Брайън Перо
Пазителя на маските (19)

18
Бартелеми, владетелят на Брател велики

Беорф отбори очи с ясното усещане, че е спал с години. Седна на земята, за да дойде на себе си. Стомахът му крещеше от глад. Докато хапваше лешници, се опита да си спомни какво се бе случило, преди да бъде превърнат в камък. Засега в главата му беше само образът на младата горгона. Беше сънувал Медуза, която галеше лицето му. Неведнъж нежният й глас го бе милвал насън. Беорф напълно бе загубил представа за времето. После си припомни Кармакас. Също и приятеля си Амос, който бе тръгнал, за да изпълни мисията си. Всичко в главата му се блъскаше във вихър от спомени. Реши да излезе от пещерата и тръгна безцелно из гората.

* * *

Всички жители на Брател велики, Рицарите на светлината, селяните и търговците поеха по пътя, край който бяха наредени като статуи, и се отправиха към града. Те бяха горещо посрещнати на градските порти от берионците. Всички горгони бяха превърнати в прах и злата магия вече беше само лош спомен.

В центъра на разрушения град се събра огромно множество. Жюно, прав върху импровизиран подиум, взе думата:

— Жители на Брател велики! Аз, Жюно, предводител на Рицарите на равновесието и господар на берионските земи, обявявам този град за свободен! Ние победихме злото и ви освободихме от властта на горгоните. Сега ви предлагам да ви помогнем да възстановите града си в хармония и взаимно уважение.

Един мъж от тълпата извика:

— Вървете си! Тук има само един господар и това съм аз!

Йон Пречистващия тръгна към подиума.

— Никой не може да казва на Рицарите на светлината какво и как да правят. Сега си тръгвайте и ни оставете да построим града наново, както ние си искаме.

В тълпата се надигна ропот. Жюно вдигна ръка, за да възстанови тишината.

— Трябва да знаете, граждани на Брател велики, че именно заради бившия ви владетел вие за малко не загубихте живота си! Йон Пречистващия чудесно знаеше, че един могъщ магьосник го търси. Той скри истината от вас. И тази лъжа можеше да ви струва вашата гибел. Истинският рицар никога не лъже, а този мъж ви е лъгал в продължение на много години. Длъжен съм днес да ви кажа нещата съвсем ясно, за да разберете правилно моите намерения. Горещо желая да присъединя територията на Брател велики към тази на Берион. Заедно ще създадем обширно кралство…

— Млъкнете и незабавно си тръгвайте! — ревна Йон и извади меча си. — Повече няма да търпя такива оскърбления!

На свой ред, Бартелеми пристъпи напред и заяви:

— Йон, не трябва ли да чуем какво ни предлага този човек? Ние му дължим живота си и без неговата храброст този град все още щеше да е в ръцете на врага. От уважение към подвизите на хората му и от благодарност към тях аз съм готов да положа пред него клетва за вярност. Няма нищо лошо да служиш на по-силния. Когато един господар е справедлив и добър, рицарят трябва да се подчинява и да признае стойността на този, който му предлага съюз.

— Предател! — ревна Йон. — Говориш като баща ти! Щом днес ще откриваме картите си, ще ти кажа, че аз го убих със собствения си меч. Бяхме заедно, когато медальонът попадна в ръцете ми. Баща ти искаше веднага да го разрушим. Аз отказах. Исках да запазя трофея за себе си. Той ме предизвика на дуел и аз пролях кръвта му. Сега заповядвам да бъдеш изгорен жив за измяна към господаря ти! Рицари на светлината, хванете го незабавно!

Рицарите се спогледаха объркани. Един от тях заяви:

— Изгорихме достатъчно невинни! Аз съм с Бартелеми! Ако наказвате него, накажете и мен, защото се уморих да се подчинявам на Йон Пречистващия.

Друг Рицар на светлината се приближи до Бартелеми, сложи ръка на рамото му и каза:

— Познавам този човек от най-ранното ми детство и вярвам, че той е напълно подходящ да бъде нашият нов господар! Аз подкрепям съюза с нашите спасители, приятелите ни от Берион.

Тълпата бурно изръкопляска и всички Рицари на светлината застанаха зад новия си предводител Бартелеми. После Жюно отново помоли за тишина.

