Лора Джо Роуланд
Урагири (19)

Глава 18

Високо сред хълмовете над Нагасаки вечерните ритуали в китайския храм бяха приключили. В своята килия игумен Лиу Юн коленичи на пода, за да се отдаде на медитация. Меката успокояваща светлина на лампата сгряваше измазаните с хоросан стени. Някога това бе любимата му част от деня — душата му се изпълваше с покой и просветление. Но смъртта на брат му разстрои вътрешния му мир и унищожи вярата му. Миналото се бе върнало, за да го обсеби.

Пролет, шейсет и пет години по-рано,

имотът на рода Лиу в провинция Шантунг.

Ароматът на цъфнали цветя нахлува през отворения прозорец на стаята, където Лиу Юн и Лиу Хси, единият на десет, а другият на осем години, вземат уроци от уважавания учител У.

— Кои са петте основни добродетели според Конфуций, Лиу Хси?

— Петте добродетели са… ъ-ъ… — Хси преглътва и казва: — Какъв смисъл има от това училище, когато аз искам да стана войник?

— Не отговаряй така на учителя! — възкликва Лиу Юн.

Учителят засипва главата и раменете на Хси с удари с показалката си.

— Трябва да се извиниш за грубостта си!

Докато Хси хлипа, Лиу е обзет от необуздани и противоречиви пориви. Често се е опитвал да вразумява Хси със сила, но никога не е позволявал някой друг да причинява болка на брат му. Двамата са свързани с невидима нишка, по-силна от любов, омраза или кръв. Лиу Юн скача от мястото си и се хвърля на гърба на учителя У:

— Оставете го!

Учителят У изкрещява и се опитва да се освободи от Лиу Юн. Хси се разсмива и пляска с ръце.

— Какъв страхотен боец си, братко! — вика той. — Хайде да избягаме заедно и да станем войници!

Лиу Юн, макар и ужасен от собственото си поведение, изревава победоносно.

Победата им е кратка. Учителят У отказва да ги обучава повече. Баща им ги пребива от бой, задето са прогонили своя преподавател. Лиу Юн продължава да напътства, умолява и наказва Хси, за да го възпита в конфуцианския идеал за познание и синовна почит, но Хси се съпротивява. Лиу Юн защитава брат си и двамата страдат…

Сега игумен Лиу Юн си призна, че не е способен нито да медитира, нито да заспи. Тази нощ други въпроси, различни от скръбта, тормозеха съзнанието му.

Детективът на шогуна разследваше убийството на Ян Спаен. Лиу Юн се опасяваше, че неговото собствено алиби и показания няма да издържат една подробна проверка. Освен това напоследък се бе впуснал в рисковано начинание, което можеше да му донесе огромно удовлетворение… или безкрайно нещастие.

Игуменът отнесе лампата в кабинета си. Извади от шкафа цилиндричен лакиран калъф, тамян, пособия за писане и една книга, увита в черна коприна. Щеше да се допита до И Чин^[1] — Оракула на промяната.

Велики китайски философи, държавници, воини и учени в продължение на четири хиляди години се бяха допитвали до мъдростта на Оракула.

Лиу Юн разпъна коприната на масата. Върху нея постави Книгата на промяната и се поклони три пъти. Приготви мастилото, извади четчица и хартия. Запали тамян в месингова кадилница. Докато ароматният дим се издигаше към тавана, той седна на масата, отвори калъфа, изсипа от него 50 дълги тънки пръчици от бял равнец и после произнесе гласно въпроса си към Оракула:

— Да продължавам ли със замисленото начинание?

Той изпълни сложния ритуал на делене, броене, разхвърляне и групиране на пръчиците, докато най-накрая получи три купа. На хартията нанесе с туш една прекъсната линия, която отговаряше на броя на пръчиците в купчините. После повтори цялата процедура. Ръцете му се движеха автоматично; мислите му се рееха. За пореден път спомените го отнесоха обратно в миналото…

Видя себе си и брат си като юноши — Хси висок и пълен, изпълнен с енергия; Лиу Юн слаб, изискан учен. Вървят по междуселски път под златистата премяна на дървесата на път за дома от провинциалната столица, където са държали решаващите за бъдещето им изпити за държавна служба.

