Брайън Перо
Проклятието на Фрея (18)

17
Завръщането на горгоната

Беорф изрева с пълно гърло:

— Амос! Ела тук, Амос!

Младият Пазител на маските спеше недалеч оттам. Вечерта той бе потънал в дрямка и бе прекарал нощта в тревата. Мокър от росата, Амос вдигна глава и се огледа. В средата на мегалитите приятелят му танцуваше и подскачаше.

— Какво ти става, Беорф? Защо си толкова развълнуван? — попита той едрото момче.

— Защото се случи чудо! — извика възторжено беоритът. — Това е чудо. Тя е тук! Тя се върна! Медуза е тук! Точно тук!

„Гледай го ти — помисли си Амос, като бавно се надигна, — пак си прави някоя лоша шега с мен“.

— Ела! Ела бързо! — настоя Беорф.

— Май си забравил, че аз не съм добре дошъл в този кръг, така че ако не те притеснявам много, предпочитам да си остана тук.

— Идвам! Идвам!

Чак тогава Амос забеляза, че приятелят му носеше под мишница един великолепен щит, а в колана му бе затъкнато ново оръжие.

Освен това Беорф бе помогнал на „някой“ до него да се изправи и сега вървеше, като го държеше за ръка. Двамата приближаваха бавно към Пазителя на маските. Непознатият изглеждаше… девойка със зелена кожа и…

— Медуза! — изкрещя Амос. — Но това е невъзможно! Медуза! Боже, аз сънувам!

— Не, не сънуваш, Амос, това наистина е тя — потвърди Беорф, като помогна на девойката да седне извън светилището.

— Амос? Беорф? — попита горгоната, зашеметена. — Вие ли сте? Какво правя тук? Излязохме ли от замъка на Кармакас? А Брател велики? Огледало! Спомням си едно огледало…

— Това е невероятно! — извика Амос. — А ти, Беорф, сега имаш щит и боен чук? А Медуза, но как…?

— Изобщо не разбирам какво става с мен и имам страхотно главоболие — каза Медуза, като си разтриваше слепоочията.

— Обясни ми, Беорф, защото съм в пълно неведение — помоли Пазителя на маските.

— Да, разкажи ни — повтори младата горгона. — Бях в замъка на един магьосник нага и ето ме седнала в мократа трева насред някакво непознато поле, където чувам непрестанното чуруликане на птици…

— Е, добре — започна Беорф, — нека ви разкажа една необикновена история, за която ще ми завидите.

Едрото момче започна разказа си с появата на лицето сред звездите. После им предаде накратко разговора си с богинята Фрея, като грижливо избягваше да спомене за своето пелтечене от нерви. Той съобщи на приятелите си за предстоящата сватба на Один и Фрея, а след това и за подаръците: чука, щита, дракара и прераждането на Медуза. На това място се намеси младата горгона:

— Спомена за падаща звезда и твоето желание аз да се преродя? Ако разбирам добре казаното от теб, аз съм била мъртва! Така ли е?

— Беше на прах — отговори Амос. — В Брател велики ти видя отражението си в огледалото на Жюно. Беше му го откраднала, спомняш ли си?

— Да, сега си спомням — каза горгоната. — Кармакас ме беше принудил да превърна Беорф в каменна статуя. А това беше единственият начин да разваля магията. В онзи момент избрах да жертвам живота си, за да спася неговия. А къде се намираме сега?

— Доста далече от Брател велики! — възкликна Беорф. — Ние сме на острова на Фрея, насред нищото.

— И това си е живата истина — добави Амос през смях.

— Бих искала да ми обясниш нещо, Беорф — рече Медуза, като криеше очите си под качулката. — Ти си пожелал да ме видиш отново, макар че те превърнах в камък? Аз те предадох, а ти… ти въпреки това си продължил да мислиш за мен?

— Това е приятелството, Медуза — отговори беоритът. — Понякога трябва да умееш да прощаваш.

— Какво се случи след моята смърт? — поинтересува се горгоната.

Двете момчета избухнаха в звънлив смях.

— Наистина ли? — учуди се Медуза. — Случили са се много неща?

— Много повече, отколкото можеш да си представиш! — извика младият Пазител на маските.

— Амос дори се влюби в една сирена — продължи Беорф. — Тя го нарече два-три пъти „хубаво момче“ и хоп! — ето ти го влюбен!

— А пък Беорф — включи се в играта Амос — не може да издържи дори половин ден на диета, без да стане агресивен.

— Впрочем аз съм гладен! — извика весело едрото момче.

— Хайде — рече със заповеден тон Медуза, — разкажете ми всичко. Изгарям от нетърпение да науча всичко, което съм пропуснала.

