Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (9) (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

Разкриване на отбранителния потенциал на СССР

Както вече се знае със сигурност, през април 1950 г. президентът Труман е одобрил една секретна директива на Съвета за национална сигурност, разработена с участието на ръководителите на ЦРУ и Пентагона. В тази директива № 68, която развива постановката на предишните директиви на СНС (по-специално на директива 20/1), за главна цел на американската външна политика се обявява постигането на угоден за Вашингтон „световен ред“, а като главно препятствие по този път се сочи Съветският съюз. Затова, казва се в директивата, Съединените щати трябва да увеличат още повече своята мощ, използвайки я по такъв начин, че да „осигурят коренно изменение на природата на съветската система“, „да посеят в съветската система семената на разрушението“, а също и да поощряват и да поддържат безпорядък и вълнения в стратегически важните страни — съседки на Съветския съюз. Точно така е казано! При това практическото изпълнение на самата програма се свързва пряко с необходимостта от организиране в широки мащаби на военен, икономически, политически и научно-технически шпионаж.

Управляващите кръгове в САЩ смятат глобалния шпионаж, който американският печат старателно рекламира, за обикновена практика в международните отношения. Някои американски политически дейци открито приканват към ново разширяване на шпионските функции на „разузнавателната общност“ на САЩ. Официалните документи на правителството и на Конгреса на САЩ от последните години също съдържат указания за засилване на тази страна от подривната дейност срещу социалистическата общност. Нещо повече, администрацията на Рейгън поощрява появата на „теоретични“ изследвания, които обосновават допустимостта и законността на глобалния шпионаж. Стремейки се да внушат на американския народ и на световното обществено мнение мисълта за необходимостта от „разузнавателно проникване“ в социалистическите страни, авторите на тези трудове всячески прикриват класовата същност и подривния характер на шпионската дейност на американската държава, превръщането на шпионажа в средство на държавната политика^[1].

При това, както показват многобройните факти, разкрити от органите за държавна сигурност на СССР в борбата за предпазване на съветското общество от машинациите на империалистическото разузнаване, шпионажът, извършван от „разузнавателната общност“ на САЩ срещу Съветския съюз, е една от основните форми на подривна дейност, много опасен таен фронт на класовата борба. Чрез шпионаж, съчетан с идеалогическа диверсия, американският империализъм се мъчи да отслаби обществено-политическите позиции и да подкопае могъществото на световния социализъм. Стремейки се да постигнат военно превъзходство над СССР и над световния социализъм, да създадат благоприятни условия за политиката на ядрен шантаж и в бъдеще за победа в ядрената война, ЦРУ, РУМО, АНС и другите разузнавателни служби на САЩ всячески засилват шпионските си действия. Те не се спират пред нищо, за да получат сведения за военнопромишления потенциал на страните от социалистическата общност и преди всичко на Съветския съюз, за състоянието, развитието и укрепването на въоръжените му сили, за техническото оборудване и бойната им готовност, за последните постижения на науката и техниката.

Отбранителната способност на държавата, както е известно, зависи на първо място от икономическите й възможности, от това, дали разполага с мощна и добре оборудвана технически промишленост, която да има потенциални резерви за развитие при извънредни обстоятелства, с високо развит транспорт, с продуктивно селско стопанство, способно да осигури на страната по-големи или по-малки продоволствени запаси, суровинни и трудови ресурси.

Тъй като добре разбират това, американските политически и военни дейци подчертават, че разработването на стратегическите планове за въоръжена борба и съставянето на военноикономическите прогнози може да става само въз основа на непрекъснато постъпващи разузнавателни данни. Те смятат, че в наши дни е важна информацията не само за сегашното оръжие на отсрещната страна, но и за потенциалните й икономически възможности и резерви, за близките перспективи в развитието на икономиката и науката, които са важни за техническото оборудване на въоръжените сили и за задоволяване на другите нужди във военно време.

Предвид на това, че икономиката е една от решаващите страни на живота и дейността на държавата, американските специалисти смятат, че информацията, събрана от „разузнавателната общност“ на САЩ, трябва да обхваща широк кръг от проблеми, засягащи тази област, промишленото производство и географията.

Първо е необходимо да се наблюдават промишлеността и по-специално такива водещи отрасли като металургичната и машиностроителната, авиационната, танковата, автомобилната, химическата, електро- и радиотехническата промишленост, които са материална база за осигуряването на сложна съвременна бойна техника за въоръжените сили. Важно е да има конкретни сведения за броя на заводите, мощността им, технологичното им оборудване и слабите места на производството. Второ, американското разузнаване се интересува от свързочните средства и транспорта, главно железопътния и автомобилния, от възможностите, оборудването и ефективността му.

