Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (21) (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

Малко история

За разкриване на военноикономическия потенциал на противниците си разузнавателните служби и по-рано са прибягвали към откритите източници. Както казва Алън Дълес, „не всички начини за събиране на разузнавателна информация за другите държави са тайнствени или дори сложни“^[1] — може спокойно да се занимаваш, „без да излизаш от кабинета си“. Класически пример за това е работата на Бертолд Якоб. Този немски журналист и военен експерт, емигрирал в Англия в началото на 30-те години, пише много за хитлеристката армия, която току-що започва да се превъоръжава. Бертолд Якоб издава в Лондон книга, в която подробно разказва за организацията на фашистката армия и характеризира висшето й военно ръководство, водещите работници от генералния щаб и 168 генерали. Хитлер заповядва на полковник Валтер Николай, един от най-големите авторитети в света в областта на шпионажа, да разследва от какви източници е получил такава важна информация авторът и да установи имената на съучастниците му.

На агента от немската секретна служба Ваземан е възложено да направи капан на Якоб. Представяйки се за издател, емигрирал от фашистка Германия в Швейцария, Ваземан открива книжарница в Базел, близо до немската граница. След това се свързва с Якоб и го кани да посети Швейцария, за да обсъдят издателски въпроси. Той приема поканата и заминава за Базел. По време на закуската Ваземан сипва в чашата на госта солидна доза приспивателно. Без да подозира нищо, журналистът изпива виното и веднага заспива. Ваземан помолва келнера да му помогне да отнесе „напилия се“ негов приятел в очакващия ги автомобил. Така Якоб отново попада в Германия.

Откарват го в гестапо и го завеждат в кабинет, където се изправя пред самия Николай. „Всичко, което е публикувано в книгата ми — заявява Якоб на разпита, — съм взел от вестниците. Основание да твърдя, че генерал-майор Хазе командува 17-а дивизия, разположена в Нюрнберг, ми даде един некролог в местен вестник. В него се казваше, че на погребението е присъствувал генерал Хазе, командуващ 17-а дивизия. В улмски вестник — продължава Якоб — сред светските новини намерих данни за сватбата на дъщерята на полковник Виров с някой си Щемерман. В бележката се споменаваше, че Виров командува 306-и полк от 25-а дивизия. Майор Щемерман беше наречен майор от свързочната служба на тази дивизия. Във вестника се съобщаваше, че той е пристигнал от Щутгарт, където е разквартирувана дивизията му…“ С това разпитът практически свършва. На Николай не му остава нищо друго освен да доложи на Хитлер, че всички сведения за вермахта Якоб е взел от немските вестници.

Хитлеристкото разузнаване също използва широко легалните възможности и по-специално противниковия печат. Още преди Втората световна война в Германия функционират 380 информационни и научноизследователски институти. Много от тях (например „Руският институт“) се занимават с разкриване на военно-икономическия потенциал на бъдещите противници, като внимателно анализират откритите им издания. Тази работа се координира от специални отдели в централните управления на абвера и в службата за сигурност. Американците твърдят например, че на абвера са му били достатъчни две години, за да състави подробно досие на немногобройната английска мирновременна армия, да научи състава на военновъздушните сили и на разположения в различни части на света военноморски флот. По-голяма част от информацията на 1-ви отдел на абвера, ръководен от полковник Ханс Пикенброк, се основава „на умението да чете между редовете съветските печатни издания, на разпити на върнали се пътешественици и на други методи на кабинетното разузнаване“. В същия дух действува и японското разузнаване.

Известен с например следният факт. През април 1933 г. Съединените американски щати провеждат военноморска игра под кодовото наименование „14“. В американския печат се промъкват сведения за тези маневри, които имат важно отбранително значение. Анализът на публикуваните материали дава възможност на специалистите от японското разузнаване да получат данни, които по-късно се използват при разработването на стратегическите планове за нападението срещу Пърл Харбър. Както твърди американският разузнавач Ладислас Фараго, за подготовката на операцията в Пърл Харбър на Япония й е била нужна само някаква допълнителна информация предимно от тактически характер, тъй като по-голямата част от необходимите сведения е била получена вече именно благодарение на проучването на откритите американски издания, където с поразителна откровеност се говорело за състава и бойната програма на тихоокеанския флот на САЩ.

