Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Монтгомъри/Тагърт (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Duchess, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 94 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Джуд Деверо. Дукесата

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне

Глава шестнадесета

Бяха минали три дни от срещата със старата дукеса. Вечерта Клер се прибра в стаята си и тогава се случиха едновременно две неща.

Дойде икономът със сребърен поднос, на който имаше плик. Точно когато достолепният служител се покланяше насред стаята, големият портрет на стената изведнъж се отмести и иззад него се появи хубавото лице на Маймунката, цялото в паяжини и прах.

— О, здравейте — извика девойчето, радостно изненадано, че е попаднало тъкмо в тази стая. Клер понечи да й се скара, но се въздържа заради иконома. Даде си вид, сякаш сестра й едва ли не редовно й идваше на гости през тайната врата зад портрета. Взе плика и го разкъса. Вътре имаше кратка бележка:

Държат ме затворена. Моля, помогнете ми. В стария павилион. Елате веднага.

Лотрис

Клер прочете три пъти посланието, преди да започне да разбира смисъла. Погледна иконома, но лицето му приличаше на безизразна маска. Знаеше, че най-напред трябва да се отърве от госпожица Роджърс, която в този миг беше в стаята за преобличане. И трябваше да отпрати Маймунката.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожице? — попита икономът.

— Роджърс — прошепна Клер.

Възрастният служител се поклони.

— Ще имам грижата госпожица Роджърс да е заета цялата вечер — каза той и тръгна към стаята за преобличане.

— О! — възкликна Клер. — А също и… — Тя погледна към тайния коридор, където стоеше сестра й.

Икономът се усмихна снизходително.

— В този дом човек се учи да не вижда някои неща. — С тези думи той излезе от стаята.

Маймунката извика:

— Тази къща е невероятна! Намерих план на сградата. Тоест даде ми го някакъв старец, когото не бях виждала досега. Той е в инвалидна количка и май е убил четирите си жени, преди петата да стреля в него. Живее в другия край на…

— Нямам време сега за безкрайните ти истории. Моля те, върни се в стаята си и остани там.

Маймунката обаче не мислеше да си ходи. Вгледа се в лицето на сестра си.

— Какво пише в тази бележка?

Клер извади костюма си за езда от гардероба, а през това време Маймунката успя да надзърне в листа. Очите й станаха кръгли от любопитство.

— Искам да дойда с тебе!

— И дума да не става. Ще си идеш в стаята и няма да казваш на никого. Не знам какво значи това, но съм решила да отида.

— Защо сестрата на Хари е изпратила на теб това послание? Защо не се е обърнала към Хари?

Клер, която тъкмо обличаше костюма за езда, се спря за миг замислено.

— Интересен въпрос. Но не знам отговора. А сега изчезвай. И не казвай на никого за тайните коридори.

Маймунката дори не се помръдна. Погледна решително сестра си и си пое дълбоко въздух:

— Ако не ме вземеш със себе си, ще кажа на мама, че освен с Хари се срещаш и с още един мъж. А на татко ще се оплача, че се държиш лошо с мен. Хари пък ще научи, че в прахоляка на тайните коридори има следи от стъпки, които водят към стаята ти. Другият пък…

— Е, добре — примири се Клер. Сега нямаше време да се бори със сестра си. — Можеш да дойдеш с мен, но ще стоиш настрана и ще правиш каквото ти кажа. Разбра ли?

— Разбира се. — Маймунката погледна сестра си. — А знаеш ли къде се намира старият павилион?

На Клер не й се наложи да й отговаря, тъй като на вратата се почука леко и влезе Хари.

— Клер, и ти ли получи такова нещо? — попита той и размаха пред лицето й лист хартия, който очевидно съдържаше същия текст. Той я изгледа намръщен, но после забеляза Маймунката и лицето му неволно се озари от ослепителна усмивка. — Здравей, Сара! От ден на ден ставаш все по-хубава.

— Да, нали?

Клер въздъхна нетърпеливо.

— Хари — каза тя високо, така че той отново се обърна към нея, — и аз току-що получих такова писмо. Трябва веднага да отидем в павилиона.

Хари, изглежда, не смяташе бележката за важна. Държеше се така, сякаш всеки ден получаваше от сестра си писмо, в което му съобщаваше, че е затворница.

— Да ни сервират такава новина преди лягане! Кой според теб може да е затворил Лотрис?