— Хич не ме е грижа, че съм се провалил на тези тъпи изпити! — говори Хси. — И бездруго не искам да ставам бюрократ! Достатъчно е, че ти ги издържа — ти ще си семейната гордост.

— Можеш да се явиш още един път… — плахо подхваща Лиу Юн. От дете мечтае как двамата ще получат служби в една и съща държавна канцелария.

— Аз ще те подготвя. Моля те…

Хси сграбчва Лиу Юн за раменете.

— Слушай. Приближава война. Манджурците вече са превзели провинциите Шенси и Хонан. Накрая ще нападнат и Пекин. Възнамерявам да се запиша в императорската армия и да спася страната си от чуждоземската измет…

— Северните племена никога няма да превземат Пекин. А и татко няма да ти позволи да се запишеш в армията. Аз също!

— Може да си издържал изпитите, но си глупав, братко — отвръща Хси и в следващия миг се заковава на място. — Какво е това?

От върха на хълма се стели черен пушек. Братята се втурват към дома си. Семейният имот гори в буйни пламъци. Край него препускат манджурски конници и тъпчат бягащите слуги.

— Майко! Татко! — крещи Лиу Юн. Възрастните им родители лежат при портата с прерязани гърла. Лиу Юн коленичи облян в сълзи, а Хси се нахвърля върху най-близкия конник:

— Ще заплатиш с живота си за това!

Манджурският войник се смее гръмогласно и изтегля меча си. Ужасен, Лиу Юн се спуща да спасява брат си.

— Не! — крещи той и го дърпа настрани. Войникът се отдалечава, отнасяйки семейния сандък със сребърен обков. Хси се съпротивява в желязната хватка на брат си.

— Трябва да отмъстим за смъртта на родителите си! — вика той. — Трябва да спасим земите си!

— Не бъди глупак, Хси. Твърде много са, а ние нямаме оръжие. Трябва да бягаме!

Лиу Юн повлича съпротивяващия се Хси към селото да дирят подслон. Но там е пристигнала императорската армия на Мин и събира доброволци за отблъскване на нашествениците. Хси се отскубва от Лиу Юн, пробива си път до първата редица и се записва.

— Сбогом, братко! — извиква той. — Ще се видим отново, когато войната свърши…

Сега игумен Лиу Юн изпълни за пореден път ритуала И Чин. Начерта една линия на листа, точно над първата. През старата болка бликаше нов гняв. Смъртта на Хси го научи на онова, което не бе разбрал от своите родители — изпепеляващата жажда за отмъщение, която не можеше да бъде потушена нито с молитви, нито с медитация. Копнееше собственоръчно да убие всеки, участвал в масовото изтребление на бунтовническия отряд на Хси в Тайван. Да, конфуцианските убеждения забраняваха да търси възмездие от китайското управление и той се ненавиждаше, че се бе подчинил на манджурското господство, че не бе успял да защити Хси. Затова сега безсилният му гняв бе открил отдушник в лицето на холандците, посекли Хси и другите бунтовници, за да получат привилегии за търговия с Китай. И персонално в Ян Спаен — безмилостния авантюрист, изтезавал Хси до смърт.

Лиу Юн броеше и пренареждаше пръчиците, като се чудеше дали бе успял да скрие чувствата си от сосакан Сано. Сигурно — нали цял живот се бе упражнявал в изкуството на преговорите и манипулациите.

Без дом и без пукната пара младият Лиу Юн стига до Пекин. В столицата все още цари мир, императорът все още живее в Забранения град^[2], търговци, учени, актьори и престъпници все още търсят щастието си в този център на търговията и културата. Принуден да се издържа с просия, Лиу Юн за малко не умира от глад и студ същата зима.

