Лора Джо Роуланд
Кейсей (9)

Глава 8

За място на миай бе избран театралният район Сарууакачо.

Пременени в най-хубавите си копринени роби и препасали най-добрите си мечове, Хирата и баща му вървяха нагоре по улицата със Сегоши, капитан от охраната на двореца, когото Сано бе ангажирал като свой заместник посредник. Зад тях вървяха двама васали на семейството, майката на Хирата и нейната прислужничка.

Времето бе ясно и свежо и околността искреше от живот. Постройките на театрите бяха окичени с цветни флагове, върху които бяха изписани имената на представяните в момента пиеси. Хора изпълваха чайните или се редяха на опашки за билети, понесли топли завивки, които да ги пазят от студа по време на представленията, продължаващи цял ден. Благоуханен дим се виеше от мангалите на открито, на които търговци печаха кестени. Но Хирата и близките му вървяха потънали в мрачно мълчание. Когато наближиха уреченото място, стомахът му се сви на топка от тревога.

Те отстъпиха встрани, за да направят място на преминаващо сватбено шествие. Паланкин носеше булката, пременена в бяло кимоно. Съпровождаха я роднини, приятели и носачи на фенери.

— Какъв добър знак в деня на миай — отбеляза капитан Сегоши, добросърдечен по-възрастен самурай, който очевидно искаше да разведри своите спътници.

— Според мен, видиш ли сватбено шествие, е на лошо — възрази бащата на Хирата със свадлив тон. Той накуцваше силно в резултат на произшествие, наложило преждевременното му пенсиониране в полицията. — Ще присъствам на тази миай против волята си. Предпочитам да се обърна и да си ида вкъщи, вместо да предприемем стъпка, за която после ще съжаляваме.

— Но всичко вече е уредено — обади се Хирата, разтревожен от отношението на баща си. — Ако сега се върнем, би било ужасна липса на вежливост. А и ти няма да съжаляваш, че си започнал преговори за сватбата ми. Мидори сан е добро и почтено момиче, достоен избор за мен и моето семейство.

Това беше поредната разправия в хода на спора, започнал три месеца по-рано, когато Хирата бе уведомил родителите си, че желае да се ожени за Мидори, и ги бе помолил за разрешението им. Те се противопоставиха на идеята и дадоха съгласието си само за въпросната миай, тъй като официалната молба бе постъпила от страна на Сано, на когото те не можеха да откажат.

Неодобрение помрачи широкото набраздено лице на бащата на Хирата.

— Достойният избор се осъществява единствено между семейства със сходни традиции, а тук случаят не е такъв. Ние сме хатамото — потомствени васали на Токугава. Владетелят Ниу е външен даймио. Родът му не се е вричал във вярност към Токугава преди поражението им в битката при Секигахара^[1].

— Тази битка е приключила преди близо сто години — отбеляза Хирата. — Оттогава членовете на рода Ниу са верни поданици на династията Токугава също като нас. Не можем ли да забравим миналото?

— Традицията е нещо твърде важно, за да бъде забравена — в гласа на баща му прозвуча остър упрек. — Това е основата на нашето общество. И едва ли родът Ниу желае този съюз повече от мен. Ако се ожениш за това момиче, никога няма да бъдеш приет от роднините й, както и тя от нашите.

Хирата погледна назад към майка си. Дребничка, но въпреки това солидна, облечена скромно в сиво, тя му отправи усмивка, която говореше, че му съчувства, но че е съгласна със съпруга си. Капитан Сегоши изглеждаше притеснен, че е принуден да присъства на семеен спор.

— Защо да не си вземеш жена от някое от подходящите семейства, които ти предложиха дъщерите си? — попита баща му.

