Иван Радоев
Садал и Орфей (3) (Опитите на Садал)

3

 

ТРАК. Царю, огледалото пак се счупи!

САДАЛ. Пак ли само?

ТРАК. Пак.

САДАЛ. Ако откриеш кой троши огледалото, ще му отсека главата.

ТРАК. Така трябва, царю.

САДАЛ. Кой ти каза, че така трябва?

ТРАК. Ти, царю, току-що.

САДАЛ. Аз казах, че ще я отсека, а не че така трябва.

ТРАК. Аз не знам какво говоря, царю.

Това го знам, царю.

САДАЛ. Само че не знаеш чия, нали, Трак?

ТРАК. Знам, че няма да бъде моята.

САДАЛ. Защо?

ТРАК. Защото няма кой да ти каже кой троши огледалото.

ПЕРДИКАС. Никак не е смешно, царю!

САДАЛ. А ти откъде знаеш, че не е смешно?

ПЕРДИКАС. Аз знам всичко, царю!

САДАЛ. Единият нищо не знае, другият всичко знае. (Към Пердикас.) Да дойдат парадинастите! И кажи там да ти отсекат главата!

ТЕРЕС. Три месеца, откак е свършила войната с трибалите, а царският съвет не се е събирал. Голям бой ядохме…

МАРОН. Сложили на магарето лъвска кожа.

АНТИБ. Мароне!

МАРОН. Но то изревало и всички го разбрали.

КОТ. А на бившия лъв му сложили магарешка кожа… (Запъва се.)

МАРОН. И какво станало?

КОТ. Сложили му магарешка кожа с едни големи уши… (Пак се запъва.)

МАРОН. Изкажи се, царски съветнико! И какво станало с магарето?

КОТ. Ти си лайно.

СЕВТ. Слава на Садал, най-прекрасния!

РОНАК. Слава на Садал, най-прекрасния!

МАРОН. Стига, стига! Садал го няма още.

СЕВТ. Защо ни събира царят?

МАРОН. Може би Пердикас знае.

РОНАК. Къде е Пердикас?

МАРОН. Зад колоната.

ПЕРДИКАС. Тук съм. Никой не иска да ми отреже главата. Слизам вече три пъти в резачницата. Казвам: „Садал нареди!“ Никой не вярва. Даже онзи тъпак долу, резачът, казва: „Разкарай се!“ Човек не може вече да си отреже главата.

МАРОН. Тая глава ти трябва, Пердикас, защото на нея се крепят ушите ти.

КОТ. (Към Марон.) А ти си лайно!

КРЕЗИЯ. Аз съм Крезия, царица на Тракия! Ще говорите един по един. Онзи от вас, който каже първата глупост, ще застане там. Ох, уморих се!

МАРОН. Царице, ти трябва да си почиваш, държавните работи уморяват.

ТЕРЕС. Казват, че от пияния и лудият се бои. А царицата е хем пияна, хем луда.

КРЕЗИЯ. О, Пердикас, здрасти! (Към другите.) Знаете ли откъде е тоя белег върху горната устна на Пердикас?

ПЕРДИКАС. Аз сам ще кажа… Буши имаше голям гъдел. Един ден, като целувах нозете му, нокътят на палеца разряза устната ми. Казвам си го сам, царю. Ако чуеш от някого същото, да знаеш, че аз съм си го казал сам.

КРЕЗИЯ. Благодаря, Пердикас! Не знаех това.

САДАЛ. (Към Крезия.) Иди оттатък да си поиграеш с Птоломеевата котка, Крезия. Това те успокоява. И недей пи повече, вредно е за теб.

САДАЛ. Събрах ви, за да ви попитам, защо загубихме боя срещу трибалите?

СЕВТ. Царю, искаме да зададем един въпрос.

РОНАК. В качеството си на какъв присъствува тук Орфей!

САДАЛ. Отговори им, Орфей.

ОРФЕЙ. Трибалите прерязаха гърлото на моя брат — великия Лин. Аз се бих срещу тях като войник. Тук, под лявата ми плешка, има белег от трибалска махайра. Това стана по времето, когато вие двамата (На Севт и Ронак.) бягахте назад и пеехте: „Слава на Садал, най-прекрасния!“

РОНАК. Царю, той не одобрява нашата прослава.

ОРФЕЙ. Прослава се пее, когато се бяга напред.

СЕВТ. Царю, ние не бягахме, искахме да заобиколим трибалите и да ги нападнем в гръб.

ОРФЕЙ. Толкова по-зле — значи, вие сте бягали, без никой да ви гони… Антиб, да ти отговоря ли защо съм тук?

АНТИБ. Аз не съм питал.

КОТ. На тия, които питаха, ти си им отговорил.

МАРОН. Царю, Орфей е тук преди всичко за това, че е мъдрец, а след това, защото е смел войник. Атиняните казват…

САДАЛ. Да видим първо какво казват траките. И тъй, ние бяхме разбити от трибалите. Питам: защо? Говори, Севт!

СЕВТ. Царю, ние бяхме разбити, защото моето племе на киконите даде най-много войници, а Тересовите меди и Пердикасовите серди се присъединиха на края.

АНТИБ. А ние с Кот се бихме, царю!

САДАЛ. Вие се бихте храбро и от мои убийци сега сте мои пълководци.

КОТ. Такива сме, царю! А на лъва му сложи магарешка кожа…

МАРОН. Шшттт!

САДАЛ. Какво ще кажеш ти, Пердикас?