Клер се спря смаяна, с ботушите за езда в ръка. Маймунката й хвърли поглед в смисъл: Хари не е най-интелигентната личност на земята, нали?

Голямата сестра се обърна към годеника си.

— Нямам представа, но сестра ти, изглежда, иска да отидем двамата — а може би онзи, който я държи в плен, иска да види теб и мен. Хари, може ли да излезеш за миг, докато се преоблека? Ще се срещнем след десетина минути долу в салона.

— Добре — каза той и излезе.

Маймунката междувременно се беше настанила удобно върху широкото легло на Клер.

— Обзалагам се, че с него си водиш страшно интересни разговори. Хари няма капка мозък в главата.

— Ще млъкнеш ли за миг? Не разбирам защо приемате толкова спокойно това послание. Може животът й да е в опасност.

— Не вярвам. Ако беше така, щяха да искат откуп в писмото и да го пратят на стария дракон.

За миг Клер сякаш се вкамени, както си закопчаваше дрехата.

— На кого?

— На стария дракон. На вещицата. На най-мразената жена в Шотландия, Англия и Ирландия.

— Помогни ми да сваля това — каза Клер, като се мъчеше да проумее какво знаеше сестра й. — И млъкни, моля те, поне за миг.

За няколко минути Клер се приготви за път и слезе в салона. Хари дремеше в креслото. Наложи й се да го разтърси силно, за да дойде на себе си. Той беше изпратил един лакей в конюшните, където ги чакаха оседлани коне и трима мъже с фенери.

Клер направи няколко напразни опита да намекне на Хари, че е необходимо да се пази тайна. Смяташе, че може да навредят на Лотрис, ако нахлуят със сила в павилиона. Но Хари само я изгледа, сякаш не беше с всички си и заповяда на мъжете да тръгват.

Маймунката, яхнала нервен жребец, се усмихна съчувствено на Клер.

— Не е точно спасителна акция в стил уестърн…

— Хари е шотландец — отвърна Клер. — Тук нещата се уреждат по друг начин.

— Хари е англичанин — поправи я сестра й и пришпори коня си. Не й бе трудно да обуздае огромното животно. Баща им беше качил Сара Ан на седлото още преди да проходи. Клер беше превъзходна ездачка, но не можеше да се мери с Маймунката.

Шестимата конници се понесоха в галоп по алеята. Клер се молеше само това шумно шествие да не навреди на Лотрис. Тропотът на копитата сигурно се чуваше в радиус от шест мили.

Когато по едно време се изравниха, Маймунката каза на Клер:

— Харесвам това семейство.

Клер направи гримаса и пришпори коня си.

Когато най-сетне стигнаха до павилиона, Клер не беше подготвена за онова, което ги очакваше. Прозорците бяха обковани с дъски, вратата беше залостена отвън, но от комина се виеше дим.

— Отворете вратата — заповяда Хари, без да слиза от коня си.

В този миг се появи викарият, огромен мъж, който изглеждаше още по-едър на дребното си конче. Расото му се издуваше от огромен корем, а брадата му стигаше до гърдите.

— Какво става тук? — провикна се гръмогласно духовникът. — Вдигнаха ме от затоплената камина и вкусната вечеря и ме изстреляха насред парка! Какво значи всичко това, а, Хари?

Хари погледна озадачено свещеника и се опита да си спомни кой беше.

— Не знам — успя да смотолеви, преди да заповяда на един от лакеите да отвори резето.

Вътре имаше мъж и жена — голи-голенички. Хубавият мъж на около четиридесет години се мъчеше да прикрие голото тяло на Лотрис от хората, които се появиха на вратата. Лотрис бе коленичила на пода зад мъжа.

След като преодоля първоначалния шок от тази гледка, Клер се опита да попречи на Маймунката да надникне вътре. Все едно да удържи пчела далеч от сладко. Само за секунда малката скочи от коня, провря се между скупчилите се на вратата мъже и се втренчи жадно в двамата. Клер се опита да не прави същото.

В следващия миг гръмовният глас на викария разцепи тишината. Той призоваваше Божия гняв да се стовари върху двамата, които бяха съгрешили в съвкуплението.

Хари най-сетне слезе от коня си, влезе в стаята и хвърли на сестра си своя жакет, за да прикрие голотата си.

— Какво ще кажете в свое оправдание, Кинкейд? — обърна се той властно към мъжа, който бе покрил слабините си с ръце.

