Джоан Улф
Хвани юздите на съдбата (16)

16

Хари имаше затруднения. Поведението му събуди подозренията ми, а те се превърнаха в увереност, когато внезапно — с две седмици закъснение — се сетих къде бях виждала мистър Чалмърс. Бяхме се срещали на надбягванията; той залагаше на коне.

— Това е един много лош човек, Кейт — беше ми казал тогава татко. — Един от онези кръвопийци, които умеят да си присвояват паричките на неопитни младежи с пълни джобове и празни глави.

Когато си спомних кой беше мистър Чалмърс, опасенията ми, че и деверът ми е един от неопитните младежи, паднали в лапите му, нараснаха. В последно време Хари беше необичайно нервен, а ангелското му лице изглеждаше хлътнало и сиво.

Не само аз бях забелязала състоянието на Хари. Чух как Каролайн му каза, че изглежда много зле и ще направи добре да не се връща толкова късно вкъщи. А в една от малкото вечери, когато си бяхме у дома, Ейдриън го изгледа продължително и му заяви, че не е добре, когато свещта гори и от двата края.

Разбира се, Хари си лягаше много късно, но това важеше и за всички останали, а ние не изглеждахме като сдъвкани от кучетата ми парцали. Хари спеше колкото всички нас, а дори много по-възрастната от него Луиза имаше по-блестящи очи и по-здрав цвят на лицето, отколкото той.

На душата му тегнеше тежък товар и аз бях почти уверена, че е попаднал в мрежата на онзи жалък измамник Чалмърс. Винаги когато се опитвах да заговоря по тази тема, той ми се изплъзваше под претекст, че има уговорка или нещо друго, което изисква незабавното му изчезване.

Не понасям, когато мъжете се изплъзват като змиорки, затова реших да му заложа капан. Едуард и Каролайн бяха завели малкия Нед на представление в амфитеатъра на Ейстли и след това Каролайн ми беше разказала въодушевено за съвършените изпълнения на ездачите и за представянето на големия лондонски пожар. След като я изслушах, помолих Ейдриън да купи билети за мен и Хари, тъй като бях сигурна, че ние ще се наслаждаваме на представлението, докато той, много по-фин и изискан от нас, само ще скучае.

Непременно трябваше да кажа последното, тъй като бях останала с чувството, че Ейдриън също иска да дойде. Бях убедена, че в присъствието на големия си брат Хари ще се затвори като мида, и се принудих да прибегна до тази малка измама, за да можем да излезем сами, макар че много ми се щеше да прекарвам повече време в компанията на съпруга си.

Ейдриън ни набави билети в ложа, от която имахме чудесен изглед към сцената и към посипания със стърготини манеж, където излизаха конете. Въпреки намерението си да използвам колкото се може по-добре времето с Хари и да изясня причините за състоянието му, бях толкова въодушевена от представлението, че в продължение на час и половина гледах като замаяна към сцената и коментирах изпълненията с безкрайни „Ах“ и „Ох“.

Хари беше не по-малко въодушевен. Приведени над ръба на ложата, двамата окуражавахме с викове понитата, които се състезаваха, и ръкопляскахме като луди на танцуващите коне.

Едва когато започнаха приготовленията за представянето на големия лондонски пожар, си спомних защо бях дошла тук и си казах, че ако не искам да пропусна финала, трябва да побързам.

— Слушай, Хари — заговорих решително, — знам, че имаш сериозни проблеми. Знам всичко за онзи отвратителен Чалмърс и искам да ми кажеш веднага колко му дължиш.

Хари ме погледна виновно.

— Не разбирам за какво говориш, Кейт — промърмори той и устреми поглед към сцената, където всичко беше готово за големия огнен финал.

— Напротив, знаеш — възразих енергично. — Веднъж татко ми каза, че Чалмърс е кръвопиец и умее да опразва джобовете на млади мъже с повече пари, отколкото разум, а това е описание, което много ти подхожда.

— По дяволите, Кейт! — Хари се обърна към мен със святкащи от гняв очи. — Защо не ми каза, след като си знаела, че Чалмърс е негодник?

— Едва преди няколко дни си спомних къде съм го виждала — признах съкрушено аз. — Много пъти се опитвах да си спомня, знаех, че съм го срещала, но не помнех къде.

Хари удари с длан по парапета.

— По дяволите! — повтори дрезгаво той.

— Предполагам, че те държи в ръцете си? — попитах съчувствено.

