Емил Коралов
Хората на бъдещето (12)

Глава дванадесета
Червенокосите си отмъщават

Жег успя да стигне до крепостта, дето бяха затворниците, навреме. Защото ако беше малко закъснял, щеше да изгуби пленниците. Бяха дошли войници, бяха ги обградили и ги водеха вече към друга крепост. Ръцете им бяха вързани и затова те не можеха да използват хвъркатите си дрехи.

Без да се бави нито миг, Жег извика на часовоите:

— Стойте!

— Ти кой си? — извика началникът на стражата и вдигна пушката си.

Но в същия миг Жег пръсна в очите на войниците от приспивния прах и всички до един се спуснаха на земята и налягаха да спят, като че ли три нощи наред не бяха мигвали.

Тогава Жег бързо отвърза ръцете на небесните жители, сам облече хвъркатата дреха и всички до един разпериха крилата си и хвръкнаха във въздуха.

— Жеее, Жеее — извика с нежния си пеещ глас Ли, трогната от онова, което Жег извърши. — Колко си ти добър, Жеее!

— Благодаря ти, Же! — извикаха му и бащата на Ли и другите небесни хора.

— Но бързайте! — извика Жег. — Трябва да превземем и спасим вашия цепелин, защото грабителите се опитват да го вдигнат във въздуха и с него да завладеят целия свят и да станат господари на всички земи. А те не са добри хора!

— О, те мъчно ще пуснат в движение нашия кораб — извика спокойно бащата на Ли. — Той се движи с такива електрически сили, каквито не са познати на вашите учени на земята. Но все пак да бързаме, може да го повредят нещо…

Хвъркатата дружина скоро пристигна на полето, дето се виждаше големият кораб. Войниците от армията на грабителите още сновяха нагоре-надолу, влизаха и излизаха от цепелина. Бащата на Ли разсипа над главите им от приспивния прах и те един след друг почнаха да се прозяват и с подкосени крака падаха на земята. Тия, които бяха вътре в кораба, бяха приспани по същия начин. След като приспаха всички, които бяха вътре, небесните жители ги извадиха вън от цепелина, влязоха вътре, затвориха вратите, които бяха направени от същото неразрушимо с нищо вещество, и корабът, като зашумя с глухо бръмчене, тежко се дигна над полето. Светлината, която той излъчваше и която до сега спокойно озаряваше полята, се размърда, сенките на дърветата се размърдаха като големи птици. От полетата, дето бяха войските на грабителите, се разнесоха викове на учудване и страх. Те знаеха, че корабът е пленен, а сега виждаха да се издига в небесата.

Вестта, че небесният кораб е отлетял и че червенокосите хора са си го взели, се разнесе навред бързо. Почнаха да го обстрелват, но напразно! Те мислеха, че сега небесните жители ще си отмъстят, дето ги бяха излъгали и измамили.

И имаха право. Червенокосите бяха решили да си отмъстят. Известно време бащата на Ли разговаря с другарите си на кораба, после корабът се спусна към окопите на войските, които имаха лъвче на шапките си и които се биеха, за да освободят поробените си земи. Бащата на Ли накара Жег да се облече с хвъркатата си дреха, да се спусне при тях и да им съобщи да тръгнат след небесния кораб, той ще разбие войските на грабителите, а те да си вземат обратно отнетите земи.

Жег се спусна като птица от кораба, разказа на първите офицери защо беше пратен, те го заведоха при началника си, той го изслуша и му каза:

— Иди кажи на славния господар на небесния кораб, че ние му благодарим от все сърце и сме готови. Нека ни води!

И веднага войските с лъвчетата на шапките почнаха да се придвижват срещу неприятеля. А в това време с цепелина бащата на Ли се спусна към неприятеля и изпрати Жег да им съобщи, че ако не отстъпят доброволно, ще погуби цялата им армия.

Грабителите разбраха вече, че небесните жители разполагат с необикновена сила и изплашени, бързо почнаха да се отдръпват с войските си.

Така, без бой, без да се пролее капка кръв, грабителите отстъпиха и истинските владетели на тия земи навлязоха в тях. Така за две денонощия войските с лъвчета на шапките възвърнаха земите си и започнаха да укрепяват здраво границите си. Небесните жители останаха с кораба си във въздуха, докато истинските владетели на земите се укрепиха добре. За всеки случай, да не би враговете им да ги нападнат с по-големи сили, бащата на Ли им изпрати по Жег няколко особени бомби. Достатъчно беше те да хвърлят една такава бомба върху войската на неприятеля и цялата неприятелска армия щеше да заспи.

Така червенокосите жители отмъстиха на тия, които си служеха със зло и бяха заграбили земите на хората с лъвчетата.