Когато Хирата се издигна от поста дошин и стана главен васал на сосакан сама, положението му на брачния пазар се подобри значително. Родителите му взеха да проявяват стремежи за по-добра партия за женитба, на каквато не можеха да се надяват преди повишението му. След като Хирата си спечели място във вътрешния кръг на шогуна, той и родителите му бяха засипани с предложения от високопоставени кланове. Ходиха на много миай, но Хирата отхвърли всички хубави млади дами, които му бяха представени.

— Ниу Мидори е момичето, за което искам да се оженя — заяви той. — Обичам я. И тя ме обича.

Баща му изсумтя презрително.

— Любовта няма значение, когато си избираш съпруга. Истински важни са положението в обществото и дългът към семейството. Ако се ожениш за момиче, което ти подхожда, тогава двамата ще се научите да се обичате след сватбата, както направихме ние с майка ти — той се спря насред улицата. — Не мога да одобря тази партия, макар че сосакан сама е на друго мнение. Трябва да се ожениш за момиче, което ще ти избера аз, защото ти сам не си способен да направиш разумен избор.

Майката на Хирата сведе глава, мълчаливо съгласявайки се с думите на съпруга си. В отчаянието си Хирата прибягна до единствения аргумент, който би могъл да подкрепи каузата му.

— Уважавам мнението ти, татко — каза той, — но трябва да ти припомня, че бракът ми с Ниу Мидори би разрешил за нас един голям проблем.

Този проблем бе постоянната липса на пари, характерна за семейството им. Хирата имаше възрастни и болни баба и дядо, две овдовели сестри с малки деца и куп мизерстващи роднини, както и дългогодишни васали и слуги, за чиято прехрана трябваше да се грижи. За нещастие баща му печелеше малко, преподавайки бойни изкуства на служители на реда. Хирата помагаше на семейството си колкото можеше, но дори неговата щедра заплата не стигаше за всички нужди. Налагаше се да сключи финансово изгоден брак и се надяваше, че тази необходимост щеше да убеди родителите му да дадат разрешението си за брака му с Мидори.

Макар че след битката при Секигахара родът Ниу бе поробен и лишен от наследственото му феодално владение, той оставаше един от най-могъщите кланове. Първият шогун от династията Токугава бе осъзнал, че ако не омиротвореше победените си врагове, след време те можеха да въстанат. Той бе отпуснал на Ниу феодално владение в Сацума, както и правото да управляват цялата провинция. Владетелят Ниу Масамуне, настоящ даймио, притежаваше огромно богатство и който вземеше дъщеря му за жена, щеше да спечели скъпа зестра.

Съзнавайки, че се нуждае от партията за женитба, която отказваше да приеме, бащата на Хирата го изгледа гневно.

— Това е единствената причина, поради която изобщо приемам да обмисля възможността за брак между теб и това момиче — каза той и пое отново нататък по улицата, накуцвайки тромаво.

— Ето че пристигнахме — каза капитан Сегоши ведро, сякаш твърдо решен да преведе семейството през миай. — Театър „Моритаза“ — това бе голяма постройка, над чийто вход бяха изрисувани сцени от представяните пиеси. Отпред стояха отряд войници с прикрепени на гърбовете им знамена с герб, изобразяващ морско конче. — Вижте, владетелят Ниу е пристигнал. Той и дъщеря му сигурно вече са вътре и ни очакват.

— Каква показност — измърмори бащата на Хирата. — Типично за такива като него.

Хирата отправи към него поглед, с който го умоляваше да изостави предразсъдъците. Капитан Сегоши купи билети и групата влезе в „Моритаза“.

Вътрешността — изложено на течение и подобно на пещера помещение — кънтеше от бурни възгласи. Една от пиесите бе свършила току-що и на сцената самотен музикант дрънкаше на шамисен. Редиците от ложи бяха изпълнени с хора, които очакваха следващото представление. Други зрители се бяха настанили на пода, разделен на сектори с издигнати между тях прегради. Хирата огледа бързо публиката и забеляза Мидори в едно отделение близо до сцената. Светлината, струяща през прозорците покрай втория балкон, падаше върху аленото й кимоно. Щом срещнаха погледите си, сърцето му затрептя. Мидори се усмихна, но после бързо се извърна. Миай трябваше да изглежда като случайна среща, тъй че, ако завършеше с неуспех, и двете семейства да можеха да си дадат вид, че изобщо не се е състояла, и така да запазят репутацията си.