После, когато резултатът от изпита му най-сетне е официално заверен, той получава държавна служба в бюрото за международни отношения, където показва талант за езици и дипломация и започва възхода си в служебната йерархия. През следващите девет години получава отчайващи новини от Хси. Армията на Мин губи позиции, манджурските войски превземат провинциите Сечуан и Фукиен. Страната е раздирана от селски бунтове. Хси е ранен, после се оправя и става генерал. А после изчезва. Смятат го за мъртъв. По-късно, преди четирийсет и шест години, селски бунтовници нападат Пекин, а корумпираното управление на династията Мин е безсилно да окаже отпор. Императорът се обесва. В безизходицата си бюрократите молят манджурците да потушат въстанието и за отплата им отстъпват столицата. Манджурските войски нахлуват в Забранения град и започват да избиват мирните граждани. Докато Лиу Юн и други служители от управата на Мин, понастоящем подчинени на манджурците, спасяват архивите от една горяща сграда, Лиу Юн внезапно чува познат глас и вдига поглед. В двора на кон влиза неговият брат начело на отряд, бляскав в пищните си одежди на генерал от армията на Мин.

— Хси! — вика Лиу Юн, с преливащо от радост сърце. — Ти си жив!

Вдигнал кървав меч, Хси се обръща към Лиу Юн. Суровото му лице не изразява и най-малка радост от срещата им:

— Какво правиш, братко? Как можеш да служиш на тези, които посякоха родителите ни и заграбиха земите ни?

— Братле, твоята война приключи — казва Лиу Юн, жегнат от враждебността на Хси. — Манджурците победиха. Владетелите от династията Мин бяха принудени да им отстъпят Небесния мандат. Предай се!

— Страхливец! Глупак! Ти вече не си ми брат! — и Хси се втурва в нова атака.

За няколко дни манджурските войски избиват до крак селяните бунтовници. Те окупират Пекин и с това приключва завземането на Китай. Лиу Юн и неговите колеги вече служат на новата управа. Машината на китайската държавна администрация се задейства отново. Лиу Юн се издига до министър на външните работи. Оженва се и става баща. По-късно, след като жена му умира, а синовете му порастват, той приема църковен сан и започва втората си кариера — като свещеник отвъд океана. Опитва се да забрави брат си, който се е отрекъл от него, но не може и продължава да следи отчаяните стъпки на Хси — пътя на армията, пораженията и победите й, нападенията и отстъпите й, чак до бягството в Тайван. Накрая получава вестта за смъртта на Хси. После, преди две години, съдбата го среща с Ян Спаен в Япония, където игумен Лиу Юн замисля своя план. Известни са му алчността и амбициите на Спаен. Познава японци, които притежават същите черти. Осъществява срещата между тях, за да си отмъсти. Само че убийството на Спаен не му носи удовлетворение. Невидимата нишка продължава да го тегли, макар вече брат му да го няма. И нищо, освен смъртта не може да го събере отново с Хси. Затова решава да продължи своя план. Да пожъне още мъст.

Сега игумен Лиу Юн приключи ритуала. Пое дълбоко въздух и потърси получената хексаграмна комбинация в тълкуванията на Оракула:

Номер двайсет и едно — Кан, Гибелната бездна, която предсказваше смърт за него, в случай че продължи с настоящите си действия.

Ужас скова сърцето му. Отвори Книгата на промените и отгърна страниците за хексаграмата Кан. Оракулът се изразяваше със завоалирани фрази и неясни алюзии:

Опасност ви очаква по пътя като бездна, в която падат бурни води. Желаният от вас резултат може никога да не настъпи…

Гърлото на Лиу Юн се сви само като си представи двегодишния изнурителен труд, чиято връхна точка щеше да се окаже собственото му унищожение. Следващите редове обаче съдържаха елемент на предпазлив оптимизъм:

Може да се отбележи напредък, при положение че спънките се преодоляват с искреност и проницателност. Търпението е задължително. Накрая редът ще бъде възобновен.

Игумен Лиу Юн се усмихна и затвори книгата. Той бе искрен до смърт в преследването на целта си. Годините на трупане на познания, служба на дипломат и медитация бяха изострили съзнанието му. Готвеше се за този миг толкова отдавна, че сега можеше да си позволи да изчака благоприятния момент. Сосакан Сано нямаше да го отклони от твърдото решение да отмъсти за смъртта на брат си, като по този начин възстанови реда във вселената и осигури покой за душата си.