Щом чу „Кинкейд“, Клер разбра какво се разиграваше тук. Мактарвит, помисли си тя, и си наложи да не се усмихне. Той беше измислил тази сцена.

Застанал по-назад, викарият продължаваше да беснее и да заплашва двамата грешници, че ще горят в пламъците на ада. Клер си помисли с обич за Мактарвит. Беше убедена, че той е събрал двамата влюбени, а после ги е затворил и им е взел дрехите. И се беше погрижил викарият непременно да присъства.

— Те трябва да се оженят — като в просъница Клер се чу, че казва на висок глас. Не и беше лесно да надвика възбудения духовник, който все още заплашваше влюбените с вечното проклятие на небесата.

Клер погледна към Хари.

— Ти си неин настойник и можеш да бъдеш свидетел на венчавката. Те трябва да се оженят незабавно.

Хари я погледна слисано.

— Не съм сигурен дали мама ще…

— Техните души са в опасност — извика свещеникът. — Без свещеното тайнство на брака ще бъдат проклети вовеки веков!

Клер погледна Лотрис. С дългите си коси, които покриваха раменете й, и голите бедра под жакета на Хари тя изглеждаше много, много по-красива, отколкото в натруфените си детински рокли. Клер повдигна въпросително вежди, а Лотрис й върна погледа с едва забележима усмивка и кимна.

— Хари, те трябва веднага да се венчаят! Тук, веднага. Не можеш да очакваш, че тези хора, които видяха цялата сцена, ще пазят тайна. Твоето име и честта на семейството ще бъдат опетнени.

— Не знам дали… — промърмори Хари.

Клер още веднъж се убеди колко силна бе властта на майка му над него.

— Хари, аз те разбирам — каза тя тихо, но така че сащисаните слуги да я чуват. — Ако нямаш власт да принудиш мъжа, който обезчести сестра ти, да се ожени за нея, аз те разбирам. Убедена съм, че всички присъстващи също ще те разберат.

— Мисля, че имам — имам власт за това. Но…

— По-добре да си вървим — каза Клер. — Но се моля на Бога сестра ти да не забременее. — Тя погледна към мъжете, изправени покрай стената и жадно попиващи всяка дума. — Трябва всички да се закълнат, че ще пазят в тайна видяното тук. Никой не бива да научи какво се е случило. — Но тонът на гласа й не оставяше и капка съмнение, че не вярва в потулването на скандала. — Елате с мен, Лотрис. Ще яздите на моя кон.

Хари въздъхна и въздишката му сигурно се чу на половин миля разстояние.

— Така да бъде — каза той и се обърна към викария. — Венчайте ги.

Клер усети, как я заливат вълните на тържество и възторг. Замисли се как да се отблагодари на Мактарвит за тази великолепна сцена. Викарият накара един от слугите да даде палтото си на Кинкейд и започна венчалната церемония. Клер беше толкова въодушевена, че не разбираше нито дума. Погледна към сестра си. Малката се бе втренчила някак странно във викария. Тогава и тя откъсна очи от младоженците и се взря по-внимателно в духовника. В този миг погледите им се срещнаха.

Той наистина беше променил до неузнаваемост своята външност, глас и маниери: но очите го издаваха. И погледът, който Тревилиън й хвърляше изпод гъстите вежди, преливаше от арогантно самодоволство. Ядосана, тя отмести очи.

Дочака края на „венчавката“ със стиснати зъби. След церемонията Хари целуна, както си му е редът, сестра си, стисна ръка на Кинкейд и тръгна към жребеца си. На американката й мина през ума, че той едва ли се радваше на перспективата да разкаже на майка си случилото се.

Клер нарочно се забави в павилиона, докато други си разпределяха навън конете. Двама слуги трябваше да се качат на един жребец, за да може Лотрис и Джеймс да яздят другия. Проследи как „викарият“ се метна на дребното си конче и изчезна в мрака.

— Връщай се с Хари в къщи — прошепна Клер на сестра си.

— А ти какво ще правиш?

— Това не те засяга. Отдавна трябваше да си в леглото.

— Ти също. Ще отидеш при онзи мъж, нали?

— Защо, за Бога, ще ходя посред нощ при някакъв мъж? Искам да повървя малко на въздух. Тръгвай с Хари.

— Ще скрия всичките ти бижута и ще разкажа на мама за книгите, които държиш в тайното отделение на куфара си.

— Ти наистина си най-отвратителната маймуна, която съм срещала в живота си. Не мога да те взема със себе си там, където отивам. Много е важно да остане в тайна.

