Стоян Михайловски
Шопар и градина

Свинята влезнала веднъж в една градина

да поразгледа уж цветята,

да види тези чудеса на чудесата —

трендафил, теменуга, крем, гиргина;

разгледала и взела да хитрува

        и да мъдрува,

да маха с муцуната и с краката,

градина, градинар да критикува…

— Туй цвете що е бяло, туй червено,

туй алено, а туй зелено?

Защо си вири тъй главата

        таз роза?

Бодилите по нея за какво са?

Пръстта защо е черна?… И защо

е тъй окастрено това дърво?

        Какви са тези буболечки,

тез камъчета, тези клечки?

        А тоз картоп^[1]

защо прилича тъй на сноп?

Тревата що е суха,

защо е пълен с миризми въздуха?

Тъй близичко до тези момини сълзи

защо бръшлянът да пълзи?…

 

Тъй докато витийствувал шопарят,

вестил се ненадейно градинарят,

въоръжен с дебела пръчка,

и дал на своя гост да разумее

шопарската градина — кочината — де е…

Свестете се, не дигайте веч глъчка,

о, псевдокритикари, хора груби

        и глупи!…