Метаданни
Данни
- Година
- 1973 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mat (2010)
Издание:
Иван Радоев. Чудо — избрани пиеси
ИК „Жанет 45“, 2007
ISBN 978-954-491-366-3
История
- — Добавяне
10
В двореца. От различни страни с китара в ръце, дрънкайки фалшиво, влизат парадинастите: Севт, Ронак, Антиб, Кот, Терес, Пердикас. След малко се появява Крезия.
КРЕЗИЯ. Какво става тук? Тракия се напълни с музиканти.
КОТ. Коя е тук царицата?
ВСИЧКИ. Крезия!
КРЕЗИЯ. Един ден Херодот ще каже, че в Тракия нищо друго не е имало освен музиканти. Винаги, казва той, когато един музикант си отиде, се появяват сто лоши. Защо спряхте? Аз обичам, когато говоря, да има музика. Музиката, това е държавната работа на птиците. Изненадани сте, че говоря умно? Царят днеска ми скри виното. Да ви се намира вино?
КОТ. Аз лично вино не пия, понеже пречи на храбростта. Медец мога да ти дам, царице!
КРЕЗИЯ. Кот, вярно ли е, че пчелите имат царица?
КОТ. Вярно е.
КРЕЗИЯ. А цар имат ли?
КОТ. Цар те нямат.
КРЕЗИЯ. А търтеи имат ли твоите пчелици? Търтеи, които да ядат медеца на пчелиците, има ли?
КОТ. Царице!
КРЕЗИЯ. Ще отида при Марон, той може би ще ми каже, че царицата трябва да снесе едно царско яйце. (Излиза.)
РОНАК. Горката Крезия, от мъка за престолонаследник, изглежда, е полудяла.
КОТ. Луд човек вино не пие.
ТЕРЕС. Свирете, свирете! Който свири, малко мисли.
КОТ. (Хвърля китарата.) Омръзна ми тая музика.
ПЕРДИКАС. Сигурно ти харесва Орфеевата музика.
КОТ. Аз май преди години и на тебе ти бях казвал, че си лайно.
ПЕРДИКАС. (Вдига китарата и му я подава.) Свири, Кот, свири. Иначе Орфеевата болест може да те обхване навсякъде и после ще трябва да те топим целия във врял восък. Дарий много обичал пресен помощник-военачалник във восък. Свирете!
(Влиза Садал.)
САДАЛ. Как върви музиката?
ПЕРДИКАС. Трогателно, царю.
ТЕРЕС. Великият Алкей бил казал, че музиката прави хората братя.
СЕВТ. Ние не сме съгласни с великия Алкей, царю.
РОНАК. Не всяка музика прави хората братя.
СЕВТ. Само братската музика прави хората братя.
САДАЛ. Чух, че развъждаш кози, Антиб?
КОТ. Те са за млечице, царю. Антиб много обича млечице.
САДАЛ. А ти, Кот, нищо ли нямаш?
АНТИБ. Кот има пчелици, царю. Той много обича медец.
САДАЛ. Обичате ли се помежду си, верни мои?
АНТИБ. Всички се обичаме много, царю.
КОТ. А на площада е много хубаво… Има месце, яйчица, млечице, медец… Народът си купува и си яде. И като си яде, си мисли правилно, царю!
(Садал пуска стенобитната машина. Звън на строшено огледало. Влиза Трак.)
ТРАК. Царю, огледалото се счупи.
САДАЛ. Не може да бъде.
ТРАК. Повече от петнайсет години никой не беше го чупил.
САДАЛ. Тревожи ли те много това, Трак?
ТРАК. Аз бях много спокоен през тези петнайсет години, царю.
САДАЛ. (Извиква.) С какво право?
ТРАК. Царю, аз нямам право.
САДАЛ. Кажи ми тогава, кой строши огледалото?
ТРАК. Не знам, царю!
САДАЛ. Говори, защото иначе ще заповядам да ти отсекат главата! Кой? Кой? (Насочва копие срещу него.)