Трето, селското стопанство, особено от гледна точка на възможностите му да снабдява населението и армията с продоволствие, а промишлеността — със суровини.

Четвърто, природните ресурси, размерите на запасите, местонахождението им, а също и основните тенденции в използването: и въз вноса на полезни изкопаеми и в натрупването на суровини.

Пето, научните изследвания, които позволяват да се създаде представа за насоката в развитието на различните отрасли на народното стопанство.

Шесто, човешките ресурси за попълнение на армията и за осигуряване на промишлеността с работна сила, сведенията за квалификацията и разпределението й, за възрастовите групи и физическото състояние.

Накрая, географските и климатичните фактори, които увеличават или ограничават военните възможности на страната.

Както пишат американските специалисти, събираната разузнавателна информация за Съветския съюз трябва преди всичко да дава възможност своевременно да се прецени за колко време съветската икономика е в състояние да се приспособи към извънредни условия и да се преустрои за осигуряване на военните нужди на държавата.

Основните усилия на „разузнавателната общност“ на САЩ, както може да се съди по инструкциите, намерени в разобличените американски разузнавачи и в тайните агенти, и по характера на задачите, получени от шефовете им, са насочени към осигуряване на колкото може повече информация за ракетноядреното оръжие на Съветския съюз и средствата за управлението му, за стратегическите ядрени сили на СССР и тяхната основа — междуконтиненталните балистични ракети, към разкриване възможностите на съветската икономика за производство на нови видове военна техника и оръжие, към навлизане в съдържанието на научноизследователските работи, извършвани в нашата страна в тази област.

Например инструкцията на ЦРУ до негов агент, открита преди известно време в един магнитен контейнер, поставен в един от московските паркове, съдържа подробно задание, обхващащо широк кръг от въпроси. В тази инструкция се казва по-специално: „Съобщете всички подробности, които можете да узнаете за производството, употребата, характера (броя на степените, вида гориво, радиуса на действие, начина на управление и т.н.) и превозването на ракетите и ракетните снаряди. Най-много ни интересува точното местонахождение на стартовите площадки и на промишлените предприятия, в които се произвеждат междуконтиненталните балистични ракети. Важно е също да знаем колко такива снаряди, готови за изстрелване, се намират на стартовите площадки… Съобщете колкото може по-подробно всички достъпни ви данни за измененията на изследователските програми, извършвани във вашата и в други организации. Особено важни за нас са сведенията за изследователските програми с военно значение и по-специално за работите, свързани със създаването на ракети, с атомната енергия, с изстрелването на спътници в междупланетното пространство… Интересуват ни и постиженията в астрофизиката, магнито-хидродинамиката, създаването на изчислителни машини и др. под. Особен интерес представляват топографските карти на съветските райони източно от Урал в мащаб 1:100 000.“

Преди ЦРУ да завербува във Виена П. С Попов, заловен след това на местопрестъплението в Москва, е била поставена задачата да се събере информация за тактико-техническите характеристики на обикновените видове съветско оръжие, включително данни за няколко нови танка, за начина на водене на бойните действия и оборудването на танковите, механизираните и пехотните дивизии. Той е трябвало да съобщи и броя на появилите се в частта, където е служел, самоходни десантни машини за прехвърляне и бронетранспортьори, а също и за системите от тактически ракети и атомни подводници и за тактиката на Съветската армия при употреба на ядрено оръжие.

Съгласно задачата, получена от американските и английските разузнавачи в Лондон, агентът на ЦРУ О. Пенковски, разобличен от органите за държавна сигурност в СССР, е трябвало да осигурява сведения за стратегическите нападателни и отбранителни възможности на Съветския съюз, както и за съветските доктрини за воденето на война с употреба на стратегическо и тактическо ядрено оръжие. Шефовете му са се интересували от конкретни данни за съветските ракетни системи със среден обсег, за тактическите ракети „земя-въздух“, както и за системите за противоракетна отбрана и за местоположението им.

От тогава минаха 20 години. Естествено е сега разузнаването на САЩ да проявява интерес не само към ракетите „земя-въздух“, а към много по-съвременни средства. Нали ръководителите на американската „разузнавателна общност“ смятат за своя задача всячески да съдействуват на „твърдия“ курс, характерен за подхода на „екипа на Рейгън“ към проблемите на войната и мира и по-специално към проблемите на разоръжаването. Именно ЦРУ и другите специални служби на САЩ са едно от главните оръжия, с чиято помощ Белият дом изработва тактиката за проваляне на преговорите в Женева и за влошаване на положението в Европа.