Хюсеин Юртташ
Муха и паяк

Мухата,

както си хвъркаше с кеф, —

съгледа, че паяка мрежа плете

и с присмех му рече:

— Бре, паяко,

ти мрежа си стягаш,

но няма наблизо ни езеро, ни море, ни река,

рибата е далече!

Впрочем,

мрежи да правиш е фин занаят,

но тук няма полза от него.

Язък за труда ти, брат!

Паякът едва се усмихна,

затегна поредната примка,

грабна тигана в ръка

и тръгнал към своята кухня,

на мухата отвърна така:

— Аз ловя не кефали, а абдали!

Затова

няма нужда от езеро и море, и река;

ех, има във тях много риба,

но всякога и навсякъде

будалите са цяла ескадрила.

Затуй със тигана в ръка

аз бързам към кухнята, мила!

След време,

изморена от дълго летене,

мухата си рече наум:

„Я да легна на тънката мрежа

и да дремна във сладко люлеене…“

Но щом я докосна със крак

и мрежата трепна —

ето го паяка на кухненския праг:

„Тигана ми щом е готов,

готов е и тлъстия лов.“

Тананикайки в поза позната,

той сам се присмя на мухата:

— Вместо ум да ми даваш, като на беден,

да беше използвала свойта глава.

Ти първа се смя, аз се смея последен!