Иван Радоев
Садал и Орфей (4) (Опитите на Садал)

4

 

КОЖАРЯТ. Къде е Орфей, Ксантипо? Откак е свършила войната с трибалите, никой не го е виждал.

ГРЪНЧАРЯТ. Казват, че Орфей се е бил храбро срещу трибалите и сега бил пръв съветник на царя.

КОЖАРЯТ. Аз съм ходил много пъти при трибалите. Те нямат цар. Всеки има земя и я работи общо с целия си род.

ГРЪНЧАРЯТ. Ти, Ксантипо, напразно се надяваш, че твоят певец ще дойде тук, за да пие киселото ти вино.

КСАНТИПА. Ако не ти харесва виното ми, върви си!

ПЕРДИКАС. Трибалите мислят и говорят свободно, защото нямат цар. Нашата е друга… Отде знаеш например какъв е тоя? (Хваща един от мъжете, който дреме.) А! Гледаш го, дреме. Може пък да не дреме.

ГРЪНЧАРЯТ. Тоя е казанджия, аз го познавам. Пет дена пие, един ден работи.

ПЕРДИКАС. Виждаш ли? А откъде взема пари да пие пет дена, щом като работи само един?

ГРЪНЧАРЯТ. Краде човекът. Остави го, той е добър човек.

КАЗАНДЖИЯТА. (Надига се.) Не бутайте казана! Тоя казан аз ще го напълня с масло, ще запаля огън и ще пусна Орфей в маслото. И когато се изпържи, ще си го изям. Много обичам аз, Ксантипо, пържен певец в зехтин… Като си го изям, и той ще ми пее тука, в корема. (Към Пердикас.) Преди малко ти ли каза, че съм бил крадял?

ПЕРДИКАС. Аз. И какво?

КАЗАНДЖИЯТА. Ти ми приличаш повече на шпионин. Сега ще проверим това. (Изкрещява срещу Пердикас.) Ха!

(Към Грънчаря.) Пий! И когато кажеш за някого нещо и видиш, че друг ще си изпати, стани и кажи: Аз го казах!

ГРЪНЧАРЯТ. Аз!

КАЗАНДЖИЯТА. Само че това се казва силно. (Вика.) Аз! Хайде сега, така го кажи!

ГРЪНЧАРЯТ. Аз!

КАЗАНДЖИЯТА. Слабичко е. Слушай мене! Аз!

ГРЪНЧАРЯТ. (Вика.) Аз!

КАЗАНДЖИЯТА. Сега е по-добре.

ГРЪНЧАРЯТ. Аз!

АНТИБ. Кой си ти?

АНТИБ. Кажи, кой си ти, дето викаш: аз!

ГРЪНЧАРЯТ. Никой не съм.

АНТИБ. (Към Казанджията.) А ти кой си?

КАЗАНДЖИЯТА. Казанджия съм, ваша светлост. И аз съм никой.

АНТИБ. Излезте всички!

КАЗАНДЖИЯТА. (Към Грънчаря.) То сега, братче, зависи пред кого викаш.

АНТИБ. (Към Ксантипа.) Имаше тук една Евредика.

КСАНТИПА. Пак има, ваша светлост.

АНТИБ. Изпрати я при нас, а ти си намери работа по двора!

КОТ. Ще си намеря някоя женица, ама да е по-голяма отпред и като я стискам, да вряка като коза, защото една жена не вряка ли, значи, че ти се подиграва. (Влиза вътре.)

АНТИБ. Не ме ли познаваш?

ЕВРЕДИКА. Не те познавам, войнико.

АНТИБ. Аз не съм войник, а пръв военачалник на Садал, Евредика,

ЕВРЕДИКА. А откъде знаеш името ми?

(Разглежда пчелата.) Антиб!

АНТИБ. (Сваля кожената си шапка.) Антиб.

ЕВРЕДИКА. (Вглежда се в него.) Ти си Антиб?

АНТИБ. Аз съм Антиб.

ЕВРЕДИКА. Какво искаш от мене?

АНТИБ. Твоят дом на Ойскос изгоря по време на боя. И моят изгоря.

ЕВРЕДИКА. А майка ми?

АНТИБ. Когато пристигнах, майка ти вече я нямаше.

ЕВРЕДИКА. Така… Нищо… Нищо… Аз от години вече нямам сълзи. Как стана военачалник?

АНТИБ. По един много атинянски начин… Помниш ли, Евредика?

ЕВРЕДИКА. Какво да помня, Антиб? Ние бяхме деца, играехме и ловяхме с ръце риба след пролетното пълноводие от Ойскос. Тогава ти подарих тази глинена пчела.

АНТИБ. Играехме на мъж и жена.

ЕВРЕДИКА. Много деца са играли на тая игра.

АНТИБ. Десет пъти оттогава Ойскос разлива и оттегля водите си… Стани моя жена, Евредика!

