Лора Джо Роуланд
Урагири (16)

Глава 15

Наближаваше полунощ и кварталът на удоволствията искреше в обичайното си веселие. По тераси и балкони се вихреха забави, музика и смях се лееха навън през отворените врати. По ярко осветените улици се разхождаха самураи, селяни и търговци, а жени в пъстроцветно облекло подвикваха закачливо към тях. Всички чайни бяха препълнени.

„Полумесец“ също бе претъпкан с посетители. Пеони чуваше врявата на увеселението от стаята си в дъното на втория етаж. Тя кършеше ръце и крачеше пред отворения прозорец. Лампата на ниската маса отпечатваше неспокойната й сянка върху голите стени. Молеше се чаканият посетител да дойде, преди Минами да забележи, че тя не сервира питиета на забавата.

Цял ден бе примерна и послушна, да не би да я изпратят в арабското селище. Но ако тази нощ не успееше да спечели свободата си, със сигурност я очакваха дълги дни на болка и унижения, дълги нощи на страдание и кроежи за бягство. Онзи хитър сосакан можеше да разкрие истината за Дешима и за убийството на Спаен, преди тя да успее да се облагодетелства от доказателствата, които притежаваше.

Някакъв шум навън я накара да замре на място. Тя притисна лице до решетките и погледна надолу към алеята. Някой се движеше в оскъдната светлина — мъж в наметало с качулка. Спря до вратата. Огледа се дали наоколо има някой, повдигна дрехите си и се облекчи върху стената.

Пеони стисна решетките, падна на колене и затвори очи. Може би не е получил съобщението й. Може да не е намерил парите. Разочарованието смазваше сърцето й. Тя се надигна и отново погледна през прозореца. Алеята оставаше все така пуста. Пеони се дотътри до скрина и след миг колебание измъкна лакираната кутия, в която се намираше съкровището й. Възнамеряваше да го пази скрито на сигурно място, докато получи парите, но се нуждаеше от утехата, която то й даваше. Коленичи и постави кутията на масата до лампата, после махна фибите от косите си. Блестящият черен водопад се струйна по раменете й. Сложи огледалото пред лицето си и започна да разресва косите си. Ритмичното движение и чувственият допир подобриха настроението й. В замъгленото огледало грозното й отражение се усмихна, докато тя си фантазираше за бъдещето. Видя се с пари в ръката да минава през салона за гости. Тълпата ще се подиграва, Минами ще се намръщи и ще каже: „Къде беше, Пеони? Гостите искат да потанцуваш «Реката приижда, приижда»“. Пеони ще отговори: „Никога вече няма да танцувам за теб“ и ще хвърли парите в лицето му. Представи си как ще си купи къща и ще си наеме прислужница, как ще минава през търговския квартал в украсен паланкин и ще пазарува каквото й хрумне. Харченето на пари ще й вдъхва онова чувство за власт, което иначе извличаше от кражбите. Новата й спалня ще бъде обзаведена с лакирани скринове и маси, позлатени фрески и цветни паравани. Ще се обляга на копринени възглавници, облечена в червено атлазено кимоно, и ще гледа как срамежлив младеж влиза в стаята.

— Добре дошъл — ще прошепне тя.

Тя ще донесе въжетата, веригите, ножовете, камшика, револвера. „Не се бой“, ще каже, докато го въвежда в този тъй чувствен вид любов, който бе научила от холандеца.

В коридора пред стаята й подът проскърца. Фантазиите й се изпариха, тя уплашено изпусна гребена и огледалото.

— Минами!

Трябваше да се скрие. Не можеше да допусне той да я завлече долу на празненството, не и сега, когато нейният посетител все още можеше да дойде. Скочи на крака, но в бързината блъсна лакираната кутия. Освободеният капак отхвръкна. Пеони простена, обхваната от безумна паника. Трябва да изгаси лампата и да излезе, незабавно! Но не можеше да остави съкровището да лежи така открито. Нерешителността й я обрече — вратата се отвори. Пеони гледаше безпомощен, но и кършеше ръце. Успя да вдигне поглед и… въздъхна в прилив на облекчение: — О, това си ти! — извика тя.

Чаканият посетител носеше под мишница платнен вързоп. Влезе в стаята и затвори вратата. Тя неволно погледна към отворената кутия. Той проследи погледа й и веднага позна собствената си вещ. Пеони бързо си застана между него и съкровището.

— Дай ми парите и ще си я получиш обратно — изтърси обезпокоена, защото нещата не се развиваха по начина, който бе планирала.

Той се приближи и започна да развива вързопа. Пеони долови миризмата на алкохол и цигарен дим. Радостно предчувствие разсея безпокойството й. Тя се усмихна и протегна ръце. Тогава той отметна плата. Вместо парите, които бе очаквала, Пеони видя в ръката му нож и прочете в очите му зли намерения. Отвори уста, но думите замряха в гърлото й. Триумфът се превърна в ужас. Тя отстъпи неуверено назад и вдигна сключените си ръце в молитва за пощада.

— Не, моля те, просто я вземи и си върви — рече тя трескаво.

Без да каже нищо, той продължи да пристъпва към нея, докато гърбът й опря в стената. Тогава замахна. Дългото блестящо острие на ножа разсече гърлото й. От болка й притъмня пред очите. Опита се да крещи за помощ, но се чу само клокочене. Топла солена кръв изпълни устата й. Тя притисна раната, но кръвта бликна по ръцете й. Обзе я замайваща слабост. Свлече се по стената и падна сгърчена на пода. В своя ужас видя как той се обръща, навежда се и посяга към кутията.

В този миг мракът се спусна и погълна всички форми и звуци. Чуваше единствено безмилостните удари на сърцето си, което изпомпваше кръвта от тялото й. Беше отново на осем години и тичаше надолу по алеята с откраднатата кукла в ръце. После нечии силни ръце я сграбчиха и я повлякоха все по-дълбоко в мрака. Чу как ударите на сърцето й замират. Тя, чевръстата хитра крадла не успя да избегне смъртта.