Владимир Мегре
Пространство на любовта (2)

Пари за глупости?

— Виждаш ли какъв разумен внук имам, — с топлинка в гласа се похвали Егорич, — любознателен, майстор. Юнак е, Васятка. Трябват му пари.

Намекът беше ясен и аз понечих да извадя парите, а Васятка окуражен от похвалата, продължаваше:

— Трябва всичко, ама всичко, да слушам за космонавтите. За нашите и за американските. Когато порасна и аз ще стана космонавт.

— Какво? Какво каза? — изведнъж наостри уши Егорич.

— Като порасна, ще стана космонавт.

— Ей за такава глупост, ти, Васятка, от мен никакви пари няма да получиш — отсече дядото.

— Не е глупост да бъдеш космонавт. Космонавтите всички ги обичат. Те са герои, на телевизора ги показват. Те непрекъснато летят около Земята с огромни космически кораби. И с разни учени направо от космоса си говорят.

— А каква е файдата от шумотевица? Те си летят, а в Об има все по-малко риба.

— Космонавтите разказват за климата. Те предварително знаят какво ще бъде утре времето по цялата Земя, — продължаваше да защитава науката Васятка.

— Голямо чудо! Иди при баба Марфа, питай я, тя ще ти каже какво ще е времето утре, вдругиден и през следващата година. Всичко ще ти разкаже. И пари няма да ти вземе, а твоите космонавти? Парите на Петка прахосват твоите космонавти. На твоя баща парите.

— На космонавтите държавата им дава много пари.

— А тя, твоята държава, откъде взема парите? Да му таковам… Откъде ги взима държавата? От Петка, от твоя баща ги взема парите. Аз ловях риба, Петка я продаваше в града. Приискало му се беше бизнесмен да става, а държавата му казва: „Плати си данъците, дай ми всичките си пари, сиреч имаме си много разходи“. И в парламента дрънкат ли, дрънкат по-зле и от женорята на пазара. Изпоизмислили всичко, изпоизобретили, за първи умници се смятат. Разни удобства си имат, в своите чистички тоалетнички си ходят, интелигентни, а водата в реката става все по-мръсна. Няма да получиш, Васятка, пари докато не се изпарят щуротиите от главата ти. И аз няма повече никъде да пътувам. Няма да изкарвам пари за глупости!

Вероятно от изпитото, Егорич така се разпали, че едва не се отказа от пътуването. Но като пийна пак водка направо от бутилката, донесена от Васятка, и запали цигара, се поуспокои и се качихме на катера. Той така и не даде на Васятка пари и през цялото пътуване мрънкаше под носа си нещо за глупостта.

Старият мотор на катера тракаше силно. Трудно беше да се води разговор. В пълно мълчание стигнахме до старата ловна къщурка с едно прозорче. На нощното небе се появиха първите звезди. Егорич, допил на катера започнатата бутилка водка, промърмори на своя Сашка:

— О-отивам да спя. Настанете се тук на пода в къщичката или до огъня. На разсъмване го закарай на нашето място.

Егорич се наведе, за да влезе през малката врата на хижата, но отново се обърна и повтори строго:

— До нашето място! Р-разбра ли, Сашка?

— Разбрах — спокойно отвърна Сашка.

Когато седяхме край огъня и ядяхме изпечената на жарта риба, попитах Сашка за фразата на Егорич, която ме накара да застана нащрек:

— Александър, може ли да ми кажеш кое е това „ваше място“, където Егорич ти каза да ме закараш?

— Нашето място… То се намира на брега срещу селото, от което може да се стигне до полянката на Анастасия — спокойно ми отговори Александър.

— Така значи! Вземате толкова много пари, а возите хората не дотам докъдето трябва?

— Да, така правим. Това е всичко, което можем да направим за Анастасия, за да изкупим вината си пред нея.

— Каква вина? И защо призна това пред мен? Как ще ме свалиш сега на „вашето място“?

— Ще спра, където ми кажеш. А за парите — ще ти върна своя дял.

— И на какво дължа тази привилегия?

— Познах те. Веднага те познах, Владимир Мегре. Четох книгата ти и видях твоята снимка на корицата. Ще те закарам където ми кажеш. Само че… Приеми спокойно това, което ще кажа. Разсъдливо. Не трябва да отиваш в тайгата. Няма да стигнеш… Отиде си Анастасия. Мисля, че отиде навътре в тайгата. Или някъде другаде, в неизвестно за нас място. Сега няма да стигнеш. Сам ще загинеш, или ловците ще те убият. Те не търпят чужденци в своите земи. Разправят се с тях от разстояние, за да не се излагат на излишна опасност.

Външно Александър говореше почти спокойно. Само пръчката, с която бъркаше в огъня трепна, и в нощта като фойерверк изхвръкнаха искри.

— Тук нещо се е случило! Какво? Ти ме позна, така че говори. Какво се е случило? Защо си е отишла Анастасия?

— Иска ми се да разкажа — със сподавен глас отговори Александър — да разкажа на някого, който може да разбере. Не знам с какво да започна, за да стане ясно, за да разбера аз самия…

— Говори просто, както си е.

— Както си е? Правилно, всичко е съвсем просто. Само че тази простота разтърсва. Ти ме изслушай спокойно. Ако можеш, не ме прекъсвай.

— Не те прекъсвам. Давай по същество.