Лора Джо Роуланд
Кейсей (33)

Глава 34

Атмосферата в склада беше наситена с предчувствие за гибел. Откакто Светкавица го бе взел за заложник, Сано бе чул храмовите камбани да отброяват един час, после още един. Сега бе коленичил недалеч от Глициния, която се бе свила, притисната от бремето на страха, с вперени в пода очи. Светкавица крачеше из плевника, надничаше от прозорците през няколко минути и мърмореше нещо ядно. Осмината гангстери бяха приклекнали на известно разстояние един от друг с каменни лица. Всеки път, когато Сано се опитваше да говори, Светкавица му нареждаше да пази тишина. Но Сано продължаваше да смята, че единствената надежда да оцелеят както той самият, така и Глициния — се криеше в евентуално споразумение със Светкавица.

Не след дълго, шарейки непрестанно нагоре-надолу, гангстерът се озова близо до Сано. При належащата нужда от действие Сано рискува:

— Къде ще отидем, след като излезем от тук?

В неспокойните очи на Светкавица проблесна гняв, но той се спря до Сано и отвърна:

— Не знам.

— Имаме ли провизии за пътуване?

— Престани да ме дразниш с брътвежите си!

— Съжалявам, но трябва да говорим — Светкавица сграбчи дръжката на меча си. Глициния ги наблюдаваше с ужас. Сано побърза да добави: — Това, че ме държиш заложник, няма да гарантира свободата ти. Полицията знае, че си убил владетеля Мицуйоши. Началникът на полицията е мой враг. Той с радост ще ни атакува и ще ме остави да умра, за да те залови. Това ни поставя от една и съща страна.

Светкавица изсумтя презрително, отхвърляйки съждението му, че двамата са другари по съдба. Сано погледна към гангстерите, като се питаше дали бяха по-загрижени да спасят собствената си кожа, отколкото да докажат лоялността си към Светкавица.

— Трябва да действаме заедно — Сано гледаше останалите и даже повиши глас, за да могат да го чуят. — Да си помогнем взаимно.

Гангстерите отказаха да срещнат погледа му, а израженията им останаха непроницаеми. Сано не можа да разбере дали бяха схванали смисъла на думите му, че ако му помогнат да хване Светкавица, после той ще им съдейства, за да не бъдат наказани заради престъпленията на водача им.

— Никъде няма да сме в безопасност. Ще ни преследват докрай — продължи, надявайки се да внуши на гангстерите, че ако останат със Светкавица, бъдещето им ще бъде доста безрадостно. — Всички ще умрем… ако не сме достатъчно умни да избягаме, когато ни се открие възможност за това.

— Ако смяташ, че можеш да ме изплашиш толкова, че да се предам, се лъжеш — заяви Светкавица с раздразнение. — По-скоро ще умра в битка, отколкото да се предам — гангстерите не обърнаха внимание на намека да дезертират.

Надеждите на Сано угаснаха. Светкавица каза на хората си:

— Искам питие. Донесете ми саке.

Трима души слязоха по стълбите и Сано ги чу как ровят из стоките в склада. Само един от тях се върна със стъкленица саке. Светкавица сякаш не забеляза този факт; просто взе стъкленицата и отпи. Но при мисълта, че другите двама са избягали и планът му е приведен в действие, Сано бе обзет от въодушевление.

— За теб най-добрият облог е да се предадеш — заяви той на Светкавица.

— Ти луд ли си? — гангстерът избърса уста в ръкава си и се втренчи в Сано. — Шогунът ще ме екзекутира за убийството на скъпоценния му наследник.

С крайчеца на окото си Сано зърна други двама мъже, които се примъкваха крадешком към долния етаж. Светкавица отвори единия прозорец, погледна навън и каза:

— Няма да е зле твоят човек да побърза и да донесе парите!

— Може да се наложи месеци наред да бягаме. Как ще издържиш да се криеш още толкова време? Пленничеството може да се окаже по-лошо от смъртта.

— Никога няма да се предам! — Светкавица захвърли опразнената стъкленица. Тя се строши на пода на долния етаж. Глициния потръпна.

— Ще гледам да си запазя главата на раменете колкото мога по-дълго, а открият ли ме, преди да умра, ще се постарая да изтрепя колкото може повече войници.

Той се обърна към четиримата си другари:

— Идете и вижте някой да не се опитва да се промъкне вътре.

