Цветан Ангелов
Годинка-градинка

Пак играете на жмичка,

ягодки червенки!

Но намирам ви самичка:

тук — една, там — двенки.

Ягодки за да ядеш,

трябва… да се наведеш.

Денем жабките мълчат —

денем броди Дългокракия.

През нощта ще загълчат —

да ги чуе цяла Тракия.

„Къде са ти, брезичке, птичките?“

„Далеко в южните места.“

„А от кого са ти жълтичките?“

„От есента, от есента.“

По света на воля хвъркат

лястовичката и щъркът.

Тук ще дойдат през април,

а сега не знам къде са.

Той е самолет двукрил,

тя е малка стюардеса.

Момичето настина.

Лежи, тъжи в леглото.

Картина без пъртина

то вижда през стъклото.

Лежи под карантина.

И съжалява то,

че правеше пъртина

без шал и без палто.

Снежи ли, снежи…

„Къщурке кажи

не ти ли тежи

снежецът,

        дебелият?“

„Тежи ми, тежи,

но топло държи

кожухът му,

        белият.“

Снежи ли, снежи…