(Втурва се Орфей.)

ОРФЕЙ. Евредика! Евредика ще се омъжи за Орфей, защото Орфей е Орфей!

ЕВРЕДИКА. Охлади главата си с онова ведро, певецо!

ОРФЕЙ. Евредика, аз съм Орфей!

ЕВРЕДИКА. (На Антиб.) Това е знаменитият певец Орфей, гордостта на Тракия. (Към Орфей.) А това е моят бъдещ мъж — Антиб.

ОРФЕЙ. Евредика, аз дойдох, за да се оженим!

ЕВРЕДИКА. Закъснял си, певецо!

ОРФЕЙ. Антиб ли ме изпревари?

ЕВРЕДИКА. Не, ти го изпревари още преди три месеца там, на площада, когато събираше войници на Садал.

ОРФЕЙ. Трибалите прерязаха гърлото на моя брат, великия Лин.

ЕВРЕДИКА. А колко глави на трибали отрязахте вие?

ОРФЕЙ. Не разбърквай огъня на моя гняв, Евредика! Или, какво? Може би ти се иска да поживееш в двореца?

ЕВРЕДИКА. А нима на тебе не ти се искаше? Или Садал те изхвърли, след като не му трябваш вече.

АНТИБ. Не се горещи, певецо! Ти чу какво ти казаха. На твое място аз вече щях да си тръгна.

ОРФЕЙ. Ти наистина си глупак, Антиб! Ти можеш да въртиш меча, но това тук, в главата ти, се върти бавно.

ЕВРЕДИКА. За жената е достатъчно мъжът й да бъде храбър и добър.

АНТИБ. Казаха ти го два пъти, певецо! Ако на глупака Антиб го кажеха само веднъж, той щеше да си иде.

ОРФЕЙ. Аз съм спал с тази жена, глупако, и неведнъж!

АНТИБ. Певецо!

ЕВРЕДИКА. Да, Орфей. (Към Орфей.) Ти си спал с тази жена, и неведнъж. Само че Антиб не се жени за тази жена, а за Евредика. „Тази жена“ ти е наливала вино, а Евредика може да отглежда деца, и при това по-добре от твоята майка. Евредика никога няма да научи сина си да казва „тази жена“. Ти може да си гордостта на Тракия, ти може да си нужен там, на площада, ти можеш да научиш Садал как да избива трибалите, ти можеш да наречеш глупак всекиго, но на една жена толкова много работи не й трябват. На жената й трябва само една дума. Тя иска да й кажат: Евредика! Когато Евредика дойде тук, беше на шестнадесет години. Всемогъщият Дарзалас я надари с тежка бедност и отне баща й. Един ден майка й каза: „Евредика, ти си надарена с хубост. Иди отвъд Хемус, там има богати градове. Ти трябва да станеш царица…“ Виждаш ли колко глупави са майките? А ти ме плашиш с глупостта на Антиб! Единствените царици са майките, певецо, и то именно заради великата си майчина глупост! Запомни това, защото то става за песен, нищо че такава песен не може да поведе войниците на бой. В замяна на това тая песен ще ги научи да обработват земята, да размножават добитъка и да казват „добър ден“ на съседите си. Хиляди песни, които славят победите на тираните, не струват колкото една песен, която слави погрома на майките… Аз съм тракийка. Аз нямам накити, нямам прислуга, нямам златни чаши и масла от бадеми. Бендида ми е дала тия две очи, тия две ръце и кожата, която мирише на бадеми. Затова аз не мечтая като приятелките си да отида в Атина. Ние, евредиките, не можем като пенелопите да чакаме мъжете си двайсет години, ние ги чакаме цял живот. Иди сега и не хули жената, която ти е наливала вино, защото виното го пиеш ти, а наливаш песни за другите… Антиб!

АНТИБ. Сега, Евредика!

ЕВРЕДИКА. Да вървим!

КСАНТИПА. Добре дошъл, певецо! Лошо лице имаш. Очите ти са червени.

ОРФЕЙ. Много нощи не съм спал, Ксантипо.

КСАНТИПА. Да повикам ли Евредика?

ОРФЕЙ. Евредика замина.

КСАНТИПА. Как така замина?

ОРФЕЙ. Евредика ще се омъжи за военачалника на Садал.

КСАНТИПА. Какво говориш, певецо? Никакъв военачалник тя не познава.

ОРФЕЙ. (Вика.) Йо!

(Орфей хваща ръцете й.) Йо!

ЙО. Болят ме ръцете, Орфей!

КСАНТИПА. Евредика е избягала с някакъв военачалник.

ЙО. Как така избягала?

ОРФЕЙ. Откъде го познава тя?

ЙО. Откак ти замина, Евредика не е споменавала твоето име.

ОРФЕЙ. Нито веднъж?

ЙО. Нито веднъж.

ОРФЕЙ. Благодаря ти, Йо! Така…