Мъжете тръгнаха и оставиха Сано сам със Светкавица и Глициния. Сано зачака напрегнато. Никой от тях не се върна. Светкавица отново захвана да крачи нервно. Когато се озова в другия край на плевника с гръб към тях, Сано улови погледа на Глициния и й даде знак да избяга по стълбата, преди Светкавица да ги приближи отново или да се досети какво става. Но Глициния отказа с гримаса — тя не беше разбрала, че гангстерите са изчезнали. Внезапно от долния етаж се разнесе тропот на копита. Сано бе обзет от отчаяние, тъй като едва сега си даде сметка, че гангстерите са чакали да се съберат долу и тогава да избягат заедно, яхайки конете си, без повече да се стараят да пазят тишина.

Светкавица замръзна.

— Ей, какво става там? — изтича до края на плевника и се втренчи недоумяващ в празния склад. Сано чу как конете се отдалечават, препускайки в галоп. — Тези страхливци ме зарязаха!

Той се обърна и Сано видя как чертите му се сгърчиха от паника.

— Сега вече нямам почти никакъв шанс да оцелея, защото останах съвсем сам! — изкрещя той и отмести поглед към Глициния. — И това е заради теб!

Като повечето насилници, той черпи сила от сподвижниците си и им прехвърля отговорността за неприятностите си, отбеляза мислено Сано. Глициния погледна Светкавица в очите.

— Не е по моя вина — отвърна тя дръзко и предизвикателно, след като гангстерът бе останал без поддръжката на другарите си. — Ако не беше убил владетеля Мицуйоши, сега щяхме да сме в безопасност.

Светкавица се дръпна назад, изненадан, че бе посмяла да му се противопостави. Дишайки тежко, сякаш всеки миг щеше да избухне от ярост, каза:

— Престани да обвиняваш всички за собствените си грешки. Ако не беше смахнатият ти план, нищо от това нямаше да се случи.

— Ако беше постъпил така, както те бях помолила, сега всичко щеше да бъде наред — отвърна рязко Глициния. — Ама не — ти не искаше да слушаш. Трябваше да го намушкаш със собствените си ръце. И сега плащаме ние, вместо да плащат само те!

Разговорът им обърка Сано. Очевидно около убийството имаше нещо повече от онова, което предполагаше.

— За какво говорите?

— Хайде, кажи му! — погледът на Светкавица прониза Глициния.

Тя се отдръпна от гангстера и се обърна към Сано с тих и смирен глас:

— Когато бях съвсем млада, двамата със Светкавица се влюбихме един в друг. След време разбрах, че е лош, и се опитах да го напусна, но той ме заплаши, че ще ме убие, ако прекратя връзката ни. Когато се озовах в Йошивара, той ме принуждаваше да го пускам тайно в стаята си. Онази нощ дойде и завари там владетеля Мицуйоши. Двамата бяха врагове, защото и Светкавица мразеше всички мъже, с които бях спала, а владетелят Мицуйоши беше отказал да плати на Светкавица парите, които му дължеше. Светкавица толкова ревнуваше Мицуйоши, че го наръга смъртоносно. После ме отвлече, за да не мога да кажа на никого какво съм видяла.

Това бе сценарият, който Сано си бе изградил, но размяната на реплики между Глициния и Светкавица, както и изуменото изражение на гангстера очевидно и говореха за доста по-различна версия. Светкавица и възкликна яростно и сграбчи Глициния за раменете, след което я блъсна към стената.

— Лъжкиня! Не стана така!

Зашлеви я през лицето. Тя изпищя, сгърчи се и вдигна ръце да се предпази. Сано се подвоуми дали да се хвърли върху гангстера и да му отнеме оръжията, но реакциите на Светкавица бяха тъй бързи, а нагласата му — тъй войнствена, че опиташе ли се да го обезоръжи, най-вероятно щеше да свърши мъртъв. Затова каза:

— Ако тя лъже, тогава ти ми кажи какво точно се случи.

Скърцайки със зъби и с изкривено от ярост лице, Светкавица се раздвояваше между порива си към насилие и потребността да изложи собствената си версия.

— Тя поиска от мен да й помогна да се махне от Йошивара и да си отмъсти.

— На кого? — Сано бе по-озадачен от всякога.

— На Фуджио. На ярите Момоко. На финансовия министър Нита.

