Ърл Стенли Гарднър
Случаят с подменената снимка (20)

19

Мейсън, Дела Стрийт, Пол Дрейк, госпожа Моър, Бел Нюбъри и Рой Хангърфорд седяха в апартамента на адвоката в хотела, а на масата пред тях имаше чаши с шампанско, докато горната част на бутилката се подаваше едва-едва от кофата с поразтопилия се лед.

— Просто не мога да разбера как успяхте да се досетите за всичко това — обади се Рой Хангърфорд.

— Никога няма да си простя, че не се досетих по-рано — поклати глава Мейсън. — Мариан Уайтинг ни спомена, че сестра й се е срещнала с Карл на улицата в Лос Анджелис. Евелин Уайтинг пък твърдеше, че не го била виждала с години, докато най-случайно го срещнала на парахода. Обясни също така, че когато са се срещнали на палубата, той й е доверил, че възнамерява да се самоубие. Дела Стрийт пък го бе забелязала да идва откъм каютата на Евелин Уайтинг. Госпожа Моър от своя страна ясно ми обясни, че когато Евелин Уайтинг се е появявала на палубата, за да разходи своя пациент с инвалидната количка, Карл Моър най-загадъчно изчезвал и никой не можел да го намери. А ти, Бел, ми беше разказала, че вторият ти баща е участвал като съдебен заседател на едно от делата на Ван Денси в Лос Анджелис, като успял да убеди останалите членове на журито да гласуват за оправдателна присъда. Спомена, че това се е случило преди два или три месеца, точно по времето, когато Карл неочаквано е забогатял. Но в края на краищата у мен не би трябвало да остава никакво съмнение от момента, когато Морган Ийвс ме предупреди, че ще се появи някакъв неочакван свидетел, който напълно ще обърка защитата ми. След като открих, че този свидетел е Дела, трябваше веднага да се досетя какво всъщност се е случило. Ийвс би могъл да знае за Дела единствено от Евелин Уайтинг, а тя самата нямаше откъде другаде да го научи, освен ако не се бе навела надолу и не бе забелязала, че Дела Стрийт стои до парапета на долната палуба.

— Карл Моър се е опитал да намери лесен начин за спасение. И както става обикновено, този лесен начин се оказва най-трудният, но не би трябвало да го съдим особено строго. Все пак той е имал доверие на Евелин Уайтинг. А и по природа е бил философ и мечтател. И в същото време не е бил от разумните хора. Живеел е в някакъв нереален свят, населен с измислени от него личности и управляван по закони, плод на собствените му идеи и стремежи. Евелин Уайтинг не е срещнала никакви затруднения в усилията си да го убеди, че Морган Ийвс е невинен. Това й се е удало още по-лесно, защото самата е била убедена, че е точно така. На Моър му се е сторило, че това е една чудесна възможност за него да извърши добро дело, като в същото време се сдобие с достатъчно пари, за да може да даде на Бел шанс за едно по-добро бъдеще…

— Толкова го обичах — каза само Бел Нюбъри, а очите й се напълниха със сълзи.

— И аз го обичах — обади се госпожа Моър, като избягваше да срещне погледа на дъщеря си. — Но по свой начин. Може би не съм оценявала достатъчно някои черти на характера му. Твърде лесно приех, че е способен да открадне пари от компанията. И след това не можех да си представя, че има някакво друго обяснение за неочакваното му забогатяване. Карл обичаше Бел. Не смятам, че е изпитвал кой знае какви чувства към мен. Той бе живял твърде дълго сам, за да може да привикне и да приеме семейния живот. Но правеше усилия да се приобщи към семейството, при това главно заради Бел, за да й даде възможност да пътува, да се среща с хора от по-друга среда… Това беше ужасна грешка — но той беше убеден, че действа по възможно най-добрия начин.

— Е — започна Мейсън, като отмести стола си назад. — Не бих искал да форсирам нещата, но ние двамата с Дела трябва да тръгваме. Преди около час ни се обадиха от кантората ми в Лос Анджелис. Някакъв клиент с нетърпение очаква да ме види по особено важен случай. Ще отлетим за Лос Анджелис с чартърен самолет. Готова ли си, Дела?

Тя кимна.

— Един момент, ако обичате — обади се Хангърфорд. — Трябва да направя важно съобщение. Няма да го оповестяваме официално известно време поради трагичните обстоятелства, които настъпиха, но… Ами…

Дела Стрийт вдигна чашата си.

— Май няма смисъл да се мъчиш да ни казваш останалото, Рой — каза през смях тя. — Наистина е нещо, за което си заслужава човек да вдигне тост.

Докато пътуваха на юг със самолета, Дела Стрийт се притисна до Пери Мейсън и пъхна ръката си в неговата.

— Беше наистина прекрасна, нали, шефе?

— Бел ли? — попита той.

— Да, очите й излъчваха някакъв необичаен блясък, който показваше колко е щастлива и колко е уверена в любовта си — а и в неговата също.

— Тя е стабилно момиче — отвърна Мейсън. — Познавам едно-единствено друго като нея, което дори би могло да я победи. Надявам се освен това, че един ден това момиче може би ще…

Дела бързо измъкна ръката си от неговата.

— Почакай малко, шефе — започна да протестира тя. — Да не изпадаме в подобна сантименталност. Знаеш не по-зле от мен, че няма да се чувстваш добре, ако имаш постоянен дом и семейство. Ти си като истински буревестник, който прелита от едно убийство към друго. Ако имаш съпруга, сигурно ще й купиш прекрасна къща и ще я изоставиш там. Ти просто не искаш подобно нещо. Но имаш нужда от секретарка, която да споделя рисковете, които поемаш — а ето, че вече те очаква поредният нов случай в Лос Анджелис.

Мейсън примигна замислено с очи.

— Питам се за какъв ли случай става дума — започна той. — Джаксън ми спомена, че май е нещо доста необичайно, което със сигурност ще предизвика интереса ми.