Хирата поведе своите хора покрай преградите и продавачите с подноси, върху които предлагаха различни напитки и закуски. Спря се над отделението, където Мидори седеше с една възрастна жена, две малко по-млади помощнички и двама самураи на средна възраст. Внезапно обзет от нервност, той коленичи при преградата и се поклони на групата. Последваха го и неговите спътници. Притеснена, Мидори му хвърли сериозен поглед и после бързо сведе очи към пода.

— Добър ден — изрече Хирата с хриплив глас.

Групата се поклони и измърмори нещо в знак на учтивост. Тогава капитан Сегоши отбеляза:

— Каква поднесена от случая среща.

След което умело влезе в ролята си на посредник и взе да представя присъстващите. Хирата научи, че възрастната жена, облечена в черно, е бабата на Мидори по бащина линия, а другите две жени — нейни придворни дами. По-възрастният от двамата самураи, мрачен мъж на име Окита, бе главният васал на владетеля Ниу. Хирата почти не забеляза тези хора, защото вниманието му бе насочено към бащата на Мидори.

Даймио бе нисък, но добре сложен, с величествена осанка. Носеше червеникавокафяви одежди, украсени с неговия герб в златисто, изобразяващ водно конче. Видът на обгорялото му ъгловато лице обезпокои Хирата. Двете му страни бяха различни. Дясната половина бе леко изкривена, а окото бе втренчено в празното пространство.

— Моля, заповядайте при нас — каза владетелят Ниу. Само лявата част на устата му се усмихна на Хирата.

* * *

Докато Хирата и семейството му се настаняваха в отделението, Мидори седеше на мястото си, вцепенена от паника, сърцето й блъскаше в гърдите, а тя самата не смееше да погледне никого. Моля, редеше тя наум гореща молитва, нека нашите семейства постигнат съгласие за брака ни. Не го ли стореха, тя бе обречена, тъй като любовта не бе единствената причина, поради която трябваше да се омъжи за Хирата. По време на ухажването двамата бяха прекарали повече време заедно и си бяха позволили волност, надхвърляща допустимата за не сключилите брак свобода. Отношенията им със Сано и Рейко създаваха условия за постоянна близост и те се бяха възползвали от това. Когато Рейко си мислеше, че Мидори е заета да обслужва господарката Кейшо, а Кейшо смяташе, че Мидори е с Рейко, тя всъщност се срещаше с Хирата из пусти градини и празни складове. И там целомъдрените до един момент прегръдки бяха довели до не чак толкова целомъдрени последствия.

Мидори усети, че я залива вълна от наслада, примесена с вина, когато си спомни как лежаха голи с Хирата под обгърнатите от здрач борове. Колко силно желаеше да го задоволи и да изпита възторга от това, че го е имала. И колко отчаяно й се искаше да се бяха овладели навреме, тъй като скоро след това месечното й неразположение изчезна, взе често да й призлява, а в корема й се появи усещане за особена пълнота. Мидори бе вдянала игла с червена нишка и я бе забила в стената на тоалетната с надеждата, че древният народен цяр ще накара кръвта да се появи отново, но напразно. Тя беше бременна.

Заслуша се в окръжаващите я, които си разменяха любезности. Никой не знаеше за проблема й, дори и Хирата. Не бе казала никому. Не можеше да признае своя срам, нито да оповести, че ако двамата с Хирата не се оженят, тя ще носи в утробата си незаконно дете, ще се опозори и ще се съсипе.

