Франсоа Вийон
Голямото завещание (39)

Балада за прошка

Монаси, плувнали във лой,

и монахини на диета,

кибици, фукльовци безброй,

слугини, знаещи секрета

за свалянето на корсета,

и куртизанки с галещ глас,

и самовлюбени контета —

за прошка моля всички аз.

 

Жени (и то какви — от сой!)

със напращели деколтета,

мъже, налитащи на бой,

и акробати по гащета,

освирквани и от хлапета,

че ни разсмиват час по час

със глупости на търкалета —

за прошка моля всички аз.

 

Но ненамерил миг покой

сред развилнелите се псета,

от глад претръпнал в студ и в зной,

какво му пука на поета!

Бих пръднал (мамка им проклета!)

на техния фасон със бяс,

но като дупката девета

за прошка моля всички аз.

 

Да бъдат бити тия псета

с какво ли не и час по час,

докато станат на парчета —

за прошка моля всички аз.