Уилям Грифин
Специална част (34)

(Три)

„Джет Стрийм Ейвиейшън“

Международно летище „Хорхе Нюбъри“

Буенос Айрес, Аржентина

08:45, 30 декември 2005

Когато беемвето на Дарби влезе на пистата, Кастило видя комендант Лиъм Дъфи, старши сержант Джак Дейвидсън и ефрейтор Брадли — очакваше да ги види — заедно с Алфредо Мунц и капитан Дик Спаркман от американските Военновъздушни сили — когото не очакваше да види — застанали край носа на източен двумоторен „Аеро Командър 560“.

— Дръж я в колата, докато разбера какво става — нареди Кастило, прихвана кутрето в една ръка и вестника в друга, преди да слезе.

Макс се прехвърли на предната седалка и изскочи през вратата на Кастило, хукна към ефрейтор Брадли и прескочи високата до кръста ограда без всякакво затруднение.

Докато Кастило стигне до вратата в оградата, охранявана от полицаи, двама от мъжете в пежото седан, което ги следваше, слязоха и се отправиха след него.

— Аз ще взема вестника, подполковник, и ще го изхвърля.

Кастило му го подаде. Беше изненадан от това, колко мокър е станал вестникът за краткото пътуване от „Пилар“ — „Копеленце дребно, помисли си той и почеса кученцето, сигурно цялото ти тяло се състои от пикочен мехур“ — и от неочакваното любезно отношение на офицера от жандармерията.

„Обикновено стоят настрани и се упражняват да гледат лошо.“

Причината бързо се изясни. Командващият им офицер тръгна към Кастило, след това затича и когато пристъпи към Чарли, го прегърна мечешката, а после го целуна и по двете бузи.

— Приятелю, Чарли — възкликна той. — Радвам се да те видя!

„Каква е цялата тази работа?“

— Полковник Мунц ми каза, че ще проявиш разбиране — заяви комендант Лиъм Дъфи. — Само че това няма да оправи нещата.

— Убиха трима и раниха шестима освен двамата, които гадовете ликвидираха. — Той замълча, усмихна се и премина на английски: — Когато започна мелето. — След това отново премина на испански: — После трябваше да се организират погребения, а аз да давам обяснения на семейството.

— Разбирам, Лиъм.

— Не можех да тръгна веднага за Уругвай, а когато най-сетне тръгнах, ти вече беше заминал за Щатите.

Стисна ръката на Кастило между дланите си.

— Трябваше да намеря начин да уредя заминаването за Монтевидео — продължи той. — Та ти проля кръвта си заедно с нас! Вече си един от нас, Карлос!

След тези думи се стегна.

— Нали помниш заместник-комендант Мартинес и сержант Перес? — попита Дъфи и посочи жандармите, които бяха отворили вратата, за да може Кастило да мине, и бяха изхвърлили напикания вестник.

„Струва ми се, че последния път, когато видях тези двамата, те бяха в камуфлажно облекло, лицата и ръцете им — омазани в черна боя.“

— Как мога да ги забравя? — отвърна с широка усмивка Кастило, протегна ръка, но след това се усети: „Когато си в Рим, по-точно Буенос Айрес!“, прегърна ги и ги целуна по бодливите от наболата брада бузи.

— Имате ли багаж, mi coronel?^[1] — попита по-младият. „Сигурно той е сержантът“, помисли си Кастило.

— В багажника има два сака — отвърна той.

— Рускинята в колата ли е? — попита Дъфи.

Кастило кимна.

— Много ми се иска да я запозная със съпругата си и децата — продължи Дъфи, — след това да я убия бавно и болезнено.

„А това, реши Кастило, изобщо не беше хипербола.“

— Лиъм, тя е била в Европа, когато са ви нападнали — отвърна Кастило.

— Тя е една от тях — отвърна простичко Дъфи.

— С брат й имат информация, която ми е необходима.

— Същото каза и Алфредо. Искам имената на хората, които се опитаха да убият жена ми и децата ми.

