Георги Стоев
СИК 2 (17)

Глава XVII

Поли остана изключително доволен след убийството на циганите. Не толкова заради гробарския бизнес, който получи на часа, а защото най-сетне Женята създаде схема и се реши да поема отговорност. Това отдавна влизаше в неговите планове. Позицията му на бос вече не му позволяваше да участва в дребни престъпления. Ако се появеше някакво голямо убийство, той разбира се щеше да се намеси лично. Но да ходи подир дребни хорица и някакви смръдливи мангали изобщо не му отиваше. Маджо също беше доволен. От дясната си страна държеше бай Миле за тежки случаи, от лявата му страна Поли поемаше дори и без да го осведоми по-леките. Самият той нито поръчваше, нито участваше.

Интересът на организацията към модния подиум възникна постепенно, обаче се настани трайно. Причините бяха много. От една страна в този бизнес имаше много пари, от друга страна даваше възможност да се набавят красиви и стилни курви. До този момент многобройните конкурси ги владееше куцият Росен, който поради липса на пари се съюзи с някакъв си Папазов. После двамата се скараха. Куцият се правеше на шоумен, обичаше да излиза на сцена и да плямпа всевъзможни глупости, докато Папазов действаше подмолно, почти не се появяваше публично. За сметка на това успя да закупи от световните агенции правата за трите основни конкурса. След което напъди Росенчо и започна да работи сам, Куцият веднага изтича при нас.

— Онзи ме ограби! — проплака той. — Помогнете и ще работя за вас.

В интерес на истината имаше известно право. Пък и Папазов се държеше абсолютно нагло. Пратихме му хора за работен разговор, с които той изобщо не пожела да се срещне. Навсякъде твърдеше едно и също:

— Не ме занимавайте с вашите мутренски работи! Аз съм във връзка с големи хора на Запад и вие хич не ме интересувате!

Куцият Росен беше достатъчно луд, за да си въобрази, че сам може да оголи терена. Организира един глупав атентат в тоалетната на зала „Универсиада“, от който пострада абсолютно невинен дядка. Арестуваха го веднага. Стана така, че вместо да остане сам на пазара, той го освободи. Поли обаче знаеше какво да направи. Привика Женята и му сподели:

— Папазов ми пречи сутрин да се наслаждавам на изгрева!

— Този път колко? — попита Женята.

— Този път пет хиляди, както сме се разбрали. Следващата седмица цяла София осъмна с плакати за два паралелни конкурса за красота. Единият беше под егидата на организацията, а другият правеше Папазов. Поли веднага даде знак на Женята, който на свой ред свика групата си. Проучиха набързо навиците на обекта. Обикновено той излизаше привечер и си тръгваше към вкъщи с колата.

Предварително бяха решили помежду си да го застреля най-страхливият от тях — Баката. Само той не знаеше. Ганеца сряза една от гумите. После всички се оттеглиха в кръг, така че модният бос да няма откъде да избяга. Когато Папазов най-сетне се появи, Ганеца деликатно побутна Баката:

— Ти си наред — каза му той.

Нямаше много време за губене. Папазов веднага забеляза надупчената гума и се усъмни, че нещо не е наред. Наведе се да види точно къде е повредена. През това време Баката разтреперан го приближи отзад и го застреля в главата. После притисна с две ръце корема си и започна неудържимо да повръща между паркираните автомобили.

Първи го вдигна Ганеца, след него от другата страна го хвана Бесника. Тръгнаха преспокойно по улицата, заливайки се от смях. Изобщо не им пукаше за убития Папазов. Подиграваха се на Баката, заради проявената слабост. Женята не им даде всичките пари. Удържа за себе си хиляда марки. Все пак човекът възнамеряваше да строи къщичка. С останалите мангизи неговите идиоти си купиха еднакви кожени якета „Авирекс“, които вървяха тогава по шестотин долара и заприличаха на еднояйчни близнаци.

Убийството на Папазов разстресе цялата държава. До този момент мнозина смятаха, че организацията залязва и че се задоволява единствено с безсмислени и трудно осъществими заплахи. Сега се убедиха в нейната решимост да ликвидира противниците си.

— Като че ли съм доволен — извика Маджо при себе си Поли. Беше му дал вече осемдесет хиляди долара за Дебелия Андро. — Толкова имам в момента, братче! — извини се той.

Лъжеше естествено.

— Не са малко — ухили се Поли. Беше събрал вече около петстотин хиляди марки и умуваше в какъв бизнес да ги вкара.

— Усещам те, че не си много доволен — продължи кротко Маджо, но трябва да се съгласиш с мен, че жертвата изобщо не беше трудна за освиткване. Вярно, държавата се промени. Беше много важно това да стане. Аз обаче ги степенувам по трудности на изпълнение. Карамански и Жоро струват много повече.

Междувременно групата на бай Миле и групата на Женята денонощно търсеха пробойна в отбранителната схема на двамата. За тяхно огромно съжаление тя изглеждаше непробиваема. Опитът обаче подсказваше, че и на Карамански, и на Жоро все някой ден защитата няма да издържи.