Джуд Деверо
Дукесата (11)

Глава единадесета

— Искам да знам всяка дума, която е казала — настоя пред най-малкия си син Юджени, дукеса Макарън.

— Мамо — каза Хари умолително, — убеден съм, че Клер не искаше да…

— Аз сама ще си направя преценка!

— Тя е американка. Човек трябва да е по-внимателен с нея.

Юджени фиксира сина си с пронизващ поглед.

— Е, добре — каза Хари мрачно. — Днес сутринта я заведох да обиколим имението. Чарлз ни придружаваше — или по-точно ние го придружавахме. — Хари млъкна за миг. — Нямах представа, че толкова неща се случват в имението. Беше интересно — не че ще повторя тази обиколка — но беше интересно. Американците наистина са странни хора.

— Какво правеше тя?

— Изглежда харесва децата — цялата сополива сган. Пи мляко от ведрата, по които лепнеха говежди лайна. Цяло чудо е, че не й стана лошо.

— Може би не трябва повече да допускаш такива неща след сватбата.

Хари сви рамене.

— Тогава този проблем вече няма да съществува. Цялата мръсна пасмина от просяци ще е изчезнала от имотите ни, нали така?

— Ти каза ли й го или още не си? — осведоми се остро Юджени.

— Да не съм идиот! Въобще няма да научи, че възнамеряваш да изпратиш милите на сърцето й селяни в Америка или някъде другаде, да събориш отвратителните им коптори и да пуснеш овце из освободената земя.

— Не разбирам защо го казваш тъй, сякаш е нещо лошо! Правя само това, което почти всички чифликчии отдавна са направили. — Гласът на Юджени прозвуча жаловито: — В края на краищата го правя само заради теб, Хари.

— Знам, мамо, и съм ти благодарен за това. И аз като теб ще се радвам, когато се отървем от тези бордеи. Тогава ще мога да ходя на лов и из нивите.

— И да печелиш от овцете.

— Говориш като Клер.

— Какво искаш да кажеш? — изсумтя Юджени. — Да не искаш да кажеш, че приличам на твоята американка, която си вре носа във всичко?

— Не, разбира се, че не. Исках да кажа само, че Клер постоянно измисля възможности да се печелят пари. Иска да сече дървен материал, да отглежда пшеница, иска дори да продава мармалад от къпини. Не знам какво още — главата ме заболява, като я слушам.

— Готви се да поеме управлението на имота — каза Юджени тихо. — Иска да ме изгони от тук!

— Не си спомням да е казвала такова нещо. Не виждам защо майка ми и жена ми да не си помагат. Щом като и двете искате да превърнете това имение в печелившо предприятие, защо да не си подадете ръка?

Юджени дълго гледа как синът й се поклаща на стола си и го обзема скука дори само при думата работа. Да си помагаме, да си подадем ръка, помисли си Юджени. Хари не проумяваше, че между двете жени щеше да се разрази борба за власт и тя, Юджени, беше решила да победи на всяка цена.

Изведнъж тя простена силно и притисна с ръка глезена си. Левият й крак беше в дебел кожен ботуш с висока подметка.

Хари веднага се наежи.

— Мамо, боли ли те? Искаш ли да си легнеш?

— Не — отвърна Юджени със слаб глас. — Не ме боли, поне не повече от друг път — сякаш откакто си се родил, не е все така. Сърцето ме боли мене. Като се ожениш, вече няма да имам син.

Хари седна на пода до майка си и опря глава на коляното й, както безброй пъти преди това.

— Какви са тези глупости! Никога няма да те забравя.

Тя погали златистите му къдри.

— Обичаят повелява майката да се оттегли във вдовишкото си жилище в деня, в който се ожени синът. Като се ожениш, хубавата ти женичка ще ме прати в някой студен ъгъл. Няма да съм заобиколена вече от нещата, които обичам, тъй като те ще бъдат нейни. Но най-лошото от всичко е, мили, че няма да те виждам всеки ден.

— Разбира се, че ще ме виждаш. Всеки ден ще идвам при теб.

— Хари, скъпото ми дете, колко си мил. Но ще завалят дъждове и снегове и все нещо ще се случва, което ще ти попречи да посещаваш клетата си стара майка.

— Мамо, обещавам ти…

— Няма да й позволиш да ме изхвърли от собствената ми къща, нали? В този дом е минал кажи-речи целият ми живот.

— Но мамо, Клер ще бъде дукесата и тя трябва…

— Разбирам. Но ти пък си дукът и аз те моля само за една дреболия.

— Да, това е действително дреболия. — Той стисна ръката на майка си, а тя приглади косата зад ушите му. — Можеш да останеш тук. Сигурен съм, че Клер няма да възрази.

Юджени помълча известно време.

— Толкова много ли я обичаш?

— Харесвам я. Въпреки че…

— Въпреки че какво?

— През последните дни се е променила.

Юджени наостри уши, а тонът й загуби всякаква ласкавост:

— Как се е променила? В какво се е променила?

Беше му на езика да й каже, че Клер се е срещала с Тревилиън, но не го направи. Да се изтъкне пред годеницата си с няколко безобидни лъжи беше едно — но съвсем друго да разкаже на майка си, че вторият й син е възкръснал от мъртвите. Тревилиън често ядосваше Хари с постъпките си, но все пак той не мразеше брат си, а беше необходима истинска ненавист, за да го издаде на старата дукеса.

— Не й е лесно да се приспособи към нашия начин на живот — обясни Хари. — В Америка е свикнала на съвсем други неща.

— На какви неща?

— На активен живот, на труд. — Хари все ръката на майка си и я целуна. — Струва ми се, че ще я харесаш. Убеден съм, че ще се сприятелите. Вие сте двете жени, които обичам най-много на света.

Юджени се усмихна.

— Прати я утре при мен на чай.