Момчетата й разказаха в подробности своите приключения. Те споменаха за завръщането на Йон Пречистващия, за Лолия, за червенокапците, за пътуването им до Рамусбергет и драконовото яйце. Казаха й и за проклятието, което тегнеше над беоритите, за Упсгран, Сартиган и магическите маски на Амос. Не бяха пропуснати и феите от гората Тарказис, Жюно, изчезването на Фрила, смъртта на Урбан. Накрая Медуза възкликна:

— И вие извършихте всички тези неща за една година? Това е направо невероятно!

В този момент на Амос изведнъж му призля. Пазителя на маските избяга настрани и повърна.

— Какво ти има? — попита Беорф.

— Добре ли си? — загрижи се и Медуза.

— Не, никак не съм добре. Нещо стяга душата и сърцето ми. Някакво вътрешно предчувствие ми подсказва, че трябва да се върна в пещерата, да помогна на дракона и да го заведа в Упсгран, но не знам защо. Колкото повече отхвърлям тази мисъл, казвайки си, че е напълно нелепа, толкова повече ме боли сърцето. Все пак е невероятно! Това животно е опасно и много агресивно. Сартиган имаше право: драконите са свирепи същества, създадени да властват и да сеят смърт.

— Имам идея — подхвърли горгоната. — Да се върнем да видим този прословут звяр и ако той ни създава неприятности, аз ще го погледна в очите и ще го превърна в камък. Не е зле, нали? Тук съм, за да използвате моите способности и да пазя гърба ви.

— Чудесна идея — съгласи се Амос. — Така съвестта ми ще е чиста. Хем ще се уверим дали предчувствието ми е основателно или не.

— Има само един малък проблем — намеси се Беорф. — Как ще слезем дотам? Напомням ти, че пещерата се намира по средата на стръмната скала и спускането по нея без въже ще си е чисто самоубийство.

— О, аз мога да ви предложа решение на този проблем! — извика Медуза. — Не забравяйте, че имам крила под широкото си наметало. Аз естествено не знам да летя, но мога да… планирам. Никога не бих могла да летя в небето като птица, но лесно мога да скоча от някоя скала и да контролирам спускането си с помощта на въздушните течения. А ако случайно няма вятър, Амос винаги може да ми изпрати малко, нали?

— Разбира се, Медуза — отговори Пазителя на маските, впечатлен, — време е да се върнеш в нашите редици.

— Съгласен съм — извика Беорф, широко усмихнат.

— Тогава да не стоим тук, а да вървим — рече горгоната. — Имам да наваксвам милион приключения.

* * *

Тримата приятели се отправиха към крайбрежната скала. Духаше силен вятър и стотици големи бели птици с жълти глави кръжаха из въздуха.

— Има достатъчно вятър за мен — увери ги Медуза. — Ако искате, аз ще скоча и с помощта на въздушните течения ще се насоча към пещерата. Щом вляза, ще преценя ситуацията и ще ви дам знак. Така добре ли е?

— Отлично — отвърна Амос. — Аз ще бъда в готовност, ако вятърът отслабне.

— А аз… — обади се беоритът, — аз ще стискам палци.

Горгоната се обърна към бездната и си свали наметалото. Пред очите на момчетата се разгърнаха две големи крила. Косите-змии на тяхната приятелка се заизвиваха на всички страни от вятъра. Тъй като Медуза винаги носеше качулка на главата си, за да прикрива очите си, Амос и Беорф за първи път съзерцаваха косите й. Те бяха много впечатлени от непрекъснатото движение на змиите. Под ярката светлина на ранния следобед златистите коси се извиваха, образувайки живи букли, блестящи като злато. Тази гледка, прекрасна и едновременно с това ужасяваща, парализира за няколко секунди Пазителя на маските и човеко-мечока.

— Тръгвам — извика горгоната.

Тя разпери големите си крила и се хвърли от ръба на скалата. После умело стабилизира тялото си спрямо вятъра. Медуза умееше да изпреварва възходящите въздушни течения и резките им обрати.

Горгоната бързо забеляза отвора на пещерата. След няколко маневри за приближаване тя стъпи в леговището на грифона. Медуза с лекота се мушна през отвора, като бързо прибра крилата си.

„Мисията е успешна — помисли си тя. — Сега остава да разбера дали драконът е още тук“.

Горгоната прекрачи безжизненото тяло на грифона и се насочи към дъното на пещерата. Вниманието й бе привлечено от силно хъркане. Звярът бе там, скрит сред конските кости. Тялото му бе покрито с петна съсирена кръв и големи отворени рани. Дишането му беше неравномерно. Тялото му се разтърсваше от чести спазми. С едно върховно усилие драконът полуотвори едното си око и отново изпадна в безсъзнание.

— Хъм… Състоянието ти е много лошо — прошепна Медуза и се наведе над животното.