ТРАК. Ти счупи огледалото, царю!
САДАЛ. Браво, Трак! Най-после! Отворете моята бъчва и дайте на Трак вино! Вие му свирете вашата братска музика! Чувате ли, музиканти!
(Парадинастите недоволно се оглеждат и сконфузено, с престорена любезност извеждат Трак. Садал се отпуска на трона и като че ли задрямва. След малко влиза Трак.)
ТРАК. Царю, огледалото го няма! (Садал не го чува.) Царю, огледалото го няма!
САДАЛ. (Грабва късото копие до него.) Кой там?
ТРАК. Аз съм, царю!
САДАЛ. Сигурно ми се е сторило, че си влязъл тихо. А ти не влезе тихо, нали, Трак?
ТРАК. Напротив, тихо влязох, царю! Боях се да не си задрямал.
САДАЛ. Царят не бива да задрямва, Трак, защото навремето Буши беше задрямал така като чичо си, когото наследи. А неговият чичо пък беше наследил баща си след една дрямка, след една нищо и никаква дрямка… Според Херодот е така.
ТРАК. Царю, огледалото го няма.
САДАЛ. Какво огледало?
ТРАК. Имаше едно огледало, което пазех, и сега го няма на мястото му.
САДАЛ. Нищо. Ти пази мястото му.
ТРАК. Царю, аз не разбирам защо трябва да пазя мястото на нещо, което го няма.
САДАЛ. А ти отде знаеш какво си пазил досега — мястото или огледалото?
ТРАК. Царю, прости ми! Аз задавам въпроси от глупост, тъй като за отговорите се иска ум.
САДАЛ. Напротив, ти трябва да питаш, Трак. Ти помниш, че Орфей питаше някога — питаше за всичко.
ТРАК. Но от това, че аз не съм питал някога, ти говориш с мене сега, царю!
САДАЛ. А Орфей ще остане завинаги жив за траките.
ТРАК. Царю, това е като с огледалото и мястото му. Щом огледалото го няма, ти не можеш да се огледаш на мястото му.
САДАЛ. Запомни, Трак, аз нямам нужда от огледало, защото в него виждам само себе си. А траките трябва да се научат да се оглеждат един в друг… Трак, искам да издам един закон, един от най-справедливите, които съм издавал. Ето какъв е тоя закон: когато умре човек, той става равен на Дарзалас, понеже е отстъпил мястото си на друг. Затова смъртта трябва да бъде радостен празник за всички и мъртвият да се слави с благодарствени песни, а околните да танцуват цял ден и цяла нощ… Какво ще кажеш, Трак? Ти боиш ли се от смъртта?
ТРАК. Боя се, царю!
САДАЛ. И аз се боя, Трак! Но ние двамата ще си даваме кураж, докато настъпи. Иначе, след като настъпи, аз ти обещавам пълно спокойствие.
ТРАК. Царю, не би ли могъл да ми дадеш спокойствие преди това, а кураж след това?
САДАЛ. Браво, Трак! (Смее се.) Браво! Отдавна не съм се смял така! Ето това и аз — царят — не мога да направя!
(Влиза Крезия. Трак излиза.)
КРЕЗИЯ. Царят на Тракия се смее заедно със слугата си? Никога досега не си се смял така, когато сме били заедно.
САДАЛ. Добре ли се чувствуваш, Крезия?
КРЕЗИЯ. Пипни! (Слага ръката му на корема си.) Чуваш ли?!
САДАЛ. Сърцето на моя син!
КРЕЗИЯ. Сърцето на престолонаследника. След 17 пълноводия на Хеброс ето тук, на това обковано от злато място, където седиш ти…
САДАЛ. Ще седи той…
КРЕЗИЯ. Нали?
САДАЛ. И ще седи сред злато и върху злато, което ще тече от него.
КРЕЗИЯ. И ще го наречем Златословец.
САДАЛ. Аз мисля, че след седемнадесет пълноводия златото ще тече все още не от устата му.
КРЕЗИЯ. Ти пак се заяждаш.