— Не го слушайте! — изрече умолително Глициния. Очите й бяха пълни с ужас, докато се свиваше до стената. — Той е луд.

— Тя открадна фибата на Момоко — продължи Светкавица. — После изчака, докато остане насаме с Мицуйоши, и то по време, когато в публичния дом се намират и Фуджио, и финансовият министър Нита. Същата нощ, след като камуро ме пусна да вляза, Глициния каза, че моментът е подходящ да пристъпим към изпълнение на плана й. Аз трябваше да убия Мицуйоши. Тя щеше да си отреже косите и да се предреши в мъжки дрехи, които бе скрила в стаята си, и после да напусне Йошивара заедно с мен. По-късно Момоко щеше да бъде обвинена за убийството на Мицуйоши. А за Фуджио и Нита имаше други планове.

Убийството е било идея на Глициния? Слисан, Сано я погледна.

— Ти трябваше само да го раниш — сгълча го тя с груб глас. — Той не биваше да умре!

Тя отправи поглед към Сано и челюстта й увисна, тъй като съвсем глупаво току-що бе признала вината си. Сано онемя от изненада. Светкавица се изкиска тържествуващо.

— Тя знаеше, че Фуджио и Нита ще бъдат заподозрени за убийството и за нейното изчезване или и за двете. Нита беше достатъчно глупав да й признае, че е крадял от хазната. Тя пък каза на Фуджио, за да може той, когато полицаите го разпитват, да издаде Нита и министърът да бъде осъден на смърт. После аз трябваше да убия някаква жена и да оставя трупа й във вилата на Фуджио.

— Коя беше тя? — попита Сано, докато съпоставяше новите разкрития с фактите, които вече му бяха известни.

— Една проститутка от обществената баня — отвърна Светкавица.

Сано забеляза по китките на гангстера кървави следи от ноктите на жертвата.

— И Глициния ми е пратила анонимната вест, за да намеря аз тялото?

Светкавица кимна.

— Фуджио трябваше да бъде обвинен за убийството на Глициния. Всички трябваше да смятат, че тя е мъртва, и да престанат да я търсят.

— Ти пък трябваше да оцапаш дрехите ми с животинска кръв и да ги оставиш в къщата, както бях ти казала — сопна се Глициния на Светкавица. — Само че ти никога няма да пропуснеш възможността да убиеш някого — разтревожена и решена да се зашити, тя се обърна към Сано: — Никой друг не трябваше да пострада, освен Момоко, Нита и Фуджио. А пък те си го заслужаваха. Момоко направи живота ми ад, а Нита и Фуджио ме излъгаха, макар че ми бяха обещали да се оженят за мен. Трябваше да им отмъстя.

Сано бе удивен, че Глициния таеше такава злоба. Красотата и чарът й бяха прикривали истинската й същност. Той се бе оказал прав в предположението си, че Светкавица е убиецът на Мицуйоши, но изобщо не бе предполагал, че в основата на престъплението стои Глициния. Сега си спомни за уликите, които намекваха за истината.

— Финансовият министър призна на своя процес, че ти е отказал да се ожени за теб, макар че ти си настоявала — каза Сано. — Унищожила си дрехите на майка си, защото тя те е продала в Йошивара. Сега Момоко, Фуджио и Нита са мъртви, защото са те засегнали — съдията Аоки неволно бе подпомогнал изпълнението на плана й. — И може би щеше да избегнеш последствията, ако не беше избрала съучастник, когото не си в състояние да контролираш — себичността и покварата й ужасиха Сано.

— Това не бяха единствените хора, които си беше наумила да унищожи — отбеляза Светкавица. — Знаеш ли коя беше последната й мишена?

— Млъкни! — изпищя Глициния. — Вече стори достатъчно зло!

Светкавица посочи с пръст Сано и се изхили.

— Ти!

— Аз? — изумен, Сано впери поглед в Глициния.

— Тя написа в дневника си, че си замислил да убиеш наследника на шогуна, за да може един ден синът ти да управлява Япония — каза Светкавица. — После го изпрати на дворцовия управител. Да я беше видял колко бе доволна, когато чухме, че са те обвинили в убийството на владетеля Мицуйоши.

Сано беше стъписан. Дневникът, който смяташе за подправен, се оказа истински. Полицейският началник Хошина нямаше друга вина, освен че бе използвал дневника в своя полза. Глициния бе смесила лъжи за Сано с действителни факти от връзката им и после бе подхвърлила своята клевета на Хошина. Осъзнал най-накрая истинската й същност, Сано се сбогува с последните си илюзии за Глициния. От ужас и изумление пристъпи към тази зла непозната, която някога бе негова любовница.

