Брайън Перо
Пазителя на маските (9)

8
Яйцето на старицата

Бяха минали две седмици, откакто Амос бе напуснал Брател велики. Пътуването беше колкото дълго, толкова и пълно с изпитания. Като не знаеше къде се намира гората Тарказис, момчето разпитваше случайни хора. Повечето от тях никога не бяха чували за нея или ако знаеха нещо, то беше от приказките и преданията. И така, в най-голяма несигурност, Амос вървеше от село на село, понякога с търговски кервани, понякога с трубадури, които не се заслушваха много във въпросите му.

По-често сам, отколкото със спътници, Амос трябваше да се справи с прехраната си било в гората, било при селяните, чрез замяна на някой и друг ден работа на полето срещу храна и нощувка. Най-често спеше сам в гората, край безлюдните пътища. С всеки изминал ден момчето все повече се объркваше и съжаляваше, че приятелят му Беорф не беше с него. Често си мислеше, че е взел погрешно решение да напусне сам Брател велики.

Навсякъде се разнасяха смущаващи слухове. Говореше се, че Рицарите на светлината били застигнати от тежко проклятие и кралството им трябвало да се заобикаля на всяка цена. Селяните бяха подозрителни и негостоприемни със странниците. В един от слуховете Амос разпозна себе си — според него всеки трябвало да се пази от момче на около дванадесет години, което — странна работа — пътувало без родителите си. Тъй че мнозина му задаваха куп въпроси за това и онова, просто защото се съмняваха в добрите му намерения.

Единственото развлечение на Амос по време на дългото му пътешествие към гората Тарказис беше книгата Ал-Кадрум, териториите на мрака, която бе взел от библиотеката на бащата на Беорф. Всъщност тя беше истинска енциклопедия за нощните зли създания. Имаше карти, рисунки и много информация за невъобразими чудовища.

От нея Амос научи за съществуването на базилиска. Изображението на този звяр беше впечатляващо. Той имаше тяло и опашка на змия, гребен на върха на главата, човка на лешояд, крила и крака на петел. Описано като едно от най-отвратителните и страховити създания на този свят, чудовището беше рожба на магьосниците на мрака. За да се появи на бял свят такова същество, трябвало да се намери яйце от петел, което да се мъти от жаба в продължение поне на един ден. Така се пръквало чудовище, което само като изсъскало, можело да парализира жертвата си и после да я нападне.

Базилискът хапел винаги на едно и също място — в ямката на тила. Ухапването, силно отровно, било фатално. Пак според книгата, погледът на базилиска можел да накара околната растителност да увехне или да изпече птица, докато лети. По всичко личало, че няма противоотрова за ухапването на базилиска. Не по-голям от кокошка, гъвкав като змия и хищен като лешояд, базилискът убивал за удоволствие. Любимата му плячка бил човекът и авторът на книгата отбелязваше много градове, които били напълно обезлюдени само от две или три от тези изчадия.

При някои обстоятелства обаче опасното създание ставало уязвимо. Например то умирало начаса, ако чуело кукуригане на петел. Освен това базилискът, също като горгоната, не можел да понесе отражението на собственото си лице. Затова живеел в постоянен страх от огледала и други отразяващи повърхности, които можели да причинят незабавната му смърт.

Постепенно парчетата от мозайката се подреждаха в главата на Амос и това му даваше възможност да намери решение за освобождаването на Брател велики от жените с коси-змии. Първо, горгоните нямаше да напуснат града без прословутия медальон, който Беорф бе взел у себе си. Второ, Йон Пречистващия, който познаваше мощта на горгоните и следователно трябваше да знае как да защити хората си, бе допуснал груба грешка. Понеже винаги излъсканите до блясък доспехи на Рицарите на светлината бяха същински огледала, тези създания трябваше да умрат начаса, ако застанат срещу тях, преди дори да се опитат да омагьосат града. Но Йон бе пренебрегнал важна подробност: горгоните атакуваха винаги през нощта, тоест през часовете на пълен мрак, когато огледалата не могат да отразяват нищо.