— Току-що Брател велики си избра нов господар! Бартелеми, ела при мен на подиума и приеми поздравленията на твоя народ! В този ден аз те уверявам в приятелството и верността на Берион. За да улесним връзките помежду ни, ще построим истински път между двете кралства. Ще работим заедно за благоденствието и благосъстоянието на нашите хора.

В пристъп на ярост Йон вдигна меча си, за да удари Бартелеми, ала бързо бе обезвреден от гвардейците на Жюно. Бартелеми се намеси:

— Оставете го! Задето си убил баща ми, Йон, те осъждам на изгнание. На челото ти ще бъде татуирана думата „убиец“, за да може всички да виждат какъв човек си. Отнемам ти също и рицарското звание. Никога никой в това кралство няма вече да бъде изгарян и ние ще построим този град върху нови основи.

* * *

През това време Амос търсеше приятеля си Беорф сред тълпата. Като не го откри, реши да излезе извън града. За щастие пълнолунието му даваше възможност да различава ясно всичко наоколо. Както ходеше из полето, най-после видя Беорф да излиза от гората. Втурна се към него, като го викаше по име. Двамата приятели, обезумели от радост, че се виждат пак, се хвърлиха в прегръдките си.

— Амос, приятелю! — извика Беорф. — Как само се радвам да те видя! Търсех Медуза, новата ми приятелка. Толкова искам да те запозная с нея, ала тя изчезна. Но беше с мен… Магьосникът беше този, който…

— Беорф, знам, че имаме да си разказваме много неща — прекъсна го Амос. — Хайде да седнем и аз ще ти разкажа най-красивата история за едно приятелство, която съм чувал.

И Амос разказа на Беорф за изповедта на Медуза. Каза му и това, че тя се бе пожертвала заради него. Беоритът не можа да сдържи сълзите си.

— Няма никога вече да я видя, нали, Амос?

— Така е, Беорф. Настъпи тежка тишина.

— Беше толкова мила и красива — промълви след малко Беорф. — Обичах я. Прекарах с нея най-прекрасните дни в живота си. Очите й… Трябва да си видял очите й…

— Признавам, че направих всичко възможно да не ги видя… Хайде, ела, приятелю. Да се връщаме в града, имаме нужда от развлечения.

По пътя Беорф си спомни, че последния път, когато бе видял Амос, той тръгваше за гората Тарказис.

— Кажи ми, Амос, знаеш ли вече какво е Пазител на маските?

— О, и още как! Погледни това!

Момчето се концентрира, протегна ръка и бавно я вдигна нагоре. Лек ветрец обгърна двамата приятели.

* * *

Белязан с неизтриваем надпис на челото, Йон Пречистващия бе затворен в дървена клетка, която отнесоха чак до границите на кралството. След като го пуснаха на свобода, бившият владетел на Брател велики тръгна по пътищата като просяк. Заради надписа, който издаваше що за човек е, той бе гонен от всички села, през които минаваше.

Една нощ, докато навлизаше, без да знае, в кралство Омен, притежание на владетеля Едонф, Йон видя малък храм. Влезе вътре с надеждата, че ще може да си почине. По гърба му пробягаха тръпки, когато разбра, че стените и носещите греди на сградата бяха направени от човешки кости. Пред него на златен трон седеше създание с глава на змия. Кожата му беше светлочервена, а ръцете му приличаха на орлови крака.

— Кой си ти и какво правиш тук? — храбро попита Йон.

— Аз съм Сет и имам едно предложение към теб. Подарявам ти този меч, благородни рицарю. Той разсича броните и отравя всеки, до когото се докосне. Един владетел като теб не може да живее без кралство. Бъди мой слуга и ще ти дам власт и богатство. За моя прослава ще превземеш земите на Омен и ще убиеш владетеля Едонф.

— Ами ако откажа? — попита Йон лукаво.

— Е, ако не приемеш моя дар, ще се върнеш към жалкото си просешко съществуване и ще умреш беден, гладен и забравен. Завземи кралството Омен и след това ще ти дам възможност да си отмъстиш на Бартелеми и Жюно. Ще възвърнеш старите си земи заедно с тези на Берион. Интересува ли те предложението ми?

Йон се усмихна широко, протегна ръка и рече:

— Дай ми този меч, Сет! Чака ме много работа!