— Но защо? — попита с приглушен глас, сключил вежди в усилие да я разбере.

Устните й трепнаха в усмивка, молеща за милост; тя изглеждаше тъй малка и беззащитна. Сано обаче я оприличи на героиня от пиеса в театър Но^[1], представяна от актьор, чиято маска е с подвижни части; в един миг чертите се променят и красавицата се превръща в грозен зъл демон.

— Беше грешка. Моля ви, позволете ми да обясня — тя дишаше учестено. — Преди четири години вие ми зададохте въпроси за едно убийство. Аз бях наказана, защото разни хора по високи места не искаха вие да разследвате случая, нито някой да ви помага. Аз бях понижена до хаши — най-нисък ранг на куртизанка. Отнеха ми стаята и хубавите дрехи. Бях принудена да живея в претъпкан таван, който гъмжеше от въшки, да се храня с остатъци от чиниите на други хора и да нося евтини кимона. Загубих скъпите си клиенти. Трябваше да обслужвам най-бедните и най-грубите — по трима-четирима на нощ. Изстрадах много заради вас.

Сано прие вината си, но въпреки това бе удивен от крайностите, до които бе стигнала, за да си отмъсти. Очите на Глициния потъмняха от спомени и омраза.

— После научих, че сте се издигнали и възнамерявате да ме освободите. Смятах, че ще ме отведете в замъка Едо, за да живея с вас. Но вие само пратихте и човек да плати на публичния дом и да ми даде пари — гласът й стана дрезгав от гняв. — А по-късно ме посетихте и се възползвахте от мен за удоволствие, сякаш нямаше значение, че ме бяхте оставили да се боря сама.

Сега Сано разбра защо Глициния се бе държала тъй студено с него по време на тези посещения. Тя бе очаквала от него повече и той я бе разочаровал.

— Тя обаче загази и се върна в Йошивара — Светкавица закрачи около Глициния и Сано, като искрено се наслаждаваше на драмата, която бе предизвикал. — Смяташе, че си длъжен да я спасиш отново. Но ти не го стори и тя искаше да те накара да си платиш.

Искра от гняв припламна у Сано, когато си спомни какво бе казала Юя на Рейко.

— Ти си пропиляла парите, които ти дадох — напомни й той. — Направила си дългове и си започнала да крадеш. Аз те обезщетих за страданията, които трябваше да изтърпиш заради мен. Онова, което си сторила след това, си е твоя вина, не моя.

Ядът се разпали в гняв. Стиснал юмруци, Сано пристъпи към Глициния.

— Ти ме набеди в убийство и държавна измяна, защото не успя да се справиш със свободата си. Замалко да унищожиш не само мен, но и цялото ми семейство, вместо да понесеш отговорността за собствените си грешки! — прегрешението му по отношение на Глициния не оправдаваше злонамерените й действия срещу него. И последната капчица съчувствие към нея се изпари. — Като си помисля, че рискувах живота си, за да те спася!

— Сега знам, че допуснах грешка. Съжалявам, че ви причиних зло — взе да се извинява Глициния с благ тон. Отправи към него престорено свенлива усмивка, която обаче не успя да скрие ужаса от гнева му. — Моля ви, простете ми.

Падна на колене, сграбчи ръцете на Сано и ги притисна към гърдите си. Опитът й да го умилостиви го отврати. Той отдръпна ръце и в този момент Светкавица я сграбчи за косите.

— Мислиш си, че можеш да ме обвиниш за всичко, за да спасиш собствената си кожа? — изкрещя той. — Е, няма да се измъкнеш. Всичко, което става, е по твоя вина, тъй че ще си плащаш!

Той я зашлеви през лицето. Блъсна я на пода и я срита. Глициния се сгърчи и захлипа жално.

— Помощ! — изпищя тя към Сано. — Той ще ме убие!

Сано се почувства изкушен да излезе и да остави Глициния на Светкавица. Като си помисли, че тя можеше да прати съпругата му, детето му и всичките му васали на екзекуция само за да го накаже за грехове, които бе преувеличила неимоверно, изпита задоволство от болката й. Но честта му осъждаше жаждата му за мъст. Той не можеше да допусне още едно убийство, а и Глициния продължаваше да бъде свидетел, който му бе нужен жив. Законът на Токугава щеше да въздаде справедливост. В този момент Светкавица извади меча си и го вдигна високо над Глициния, която изпищя от ужас.