Погали го леко по главата, после отиде до отбора на пещерата, за да даде знак на приятелите си, че всичко е наред. Амос и Беорф се тревожеха и този знак ги поуспокои.

— А сега как да те отнеса горе? — попита горгоната, като се почеса по главата.

Тя се огледа наоколо и видя един голям дървен сандък. Прецени набързо ръста на дракона и я осени идея. Медуза извади от сандъка всички шишенца с отвари и еликсири. Запази само книгата с магическите заклинания и стъкленицата с човешкото сърце, тъй като реши, че са твърде важни, за да бъдат захвърлени.

След това горгоната хвана дракона под предните крайници и го завлече до сандъка. Животното, отпуснато и безжизнено, не оказа никаква съпротива. Макар и ненавършило един месец, то все пак беше доста тежко и Медуза се поозори, докато го напъха, свито на топка, в сандъка на Бая Гая. На дракончето не изглеждаше да му е много удобно, но това бе най-доброто, което можеше да се направи. То продължи да хрипти, все така в безсъзнание, когато тя заключи сандъка.

„Сега — каза си младата горгона — е твой ред, Амос. Надявам се, че концентрацията ти се е подобрила“.

Тя издърпа сандъка до входа на пещерата и хвана здраво страничните му дръжки. Тогава от косата й се отделиха две златисти змии, плъзнаха се върху ръцете й и се увиха около тях. Действайки като въжета, те щяха да й попречат да изпусне сандъка, докато лети.

Медуза го повдигна трудно, разпери крила и се хвърли в бездната. Тъй като бе твърде тежка, тя полетя бързо към подножието на скалата. Паникьосана, горгоната се опита да улови колкото се може повече вятър с крилата си, за да се издигне. Невъзможно! Сега беше много тежка. Загубвайки равновесие, тя вече не можеше да управлява спускането си.

Амос разбра, че трябва бързо да направи нещо, за да спаси приятелката си. Той затвори очи и вдигна със замах ръцете си към небето. От морето се надигна силна вихрушка, изду крилата на горгоната и рязко я вдигна нагоре.

Медуза направи светкавично изкачване. То бе толкова внезапно, че й прилоша. Пазителя на маските поднови движенията си и горгоната набра още височина. Така след всеки пристъп на вятъра тя почти се изравни с върха на скалата.

Амос я поддържаше във въздуха, но Медуза не можеше да направи маневра, за да се приземи. Ненадейните вихрушки, предизвикани от Амос, тежестта на сандъка и духащият вятър я дестабилизираха и й пречеха да контролира крилата си.

Тогава Беорф грабна наметалото на своята приятелка, забърза качулката за главата на бойния си чук и си помисли: „Фрея ми каза, че това оръжие винаги ще се връща в ръцете ми. Е, добре, сега е моментът да проверя дали това е истина“.

Едрото момче хвърли чука към Медуза и й извика:

— Хвани наметалото!

Оръжието леко докосна горгоната. Тогава всичките змии от косите й се протегнаха и стотици малки уста захапаха наметалото. По своите магически закони чукът на Беорф описа кръг във въздуха и се върна обратно при своя господар, влачейки Медуза за косата.

Тя падна надолу с главата върху тревата, преметна се, изпусна сандъка и се просна по гръб с крака във въздуха. Беше жива и здрава.

— Как си, Медуза? — попита Амос, като се приближи до нея.

— Стой там! — извика горгоната. — Не се приближавай! Нямам нищо пред очите си и не искам да рискувам погледите ни да се срещнат. Помоли Беорф да ми донесе наметалото с качулката.

— Заповядай — каза младият беорит, като й подаде дрехата. — Този чук наистина действа. Невероятно! Видя ли, Амос, той се върна право в ръката ми!

— Това е чудесно! — възкликна Пазителя на маските. — Имаш невероятни рефлекси и хрумването ти бе великолепно. Без теб Медуза още щеше да се рее във въздуха.

— Ние сме страхотен екип — заключи Беорф, като помогна на горгоната да се изправи.

— Така е — потвърди Медуза, като си сложи наметалото. — Вече си мислех, че ще падна в морето в подножието на скалата. Благодаря и на двама ви. Сега да видим дракона. Той е в сандъка и ще е цяло чудо, ако е оцелял при това приземяване.

За щастие малкият дракон беше още жив. Свит на топка, той дишаше едва-едва. По всичко си личеше, че няма да живее още дълго.

— Добре — обади се Амос, — сега трябва да напуснем този остров по най-бързия начин и да отидем да помогнем на беоритите в морето. Кажи ми, Беорф, нали Фрея ти беше обещала, че можем да се върнем в Упсгран с дракара на боговете Скидбладнир? Ако е така, питам се къде ли може да е този кораб!

Едрото момче се усмихна мило, хвана Амос за брадичката и му обърна леко главата към средата на острова.

— Той е там.