— Семейството ви има забележителна история, нали така? — обърна се владетелят Ниу към бащата на Хирата. — Научих, че предайте ви са служили на шогуните от режима на Камакура^[2] насам в продължение на четиристотин години.

— Така е.

Бащата на Хирата се стори на Мидори строг и страшен, но и доволен, че даймио бе отдал дължимото на неговото наследство. Тя се поуспокои с надеждата, че баща й ще продължи да се държи подобаващо.

— А и вие сте си създали име в силите за опазване на реда — каза владетелят Ниу с характерната си полуусмивка. — Мъже като вас държат обществото под контрол и са превърнали Едо във великата столица, каквато е понастоящем.

— Това е голяма похвала от владетеля на цяла провинция — каза в отговор бащата на Хирата, видимо поомекнал към даймио. — Любезността ви е повече, отколкото заслужавам.

Владетелят Ниу се изкиска със самоирония:

— О, аз съм само един скромен надзирател на провинциален имот, който Токугава решиха да ми дадат — той се обърна към Хирата: — Значи вие сте главният васал на сосакан сама.

— Да, господарю — Хирата седеше вдървено, със сериозно изражение. Мидори усети как я заля вълна на нежност към него заради усилията му да изглежда подходящият за нея съпруг.

— Това, че сосакан сама ви натоварва с такива отговорности на вашата възраст, говори похвално за характера ви — каза владетелят Ниу. Лявото му око се втренчи изпитателно в Хирата. Дясното блуждаеше.

— Чувам, че в момента разследвате убийството на владетеля Мицуйоши. Какво сте открили досега?

Изчервен, Хирата разправи за разследването, спомена заподозрените, липсващата куртизанка и дневника й.

— Сръчен и инициативен — каза владетелят Ниу весело. — Точно това очаквах да открия у вас.

Родителите на Хирата засияха от гордост. Капитан Сегоши се усмихна. Мидори и Хирата си размениха бързи, въодушевени погледи.

— Аз пък научих, че дъщеря ви е любима придворна дама на майката на негово превъзходителство — каза на владетеля Ниу бащата на Хирата, след което се обърна към Мидори: — Можете ли да свирите?

Мидори се напрегна, осъзнавайки, че той иска да разбере дали тя притежава уменията, изисквани от една дама, и че това е изпит, който тя задължително трябва да издържи.

— Да — отвърна тя несигурно. — Свиря на шамисен от дете.

— Владеете ли краснопис, икебана и чаена церемония?

— Доколкото позволяват скромните ми възможности — Мидори взе да си гризе един нокът, но щом видя как баба й се намръщи, си дръпна ръката и се опита да изглежда скромна и женствена — идеалната снаха.

Бащата на Хирата кимна и тя видя, че му бе направила отлично впечатление. Заля я шеметен възторг. И тогава владетелят Ниу каза:

— Да, дъщеря ми е дар. И вие ще ми я откраднете точно както династията Токугава откраднаха земите на предците ми след битката при Секигахара.

Той изрече тези думи с внезапна злоба, която напълно разруши и бездруго крехката хармония помежду им. Мидори видя как върху лицето на Хирата и на неговите хора се изписа безпокойство, а баба й и Окита застинаха смаяни. Сърцето й се сви — случи се точно това, от което се бе страхувала най-много.

Владетелят Ниу, умен и вещ предводител на своите поданици, имаше една особеност — безразсъдна обсебеност от несправедливостите, сторени на целия му род. Сега Мидори си даде сметка, че комплиментите, които бе направил на семейството на Хирата, бяха завоалиран израз на враждебността му към тях и че от самото начало баща й е имал намерението да се противопостави на този брак.

— Би трябвало да сте доволни, че вашите предци са помогнали на Токугава да стъпче моя клан в прахта — заяви горчиво владетелят Ниу на Хирата и баща му.

— Би трябвало да сте доволни, че всяка година бакуфу измъква от мен милиони кобан във вид на данъци. Но не… вие, алчни простаци, искате моята плът и кръв!