— Спри! — заповяда Сано. Хвърли се напред и го хвана за ръката. Светкавица успя да се отскубне и замахна към Сано. Той приклекна, за да избегне удара, и в това миг Глициния запълзя към стълбите. Светкавица се втурна след нея, вдигнал меч, за да я посече. Сано хукна след него, когато изведнъж отвън се разнесе вик:

— Светкавица! Сосакан сама — прозвуча гласът на Хирата. — Донесох парите.

* * *

Рейко не изчака паланкинът да я отнесе до вратата.

Щом влязоха в административния квартал, скочи на земята, хукна нагоре по улицата и влетя в портата на имението им. Сърцето й биеше до пръсване. Прекоси двора тичешком. Изпитваше смразяващ страх, от който й призляваше, че онова, което искаше да предотврати, вече се бе случило. Със заседнал в гърлото й вопъл се втурна в къщата.

— Масахиро чан! — извика, докато бързаше по коридора.

Гласът й отекна в празнотата. Ужас стегна дробовете й. Подхлъзна се, докато завиваше на ъгъла, и замалко не се строполи при вратата. Вътре в стаята видя всичките пет прислужнички и три от бавачките на Масахиро заспали на пода. Очите им бяха затворени. Въздухът излизаше с тихо свистене от устата им. На една от масите бяха разхвърляни чаши от вино.

Подозренията й се оказаха сходни с реалността и тя се огледа тревожно. Госпожа Янагисава вероятно бе упоила прислугата, за да действа спокойно в къщата и да няма свидетели за деянието й. Рейко хукна към детската стая.

По пода имаше разхвърляни играчки, но Масахиро не се виждаше никъде. Вратата към градината беше отворена и в стаята беше студено. Обладана от ужас, Рейко излезе навън.

— Масахиро чан — извика отново.

Вятърът я блъскаше, докато трескаво оглеждаше пустата морава и лехите с повехнали цветя. В следващия миг долови детски смях и плисък на вода. Сърцето й щеше да се пръсне. Втурна се покрай вишневите дръвчета към езерото.

Кикуко стоеше там до кръста във водата. Държеше нещо под повърхността, като го натискаше с две ръце. Водата се плискаше и я обсипваше с пръски. Тя се заливаше от смях и продължаваше да натиска. Рейко видя малки ритащи крачета и размахващи се отчаяно ръчички. Прониза я див ужас. Пое дълбоко въздух и изкрещя:

— Не!

Паниката я тласна напред да спаси Масахиро. Изведнъж измежду боровете от другата страна на езерото изскочи някаква фигура. Беше госпожа Янагисава. Болка бе изкривила лицето й почти до неузнаваемост. Полите на сивото й кимоно се развяваха зад нея, докато тичаше непохватно към езерото.

— Спри, Кикуко чан!

Малкото момиче вдигна поглед, видя майка си и сбърчи чело озадачено. Съпротивата на Масахиро взе да отслабва. Рейко и госпожа Янагисава се хвърлиха в езерото. Студената вода преряза краката на Рейко и накваси дрехите й. Краката й затънаха в тиня. Госпожа Янагисава сграбчи Кикуко за ръката и я запрати встрани от Масахиро. Майка и дъщеря загубиха равновесие и паднаха, разплисквайки водата точно когато Рейко стигна до Масахиро.

Той лежеше по очи на дъното на езерото. Светлите му дрешки се виждаха през мътната вода. Разперените му крачета и ръчички помръдваха едва-едва.

— О, не, не! — изстена Рейко.

Тя го вдигна. Гушна натежалото телце, от което се стичаше вода, и се отправи залитайки обратно към брега. Госпожа Янагисава я последва, влачейки Кикуко. Двете, мокри и окаляни, се строполиха на земята и впериха поглед в Рейко, която внимателно постави Масахиро по гръб.

— Масахиро чан! — извика тя.

Очите му бяха затворени, устните му — отпуснати, а кожата му — бледа. Не издаваше звук, нито помръдваше. Отчаяна, Рейко го разтърси, а после натисна стомаха му. От устата му изхвръкна струя вода. Той се закашля и се сгърчи. После примига и отвори очи. Втренчи се в Рейко и се разплака силно.