Следователно единственият начин чудовищата да бъдат победени наведнъж бе навсякъде из града да се поставят огледала и да се запалят хиляди огньове — и то едновременно! Но как да се създаде такава безпогрешна система на отбрана? Вярно, можеше да разчита на светулките на Беорф, но и той нямаше да може да събере хиляди, дори милиони светулки.

Докато размишляваше за начините да се надвият горгоните, Амос навлезе в едно селце и спря на извора, за да утоли жаждата си. Една възрастна жена, превита над бастуна си и облечена в бяло от глава до пети, го заговори:

— Кой си ти, млади момко, и какво търсиш тук?

— Трябва да отида в гората Тарказис. Не познавам тия места, можете ли да ми помогнете?

Старицата се замисли.

— За съжаление не мога да направя нищо за теб. През последните два дни ти си третият човек, който ми говори за тази гора. Не е ли странно?

Амос се изненада. Силно заинтересуван, той попита:

— Кого сте видели? Кой ви зададе такъв въпрос?

— Един много любезен господин и жена му. Те ме питаха също дали не съм виждала едно момче с дълга черна коса, с кожена ризница, една обеца и нещо като дълга тояга, преметната през рамо. Вчера не го бях видяла, но днес е пред очите ми!

— Това са моите родители! — извика Амос, чието сърце подскочи от радост от дълго чаканата вест. — Бяхме принудени да се разделим и трябва да ги открия на всяка цена! Моля ви, госпожо, кажете ми накъде тръгнаха!

— Мисля, че поеха по този път.

Амос започна да й благодари, нетърпелив да продължи пътя си, но старицата го помоли да остане още няколко минути с нея. Покани го да седне и каза:

— Ще ти разкажа нещо, млади приятелю. Знам, че искаш веднага да откриеш родителите си и да се втурнеш незабавно по следите им, но снощи сънувах сън и трябва да ти го разкажа. Аз печах курабийки. Цялото ми семейство беше около мен и аз много се стараех всички да останат доволни. Децата ми, внуците, братовчедите, племенниците — всички се бяха превърнали в камък. В къщата имаше само статуи. После изведнъж в съня ми се появи ти. Не те познавах и ти ми поиска нещо за ядене. Дадох му три или четири курабийки. Когато захапа една от тях, вътре намери твърдо яйце. Тогава ти казах: „Човек често открива яйца там, където най-малко очаква“. Това е всичко. И понеже вярвам, че човек не сънува ей така, за нищо, тази сутрин направих курабийки и ги взех със себе си. Имам и няколко яйца, давам ти ги и ти пожелавам по-скоро да намериш родителите си.

Без да е разбрал докрай съня на старата жена, Амос й благодари, взе храната и потегли. Когато се обърна, за да й махне за последен път, тя беше изчезнала.

Внезапно в главата на Амос всичко се изясни. Припомни си какво му беше казала старицата: човек намира яйца там, където най-малко очаква. Вероятно медальонът, откраднат преди много години от Йон Пречистващия, криеше яйце от петел. Ето защо магьосникът на мрака толкова държеше на него! Само по себе си това украшение нямаше никаква магическа сила, никаква демонична власт и не представляваше опасност за никого. Това просто бе опаковка за яйцето. Първият собственик на медальона несъмнено е искал да създаде базилиск. Нищо по-естествено от това магьосникът, който предвождаше армия от горгони, да желае да включи в нея едно могъщо чудовище, способно за миг самичко да унищожи цял полк.

Амос стигна до заключението, че врагът на Брател велики упражняваше властта си над всички същества, свързани по някакъв начин със змиите. Той със сигурност бе зъл, лукав и много опасен. Беорф беше в голяма опасност и Амос се чудеше как да го предупреди за всичко това.