— Да. — Хари се облегна назад и ме погледна. На лицето му беше изписано отчаяние. — Кейт, вече не знам какво да правя. Дължа му двадесет хиляди фунта!

Зяпнах смаяно.

— Двадесет хиляди!

— Да, по дяволите!

Това бе плашещо висока сума. Никога нямаше да я събера.

— Какво се случи, Хари? Как се хвана на въдицата му?

Хари сърдито изтри потта от лицето си.

— Когато ме отведе в един игрален салон, се почувствах поласкан. Виждах в негово лице опитен светски лъв и се чувствах почетен, че се занимава с новак като мен. — Той затвори очи. — Божичко, какъв глупак бях!

Беше ясно като бял ден, но въпреки това го казах:

— Загуби ли?

— Да, загубих. И когато свърших парите, бях принуден да пиша разписки. С надеждата да ми провърви отново посетих още няколко пъти игралния салон. Когато най-после се вслушах в разума си и престанах да играя, дългът ми се бе увеличил до двадесет хиляди. Тъй като нямах пари да осребря разписките си, Чалмърс прояви любезност и ми зае необходимата сума. Даде ми една седмица срок да му върна парите.

Казах нещо, което бях чувала от устата на баща си в моменти на силен гняв.

— Да — отговори глухо Хари. — Точно така.

Докато размишлявах над проблема на Хари, наблюдавах двама мъже, които чистеха боклука от посипания със стърготини манеж. Ароматът на конски тор ме удари право в носа и ме накара да се засмея.

— Не разбирам как Чалмърс може да си го позволи — промърморих замислено. — Ако не можеш да платиш, той ще загуби парите, които ти е дал.

— Кейт, и аз мислих за това и стигнах до заключение, че Чалмърс и собственикът на игралния салон са съучастници. Той примамва жертвите и получава дял от загубите на младите глупаци.

— Но ако не можеш да платиш, никой няма да спечели!

Хари ме погледна с истински страх.

— Те знаят кой съм, Кейт. Ако не им платя, ще се обърнат към Ейдриън.

Това ме довърши. Не беше нужно да ми обяснява повече — аз знаех, че Хари е готов на всичко само и само Ейдриън да не узнае, че е бил измамен по този глупав начин.

Малкото момче в съседната ложа започна да хленчи.

— Мамо, кога най-сетне ще започнат?

— Скоро, миличък — отговори успокоително майката.

Хари извърна лице настрана и проговори с мъка:

— Господи, Кейт, какво да правя? Какво ще си помисли Ейдриън, ако узнае истината? Първо направих онази глупост, заради която ме изхвърлиха от Оксфорд, а сега и това…

На всяка цена трябваше да го утеша.

— Може би Ейдриън съвсем няма да бъде толкова огорчен, колкото си мислиш, Хари. Той отдавна се опасява, че може да ти се случи нещо подобно. Каза ми, че неопитните млади мъже лесно стават жертва на измамници и че много съжалява, но няма време да ти посвещава повече внимание и да се грижи за теб, както заслужаваш.

Хари изкриви лице в жална гримаса.

— Ето какво си мисли за мен големият ми брат!

— Той не говореше само за теб, Хари, а за всеки неопитен младеж, който се движи сам по улиците на Лондон.

Хари ме погледна с празни очи.

— Дали и Ейдриън щеше да направи същото, ако на двадесет години беше дошъл сам в Лондон?

Този път аз се извърнах настрана. И двамата знаехме, че това не може да се случи.

— Кейт, не мога да допусна Ейдриън да узнае, не мога — проговори с тихо отчаяние Хари.

Въздъхнах тежко. Разбирах го много добре.

— Е, тогава трябва да измислим как да намерим двадесет хиляди фунта, за да платиш на онзи мръсник Чалмърс.

Разменихме отчаяни погледи. Шансовете някой от нас да се сдобие с двадесет хиляди фунта бяха, меко казано, нищожни.

Нетърпеливото хлапе в съседната ложа започна да барабани по парапета.

— Обмислях дори дали не бих могъл да открадна разписките си — прошепна Хари. — Ако те изчезнат, няма да има доказателство, че им дължа пари.

— Но, Хари, това е блестяща идея!

Той ме дари с крива усмивка.

— Блестяща, да, но изпълнението й е трудно.

— У кого са разписките, у Чалмърс ли?

