Брайън Перо
Проклятието на Фрея (1)

Пролог

Старите легенди на северните народи разказват историята за колието Бризингамен. Изработен от Алфриг, Двалин, Берлинг и Грер — четири джуджета с дълги бради и здрави мускули, — този накит някога бил считан за едно от чудесата на света. Според тази история Фрея, богинята на любовта и плодородието, поискала да го придобие, за да увеличи и без това впечатляващата си хубост. Тя омагьосала джуджетата и им откраднала колието Бризингамен. Според легендата, когато богинята се върнала в селението на боговете Асгард, тя била толкова прекрасна, че го огряла като ново слънце. Один — върховният бог в скандинавската митология — й заповядал да върне накита на неговите собственици джуджетата, които се били оплакали и искали обезщетение.

Според думите на Один тази кражба принизявала боговете на доброто и не била достойна за една толкова красива и благородна богиня като Фрея. Тя обаче отказала да се подчини и поверила колието на Бризингите — феи, които живеели скрити навътре в заснежените гори. Така нито джуджетата, нито Один можели да го вземат.

Заради този накит избухнала война между войските на Фрея и тези на Один. Войната продължила много десетилетия и завършила със смъртта на стотици викинги и изчезването на много магически същества. За да си отмъсти на Один, който от всички свои творения най-много обичал човеко-мечките, Фрея проклела беоритите децата им да умират още в люлката, като по този начин обрекла расата им на изчезване.

Старите мъдреци знаят, че когато боговете на доброто се препират, боговете на злото се възползват от това, за да разширят своята власт над света. Така е откакто свят светува.