Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (25) (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

Агентурата — решаващ метод за проникване в чуждите тайни

В практиката на „разузнавателната общност“ на САЩ агентурната информация се смята за незаменима. Агентурният метод, т.е. вербуването на агент на място или вкарването му отвън, си остава решаващо средство за преодоляване на преградите, издигани от държавите за защита на националните интереси. „По пътя на получаването на най-важните сведения пише Шърман Кент, като обосновава теоретично значението на разузнавателната дейност за САЩ — често има трудно преодолими пречки. Те умишлено се създават от другите страни и за да бъдат преодолени, са нужни такива методи, които много често не са познати на обикновения човек. Тези методи се състоят в получаването на сведения по нелегални пътища.“^[1]

Настояването за активно търсене на агентурни източници на информация, което се отнася за цялата „разузнавателна общност“, е адресирано преди всичко към ЦРУ. Както твърдят американските автори, появата на нови средства в арсенала на разузнаването на САЩ само е разтоварила системата на агентурно получаване на сведенията от задачите, които могат да се решат по други начини. Така ориентацията му става по-строга и по-точна, вниманието му се насочва към главните насоки, определяни съобразно развитието на военноикономическия потенциал на социалистическите държави. Смята се, че дори в случаите, когато с помощта на технически средства, визуално наблюдение и използване на открити източници разузнаването дава достатъчно задоволителни резултати, това в най-добрия случай само ще помогне да се разкрият военните и икономическите възможности на държавата. А агентурният метод позволява да се разкрият намеренията и конкретните й планове.

В книгата си „Кратък курс по тайна война“ добре осведоменият по въпросите на американското разузнаване автор, подписващ се с псевдонима Ч. Феликс, пише по този повод: „Информацията за противника включва данни и за възможностите и намеренията му… При което е важно да се знаят намеренията, тъй като от тях произтичат действията. Но да се установят намеренията е толкова трудно, че основната задача на дипломацията се свежда просто до издигането на най-вероятните хипотези. Тайните операции имат за цел да подкрепят предположенията с конкретни факти.“^[2]

Историческият опит от борбата с подривната дейност на разузнаванията показва, че за да действуват на територията на СССР, те винаги са използвали и продължават да използват тайна агентура. Според американските специалисти именно това създава най-реални предпоставки за проникване във внимателно пазените тайни на съветската страна.

Неслучайно Алън Дълес изтъква, че „тайното събиране на информация (шпионажът) трябва да си остане основният вид разузнавателна дейност“^[3].

Много факти от практиката на ЦРУ ни убеждават, че това е точно така.

На 30 ноември 1978 г. членът на Камарата на представителите Самюъл С. Стратьн се обръща към ЦРУ с открито писмо, в което изразява загриженост, че Съединените щати били събирали разузнавателна информация „едва ли не само с технически средства и отделят малко внимание на класическия вид тайна дейност — агентурното разузнаване“^[4].

Тогавашният директор на ЦРУ адмирал Стансфийлд Търнър, принуден преди това да съкрати временно апарата на Дирекцията за тайни операции поради настръхването на общественото мнение в САЩ след разобличаването на престъпната намеса на ЦРУ във вътрешните работи на други страни, побърза да успокои конгресмена. В отговора си, поместен във вестник „Ню Йорк таймс“, той пише: „Уверявам Ви, че това мнение е погрешно… Когато докладвах на Конгреса, че трябва да се направят съкращения в Дирекцията за тайни операции, заявих: «Днес този орган ни е нужен не по-малко от вчера. Макар че съвременните технически средства ни позволяват да разширим събирането на разузнавателни данни, те само допълват, но не заменят агентурните източници. Само с помощта на агентурните средства може да се получи представа за мотивите и намеренията, за мислите и плановете на потенциалния противник.»“^[5]

През 1979 г. в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ отново започват разисквания относно необходимостта or активизиране на агентурното разузнаване. Милитаристичните кръгове настояват вашингтонските стратези да бъдат обезпечени с най-точните и най-нови шпионски данни за военната и икономическа мощ на другите държави.

„… За съжаление през последните години се отделяше твърде много внимание на техническите средства за събиране на информация — заявява членът на Камарата на представителите С. Брумфийлд. — Страхувам се, че ние твърде много вярвахме, че с помощта на най-новите технически постижения сега ще можем да разберем всичко за нашия потенциален противник.“^[6] Някои от тези технически „чудеса“, продължава той, наистина могат да направят много, но засега още не е измислена такава камера, която да може да фотографира плановете, които зреят в ума на ръководителите на социалистическите държави.

„Много хора днес се интересуват от въпроса, защо отстъпихме толкова много от позициите си в агентурното разузнаване. Ние несъмнено надценихме много ролята на техническите средства за разузнаване. Тук обаче има значение и фактът, че честите случаи на разобличаване на агенти, които работят тайно за нашата «разузнавателна общност», се отразяват крайно отрицателно върху активността на разузнавателните служби на САЩ“^[7] — принуден е да признае американският конгресмен.

Той ненапразно скърби, тъй като не е далеч от истината. През последните години органите за държавна сигурност в СССР пресякоха много от опитите на разузнавателните центрове на САЩ да внедрят своя агентура, разобличаваха я своевременно и я обезвреждаха.