По време на Втората световна война Съединените щати черпят значителна част от информацията за противника направо от германския, японския и италианския печат. Разузнавателните служби на съюзниците създават в Европа и Азия мрежа от специални агенции, които купуват вестници и научни списания или ги изписват чрез неутрални страни и със самолети ги препращат за съответна обработка във Вашингтон, Ню Йорк и Лондон.

Ръководителят на стратегическото разузнаване на САЩ генерал Уилям Донован веднъж наскоро след войната заявява, че американците са определяли размера на човешките загуби на вермахта, като са анализирали поместваните в германските провинциални вестници списъци на загиналите на фронта офицери. Това е било необходимо да се знае не само за да се съди правилно за силите, които биха могли да бъдат изправени срещу САЩ, но и за да може да се прецени с какви човешки ресурси разполага хитлеристка Германия за военната си промишленост. Известно е, казва Донован, че във всяка армия съотношението между броя на редниците и офицерите, а съответно и загубите сред тях са в правопропорционална зависимост. Въз основа на това нашите аналитици успяха да определят числеността на германската армия през 1943 година. Както твърди Донован, след войната тези оценки са се потвърдили.

Аналитиците, за които споменава Донован, са „100-те професори“, за които съобщават всички американски публикации, посветени на историята на разузнаването в САЩ. Д. Чембърлейн например изтъква, че отначало УСС се е състояло главно от така наречените „100 професори“ — опитни специалисти, образували гръбнака на отдела за събиране и анализиране на открита информация. „Този отдел — пише той — доказа, че библиотеките и микрофилмите с германски списания могат да дадат повече необходими сведения от цял взвод разузнавачи като Мата Хари.“^[2]

Любопитно е как са били открити и унищожени заводите, снабдявали селското стопанство в Япония с торове. Този случай, разбира се, има частен характер, но той показва работата, която са извършвали разузнавателните органи на САЩ и привличаните от тях научни сили, използвайки главно откритите публикации с икономически характер.

Още преди войната американците започват да проучват военноикономическите възможности на Япония. Както пише експертът от разузнаването на САЩ Уилям Макгъвърн, много усилия са положени за съставянето на списък на всички видове стратегически суровини, необходими на японците за поддържане на все по-голямо военно производство.

През 1942 г. икономистът от Пенсилванския университет доктор Робърт Страус-Хюпе обръща внимание на това, че преди войната по-голяма част от торовете в Япония са се внасяли от френските владения в Северна Африка. Но към 1942 г. там вече има американски войски, а Япония, както установява по японски сведения Страус-Хюпе, въпреки това не изпитва недостатък на торове през това време.

Естествено възниква въпросът: как се компенсират загубите? Страус-Хюпе предполага, че торовете се внасят от островите Науру и Оксан, които са богати на алкално гуано и фосфати. Данните от въздушното разузнаване потвърждават тези предположения. Аерофотоснимката показва, че на остров Науру са изградени производствени съоръжения, а в пристаните се товарят необичайно много транспортни плавателни съдове. Островът е подложен на масирана бомбардировка. След известно време започват да постъпват сведения за постепенно изтощаване на запасите от торове в Япония, а след това — за наближаване на продоволствена криза.

Така че научният анализ на откритите източници, проверен с помощта на въздушното разузнаване, е дал възможност да се получат важни разузнавателни данни, послужили като основа за провеждането на операция със стратегическо значение. Резултатите от операцията са потвърдени отново с данни от открития печат. В друг случай сведенията за състоянието на вътрешните водни пътища, почерпени от разузнаването на САЩ от открити източници, помагат да се видят „специфичните слабости“ на японската военна икономика, да се изберат обектите за стратегическа бомбардировка и да се нарушат сериозно превозите на въглища между Хокайдо и Хонсю.

Такава е историята. Но нас, естествено, повече ни интересува съвременността.