Франсоа Вийон
Голямото завещание (2)

Сказание за Диомед^[1]

XVII

При Александър, вожд велик,

довели като враг заклет

(и окован, и бит с камшик)

човек на име Диомед.

И ето: като пленник взет,

че е пиратствал по море,

дошъл и неговият ред —

най-строго съден, да умре.

XVIII

Попитал властелинът строг:

„Защо пиратстваш в този свят?“

Отвърнал онзи с глас висок:

„Защо ми казваш ти пират?

С черупка и с попътен глад

кръстосвам целия екватор —

да бях на армии богат,

бих станал също император.

XIX

Но моите шансове какви са,

когато зная, че така

съдбата лошо ме ориса,

а аз на нея съм слуга?

Утеха е за мен сега:

живееш ли мизерно днес,

изчезва всичко по̀ така,

че даже и едната чест.“

XX

А императорът тогаз

приключил спора с апостроф:

„Богат ще те направя аз,

животът ти ще стане нов.“

Така е. Само благослов

човешкото у нас разкрива —

Валерий^[2], римски философ,

разправя истини такива.

XXI

Пред император ей такъв

да можех аз да се помоля,

бих имал шанс от плът и кръв —

и ако в новата си роля

реша да грабя и да коля,

правете ме на пух и прах!

Човекът върши зло в неволя,

от глад вълкът не знае страх.