— Първо трябва да разбера кой е поръчал покушението — отвърна Кастило. — След това, ако успееш да го заловиш, ще разбереш от него кой е осъществил покушението срещу теб и семейството ти.

— Ти разбери кой е и аз ще го пипна или пък нея — наежи се Дъфи.

— Ще направя всичко по силите си, Лиам.

Мунц, Спаркман, Дейвидсън и Брадли приближиха.

— Добре ли пътува, Лестър?

— Никога досега не бях летял в първа класа, господине — призна Брадли.

— Това вече е грешка. Ще ти удържа разликата от заплатата.

Брадли се сви при тези думи, но почти веднага след това разбра, че Чарли се шегува.

— Имаш ли пистолет, Лестър?

— Не, господине.

— Намери му, Джак — нареди Кастило. — Когато му го даваш, гледай Червени гащи да те види, а ти, Лестър, го зареди така, че тя и това да види.

— Слушам, господине — отвърна Брадли. — Червени… какво казахте, господине?

— Госпожата в колата е офицер от СВР, Лес. Подполковник. Според мен няма да хукне да бяга — няма представа къде отиваме, да не говорим, че всичките й документи са в моето куфарче, но може и да се пробва. Не ми трябва мъртва.

— Слушам, господине.

— По една случайност нося пистолет — рече Дейвидсън и извади „Колт“, модел „1911A1“ от колана си. Подаде го на Брадли. — Има един в цевта.

— Благодаря, старши сержант — отвърна любезно Брадли, след това бързо и прецизно, за учудване на жандармите, извади пълнителя, след това и куршума в цевта, хвана го във въздуха, огледа внимателно пистолета, за да е сигурен, че е празен, върна пълнителя на място, остави го да щракне, спусна ударника и накрая го намести на колана си.

— Обикновено е по-бърз — отбеляза сериозно Дейвидсън.

— Брадли… — започна Кастило.

— Може ли за момент, подполковник? — прекъсна го Алфредо Мунц.

Кастило го последва към „Аеро Командър“-а. По изражението на Дъфи стана ясно, че не му е никак приятно Мунц и Кастило да си говорят тайно.

„Само че не може да направи абсолютно нищо.“

Мунц, застанал с гръб към Дъфи, му доказа, че греши.

— Преброй някакви пари, отдели част от тях и ми ги подай — нареди Мунц. — Ще действам така, все едно не искам Лиъм да види.

Кастило не се поколеба.

— Чарли, според мен е най-добре да дойда с теб в Барилоче — подхвърли Мунц.

— Ще се справя с нея, Алфредо.

— А пък аз ще се справя с жандармите на Лиъм в Барилоче — заяви Мунц. — За съжаление, предполагам, че ще се окажат по-услужливи, отколкото ни се иска.

Мунц пъхна парите в джоба си, отпусна ръка на рамото на Кастило, благодари му за получената сума и го поведе при останалите.

— Подполковник — пристъпи към него Спаркман и му подаде летателния план. — Съвършено временце и в двете посоки.

— Благодаря — отвърна Кастило.

„Ами какво ще стане с теб, Дик, ако — когато — се нахакаме на най-лошия сценарий?“

„Това ще бъде краят на кариерата ти във Военновъздушните сили. Да изгориш заради връзките си със Звеното за организационен анализ, е още по-зле, отколкото близостта ти с въздушните командоси.“

— Подполковник — подвикна Дейвидсън, — монтирах устройство за автоматично откриване на честотите.

— Благодаря.

Мунц подаде на Дейвидсън пачката стодоларови банкноти, които Кастило му беше дал.

По изражението на Дъфи бе ясно, че се пита какво точно става.

— Лестър — нареди Кастило, — върви с полковник Мунц и настани дамата на една от задните седалки в самолета.

— Слушам, господине.

Докато минаваше покрай него, подполковник Алексеева попита Кастило къде отиват. Той не й отговори.