— Има ли нещо общо с мъжа, когото толкова често посещаваш в западното крило?

Клер й хвърли заплашителен поглед.

— Достатъчно е да кажа на мама, че има още един мъж и тя ще…

— Дръж си устата затворена и се качвай на коня.

Маймунката я погледна с лъчезарна усмивка. Това беше знак, че е постигнала онова, което искаше.

Стигнаха западното крило доста бързо. Когато слезе от коня, Клер се опита отново да изпрати Маймунката в стаята й. Напразно, разбира се. Изпитваше такъв гняв към Тревилиън, че нямаше желание да се кара и със сестра си.

Изтича по старото извито стълбище и забеляза, че на определени разстояния по стените бяха закрепени горящи факли, сякаш Тревилиън очакваше гост.

Мина през залата с писалищата. Маймунката я следваше неотлъчно по петите, като се оглеждаше с ококорени очи. По стените висяха екзотични маски и копия от пътешествията на Тревилиън. Оман стоеше в коридора към спалнята и поздрави Маймунката с усмивка. Немирницата се изкиска в отговор.

Тревилиън беше в спалнята. Стоеше пред огледало с леген вода пред себе си и се опитваше да свали фалшивата си брада. Вече беше съблякъл расото и махнал възглавницата, послужила за огромния корем. Бе облечен в прилепнали кожени панталони до коленете и широка ленена риза; краката му бяха боси. Гащите от еленова кожа бяха очевидно от осемнадесети век, измъкнати от раклата на някой прадядо.

Когато Клер влезе, той се обърна и се усмихна. Погледът му издаваше, че очаква похвала за театъра, който бе устроил в павилиона.

— Как можа да направиш това! — извика тя вбесена. — Ти си свещеник толкова, колкото и аз. Те двамата не са венчани наистина.

Той се изсмя самодоволно и се обърна към нея.

— Това ли е хубавата ти сестричка? — Мина покрай Клер и огледа изпитателно Сара Ан. — Разправяха ми, че сте красиво дете, но са ми предали само половината истина. — Взе ръката на Маймунката и я целуна от външната, а после и от вътрешната страна.

— Тревилиън! — обади се Клер. — Какво правиш? Тя е още дете.

— Но много скоро ще се превърне в прекрасна жена — отвърна той, без да пуска ръката на Маймунката. Сара Ан го гледаше така, сякаш всеки миг ще се хвърли на врата му.

Клер издърпа ръката на сестра си от неговата. Тревилиън намигна на Маймунката, върна се пред огледалото и отново се залови с фалшивата си брада.

— Какво каза преди малко?

— Всичко това беше само театър! И тази нощ двамата ще отидат в дома на мистър Кинкейд с убеждението, че са женени. А всъщност не са.

— Това ли е всичко? Дявол да го вземе! — изруга той, когато заедно с брадата, изглежда, щеше да си обели и парче кожа. — Аз съм посветен в суфизма, ако смея да ти припомня. Искаш ли да видиш дипломата ми? Дълга е четири и половина метра и е изключително красива.

— Да — изпусна се Клер неволно. — Не, не искам. Трябва да ги венчаем както си му е редът и да ги направим истински съпрузи. — Повече не можеше да го гледа как се изтезава с фалшивата си брада. — Седни ей там и остави аз да я сваля — показа му тя креслото до леглото.

Тревилиън седна послушно, а Маймунката се покатери на леглото, легна по корем, подпря брадичка с ръце и впери очи в него. Клер наля гореща вода в легена, потопи в него една кърпа, изстиска я и после я сложи като компрес върху фалшивата брада на Тревилиън.

— Ще трябва да намерим истински духовник. Те трябва да се оженят както си му е редът.

— Религията е въпрос на лично убеждение — промърмори Тревилиън под вдигащата пара кърпа.

— Не е така — възрази Клер.

— Струва ми се, че зависи от това какво хората разбират под думата „Бог“.

Тя свата кърпата от лицето му и предпазливо отдели фалшивата брада от кожата.

— С какво си я залепил така здраво?

— С една смес, приготвена от Оман. — Когато му свалиха брадата, той се обърна към Маймунката, която го гледаше както змия плячката си.

— Клер — каза Маймунката сериозно. — Той е най-красивият мъж на света.

— Какво прекрасно, интелигентно дете — зарадва се Тревилиън.

Клер въздъхна и изгледа строго малката си сестра.

