Кир Буличов
Момиченцето, на което нищо не може да се случи (2) (Разкази за живота на едно малко момиченце от XXI век, записани от нейния баща)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиса от XXI век (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Девочка, с которой ничего не случится, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2010)

Издание:

Кир Буличов. Момиченцето от Земята

фантастични разкази и повести

Издателство „Отечество“, София, 1981

Първо издание

Редактор: Елена Коларова

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Мина Петрова

Код 11/9537721531/6354-3-81

Националност руска. Изд. №551.

Дадена за печат на 22. IV. 1981 г.

Подписана за печат на 20. ХI. 1981 г.

Излязла от печат на 20. ХII. 1981 г.

Издателски коли 16,52 Печатни коли 25,50

Усл. изд. коли 16,02 Формат 32х70/100 Цена 1,03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2-а,

ДП „Балкан“, бул. В. И. Ленин, 113

София 1981

 

Кир Булычев. Девочка с Земли

Издательство „Детская литература“, Москва, 1974 г.

История

  1. — Добавяне

Избирам номер

Алиса не спи. Вече минава девет, а тя не спи. Казвам:

— Алиса, заспивай веднага, иначе…

— Какво „иначе“, татко?

— Иначе ще видеофонирам на баба Яга.

— Коя е баба Яга?

— Е, това всички деца би трябвало да знаят. Баба Яга с метлата — страшна, злобна бабичка, която яде малки деца. Непослушни.

— Защо?

— Защото е лоша и гладна.

— А защо е гладна?

— Защото в къщичката си няма продуктопровод.

— А защо няма?

— Защото живее в много-много стара къщичка вдън гората.

На Алиса й стана толкова интересно, че даже седна в леглото.

— Тя в резерват ли работи?

— Алиса, веднага заспивай!

— Но ти обеща да извикаш баба Яга. Моля ти се, татенце, миличък, извикай баба Яга!

— Ще я извикам. Но ти ще съжаляваш за това.

Приближих се до видеофона и произволно натиснах няколко клавиша. Бях сигурен, че няма да ме свърже с никого и ще се окаже, че баба Яга „не си е в къщи“.

Но сгреших. Екранът на видеофона просветля, засвети по-ярко, чу се щракане — някой на другия край на линията натисна бутона за свързване — и още на екрана не бе успял да се появи образ, когато се разнесе сънен глас:

— Марсианското посолство слуша.

— Татко, ще дойде ли? — извика Алиса от спалнята.

— Тя вече спи — сърдито отвърнах аз.

— Марсианското посолство слуша — повтори гласът.

Обърнах се към видеофона. Оттам ме гледаше млад марсианец. Той имаше зелени очи без мигли.

— Извинете — казах аз, — сигурно съм сбъркал номера.

Марсианецът се усмихна. Той гледаше не към мене, а някъде зад гърба ми. Разбира се, Алиса бе станала от леглото и стоеше боса на пода.

— Добър вечер — каза тя на марсианеца.

— Добър вечер, момиченце.

— У вас ли живее баба Яга?

Марсианецът въпросително ме погледна.

— Разбирате ли — започнах да обяснявам аз, — Алиса не иска да спи и аз реших да се обадя на баба Яга, за да я накаже. Но сгреших номера.

Марсианецът отново се усмихна.

— Лека нощ, Алиса — каза той. — Трябва да спиш, защото иначе татко ще извика баба Яга.

Марсианецът се сбогува с мене и изключи.

— Е, сега ще отидеш ли да спиш? — попитах аз. — Чу ли какво ти каза чичкото от Марс?

— Да. А ти ще ме вземеш ли на Марс?

— Ако слушаш, през лятото ще отидем.

Най-после Алиса заспа и аз отново седнах да работя. Заседях се до един часа през нощта. И изведнъж видеофонът тихо запищя. Натиснах клавиша. Гледаше ме марсианецът от посолството.

— Моля да ме извините, че ви безпокоя толкова късно — каза той, — но видеофонът ви не е изключен и аз реших, че още не спите.

— Моля…

— Не бихте ли ни помогнали? — помоли марсианецът. — Цялото посолство не спи. Преровихме всички енциклопедии, изучихме видеофонния указател, но не можахме да намерим коя е баба Яга и къде живее…