Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (16) (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

По стъпките на хитлеристите

Открито провъзгласеният курс на САЩ към извоюване на световно господство се свързва пряко със създаването на невиждана в историята на страната глобална разузнавателна служба. Както признава в мемоарите си X. Труман, тази служба възниква през 1947 г., след като експертите на САЩ две години проучват „най-добрите образци“ на организацията за шпионаж и подривна дейност^[1]. Когато след Втората световна пойна американската администрация предприема кардинална реорганизация на разузнавателния апарат, тя се обръща към опита и дори към кадрите на доскорошните си противници^[2]. Известно е, че приспособената към експанзионистичните интереси на фашистка Германия нацистка система на масов, тотален шпионаж предполага към разузнаването да бъдат привлечени широк кръг от хора, ведомства и учреждения. При извършването на военен и икономически шпионаж в страните — обекти на бъдеща агресия, със силите на кадровите сътрудници и на тайните си агенти хитлеристкото разузнаване отрежда важна роля на събирането на информация по визуален път. Обобщавайки опита на нацистите, професор Шърман Кент обосновава необходимостта от масово включване на американците в разузнавателната орбита така: „Чиновникът на дипломатическа служба, без да има специална подготовка за разузнавателна работа, често по силата на поста, който заема, и на способностите си се оказва полезен доставчик на разузнавателни данни. Сред хората, които са много полезни за получаването на тези данни, може да се споменат и членовете на специалните комисии и делегатите на САЩ на международните конференции, и членовете на Конгреса, които пътуват в чужбина. Не трябва да се пренебрегва и значителният принос в търсенето на разузнавателни сведения на такива хора и такива неволни разузнавачи като писателите, журналистите, учените, бизнесмените, пътешествениците…“^[3]

За изминалите десетилетия визуалното разузнаване не само че здраво влезе в арсенала на американските средства за шпионаж, но и получи по-нататъшно развитие.

В много американски публикации се изказва мнението, че използването на техническите средства за разузнаване, били те и най-съвършените, макар и да позволява да се получи известна представа за труднодостъпните или напълно закрити за чужденци промишлени центрове в социалистическите страни, не може да даде такъв резултат, какъвто се постига при лично наблюдение, извършвано от добре подготвен разузнавач. Посветен в съдържанието на наличните материали за разузнаваната страна, той е в състояние квалифицирано да анализира наблюденията си, да ги съпостави и оцени и да направи правилни изводи.

Смята се, че специалистът разузнавач, след като види нов военен самолет, кораб, зенитна или радарна установка, може по контурите или по характерни външни белези да определи модела, оперативното предназначение и дори тактико-техническите им данни, а по месторазположението на отделни военни обекти да състави обща схема на дислокацията им и по такъв начин да проникне в стратегическите сметки на командуването. Внимателното разглеждане на военен завод или на друго промишлено предприятие много пъти позволява да се установят характерът и мащабите на производството и да се открият ориентири за бомбардиране. Откриването на жп клонове и шосета, които не могат да се свържат с народностопански обекти, както и на строителни военни части, тежко строително оборудване, специални жп вагони и цистерни може да показва, както се обяснява в една от инструкциите на Вашингтон до разузнавачите му в Москва, че там има или се създава ракетна база или друг важен отбранителен обект. По отличителните знаци на униформеното облекло на военнослужещите, по номера на военните коли и по други белези американските разузнавачи се опитват да правят заключения към какъв род войски принадлежи частта, разположена в дадено място. Визуалното наблюдение на земното спомагателно оборудване на ракетните комплекси при транспортиране на отделни съставни части или на сглобени ракети много пъти позволява повече или по-малко точно да се състави характеристика на системата на дадено оръжие. Постоянното наблюдение на потока от товари по жп и водните пътища дава в ръцете на разузнавача аналитик ценен материал за разкриване на военноикономическия потенциал на противника.

Именно по тези причини разузнавателните органи на САЩ отделят голямо внимание на визуалното разузнаване на територията на СССР. За тази цел се използват, първо, персоналът на посолството на САЩ в Москва и преди всичко сътрудниците от службите на военния, военноморския и военновъздушния аташе — главната сила в традиционния апарат на легалния шпионаж. Второ, някои американски журналисти, акредитирани в СССР — те, както смятат ръководителите на ЦРУ, разполагат с много по-големи възможности от другите чиновници в централния разузнавателен апарат. Трето, туристите и членовете на делегациите от САЩ и от другите страни от НАТО. Четвърто, търговците от капиталистическите страни^[4]. И, накрая, американските специалисти, аспиранти, студенти и моряци. Както свидетелствува същият Шърман Кент, за да наблюдават територията на други страни, преди всичко на социалистическите, Съединените щати привличат голям брой цивилни и военни служители на САЩ. „Всеки от тях — пише той — отговаря за специална област и за определена сфера на дейност (политически, военни, търговски или културни въпроси и т.н.). Предполага се, че всеки от тези сътрудници, обучен в методите за наблюдение и предаване на сведения, ще получава последната информация в своята област и ще я предава на ръководството.“^[5] Според някои оценки разузнаването на Държавния департамент черпи от докладите и донесенията на американските посолства от 40 до 60 на сто от нужните му материали, основаващи се на личните наблюдения на дипломатите разузнавачи, съчетавани обикновено с проучване на печата. Събирането на сведения за икономическите и финансовите мерки на другите държави, за тенденциите на развитие на промишлеността, търговията и селскостопанското производство е пряко задължение на икономическия отдел в посолството на САЩ. В щата има аташета, които отговарят за събирането, анализирането и представянето на данните, които представляват интерес в тяхната област.

Например аташето по селскостопанските въпроси се занимава със събиране и анализиране на сведения за селскостопанското производство, за състоянието и резервите му^[6]. Аташето по финансовите въпроси е длъжен да представя сведения за политиката на държавата, в която пребивава, в областта на финансите, за състоянието на златния запас и валутните фондове. Търгов-ският аташе събира сведения за търговската политика, пазарите, методите на търговия и ценовата политика, а също и информация, която помага на САЩ да пласират продукцията си в дадена страна. Аташето по науката следи главно развитието на науката и техниката и докладва за най-важните постижения и особено за тези, които могат да се използват за укрепване на икономическата и военната мощ на държавата. Аташето по въпросите на географията набавя нужните карти, литература и други географски материали.

Изброените длъжности на аташета при посолствата на САЩ в социалистическите страни обикновено се заемат както от кадрови американски разузнавачи, така и от лица, съгласили се да изпълняват задачи на разузнаването, или накрая от хора, които формално не са свързани с разузнаването, но чиито действия така или иначе се направляват от него.

Американските разузнавачи, които са в състава на посолството и на другите официални представителства на САЩ в Съветския съюз, пътуват по територията на съветската страна, за да проникнат в интересуващите ги обекти, носят апаратура за фото- и киноснимки, за подслушване на разговори, за изучаване и регистриране на радиоизлъчванията на промишлените предприятия. На 2 юни 1983 г. в Москва при провеждането на шпионска акция беше заловен на местопрестъплението аташето от посолството на САЩ Луис Томас. По време на разследването бяха намерени улики, които напълно изобличават този американски „дипломат“ в извършването на разузнавателна дейност, несъвместима с официалното му положение. За противоправен шпионски действия Л. Томас бе обявен за персона нон грата.