Владимир Мегре
Пространство на любовта (4)

Нотите на Вселената

— Анастасия говореше за тебе с топло чувство — продължаваше Александър. — Тя знаеше всичко за хората и събитията. Казваше: „Още при излизането на първия тираж на книжката в Москва, веднага се получиха възторжени отзиви, стихотворения, картини и песни.

Благодарение на чистосърдечното излагане на фактите, в книгата са запазени съчетанията и символите, издирени от мене във Вселената. Точно те предизвикват у хората необикновени, благотворни, изцеляващи всичко чувства“.

При тези думи на Анастасия, Борис Мойсеевич изведнъж се засуети и седна до масичката пред палатката. Видях, че тайничко включи диктофона. Вероятно в търсенето на някаква важна информация, той изобщо престана да обръща внимание на околните. Дори не предложи на Анастасия да седне, мислеше само за това как по-бързо да получи повече информация от нея. Развълнуван старият учен задаваше въпросите си:

— Учените от различни страни се опитват със специални скъпо струващи прибори да улавят необичайните звуци на Вселената. Да, те съществуват. Науката знае за тях. Може би засега не разпознава всичките, само някои от тях. Може би милиардна част. Анастасия, вие с какви уреди ги улавяте? С каква апаратура може да се направи подбор на звуците, които целенасочено могат да влияят на човешката психика?

— Такъв уред има отдавна. Неговото име е човешката Душа. Настройката и чистотата на Душата приемат или отхвърлят звуците…

— Добре. Така да е. Да допуснем, че вие сте успели. Провървяло ви е да намерите и подберете от милиардите звуци на Вселената най-добрите, а след това и съчетанията им. Но звукът може да се възпроизведе само с помощта на уред, на определен музикален инструмент. Какво общо има книгата?

— Да, книжката не звучи. Тя е като лист с ноти. Читателят неволно произнася вътре в себе си прочетените звуци. Така скритите в текста съчетания звучат в Душата в първосъздадения си неизопачен вид. Те носят в себе си и Истината, и изцелението.

— По какъв начин Владимир е успял да запази вашите знаци, щом той самият не е знаел за тях?

— Опознах предварително словесните изрази на Владимир. Знаех, че той няма да изопачи събитията, същността им, ще представи, дори и себе си, такъв, какъвто е. Но той не предаде всички знаци на съчетанията. Трябваше да продължи да пише. Той е предал само една малка част от онова, което знаеше и беше осмислил, когато започна да пише. Трябваше да продължи да пише. Дори и славата вече се докосваше до него. Невиждана слава. Още малко усилия и обединението на предприемачите щеше да се осъществи. И изведнъж Владимир отново направи крачка, непредвидена в моята мечта. Той напусна предплатеното жилище на московчаните от неговото обкръжение, остави им възможността да приемат читателските комплименти. Качи се на влака и замина.

— Защо е направил това?

— През цялото време все му се искаше да намери потвърждение на разказаното от мен. Научно, достоверно потвърждение за съществуването на различни неща, за които аз му говорих. Да ги докосне. И затова реши да не пише повече. Замина за Кавказ. Владимир напусна Москва, за да види с очите си долмените — древни съоръжения, където преди десет хиляди години са отивали да умират живите. Аз му разказвах за това. Аз му казах колко важно функционално предназначение имат тези долмени за живите днес.

Владимир пристигна в град Геленджик. В музеите на Краснодар, Новоросийск, Геленджик са събрани материали за долмените. Той се срещна с различни учени, археолози, краеведи, които ги изучават. Накрая се оказа, че събраната от него информация е повече от тази в отделните музеи. Е, разбира се, и аз тайничко му помагах. Чрез хората, с които контактуваше, вложих в него много нова информация, за да може да съпостави и да направи своите изводи. Но и той самият действаше бързо и решително. Особено когато съпостави цялата събрана информация с казаното от мен, когато археолозите му показаха най-близкия до пътя долмен и разбра, че има и други, но били разрушени, защото местните жители не им отдавали дължимото значение. Изобщо малко ги интересували. Владимир направи нещо, което би могло да изглежда невероятно. За три месеца измени отношението на местните жители към долмените. Те започнаха да ходят там с цветя. По инициатива на жените краеведи от Геленджик беше създадено обществено сдружение, наречено в моя чест „Анастасия“. Това обединение създаде училище за екскурзоводи, за да информират гостите за долмените, да ги пазят, а не да ги разрушават. И още нещо, подготвиха нови екскурзионни маршрути, нарекоха ги „Маршрути към разума“.

В Геленджик екскурзоводите започнаха да говорят за значението на Първоизточниците, за великите творения на Създателя — за Природата.

— Анастасия, нима смятате, че всичко това се дължи на него? И вие нямате никаква роля?

— Ако можех да направя толкова много без него, щях да го изпълня по-рано. Аз много исках да го направя. В единия от долмените в тези планини е умирала плътта на моята прамайчица.

— Но как? Как е възможно един неизвестен човек за такъв кратък срок да промени отношението на хората? И даже да успее да организира действащо сдружение. Вие самата казвате, че научните материали, различните публикации са били известни на местните жители, след като за тях са знаели и в музеите. Но те не са вълнували хората.

— Да, били са известни и не са ги вълнували.

— Защо тогава него са го послушали? Как е успял? Не е възможно да се промени толкова бързо съзнанието на хората.

— Владимир не знаеше това. Не знаеше, че е невъзможно да се промени така бързо съзнанието на хората. Затова действаше и го променяше. Отидете в този град, разпитайте хората, които са се включили в сдружението. Разберете как и защо успехът се е усмихнал на Владимир.

Аз се радвах на това, което ставаше в града. Обединение „Анастасия“… Когато го попитали, той се съгласил с такова наименование. Аз реших, че е заради мене. Той действително разбра много неща, но не ме обикна. Не ме обикна, защото направих много грешки.

Скоро трябваше да ги осъзная… Да разбера, че наяве се осъществява моята мечта. И хората ще бъдат пренесени през отрязъка от времето на тъмните сили. Хората ще бъдат щастливи. Ще се сбъдне това, за което съм мечтала, с изключение на взаимността в любовта за мен. Това е разплатата за извършените от мен грешки, за моето несъвършенство и недостатъчната чистота на помислите ми.

— Какво е станало? Защо сте решили, че е така? Между другото, на всички отдавна ни е ясно, че той е груб и недодялан. Повярвайте ми, Анастасия, като по-стар от вас, и като баща на семейство, ви казвам, че вашите родители не биха одобрили подобна връзка.

— Моля ви, не трябва да говорите така за този, който ми е скъп. За някого Владимир може да изглежда груб, но знам аз и друго.

— Какво толкова можете да знаете за него? На всички е известно какво може да представлява един предприемач, а той е типичен предприемач на нашето време. Това е ясно на всички. Анастасия, вашето отношение към Владимир е предубедено.

— Каквото и да е, то е мое. Освен това и предположението ви за мнението на родителите ми не е вярно.