ПЕРДИКАС. Царю, моите серди щяха да се бият, но ние сме бедни. В полето на Скомброс не расте нищо друго освен коноп. Ех, да имах пари! (Заплаква.)

САДАЛ. Терес!

ТЕРЕС. Аз не се надявах, че ще ме пратиш, царю! Буши не ме пращаше. Аз съм още малък.

САДАЛ. Мароне!

МАРОН. Царю, трябваше да прегазим реката и да ги преследваме. Няма по-голям враг на Тракия от трибалите. По улиците, по кръчмите, по изворите говорят съвсем свободно.

САДАЛ. Какво говорят, Мароне?

МАРОН. Търговци идват оттам и разнасят лоши вести. Говорят, че там няма данъци, че няма роби, че няма цар. И колко добре било благодарение на това. А когато един народ слуша нещо, без да го е видял, на него му изглежда още по-добро… Царю, Пизистрат унищожи за една нощ всичко, каквото му пречеше, и сега управлява спокойно. Един ден Херодот ще напише в историята си: „Садал беше суров, но прав. Друг път нямаше.“

САДАЛ. Какво ще кажеш ти, Орфей?

ОРФЕЙ. Мисля си, царю, какво ще стане, ако направиш обратното на това, което казва Марон.

САДАЛ. Защо плачеш, Пердикас?

ПЕРДИКАС. После ще кажа, царю.

ОРФЕЙ. Направи обратното, царю. Освободи робите, дай им земя, разреши им да се женят свободно и те ще ти дават повече, отколкото ти дават сега. Остави всяко селище да си избере съдии измежду най-почтените. Разреши на бедните да пият вода от кладенците на богатите. Намали наполовина имота и парите на парадинастите. Ако ти се противопоставят, изгони ги!

МАРОН. И след това дай властта на певците!

ОРФЕЙ. Слушай, атинянино! И ти, и Пизистрат знаете, че Тракия е нужна на Гърция. Дарий стои зад устието на Теар. Неговият пръв пълководец, страшният Мегабаз, вижда от коня си богатствата на Атина, а след него са 80 000 конници. Утре те ще наскачат в голямата вода на Хеброс и траките ще се вдигнат да бранят земята си. Но един ден, ако Мегабаз стигне пред вратата на Атина, той ще има само 20 000 войници, а ездачите ще бъдат уморени. Ето защо е нужна Тракия на Пизистрат и на тебе, Мароне… Или не, ти така, от любов към нас?

ПЕРДИКАС. (Плаче.) Царю, аз това не мога да понеса. По-добре да ми отсекат главата.

ОРФЕЙ. И това ще стане един ден, недей плака. Ще го понесеш! Видиш ли Севт и Ронак как мъжествено го понасят? Те дори и не се обиждат. Че кой е Орфей? Един майстор на бъчви, и песните му — бъчварски.

МАРОН. Това са вредни слова, царю!

ОРФЕЙ. Вие всички знаете, че аз говоря истината. Ти знаеш най-добре това, Мароне. Дори и сукалчето Терес го знае, само че той сега си мълчи и мисли за Епидавъра, кога ще отиде на театър. Че защо, малко козле, ще ходиш в Епидавъра? Ето, Ксантипа е на двайсет крачки. Вместо да търсиш мъдрост в Епидавъра, не е ли по-добре да търсите с малката Йо из сламата златните колелца на Садал… А? Антиб? И ти си расъл и не си обръщал внимание на тая работа. Можеш ли да хванеш Марон с тая ръка, да го подхвърлиш и после да го хванеш с другата?

АНТИБ. Мога.

ОРФЕЙ. Не сега. Не е хубаво да подхвърляме царските съветници пред очите на царя, нали, Кот?

КОТ. Царю, аз мога да кажа, че Марон е лайно, само че не сега.

ОРФЕЙ. Царю, трибали прерязаха гърлото на моя брат, великия Лин. Аз пях на площада и събирах войници. Самият аз бях войник. Мъката ме водеше на мъст. Пиян бях, сега съм напълно трезвен, мъката се уталожи и мисля добре. Не нападай втори път трибалите. Нека живеят, както си искат. Направи обратното, царю! Дай свобода на своя народ! Направи го за пример на Пизистрат. Нека той се бои от Тракия, а не ти от трибалите. Орфей, твоят войник, те моли: направи обратното, царю!

САДАЛ. Тежки са думите ти, Орфей! Толкова тежки, че не мога отведнъж да преценя дали са справедливи.

ОРФЕЙ. Да си вървя ли, царю?

САДАЛ. Би ли могъл да избягаш от думите си?

КОТ. Царю, то ако е така, да кажем нещо и после да бягаме…

САДАЛ. Ти се би храбро, Кот.

КОТ. Бих се.

САДАЛ. Това е достатъчно.

ПЕРДИКАС. Царят иска да ти каже да не говориш глупости.

САДАЛ. Така… И какво казах аз?

КОТ. Когато нещо казваме, после да не бягаме.

САДАЛ. Благодаря, Кот, ти се би храбро!

КОТ. Бих се.

ПЕРДИКАС. Стига де!

САДАЛ. Благодаря на всички. Искам да помисля върху това, което чух. Свободни сте. Орфей, ти остани!

САДАЛ. Остани още три дни при мене, Орфей! Искам да помисля.

ОРФЕЙ. Царю, аз имам много поръчки за Тасос. Войната прекъсна работата ми. Три месеца вече стоя тук.

САДАЛ. (Внезапно извиква.) Искам да помисля!