Много американски разузнавачи бяха заловени на местопрестъплението, когато провеждаха шпионски операции, и бяха изгонени от Съветския съюз. През януари 1982 г. вестник „Правда“ съобщи някои от тези факти. Например аташето от посолството на САЩ в Москва Кели и жена му — кадрови сътрудници на ЦРУ, са заловени в момента, когато поставят в скривалище инструкции на центъра за агентите на американското разузнаване Каноян и Григорян.

През лятото на 1977 г. за шпионска дейност от СССР беше изгонена аташето от посолството на САЩ Марта Питърсън… На 15 юли, ярко облечена, тя отива с кола до кино „Русия“, където показват нов филм, но не влиза на прожекцията. Спряла автомобила на безлюдно и слабо осветено място, тя бързо се преоблича и се появява на улицата в скромен черен пуловер и панталон. Без да бърза, тя се приближава към автобусната спирка и в последния момент се качва в потеглящия автобус. След като минава два квартала, тя пак така внимателно се прекачва на тролейбуса, а след известно време се прехвърля на метрото. Тук Питърсън прибягва по доста разпространения сред американските разузнавачи метод, наречен от тях „откъсване от опашката“. Качила се в последния вагон, тя скача от него в момента, когато вратите започват да се затварят. След това минава от другата страна на перона и се качва на влака, който отива в обратна посока. На една от спирките Питърсън излиза от метрото и с такси отива в района Лужники, като минава през целия град.

Ако се съди по по-нататъшните действия на Питърсън, тя е била съвсем сигурна, че е успяла да изпълни указанието, дадено навремето от директора на ЦРУ адмирал Стансфийлд Търнър на „най-добрите разузнавачи“. „Агентурното разузнаване — казва адмиралът — не е точна наука и успехът тук в значителна степен зависи от мъжеството и изобретателността на оперативните работници.“^[8]

„Изобретателността“ на Марта Питърсън обаче не успява да я предпази от провал. Задържана е, когато слага под арката на един мост контейнер с шпионски материали, предназначени за американския агент Огородников, разобличен малко преди това от органите за държавна сигурност. При това аташето показва необикновени способности в използването на карате и неприлични думи.

В контейнера са намерени фототехника, съветски пари, злато, списък на въпросите, по които трябва да се събира шпионска информация, и дори ампули с отрова.

Министерството на външните работи на СССР връчи на посланика на САЩ Туун протестна нота, в която по-специално се казва:

„На 15 юли т.г. съветските компетентни органи задържаха на местопрестъплението при провеждането на шпионска операция — в момента, когато използва скривалище — аташето от посолството на САЩ в Москва Марта Д. Питърсън. При задържането в нея беше намерена портативна радиоапаратура. Контейнерът беше отворен по време на официалното разследване, проведено в присъствието на съветник при посолството на САЩ. В него имаше шпионски инструкции, миниатюрна фотоапаратура, различни скъпоценни изделия, голяма сума съветски пари, два резервоара с отрова и специална инструкция за ползването й.

Съвсем ясно е, че американските специални служби развиват активна подривна дейност на територията на Съветския съюз, като за целта използват и дипломатическо прикритие в лицето на посолството на САЩ и не се спират пред никакви средства, та дори и пред отровата.

Министерството решително протестира и обявява сътрудничката на посолството М. Питърсън за персона нон грата.

Същевременно министерството обръща внимание на посолството, че както личи от предварителното разследване, проведено от компетентните органи, в това дело са замесени и първият секретар при посолството Р. Фултън, и сътрудниците на Държавния департамент на САЩ С. Карпович и Дж. Грюнер. Известно е, че това не е единственият случай, когато американски дипломати се занимават с дейност, несъвместима с официалния им статут.

Министерството настоява американската страна да вземе ефикасни мерки за прекратяване на подобна дейност, която направо противоречи на задачата за развитие на конструктивни отношения между нашите страни.“^[9]

Любопитни са обясненията, които посланикът на САЩ Туун дава в Министерството на външните работи на СССР относно другите американски длъжностни лица, замесени в тази шпионска операция. „Що се отнася до другите лица, споменати от вас — заявява той, — те не са ми известни. Не познавам сътрудници на Държавния департамент с такива фамилии.“ Накратко казано, опитвайки се да разграничи Държавния департамент от провалилите се разузнавачи, посланикът иска да даде да се разбере, че и Фултън, и Карпович, и Грюнер спадат към друго ведомство и той не носи отговорност за действията им, въпреки че във входните визи на Карпович и Грюнер се посочва, че са сътрудници на Държавния департамент и „са пристигнали в СССР за консултации с посолството“.

Наскоро беше заловена на местопрестъплението още една шпионска двойка — Винсент и Беки Крокет. И отново американският консул бе принуден да спасява от беда провалилите се разузнавачи, представили се за дипломати. Те са имали за задача да осъществят конспиративна връзка с агента на ЦРУ Филатов, завербуван, когато е бил в чужбина.

От разобличените агенти на ЦРУ и от заловените на местопрестъплението американски разузнавачи са конфискувани голямо количество различно шпионско снаряжение и материали: миниатюрни фотоапарати — във вид на запалки и химикалки за снимане на документи — и радиоприемници; шифри и кодове; инструкции за свръзка и задачи от ЦРУ за събиране и предаване в центъра на секретна информация; пистолети, изхвърлящи нервнопаралитичен газ; ампули със смъртоносна отрова — цианкалий. Както показва разследването, цялото това снаряжение се доставя в съветската страна по каналите на дипломатическите представителства на САЩ.