По онова време вече разбирах и говорех доста добре пачу. Та когато онзи гази ме хвърли на пода пред Акбар хан, облечен с ризница и шлем, и заяви, че ме поднася в дар на сердаря си, разбрах за какво става дума. — Тя прехапа устни и помълча малко. — Разбрах, че съм попаднала в ада и че нямам друг изход, освен смъртта. Започнах да крещя, нарекох онзи гази „син на свиня“ и с всички най-лоши думи, с които може да бъде наречен един мюсюлманин. Той се хвърли да ме бие, но преди да ме е докоснал, Акбар хан го изпъди като куче от стаята.

Тя извади една кайсия от комшийката и впи белите си зъби в златната й сърцевина.

— Така попаднах в зенаната на Акбар хан. Научих го да говори английски, а той ме научи на персийски. Молех го да ми купува книги и той винаги се съгласяваше.

— Научил те е и на други неща — напомни й сухо Кит и му се стори, че леденият вятър развява чапана, с който беше облечен днес следобед.

Айша го разбра много добре.

— Да, научи ме. Но не преди да навърша петнадесет. Той е обвързан с много от племенните водачи на жилзаите чрез женитби с дъщерите и сестрите им, но ме държи далеч от тях и аз съм му благодарна. Освен това се ползвам с необичайно много свободи за една афганска жена.

— Велики Боже! Ти не си афганска жена! — изфуча сърдито той, вбесен от спокойствието й. — Ти си Анабел Спенсър.

— Аз съм Айша — отговори спокойно тя. — И съм доволна от положението си.

— Когато си тръгна оттук, ще дойдеш с мен — заяви твърдо той. — Още не знам как ще те измъкна от тази крепост, но съм твърдо решен да те отведа при сънародниците ти.

Смехът й отекна в ниското помещение.

— Само да можеше да се чуеш — проговори развеселено тя. — Какви думи! Англичанинът отвежда пленницата при народа й… Много ти се иска да се покажеш в ролята на рицар, нали? Свали капаците от очите си, феринджи, и погледни нещата такива, каквито са.

— Проклятие! Казах ти да не ме наричаш така! — Той скочи на крака и се хвърли към нея. Нямаше представа откъде се взе тази ярост, заменила така внезапно бушувалата допреди мигове страст и необикновената нежност, която го изпълваше. Къде остана потребността му да я прегръща и утешава? Сега искаше да я сграбчи и да я раздруса, за да я накара да разбере веднъж завинаги коя е и къде е мястото й, да се откаже от онова, което я свързваше с Афганистан.

Айша го погледна надменно и се уви по-плътно в одеялото.

— Не мога да напусна това място дори и да исках — заговори бавно и отчетливо тя. — Ако Акбар хан реши, ти също няма да напуснеш тази крепост жив. Освен това съм убедена, че нито един англичанин няма да излезе жив от Афганистан.

Кит спря като закован насред стаята и потрепери от твърдостта, с която бяха изречени тези думи.

— Какво искаш да кажеш? — попита предпазливо той. — Защо не искаш да се махнеш оттук? Сериозно ли твърдиш, че желаеш да останеш цял живот затворница в тази зенана?

— Защо не? — отвърна кратко тя и вдигна рамене. — Не вярвам, че положението му тук се различава значително от принудите, които налагат на жените социалните и морални закони на едно армейско селище в Индия. Аз съм израснала в това общество, не помниш ли? Тук поне имам коне и соколи, планините и хора, които не са лицемери, колкото и строги да са законите им. Животът ми изобщо не може да се нарече скучен, Кристофър Ралстън. Пътувам с Акбар хан, обикалям страната надлъж и нашир и той ми отказва само онова, което забранява Коранът.

Кит имаше чувството, че светът, в който бе живял досега, се разлюлява из основи. Откъде бяха дошли в главата й тези неприлични, бунтовнически мисли? Тя не само ги произнасяше гласно, а и вярваше във всяка дума, която казваше. Истината беше написана в нефритовите й очи. За нея той беше просто един сляп, надменен феринджи, а светът, който й предлагаше, беше сиво и пусто място, пълно със закостенели правила и лицемерни закони. Ако проявеше малко повече честност, той трябваше да признае, че гледа на нещата по същия начин. Досега беше играл със света, в който живееше. Намираше го достоен за презрение, незадоволяващ, глупав. Защо иначе се напиваше вечер след вечер? Защо постоянно губеше парите си на игралните маси? Защо бе предизвикал онзи смешен дуел, който го доведе в нецивилизования Афганистан и го направи кавалерист от Източноиндийската компания?

— Сигурно имаш роднини в Англия? — проговори глухо той.

Айша поклати глава.

— И какво от това? Те не означават нищо за мен. Никога не съм виждала Англия. Животът ми тук има смисъл. Дори ако исках, как бих се приспособила към живота на твоето общество? Не, Кристофър Ралстън, ти се върни при твоите хора и ме остави да живея с моите.

— Преди ме нарече Кит — напомни й той, продължавайки да се бори със себе си. Искаше му се да предприеме още един опит, да строши тази стена от убеденост, от която отскачаха лицемерните му обещания.

— Било е заблуда — отвърна сухо тя и захвърли одеялото. — Изплъзнало се е от устата ми в мига на страстта. Вече няма да използвам интимния език на феринджи.

Кристофър закърши ръце. Искаше да я прегърне и да разруши всички бариери, отричащи онова, на което го бяха учили през целия му живот. Но можеше ли да разклати стената на равнодушието й?

— Значи това беше всичко за теб? Наистина ли твърдиш, че е било всичко?

Айша му обърна гръб и вдигна дрехите си от пода.

— Нуждаеш ли се още от мен, Ралстън-хузор?

Щом отново започваше тази игра, той щеше да участва.

— Да, Айша — отговори тържествено той. — Нуждая се от теб. Ти си собственост на Акбар хан и той може да те преотстъпва на когото си иска. Тази нощ те даде на мен. А нощта още не е свършила.

Дрехите паднаха от ръцете й, блестяща копринена купчина в кремаво и турскосиньо. Тя се изправи бавно, все още с гръб към него.

— Какво желаеш от мен?

Той не можеше да откъсне поглед от дългия строен гръб, тесните рамене и крехката талия. Закръгленото дупе и дългите бедра властно го привличаха. Губеше се в хаос от противоречиви чувства. Желаеше я, искаше тялото й, искаше да усети отново умението, с което тя си служеше със собственото си тяло, за да му достави радост. Но тук имаше и още нещо… имаше много повече. В един момент тя му бе разкрила най-съкровената си същност, а сега се затваряше пред него. Въпреки това той продължаваше да я желае.

Кристофър улови дебелия сноп медноцветна коса, нави я на ръката си и се наведе да целуне тила й. Кожата й потръпна под докосването му. Връхчето на езика му остави пареща следа по тила й и спря зад ухото… точно на мястото, където тя бе притиснала камата си. Този спомен предизвика усмивка на устните му и топлият му дъх погъделичка ухото й.

Айша простена задавено и се предаде.

— Нали ти каза, че цялата нощ е пред нас, моя Ана?

Главата й се сведе в безмълвно съгласие и тя не повдигна възражение срещу интимното му обръщение. Той я положи на дивана и я притисна върху възглавниците. Тялото й искреше под мътната светлина на лампата. Тя се опита да скрие блясъка в очите си под златночервените мигли, но когато Кристофър захапа ушенцето й, очите й се отвориха отново, пълни със смях и тъмна страст. Забравила всяка предпазливост, тя му дари отново най-съкровената си същност.