Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
А.Б. (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Karel (2018)

Издание:

Емил Коралов. Хората на бъдещето

Печатница „Добринов“, София, 1943 г.

Тая книга е премия на в. „Весела дружина“, одобрена и препоръчана от Мин. на нар. просвещение с окр. № 2480 от 9.IV.1943 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция; добавяне на изображения

Глава осма
В небесния кораб

— Но това е небесният змей! — мислеше Жег. — Същият, който аз и всички видяхме да пада от небесата. Значи Ли ми е казала истината, че е жителка на небесата. — И като вървеше с чудното момиче, отново Жег помисли, че всичко това е сън и като се събуди няма да има вече нито морското дъно, нито чудната дреха, която служи и за летене, и за слизане под водата, нито чудното момиче, нито тоя нечувано голям цепелин.

Но без да знае чувствата на Жег, Ли го заведе до една стълбичка, натисна някакво копче, една врата се отвори и двамата заедно с една вълна от вода се вмъкнаха в небесния кораб. Намериха се в тясно коридорче, облечено с метал, вратата зад тях се затвори, водата от коридорчето веднага чрез някаква тръба се отля някъде и двамата спокойно отвориха друга врата и влязоха в широка зала. Като че не бяха под водата, в кораб, а в някаква богато наредена къща.

Жег се спря на прага смаян. Никъде той не видя лампа, а вътре цялата зала се къпеше в мека чудесна светлина. Обстановката беше проста, имаше маси и столове, просто направени от някакъв метал, но така красиви и изящни, каквито никога Жег не можеше да си представи.

Ли и той снеха качулките си. Той вдъхна дълбоко. Пътешествието под водата беше свършило и те се намираха на суша. Жег разглеждаше всичко смаян. Всички предмети бяха от метал и някакво друго вещество, което приличаше на дърво, но приличаше и на метал.

— Това е желязно дърво — каза му Ли. — Ние произвеждаме от дърво едно вещество, което е хубаво като метал.

В същата минута една врата се отвори и един стар човек с пурпурна брада и също тъй нежни и хубави очи като на Ли, влезе в залата.

— Татко! — извика Ли на техния език. — Ето моят приятел от тая планета. Той е много добър, татко, аз ти говорих за него. Той не даваше неговите другари да ми направят зло. Аз го доведох да види нашия кораб и да ти разкаже сам за своята земя.

Бащата на Ли сложи ръка на рамото на Жег, което беше знак на приятелство, и тримата седнаха около една маса.

Веднага Ли натисна едно звънче и едно ново чудо се показа пред Жег. Един човек от метал, който като жив мърдаше, се спря, сякаш чакаше заповеди. Ли му каза нещо и след малко той се върна с голяма метална чиния, пълна с плодове. Постави плодовете на масата все така тихо и все тъй важно, като жив човек, излезе от стаята.

— Какво е това? Какъв е този човек? — попита Жег.

— Това е нашият слуга. На нашата планета слугите ни са хора от метал, те могат да вършат всичко, което пожелаем. Те вършат всичката черна работа в живота. Нима вие нямате такива слуги?

— Не — отговори Жег, — у нас живите хора вършат всичко.

— Опитай сега нашите плодове — каза Ли. — Ние сами ги правим.

— Как сами ги правите? Не растат ли по дърветата?

— Растат, но каквито плодове ние искаме, такива порастват по дърветата.

Жег посегна, взе един от плодовете. Той имаше тънка кожица, а вътре беше сочен като портокал, но имаше пурпурен цвят. Жег хапна малко и усети такава сладост, каквато не беше усещал от никой земен плод.

— Колко прекрасен е тоя плод — прошепна той.

— Вземи си още един, Же.

Жег си взе един пурпурен портокал, но не го изяде, а каза, че ще го занесе на майка си и на баща си. Като чу това, бащата на Ли се засмя и му каза, че ще му даде цяла торба да занесе вкъщи.

Бащата на Ли разпитва дълго Жег за техния живот, за земята и за всичко, което ставаше по нея.

— Виж ти — каза той след разказа на Жег, — значи на тая земя не живеят диви племена, а много културни хора. Точно такива, каквито са били на нашата планета хората преди хиляда години.

— Преди хиляда години! — извика Жег.

— Да, в нашите книги е записано, че преди хиляда години и у нас не са познавали всички тия изобретения, които имаме ние, но са имали вече радиоапарати, телефони и разни други изобретения, но разбира се, не така съвършени като днешните наши апарати. Приличат на тези, за които ти казваш, че притежавате на вашата земя.

Жег също разпитваше за жителите и за живота на тяхната планета.

— Как се казва тя? — попита той.

— Нашата земя ние наричаме Зия.

— Зия — прошепна Жег. — Коя ли ще е тя?

Жег се замисли.

— Хубаво ли се живее там? — попита той.

— Прекрасно! — отговори Ли — Само…

— Само какво?

— Само — Ли погледна баща си.

— Това не можем още да кажем, това е наша тайна — отговори замислено бащата на Ли и за първи път Жег го видя да се намръщи.

— Има нещо, заради което сме дошли на вашата планета — изговори мрачно бащата на Ли, макар че и сега гласът му звучеше като песен. — Но това не можем да ти кажем. И затова ти пази в тайна, че сме тук и кои сме.

В това време в залата влязоха още трима мъже, също тъй с пурпурночервени бради като бащата на Ли.

Но те не се зарадваха на Жег, а се намръщиха.

Като поговори малко с тях, бащата на Ли каза на Жег.

— Трябва да ти съобщя нещо неприятно. От сега нататък ти вече не можеш да се върнеш при родителите си. Трябва да останеш при нас…

Жег побледня.

— Да остана тук? Завинаги?

— Не, не съвсем завинаги — отговори бащата на Ли, — но ти не можеш без нас да излизаш вече от нашия кораб. Такъв е нашият закон.

— Но защо? — попита Жег. — Аз не ще издам тайната ви!

— Все едно, ти вече не можеш да си отидеш.

Жег погледна Ли.

— Ти знаеше ли, че не мога вече да изляза, когато ме доведе? — попита той.

— Да — отговори тя.

— И въпреки това ме доведе.

Ли наведе глава.

— На мен също ми забраниха да излизам вече — прошепна тя — и затова исках ти да бъдеш тук.

Жег не каза нищо. Той не знаеше да се радва ли, че ще остане постоянно с прекрасната Ли, или да тъжи за свободата си и за баща си, за родната си къща. Беше му мъчно и все пак той беше неизказано щастлив.