— Само не му го казвай. Той не е това, за което го смяташ. Различен е от другите мъже. Той… той скита по света и мами жените. Няма нито сърце, нито съвест. Затова не се свени да се представя за духовно лице и да венчава хората. За него всичко това е остроумна шега. Целият живот за него е остроумна шега. Той не участва в живота; той само го наблюдава.

Тази реч обаче не оказа никакво въздействие нито върху Тревилиън, нито върху Маймунката. Те продължаваха да се разглеждат жадно.

— Вие сте пътешественикът — отрони накрая малката.

— Видял съм някои неща.

— Да, аз четох вашите… — започна Сара.

— Маймунке! — извика Клер заплашително, но сестра й дори не трепна. Не можеше да откъсне очи от погледа на Тревилиън. Клер застана между двамата. — Сестра ми не е прочела нито ред през живота си. Успява да наплаши гувернантките си, и те не искат нищо от нея. Те…

— Прочетох мръсните глави, които в книгите са на латински. Клер беше превела тези глави и аз… хм… намерих преводите.

Клер изгледа сестра си ужасена.

Маймунката се наведе напред, за да го вижда по-добре.

— Какво е инфибу…?

— Инфибулация ли?

— Да, какво е това?

— Защо не дойдеш да седнеш в скута ми, прелестно дете, за да ти разкажа всичко, което те интересува?

Когато Маймунката понечи да се изправи, Клер й изви толкова силно ръката на гърба, че тя извика от болка.

— Престани най-сетне, Тревилиън. Тя е още малко момиче.

— Разбира се, че е малко момиче — отвърна Тревилиън саркастично и погледна Клер. — Дошла си, за да ме обвиняваш, нали? Не знам как стигнах до тази идея — но се надявах, че може би ще дойдеш да ми благодариш. Мактарвит ми разказа, че искаш да помогнеш на Лий и Кинкейд да се оженят и ето ги вече оженени.

— Действително обаче това не беше истинска сватба. Те само живеят заедно. Утре ще отидеш при тях и ще им кажеш истината.

— Няма да правя нищо такова. Аз съм имал толкова право да венчавам, колкото и всеки друг духовник. Дори повече, смея да твърдя. Съмнявам се, че някой от посредствените селски свещеници е минал през същите изпитания, за да заслужи сана си.

— Не говорим сега за това.

— А за какво, моля?

— Те трябва да се оженят както си му е редът. Да бъдат венчани от човек, посветен в истинската религия.

Тревилиън престана да се смее. Стана и си изтри лицето с една кърпа.

— На този свят съществуват много религии и суфизмът е само една от тях — каза той. — Лотрис и Кинкейд са законно венчани.

— Какво искаш да кажеш?

— Точно това, което казах. На доста места по света бракът е твърде разтегливо понятие. Западният начин на живот би изглеждал абсурден на хората там. Самата идея да се свържеш завинаги с един човек е достатъчно смехотворна. — Той си избърса лицето, отиде с бързи крачки до огромния шкаф, който заемаше почти цялата стена, и го отвори. Клер още не беше надниквала в него. Той бе пълен догоре с най-различни видове ботуши: меки, твърди, кожени, украсени с шарки, извезани и от велур.

— О! — възкликна Маймунката, скочи и застана до него. Тревилиън й се усмихна с възхищение.

— Може ли да пробвам някои от тях?

— Може да правите каквото си искате — отвърна той нежно.

— Престани! — изкрещя Клер. — Тя е дете.

Тревилиън си избра чифт ботуши и седна да ги обуе.

— В някои страни на четиринадесетгодишното момиче се гледа като на стара мома. Мъжете предпочитат да си вземат съвсем млади жени, за да ги възпитават според своите представи. Така имат време да ги научат на послушание. — Той погледна Клер и вдигна вежди. — Още не съм срещал мъж, който да иска жена му да му противоречи, макар че съм виждал какви ли не странни неща.

Той обу единия ботуш.

— Можеш ли да ми обясниш нещо? Преди да знаеш, че аз съм капитан Бейкър, ти го възхваляваше до небето. От твоята уста чух, че бил велик човек, на когото светът дължи много. Ти вярваше, че капитан Бейкър — и единствено той — е влязъл в Пеша, защото никой друг не бил способен на този подвиг. Но когато разбра, че аз съм капитан Бейкър, ме намрази. Моите рисунки, които някога харесваше, сега те отвращават. Вече не смяташ книгите ми за възвишени — сега те са прекалено долнопробни, за да ги чете рано съзрялата ти сестра. Току-що каза, че посветеният в суфизма няма право дори да бракосъчетае двама души.

