Иван Радоев
Садал и Орфей (8) (Опитите на Садал)

8

ПЕРДИКАС. Искам да те попитам нещо, Орфей! Ти очакваш свободата си. Кажи ми, какво очаквам аз? Мълчиш. Обидно ти е да разговаряш с мене. А аз те питам като човек.

САДАЛ. Пердикас, ти прекара в затвора заедно с великия Орфей цели 15 години. Поне половината от неговото величие е и твое величие. Иди си, ти изпълни своя дълг! Свободен си! Или искаш да ми кажеш нещо?

ПЕРДИКАС. Последният ми заек умря, царю!

САДАЛ. Благодаря ти, Пердикас, върви!

ПЕРДИКАС. При палача ли, царю?

САДАЛ. Иди в градината на въздух.

САДАЛ. Някога, преди много години, ти ми каза, че имам свободна мисъл, но волята ми не е свободна.

ОРФЕЙ. Аз съм много уморен.

САДАЛ. Аз също.

ОРФЕЙ. Защо не ме оставиш да умра спокойно?

САДАЛ. Защо всички вие искате да живеете и да умрете спокойно?

ОРФЕЙ. Защото спокойствието е единственият белег, който отличава смъртта на човека от смъртта на звяра. И тъй, ти смяташ, че аз нямам свободна воля? А ето че аз дойдох да ти кажа, че по моя воля от днес ти си свободен.

САДАЛ. Ти трябваше да умреш през тези години 70 пъти!

ОРФЕЙ. Толкова много смърти?

САДАЛ. Зайците на Пердикас измряха, а ти си жив.

ОРФЕЙ. Парадинастите зайчари ли станаха?

САДАЛ. Зайците умряха от виното, което ти пращах и което парадинастите подменяха с отровно. Пердикас умъртви всичките си зайци да проверява това!

ОРФЕЙ. Един ден Тракия трябва да издигне паметник на незнайния заек.

САДАЛ. По-скоро Тракия трябва да издигне паметник на великия Орфей върху 70 заешки трупа.

ОРФЕЙ. Бих предпочел върху 7 страхливи трупа на парадинасти.

САДАЛ. Да се страхуваш е човешко.

ОРФЕЙ. Не и заешко!

САДАЛ. Царят на Тракия има предвид своя собствен страх. Той не се бои от това, какво ще напише Херодот за него, а от това, какво ще напише царят на траките за Тракия. Той се бои от това, какво следващите царе ще напишат за другите народи. Единственото, което царят на Тракия иска, е да умре като тракиец, под небето на Тракия и преди да затвори очи, да види един бягащ елен, който носи на рогата си слънцето. Орфей, аз ти дарявам свободата. Пази се сам от свободата.

ОРФЕЙ. Царю, аз не желая да изляза оттук!

САДАЛ. Защо?

ОРФЕЙ. Защото аз те предупреждавам, че ще върша същото, каквото съм вършил досега. Този пън Дарзалас ми е сложил нещо тук, което не мога да махна с никаква сила. Ако остана в затвора, постепенно ще угасна от умора. Ще ме забравят всички, ще ме забравиш и ти и един ден ще видиш бягащия елен, който носи на рогата си слънцето.

САДАЛ. Орфей, от днес ти си свободен!

ОРФЕЙ. Аз не желая свободата, царю!

САДАЛ. Чуваш ли какво ти казвам? Ти си свободен!

ОРФЕЙ. Царю. (Пада на капене.) Някога ти падна на колене и аз разбрах какво значи това. Аз, бъчварят Орфей, твоят войник, аз те моля, не ми давай свобода! Не ми давай свобода!

САДАЛ. (Вика.) Пердикас! Чуваш ли, Пердикас?

Изведи затворника! Той е свободен!

Чуваш ли какво ти казвам?

ПЕРДИКАС. Чувам, царю… Само че нямам повече зайци!

САДАЛ. Изведи го!

ПЕРДИКАС. (Приближава плахо до Орфей.) Хайде, Орфей… Моля ти се, ти си свободен. Излез, заради мене излез… 70 заека ми струваш. Хайде!

ОРФЕЙ. Благодаря ти за всичко, Пердикас! Аз наистина не струвам повече от 70 заека.

САДАЛ. Свобода! Кой е свободен? От какво е свободен? В името на какво? Заради какво? Е, добре! Ето аз, синът на Дарзалас, казвам: От днес всички човеци върху цялата земя са свободни! А кой ще ви освободи от самите вас?… Ти, убиецо, си свободен да убиваш! Ти, жертво, си свободна да се браниш! Но нали жертвата винаги е по-слаба от убиеца? Значи ли това, че тя е напълно свободна да умре?… Ела, Мегабаз, ела със своите конници, Тракия е свободна да се предаде. Ела, унищожи я! Вземи златните рудници, вземи горите, вземи певците й, вземи хубавите жени на Тракия! Вземи и царя на Тракия! Добре! А Пизистрат ще даде ли същата свобода на Гърция? А Персия ще даде ли същата свобода на други? А другите ще дадат ли свобода на другите? Аз не съм свободен дори по отношение на моя нероден син. Колко години горката Крезия гълта магиите на Марон, за да роди утрешния цар на Тракия! А аз се страхувам какъв ще бъде утрешният цар на Тракия! Ами ако това бъде малоумен син, роден от пияна жена? Свободен ли съм аз да дам бъдещия цар на Тракия? О, свобода, велико наказание за несъвършения човек! О, свобода, бягащ елен, който носи на рогата си слънцето!