— Така мисля. — Той зарови пръсти в косата си и грижливо направената от камериера му прическа се разбърка. — Когато за първи път заех пари от него, имах достатъчно да си върна дълга. На следващата сутрин го потърсих в жилището му, дадох му парите и той ми връчи разписката. Извади я от заключено чекмедже на писалището си. През цялото време го наблюдавах.

— Тогава трябва да проникнем в жилището му, да отворим ключалката на чекмеджето с шперц и да откраднем разписките. — Лицето ми сияеше. — Толкова е просто!

Хари направи опит да се усмихне.

— Кейт, ти си невероятна, но аз нямам право да те забърквам в глупостите си. Ейдриън ще ме убие, ако узнае, че съм те изложил на опасност.

— Много по-вероятно е да се зарадва, че ще се отърве от мен, защото тогава може да се ожени за лейди Мери Уестън, която е образец на добродетелност — отвърнах мрачно аз.

— Не ставай глупава — сряза ме Хари. — Той няма никакво намерение да те остави. Кой би искал да заживее с онази кротка патица, след като е имал съпруга като теб?

Дарих го с благодарна усмивка.

— Това беше много мило казано, Хари.

— Това не са просто думи, това е истината.

Най-после оркестърът засвири. Обърнахме се към сцената, която пламна пред очите ни. Избухна големият лондонски пожар.

 

По целия път към къщи двамата с Хари обменяхме идеи как да осъществим по най-добрия начин проникването в жилището на Чалмърс. Най-после успях да го убедя, че трябва да се придържаме към моя план.

Хари трябваше да ме представи на Чалмърс, а аз щях да се престоря, че много обичам хазарта, и да го помоля да ме въведе в някой игрален салон. Щях да отида с него, а през това време Хари щеше да проникне в жилището му и да открадне разписките си.

— Сигурен съм, че ще имаш късмет в играта — ухили се Хари. — Първата вечер и аз спечелих. Мисля, че това е част от машинацията. Когато започнеш да губиш, продължаваш да играеш, защото знаеш, че си спечелил, и защото вярваш, че късметът няма да те изостави.

Мисля, че Хари беше прозрял интригата докрай. Ако успееше да си върне разписките, щеше да си възвърне увереността, но и да запомни за цял живот този добър урок. Когато се върнахме вкъщи, милият ми девер изглеждаше много по-спокоен.

Каролайн и Едуард вечеряха с приятели, Пади и Луиза също бяха излезли, но Ейдриън си беше у дома и докато се наслаждавахме на чудесното пилешко фрикасе на Реми, Хари и аз му разправяхме въодушевено за представлението. След като описах големия пожар, Ейдриън коментира сухо:

— Вероятно финалът е бил същият, който опожари последния амфитеатър.

Засмях се и кимнах с глава.

— Е, все пак гледката беше великолепна.

Не ми убягна, че Франк, младият прислужник, който стоеше зад стола на Ейдриън, бе проследил разказа ми с огромно внимание, затова се обърнах към него и рекох:

— Ако вие и приятелите ви желаете да видите представлението, негова светлост със сигурност ще ви набави билети.

Хари се намеси възмутено:

— Кейт, крайно време е да проумееш, че на масата не се разговаря с персонала!

Това ме ядоса.

— Стига, Хари. Днес на масата е само семейството и мога да правя, каквото си искам.

Ейдриън извърна глава към прислужника и каза спокойно:

— С удоволствие ще ви купя билети, Франк. Трябва само да ми кажете колко души искат да отидат.

Бедният момък се изчерви до уши.

— Да, милорд — заекна той. — Благодаря ви, милорд. — Погледна ме и добави: — Благодаря, милейди.

Усмихнах му се окуражително.

— Сигурна съм, че ще ви хареса.

Хари поклати глава.

— Къде са Луиза и Пади? — попита неодобрително той. В последно време почти не ги виждахме, защото много често предприемаха нещо заедно.

— Доколкото разбрах, вечеряли са рано и са отишли на театър — отговорих с доволна усмивка. — В Дръри Лейн Кийн играе ролята на Ричард III, а Пади е просто влюбен в тази пиеса, защото представя англичаните в лоша светлина.

Ейдриън избухна в смях.

— Що за физиономия си направила? — попита ме сърдито Хари.

Погледнах го невинно.

— И каква е физиономията ми?

— На котка, която е изяла златната рибка — отговори вместо него Ейдриън.