Тя отмести поглед от него, защото той казваше истината.

— Героите се оказаха фалшиви — каза тя накрая.

Той обу втория ботуш и стъпи с двата си крака на пода.

— А, най-сетне разбрах; сега аз, по дяволите, съм един развенчан герой.

— Не ругай пред сестра ми.

Тревилиън се изправи в цял ръст пред Клер и я прониза с гневен поглед.

— Ще ругая, дявол да го вземе, когато си искам. Ти беше онази, която искаше да омъжи Лий за Кинкейд, а аз само го направих вместо теб. Подмамих ги в павилиона, заключих ги и после от покрива им отмъкнах дрехите с кука. А ти не намираш дори дума на благодарност за доброто дело. Напротив — само се оплакваш.

Когато Клер не каза нищо и само го изгледа накриво, Тревилиън отиде до една ракла и отвори със замах капака й. Порови и извади папка с документи.

— Ако не ти харесва, че Лотрис е венчана от посветен в суфизма, кажи тогава коя религия предпочиташ?

Той извади няколко документа от кожената чанта.

— Може би някоя английска? Тук имам документи, които свидетелстват, че имам право да извършвам религиозни обреди в четири английски религии. Или ти е по-мила на сърцето някоя американска религия? Американски дипломи се получават най-лесно. Там трябва да кажеш на някого, че си „призван“ и вече гледат на теб като на свой човек.

Тревилиън хвърли няколко документа в краката й и после отново погледна кожената папка.

— Може би предпочиташ някоя религия от Индия? Или пък от Арабия? Тук имам и африкански дипломи. Много интересни документи. Едната е написана върху дървена кора, други две пък на животински кожи. Не мисля, че изгаряш от желание да узнаеш какво използват за мастило.

Той изсипа цялото съдържания на папката в краката на Клер и я погледна.

— Стигат ли ти толкова религии? Сега вече изглеждам ли ти достатъчно посветен, за да извърша една брачна церемония?

Тя погледна надолу към разпилените документи, но не се наведе да ги вдигне.

— Но ти не вярваш в нито една от тези религии — възрази Клер тихо.

Тревилиън я прониза с пламнал поглед.

— Аз вярвам във всичките.

Сега тя наистина се вбеси.

— Направи Хари на глупак — изсъска Клер като змия. — Знаеше, че той не иска да стори нищо против волята на майка си.

— А, ето какво било значи. Нима са нужни особени усилия, за да изглежда Хари глупак?

Клер вдигна ръка, за да го зашлеви, но той хвана китката й и я задържа, докато погледите им се сблъскаха. Сърцето й биеше като лудо.

Той пусна грубо ръката й.

— Върви си. Не знам защо си бях внушил, че си по-различна. Ти си точно като всички останали. Четеш с удоволствие книгите ми, слушаш унесено за далечни страни и непознати обичаи, но когато опре до нещо важно, ти си не по-малко ограничена от другите дами. — Той изрече последната дума като ругателство.

— Това не е вярно — прошепна тя. — Аз вярвам в онова, което е видял и направил капитан Бейкър. Мисля, че той е… Той въобще не е герой. Той е мъж от плът и кръв, който обича и мрази и… и има слабост към ботуши и хубави момичета, независимо от възрастта им…

Млъкна и се извърна настрана. Когато заговори отново гласът му беше тих.

— Върви си сега. Изчезвай, имам работа. Кажи на Лотрис да си намери… — той преглътна. — … човек от правилна, истинска, призната от Господ религия, който да я венчае. Кажи й, че е кощунство неверник да венчава. — Когато я погледна, очите му бълваха огън. Бяха така гневни, че Клер отстъпи крачка назад. — Не идвай повече тук. Не желая повече да те виждам.

Клер кимна онемяла. Протегна ръка на Сара Ан, която стоеше зад нея, и излезе.

— Той не е като останалите хора, нали? — попита Маймунката навън.

— Не — прошепна Клер, — със сигурност не е.

— Мисля си, че трябва да предпочетеш Хари. Той е много по-лесен за управляване.

Клер скръцна със зъби.

— Хари принадлежи на майка си.

Маймунката погледна към прозорците на Тревилиън.

— Хари и неговата майка, взети заедно, не са толкова страшни, колкото е той.