Владимир Мегре
Пространство на любовта (6)

Светлите сили

Побелелият учен, сякаш забравил за всичко, продължаваше да залива Анастасия с въпроси:

— Какво представляват Светлите сили, Анастасия?

— Това са светлите мисли, които са излъчени, когато и да е от хората. С тях е запълнено пространството.

— Можете ли свободно да общувате с тях, да ги виждате?

— Да, мога.

— Можете ли да дадете отговор на всеки въпрос, стоящ пред науката?

— Може би на много от тях. Но всеки учен, всеки човек също може да получава отговори. Всичко зависи от чистотата на мислите, от целите на питащия.

— Бихте ли могли, заради науката, да ни изясните някои явления?

— Щом във вас не изниква отговорът, значи вашите мисли не са достатъчно чисти. Такъв е законът на Създателя и аз няма да го нарушавам, ако усетя отрицание.

— Има ли нещо по-високо от светлите мисли, сътворени от човека?

— Да, има. Но те са равни по значимост.

— Какво е? Как може да го наречете?

— Така, както вие сте в състояние да го възприемете.

— Можете ли да говорите с него?

— Да. Понякога. Мисля, че говоря с Него.

— Съществува ли някаква енергия във Вселената неизвестна на Земята?

— Най-мощната енергия на Вселената е на Земята. Трябва само да я разберем.

— Анастасия, можете ли, поне приблизително, да дадете характеристика на тази енергия? На ядрена ли енергия прилича? Вакуумно явление ли е?

— Най-силната енергия във Вселената е енергията на Чистата Любов.

— Говоря за видимата, осезаемата енергия, способна да влияе на техническия прогрес, да топли, да свети. Или да взривява.

— И аз говоря за това. Всички заедно съществуващи, създадени от човека инсталации, не могат дълго да осветяват Земята. Само енергията на любовта може.

— Все пак, говорите някак алегорично. Не в директен смисъл.

— Аз говоря директно във „ваш“ смисъл.

— Но любовта е чувство. Невидимо е, не може да се използва, да се види.

— Това е енергия. Тя се отразява. Може да се види.

— Къде се отразява? Кога може да се види?

— Слънцето, звездите и всички видими планети са само отражение на тази енергия. Светлината на Слънцето, що любов на всичко земно дава, от любовта човешка се създава. В цялата Вселена единствено в човешката Душа, на Любовта енергията се създава. Във висините литва, филтрира се и отразява от вселенските планети и после като благодатна светлина се лее на Земята тя.

— Нима на Слънцето не протичат самостоятелни химически реакции?

— Достатъчно е съвсем малко да се поразмисли, за да се разбере, да се осъзнае погрешността на такова умозаключение. Та това е като вашето „две по две“…

— Човекът може ли да управлява тези енергии?

— В значителна степен засега не.

— А вие знаете ли как се прави това?

— Аз не знам. Ако знаех, моят любим щеше вече да ме обича.

— Вие можете да общувате с Него, с Този, който е по-високо от Светлите сили. Той винаги ли ви отговаря? На драго сърце?

— Винаги. Той винаги отговаря много нежно. Защото не може по друг начин.

— Можете ли да Го попитате как се управлява енергията на любовта.

— Аз съм питала.

— И какво?

— За да се разберат някои Негови отговори, трябва да имам определено ниво на съзнание, чистота. В мен всичко това не е достатъчно. Аз не разбирам всички отговори.

— Но вие все пак ще се опитвате по някакъв начин да действате, да се домогнете до взаимност в любовта?

— Разбира се, че ще действам.

— Как?

— Ще мисля. Помогнете ми. Трябва да питам всички жени, които са обичали, които са станали любими. Те ще помислят, анализират и произведат мисли, които ще се появят в измеренията на Светлите сили. Аз ще ги видя. Ще ги разбера и след това ще помогна на всички. Мислите на Светлото измерение винаги са разбираеми.

— Анастасия, не е възможно да зададете въпрос едновременно на всички жени. Никой не може да го направи.

— Тогава помолете Владимир. Той ще измисли как да се направи това, ще предприеме нещо. Ще намери начин да попита всички жени.

— Вие толкова силно вярвате в него. Защо тогава той не успя да ви обикне?

— Той не е виновен за това. Направих много грешки. Може би избързах и му се сторих нереална със способностите си. Може би той още не може да осъзнае защо неговият син трябва да се възпитава, както на него му се струва, в непривични за човека условия в гората. Може би не трябваше така рязко да попреча на неговите обикновени навици, да се набърквам в неговото съзнание. Сега знам — на мъжете това не им харесва. Те даже бият жените затова. Сигурно трябваше да почакам, той сам всичко щеше да разбере. Той трябваше да се чувства поне в нещо по-силен от мен. Но аз не съобразих навреме. Казах, че той не трябва да вижда сина си докато не се очисти. В този момент мислех само за детето, за това, което ще бъде най-добро за него и без умисъл казах: „Не е добре, ако синът вижда баща си недозрял“. Ето как се получи, че аз съм от умна по-умна, а моят любим — глупав. За каква взаимна любов може да се мечтае след такова нещо?

— Защо тогава да питате другите жени, щом сама сте способна да анализирате така?

— Необходимо ми е да се ориентирам дали има възможност да се оправи всичко. Сама няма да успея, много се вълнувам, когато мисля за него. А трябва да се анализира спокойно като си спомняш и съпоставяш. Но аз няма какво да си спомням, освен него.

— А не може ли да поговорите с него?

— Мисля, че обикновените думи са безполезни. Необходими са някакви действия. Но какви? Може би някои от жените да имат опит и отговор?

— С вашия лъч никак ли не можете да повлияете?

— Сега с моята светлинка даже не мога да се докосна до него. Духът на моята прамайчица често се намира около него. И тя не позволява. Аз разбрах защо…