Наистина се чувствах като споменатата котка, но нямах намерение да им обяснявам защо и се задоволих с тайнствена усмивка, докато си сервирах от гарнитурата. Днес имахме крехък зелен фасул.

— Кейт, ти май се упражняваш в ролята на сватовница? — попита през смях Ейдриън.

Погледнах го изумено.

— Откъде знаеш?

— Не си чак толкова загадъчна — обясни развеселено той.

— Знам, че Пади не е от класата на Луиза — отговорих упорито, — освен това е много по-стар от нея, но тя е чудесен човек, а той има удивителен усет към конете.

— Как мислиш, на колко години е Пади? — попита любопитно Ейдриън.

— Сигурно е минал шестдесетте — отговорих уверено.

— Наскоро е навършил петдесет и три — поправи ме Ейдриън.

— Ти се шегуваш!

Той поклати глава.

— Вчера го попитах.

— На петдесет и три! Но това значи, че е само десет години по-стар от Луиза.

Ейдриън отпи глътка вино.

— Точно така.

Хари непременно трябваше да каже мнението си.

— Пади и Луиза в никакъв случай не могат да се оженят.

— Ти си един проклет сноб! — извиках възмутено.

— Това не е снобизъм — защити се той. — Аз смятам, че Пади е великолепен човек, но Луиза е дама и не може да прекара целия си живот в скитане от конюшня на конюшня.

— Мама живя така, а тя беше дама — отговорих гневно аз.

— Майка ти е била млада и силна — отбеляза Хари, — а Луиза е на възраст.

На това не можех да възразя.

— Ако Пади и Луиза решат да се оженят, ще им потърсим хубав дом — намеси се Ейдриън. — Аз не бих казал, че Луиза е стара, но съм сигурен, че не е в състояние да започне съвсем нов живот и да обикаля страната. Освен това мисля, че Пади ще има голяма полза, ако притежава собствена конюшня. Това ще се отрази благоприятно на сделките му.

— Но това е блестяща идея, милорд! — извиках с възхищение.

Хари също кимна в знак на съгласие.

— Ти би могъл да им купиш като сватбен подарък една ферма за коне в Ирландия, Ейдриън.

Тази забележка развали настроението ми. Естествено предложението беше разумно, но Ирландия беше толкова далече.

— Идеята ми е да ги настаня в Ламбърн. Ще им го дам под аренда — обясни Ейдриън.

— О! — пошепнах въодушевено. — Това би било идеално. — Погледнах го с огромна любов. В момента нямах никакво желание да крия чувствата си.

— Наистина би било идеално — усмихна се той. — Знам, че си много привързана и към двамата, но не бих искал да ги задържа завинаги в дома си.

— Не проумявам защо — промърмори с ангелски гласец Хари.

— Нямам никакво намерение да ти обяснявам — отвърна Ейдриън и деверът ми избухна в смях.

— Все пак решението за женитба трябва да дойде от Луиза и Пади — отсякох аз. — Ако не се обичат, не бива да настояваме. Браковете, сключени насила, винаги завършват с катастрофа.

Изказването ми бе последвано от мъртвешка тишина. Трябваше ми цяла минута, докато разбера какво бях изтърсила. Изчервих се до уши, сведох глава към чинията си и се почувствах пълна глупачка. Защо ли не можех да си държа езика зад зъбите?

— Както винаги, ти имаш пълно право, Кейт. — Ейдриън отмести стола си. — А сега ви моля да ме извините, но имам задължения.

Когато Ейдриън излезе, посмях да погледна Хари, но не казах нито дума. Най-после той заговори укорително:

— Как можа да кажеш подобна дивотия, Кейт?

— Не знам, Хари — отговорих съкрушено. — Изобщо не мислех за нас! Това беше… само едно обобщение.

— Ейдриън се разгневи ужасно. Няма мъж на света, който би могъл да понесе жена му да му каже в лицето, че се е оженил за нея по принуда.

— Знам, знам — изплаках. — Наистина, Хари, просто не помислих какво говоря!

Той въздъхна.

— Хайде, Кейт, не се натъжавай. Ейдриън ще се справи.

— Желаете ли още лимонада, милейди? — попита съчувствено прислужникът ми.

Погледнах го съзаклятнически.

— Вижте, Джордж, по-добре е да пийна глътка вино.

— Според мен идеята ти не е особено добра, Кейт — възпротиви се Хари.