Тя възкликна с облекчение. Вдигна Масахиро и обви наметалото си около замръзналото му треперещо телце.

— Всичко е наред — успокои го тя. Закъснели сълзи рукнаха от очите й и се затъркаляха по страните й. Погледна над главата на сина си към жената, чиято дъщеря едва не бе причинила смъртта му. Госпожа Янагисава се бе вкопчила в Кикуко.

— Много съжалявам! — изрече тя искрено. — Доведох Кикуко да си играе с Масахиро. Моля ви, повярвайте, никога не съм предполагала, че може да се случи нещо подобно. Досега Кикуко не е правила така.

Извиненията на жената не можеха да отрекат онова, което Рейко бе видяла със собствените си очи — госпожа Янагисава бе пожелала Масахиро да умре. И случилото се не беше нещастен случай. Тя бе отстранила слугините и бе пратила Кикуко да го убие. Това, че бе променила решението си в последния момент, не я оневиняваше.

— Ще можете ли някога да ни простите? — тонът на госпожа Янагисава бе тревожен, умолителен.

Недоверието и всички подозрения на Рейко към госпожа Янагисава бяха получили своето потвърждение. Този път интуицията й не я беше подвела. И макар че можеше само да предполага защо другата жена бе пожелала да причини зло на Масахиро, знаеше с абсолютна сигурност, че госпожа Янагисава е неин враг.

— Махайте се от тук! — изрече Рейко с треперещ от гняв глас.

* * *

Гласът на Хирата отвън накара Светкавица да замръзне с вдигнат меч, готов да посече Глициния. Както се бе втурнал да спре гангстера, Сано се закова на място. Глициния бе застанала на лакти и колене, закрила глава с ръце. Тя предпазливо вдигна поглед. Сано бе затаил дъх, а складът бе потънал в тишина.

— Светкавица! — извика Хирата отново. — Сосакан сама!

Сано видя как гневът изчезва от лицето на Светкавица, заменен от задоволството, че ще получи парите. Гангстерът си беше спомнил, че първоначалната му цел бе да избяга, а сега вече разполагаше и със средствата за бягството. Той свали оръжието си, сграбчи Глициния за яката и я дръпна рязко да се изправи. Взе да отстъпва от Сано към предната част на плевника, като влачеше Глициния със себе си.

— И ти идваш с нас — предупреди той Сано. — Опиташ ли се да направиш нещо, тя е мъртва.

Сано пое след тях, а мисълта му работеше трескаво как да се възползва от създадените обстоятелства, за да залови Светкавица.

— Отвори прозореца! — изкомандва го гангстерът.

Сано се подчини. Гаснещият ден освети склада; вътре влетя леден вятър. Все още стиснал меча си и без да пуска Глициния, Светкавица се надвеси през прозореца и извика:

— Ей!

Хирата извика в отговор:

— Преди да ти дам парите, искам да видя сосакан сама.

Светкавица отстъпи встрани и дръпна Глициния със себе си. После направи знак с глава на Сано.

— Хайде, отивай!

Сано пристъпи към прозореца и видя Хирата, който стоеше на улицата и държеше обемиста кутия, а на лицето му бе изписана тревога. Той се усмихна с облекчение, когато видя Сано жив и здрав.

— Трябваше да отида чак до улица „Тютюнева“, за да взема парите — извика той.

Настоятелният му тон предполагаше някакъв скрит смисъл, но Сано остана озадачен. Не можеше да проумее защо Хирата бе споменал улица „Тютюнева“, на която имаше магазинчета за тютюн и складове, но нямаше хора, които можеха да му отпуснат пари.

В този момент мечът на Светкавица мушна бронираната му туника, подканвайки го да се отдалечи от прозореца.

— Донеси парите до вратата и почукай — извика Светкавица към Хирата. — После си върви.

— Добре.

Изведнъж Сано си спомни за едно разследване, което навремето го беше отвело с Хирата на улица „Тютюнева“. Осени го прозрение. Схвана намерението на Хирата и в този миг на вратата се почука три пъти. Отчетливият звук отекна в празния склад. Светкавица се подвоуми, явно не бе решил как точно да вземе парите и в същото време да държи под контрол заложниците си. Задиша шумно, а погледът му зашари още по-бързо. Стисна по-здраво меча си и яката на Глициния. Сано видя, че затрудненото положение, в което бе изпаднал гангстерът, го подтиква към повече насилие, а не към разумни действия. Глициния затвори очи и сгърчи лице, сякаш очакваше фаталния удар на острието.

