Емил Коралов
Хората на бъдещето (10)

Глава десета
Между врагове

Цепелинът на небесните жители пътуваше бавно. Бащата на Ли и другарите му постоянно правеха снимки и не бързаха. Все пак най-сетне те наближиха брега на един от континентите на земята. От радиоапарата те чуха още преди това, че е избухнала война между две страни.

— Какво е това война? — попита Ли.

— Нима не знаете какво е война? — учуди се Жег и им разказа всичко, което знаеше за войната.

— Но нима жителите на земята така враждуват помежду си? Нима е възможно жителите на един остров край Европа да искат да владеят цяла Европа и цялата земя?

— Да! — отговори Жег. — И сега виждате защо заради доброто и свободата на отечеството трябва да се пролива кръв — добави Жег. — Родината трябва да се пази от грабители и затова хората с лъвчетата се бранят тъй храбро.

— Но защо хората на земята не се разберат с добро? — чудеха се небесните жители. — Щом различните народности живеят на различни места, всеки да притежава ония земи, които са населени с хора от неговата народност. Това е най-справедливо.

Жег се усмихна. Как да обясни той на небесните жители колко е всичко това сложно. Той се помъчи да им разправи каквото знаеше, но те не можеха да го разберат.

Тогава Жег рече замислено:

— Все пак, въпреки че понякога войната е необходима на нашата земя, за да се брани отечеството, вие сте щастливи на вашата планета, че не водите война.

— Искам да видя какво е това война! — рече бащата на Ли и небесният кораб се отправи към оная страна, дето беше бойното поле на воюващите страни.

Още отдалече, от кораба, понеже той пътуваше безшумно, а не като нашите аероплани, те чуха силни трясъци.

— Това са оръдията! — съобщи им Жег. — Трябва отдалече да гледате, защото е опасно.

— Какво е опасно? — попита бащата на Ли.

— Оръдията може да пробият цепелина ви.

Бащата на Ли се засмя.

— Никаква сила не може да пробие нашия цепелин. Той не може да загине никога, така е направен. Ще идем направо срещу оръдията.

Жег изтръпна. Напразно той се опитваше да убеди небесните хора да не се излагат на опасност. Те подкараха кораба си направо към бойното поле.

Още отдалече те видяха в настъпващата вечер да святкат огньовете на топовете на големите оръдия. Но никак не се изплашиха, а с любопитство наблюдаваха боя, гърмежите и трясъците, гледаха самолетите, които се виеха над бойните полета. Самолетите на земните жители бяха тъй малки в сравнение с огромния небесен кораб, та изглеждаха като мухи пред къща.

Когато слязоха ниско над бойното поле, гранати с трясък почнаха да се блъскат в небесния кораб, но той летеше, без да трепне. Гранатите се пукаха по неговия гръб като стъклени мехури и отскачаха като топчета.

Жег беше като поразен. Едва сега той разбра колко неимоверна беше силата на небесните жители.

— Но с тоя кораб вие можете да завладеете цял свят, можете да направите каквото искате.

Бащата на Ли се усмихна. Но когато слязоха ниско над бойното поле и видяха ранени, убити, страдащи, чуха отчаяни гласове, бащата на Ли се намръщи и извика:

— Тази война е ужасна. Аз ще я спра!

Но преди той да направи нещо, гърмежите по бойното поле попрестанаха. Защото появата на небесния кораб беше тъй чудна, че и двете страни на воюващите смаяни почнаха да наблюдават това необикновено явление.

Най-напред и двете воюващи страни изтръпнаха. Не беше ли това някакво изобретение на техните врагове, с което те ще ги победят?

Но скоро те разбраха, че това е нещо друго, някакво необикновено чудо, а и радиоапаратите известиха, че небесният кораб се е приближил над бойното поле.

И картечният, и оръдеен огън престана. На бойното поле настана необикновена тишина. Чуваше се само лекият шум от величественото летене на небесния змей.

Бащата на Ли каза на Жег да съобщи на двете воюващи страни по радиото, че забранява повече да стрелят.

Жег изпълни заповедта. В същия миг отново гранати връхлетяха върху небесния кораб, но напразно. Тогава воюващите спряха да гърмят. Разбраха, че пред тях е някакво чудо, което е по-силно от всичките им оръдия и гранати. Трябваше да се покорят. Бащата на Ли заповяда тогава на Жег да съобщи, че иска да приеме пратеници и от двете страни и да разреши спора им по мирен начин. И че която от двете страни не се покори и не прати пратеници, ще я смята за виновната.

И двете страни изпратиха пратеници. Като ги разпита посредством Жег, бащата на Ли разбра, че тези от воюващите, които имаха на шапките си малки лъвчета, имаха правото на своя страна, защото се биеха да освободят свои земи, които неприятелите им бяха отнели.

Тогава бащата на Ли заповяда на грабителите да се оттеглят и да освободят чуждите земи.

Ядосани и озлобени, грабителите нямаше какво да правят и началниците дадоха заповед на войските да се оттеглят. В същото време по целия свят радиоапаратите разнесоха вестта за мира и за онова необикновено събитие, което се е случило на фронта. Майки плачеха от радост, че децата им ще се върнат живи и здрави, и всички благославяха небесните жители, които бяха дошли като пратеници от Бога да въдворят ред и мир на земята, която от толкова години все още живееше във вражда и сред несправедливости.

Преди да се качат на небесния кораб, който беше кацнал на бойното поле, бащата на Ли и другарите му тръгнаха с началниците на тия, на които помогнаха, да отпразнуват в лагера им светлата безкръвна победа. Но те едно нещо не бяха предвидили. Щом небесните хора се отделиха от кораба си, грабителите струпаха войски при непобедимия небесен кораб, завладяха го и го обкръжиха с оръдия. А когато бащата на Ли и другарите му се върнаха, всички бяха хванати в плен и затворени в една крепост при самия фронт.