САДАЛ. А може би той ще седне много по-рано? Преди да седне върху гърнето? Защо? Разликата между престола и гърнето е само една дупка, и то при условие, че си свалиш гащите.
КРЕЗИЯ. Престолонаследникът е бъдещето на Тракия.
САДАЛ. Той може да стане недостоен цар!
КРЕЗИЯ. Така… значи, ти вече си решил?
САДАЛ. Аз още нищо не съм решил. Нашият син може да бъде достоен.
КРЕЗИЯ. Нали?
САДАЛ. Но може и да не бъде.
КРЕЗИЯ. Но той е син на Крезия от Абдера, а не някакво какво да е тракийско дете!
САДАЛ. Нали?!… И ще седи сред злато и върху злато. И ще го наречем Златословец. И ще бъде син на Дарзалас. И после пак ще започнем отначало. И всеки ден едно и също! Докога? Ами ако родиш момиче? Ами ако ние имаме дъщеря? Ами ако аз утре задряма за малко от оная кратка и неповторима царска дрямка и ти бъдеш изгонена в Абдера?
КРЕЗИЯ. Замълчи!
САДАЛ. Защо? Всичко това може да се случи. Може да се случи и по-лошо. Ти пиеше много през последните години, разбира се, пиеше от мъка, но Бендида наказва такава мъка…
КРЕЗИЯ. Ти си жесток и отвратителен!
САДАЛ. Искаш ли да ти кажа още колко много неща могат да се случат, преди престолонаследникът да стане цар?
КРЕЗИЯ. Замълчи! Ти си егоист. Ти се боиш да не би синът да засенчи славата на бащата!
САДАЛ. Аз нямам слава! Славата се ражда бързо — от един бой с легендарен противник. А аз управлявам вече 15 години, без да съм видял очите на Мегабаз.
КРЕЗИЯ. Затова пък уби Орфей!
САДАЛ. Аз не съм убил Орфей! Той бързаше и изживя бързо живота си. Ако съм убивал, то аз съм убивал само себе си, бавно, ежедневно.
КРЕЗИЯ. Какво геройство, да умираш всеки ден в продължение на 15 години. Ти така мислиш да умираш още петнайсет.
САДАЛ. Навярно не ти се чака толкова?
КРЕЗИЯ. Преди да родя, твоята смърт не ми е нужна.
САДАЛ. Благодаря ти, Крезия! Все пак ти си единственият човек, който заговори искрено с мене.
КРЕЗИЯ. Най-после го разбра. Ти винаги си ме смятал за лекомислена и сприхава. Сигурно и ти си мислил, че мога да полудея от пиене на вино. А аз не пиех. Аз правех това, колкото да ме видят, а тайно изливах чашите. Моето пиянство ми даваше удобната възможност да наблюдавам. Да ти кажа ли какъв си ти? Ти самият се превърна в роб — роб на любовта си към Орфей! Ти не го мразеше, нали? Ти го уби, понеже неговата страст към свободата те превръщаше в роб. За да убиеш в себе си своята човешка слабост, ти уби него с царската си сила.
САДАЛ. Крезия!
КРЕЗИЯ. А Крезия може би за пръв път днес е пила. За пръв път, преди да дойда при тебе, изпих пълна чаша силно тасоско вино. Иначе нямаше да имам кураж да ти го кажа. А в дните, когато пиех, ти беше наистина внимателен с мене: „Крезия е царица на Тракия!“ — казваше ти и това беше искрено, макар и с чувство на съжаление. Но ние, жените, не се боим от съжаление. Съжалението не е милостиня, когато този, който ти го дава, съжалява и себе си. Лека нощ, царю на Тракия!
САДАЛ. Крезия! Крезия! (Шепнешком.) Ела да отидем да изпием по един пълен стакан тасоско вино за престолонаследника на Тракия! В кухнята на Евредика, при Ксантипа и… Орфей!
КРЕЗИЯ. Какъв Орфей!
САДАЛ. Ела, ще видиш!