— Всички ще слезем долу — каза Сано, като разсъждаваше трескаво как да помогне на Хирата да осъществи успешно плана си. — Ти можеш да държиш Глициния, а аз ще донеса парите.

След миг колебание Светкавица се съгласи:

— Добре. Ти тръгни първи.

Сано пое надолу по стълбите, а Светкавица и Глициния вървяха няколко стъпала зад него. Всички заедно прекосиха склада. Сано махна резето и бавно отвори вратата, а спътниците му останаха да чакат в сумрака. Пулсът му заби учестено. Дървеното сандъче стоеше пред вратата. Сано се наведе, за да го вдигне. И тогава откъм покрива се разнесе неясен шум.

— Какво е това? — възкликна Светкавица, а в гласа му прозвуча паника.

Докато се обръщаше, Сано видя как гангстерът се завъртя, вперил поглед в тавана, но без да изпуска Глициния. Капандурите горе се отвориха, повдигнати от войниците на Сано, които се бяха покатерили на покрива на склада, и в помещението влетяха няколко тъмни предмета с размера и формата на ряпа. Всеки от тях имаше къса пламтяща опашка. Светкавица извика и приклекна. Предметите нападаха по пода около него. Сано се хвърли към Глициния. Успя да хване ръката й точно когато бомбите взеха да избухват една след друга с оглушителен трясък и да бълват гъст жълтеникав дим, който замъгли склада. Светкавица изрева, обладан от ярост и ужас. Глициния изпищя. Сано я дръпна към вратата — правоъгълник от светлина, който едва се виждаше през дима, — но в следващия момент я изпусна, изненадан от мощно дръпване от противоположната страна. Серен пушек изпълни очите му и замъгли зрението му. Чуваше как Хирата викаше него, Светкавица и Глициния, но не виждаше нищо, освен жълта мъгла. Съжали, че не бе успял да изведе Глициния от постройката, оставяйки Светкавица на дима. Дробовете му се раздираха от мощна кашлица, но въпреки това не можеше да излезе и да остави Глициния тук с гангстера.

— Помощ! — пищеше тя, давейки се.

Закрил носа и устата си с ръкав, Сано тръгна пипнешком към гласа. През облаците дим проникваше мъждива светлина от фенери. Изведнъж инстинктът му подаде сигнал за опасност. Той се приведе и острието на Светкавица проблесна над главата му. Нови вопли за помощ се разнесоха откъм Глициния. Светкавица ту ругаеше, ту хриптеше безпомощно. Из пушека като призраци се носеха размазани очертания, а острието за пореден път изсвистя покрай Сано. Той се хвърли на пода и се претърколи встрани. Глициния изкрещя в агония.

Разнесоха се трясъци и силен шум от сцепено дърво. Въоръжени с брадви, войниците на Сано се бяха заели да трошат капаците. Докато свежият въздух разнасяше дима, Сано се изправи на крака в средата на помещението. Видя как Светкавица залитайки се отправя към вратата, като се давеше и плюеше, и в този момент детективите му се втурнаха вътре с извадени мечове. Светкавица се олюляваше в средата, като диво размахваше оръжие в отчаян опит да избяга или да умре, но да не се предаде. Сано се хвърли към гангстера. Сграбчи го за краката и той се тръшна на пода. Хората му се хвърлиха върху него и му отнеха меча. Гангстерът се съпротивяваше като хванат див звяр, сипейки нечленоразделни ругатни.

— Вие добре ли сте? — обърна се Хирата към Сано. Сано кимна, задъхан от изтощение, закашля се и докато се изправяше, се изхрачи.

— Къде е Глициния? — попита.

Тогава дочу стенание и я видя. Лежеше на една страна, подпряна на лакът, и се опитваше да се примъкне към вратата. Чертите й бяха изкривени от болка. Краката й бяха потънали в кръв, посечени от Светкавица. Сано почувства как ненавистта, която бе изпитвал към нея до този момент, отстъпи място на съжалението. Двамата с Хирата я доближиха. Когато ги видя, тя напрегна тяло и изстена в последен напразен хрип към свободата. После рухна и осъзнала поражението си, избухна в сълзи.