— Знам, но просто трябва да пия нещо по-силно. Тази вечер сме си у дома и няма нищо страшно, ако се напия. Ще си седим тихо и кротко на масата и ще удавим мъката си във виното.

 

Изпих три чаши вино и когато станах, стаята се завъртя застрашително около мен. Хари трябваше да ми подаде ръка, за да ме отведе на първия етаж.

— Легни си и се наспи хубаво — посъветва ме той.

— Мислиш ли, че той ще ме намрази за тази глупава забележка, Хари? — попитах жално.

— Не. — Хари се обърна заповеднически към Жанет: — Милейди не се чувства добре — обясни той. — Трябва веднага да я сложите в леглото.

— Да, мистър Хари.

Жанет затвори вратата, отведе ме пред огъня, бутна ме на един стол и започна да разкопчава роклята ми. Това момиче беше много сръчно. Само след десет минути бях в леглото.

Заспах веднага и съм спала като мъртва в продължение на няколко часа. По някое време усетих, че Ейдриън ляга до мен.

Той беше съвсем тих и леглото изобщо не проскърца, но аз винаги се будех, когато влизаше. Отворих очи, но с изключение на един лунен лъч, който падаше през полузатворените завеси, помещението беше съвсем тъмно. Без да ме погледне, той се зави до брадичката, обърна се настрана, намести възглавницата в предпочитаната от него форма и се приготви да спи. Лежах неподвижна и се взирах в широкия му гръб.

Не издържах дълго.

— Ейдриън? — попитах съвсем тихо.

Мълчание.

— Ейдриън, буден ли си?

— Да, Кейт, буден съм. — Отдавна не бях чувала този сдържан глас.

— Много съжалявам за онова, което казах на масата.

— Не се тревожи за това.

— Не исках да кажа, че нашият брак ще се провали.

— Разбирам. Лека нощ, Кейт.

Подсмръкнах.

Мълчание.

Подсмръкнах повторно.

— Да не би да плачеш? — попита той, все още в буреносно настроение.

— Не, аз никога не плача. Само съм малко… развеселена, струва ми се.

Най-после той се обърна и вече не трябваше да говоря с гърба му.

— Развеселена?

— След като ме остави, изпих няколко чашки и главата ми се замая. И сега стаята се върти пред очите ми.

— А Хари? Той защо допусна да изпиеш „няколко чашки“?

— Хари беше против.

— Сигурно. — В гласа му имаше примирение.

— Ейдриън, съжалявам дълбоко за онова, което казах тази вечер — обясних съвсем сериозно аз. — Ти си толкова мил с мен, че често забравям обстоятелствата, при които беше сключен бракът ни. Така беше и днес. Изобщо не помислих за нас.

— Мил съм, така ли? — промърмори той. — Боже господи, Кейт, понякога можеш да бъдеш дяволски нелюбезна.

Сдържаният глас, който ми беше непоносим, беше изчезнал и аз изобщо не се обидих, че ме нарече нелюбезна. Да ме нарича, както си ще, само да не говори с мен, като че съм му чужда.

— Не искам да бъда лоша — прошепнах в тъмнината. — Искам да ти бъда добра съпруга, Ейдриън. Честно.

Чух тихата му въздишка.

— Знам, мила, знам. Съжалявам, че ти създадох толкова вълнения. А сега заспивай. Вече е много късно.

— Ще се ядосаш ли, ако те помоля да ме прегърнеш?

Знаех, че той не искаше, но бях отчаяна. Без да каже дума, той протегна ръце и ме привлече към себе си. Държеше ме някак безлично и предпазливо, но това не ме развълнува особено. Опрях бузата си в рамото му и се притиснах към топлото му тяло. Напрежението ми постепенно се разсея.

— Леглото е толкова празно без теб — прошепнах.

— Наистина ли?

— Я си признай, имаше ли някаква уговорка или просто отиде в клуба и пи вино като мен?

Усетих как в гърдите му заклокочи смях.

— Кейт, ти си едно малко дяволче. — Ръцете му вече не бяха сковани, а топли и нежни. Облекчението, което изпитах, беше толкова подавляващо, че затворих очи. — Откъде знаеш какво съм правил?

— Защото съм вещица — прошепнах в рамото му. Сега вече можех да заспя. Бях на сигурно място в обятията на мъжа си.

— Наистина си вещица — прошепна той. Сигурно съм заспала веднага, защото не помня нищо повече.