Франсоа Вийон
Голямото завещание (19)

Баладична заупокойна молитва за Жан Котар

Отче Ной, дарил ни със лозята,

Лот^[1], преспал (опит с горчив пелин

с дъщерите си във пещерата,

за да има всяка после син,

виночерпецо Архитриклин^[2],

в Кана Галилейска пръв кръчмар,

помолете се като един

за душата на добрия Жан Котар!

 

Беше той ценител на вината,

познавач изтънчен, много фин —

нямаше значение цената,

тръгнеше ли да избива клин;

не изтръгна даже исполин

чашата му, стискана със жар —

помолете се под свода син

за душата на добрия Жан Котар!

 

Често да не го държат краката

аз съм виждал този господин,

имаше цицини по главата —

спомням си за случай не един;

във компания и сам-самин

беше той на къркането цар —

да се молим според сан и чин

за душата на добрия Жан Котар!

 

Ваша милост, вечно с вик един

„Дайте вино да гася пожар!“

във живота нямаше амин

за душата на добрия Жан Котар.