Доколкото Мидори си спомняше, роднините й съзнателно отбягваха да споменават Токугава или битката при Секигахара пред владетеля Ниу от страх да не предизвикат необуздания му гняв. Но те не можеха да го спрат да мисли по тези въпроси в неподходящи моменти и да се вбесява от тази несправедливост. И макар че ограничаваха времето, което владетелят Ниу прекарваше в общество, за да не ги поставя в неудобно положение с поведението си или да създава проблеми, невинаги успяваха да го възпрат. Веднъж, след като пратениците на Токугава бяха взели огромен данък, владетелят Ниу се бе метнал на коня си, в шеметен галоп бе влетял в близкото селце и с бесни викове бе посякъл няколко невинни. До този момент родът успяваше да усмирява и да прикрива тежките му изблици на гняв, в резултат на което нито бакуфу, нито обществеността знаеха за тях… до този момент. Какво нещастие, че болезнената му обсебеност провали миай!

— Господарю — обади се предпазливо Окита, — може би сега не е подходящият момент да се разисква миналото.

Без да обръща внимание на своя васал, владетелят Ниу се обърна към Хирата и придружаващите го:

— За мен е ясно, че вие заговорничите с Токугава да ми заграбите провинцията, да ми откраднете парите и да разсипете рода ми!

Хирата и баща му бяха изумени. Мидори се сви от страх, а баба й скръбно поклати глава. Бащата на Хирата не премълча:

— При цялото ми уважение, почитаеми владетелю Ниу, това е нелепо. Дойдохме с мир, за да обсъдим възможността да сродим двете фамилии чрез сватбата на вашата дъщеря и моя син.

Мидори изпитваше неистово желание да обясни поведението на даймио и да помоли за извинение Хирата и семейството му, но бе твърде уплашена да направи каквото и да е. Само гледаше безпомощно как баща й застина за миг.

— Никога няма да позволя моя дъщеря да се омъжи за издънка на негодник като теб! — изкрещя той на бащата на Хирата. Хората в съседните отделения замлъкнаха и се втренчиха във владетеля Ниу. Изпитото му лице потръпваше, очите му блестяха с омраза. — Ти си един мръсен крадец, подъл предател и гнусен убиец!

Майката На Хирата и капитан Сегоши гледаха шокирани. Бащата на Хирата скочи на крака.

— Как смеете да ме обиждате? — лицето му пламтеше от гняв. — Аз съм човек на честта и няма да търпя подобно унизително отношение от когото и да е. Вземете си думите назад или…

С презрителен кикот владетелят Ниу зашлеви бащата на Хирата по бузата. В следващия миг двамата мъже се хвърлиха един срещу друг и започнаха яростно да се удрят и ритат. Мидори и другите жени се отдръпнаха ужасени от тях. Хирата извика:

— Татко, спри!

Окита изрече умолително:

— Господарю, моля ви, овладейте се! Музикантът на сцената престана да свири, тъй като публиката бе станала на крака, за да наблюдава разправата. Владетелят Ниу скочи на една преграда и извади меча си. Бащата на Хирата също извади оръжие, но куцият му крак не му позволяваше да се качи до противника си. Мъжете сред публиката започнаха да тропат с крака и да крещят:

— Бой! Бой!

Хирата сграбчи баща си и с помощта на Сегоши го издърпа обратно в отделението. Окита се сборичка с владетеля Ниу, опитвайки се да му вземе меча. Публиката ги освирка.

Владетелят Ниу изкрещя:

— Ще те спипам, презрян негоднико!

Окита, запъхтян от усилията да удържи даймио, се обърна към Хирата:

— По-добре тръгвайте!

Докато припряно извеждаше семейството си от театъра, Хирата хвърли бърз поглед към Мидори. Лицето й отразяваше отчаянието, завладяло сърцето й. Тя зарови лице в шепите си и се разрида.