Христо Калчев
Откриване на ловния сезон (21)

22.

И започна Армагедон.

Когато стоката потегли от Ла Пас — Боливия за порт Варна, събитията започнаха да се развиват мълниеносно. Влад беше във Варна, за да посрещне кокаина в личния кабинет на Максим, да го освободи от пюрето и да го предаде на каналджиите. След тежкия атентат, който беше преживял, Джон Тодоров се криеше във Виена, но хората му работеха тук и той ги командваше дистанционно. Свързан отдавна със Земунския клан, Самоковеца замина за Амстердам, където щеше да изчака първото количество преди да го прехвърли в Америка. От тримата големи в България засега беше само Пиер. Но за Майора това беше достатъчна информация. Тогава той продиктува емайла си до главният секретар на МВР, генерал Борисов. „В България ще влезе филмиран кокаин, но ще напусне страната в чист вид“, в информацията поименно се споменаваха членовете на семейство Аберман, Роза Ли Мартинес и Педро Алмавил като техни латиноамерикански партньори. МВР вече беше получила тази информация по два канала, веднъж от Станислава Пеева и втори път от някакъв страничен намек, подмятане през т.н. бивши ескадронисти, макар много хора да се съмняваха в тяхното съществуване. Това беше капитан Белчо Попов или Белката, както беше известен. „По магистралата са разположени в неясен ред Боб Денар, Виктор Бут — някъде в източна Африка, възкръсналият от небитието Козел и някои техни наемници…“ Предстои съществен внос на дрога, твърдеше сведението, без да уточнява вид и количество.

Козела продължаваше да действа, или поне легендата му приписваше бавно пълзене от периферията към центъра. Двама братя близнаци т.н. Слънцата бяха взривени във Велинград. Търговеца на каталози Кирил Гронев изгоря в печатницата си в Плевен. Търговката на вина Кина Добрева и синът и Петър бяха застреляни пред офиса си в Търговище. По време на риболов изчезна Митьо Кита — бандит номер едно на пазарджишки окръг, който беше най-вероятно в тинята на дъното на язовира. Подземният свят приписваше всички тези акции на Козела, но той скрит във варненската си квартира, с нарастващо отегчение слушаше новините и чакаше деня, в който полицията ще се провали. „Един ден неминуемо ще има провал“ — мислеше той, загледан в зимното море. Все в някакъв миг някой от полицаите убийци ще сгреши и тогава тия тъпаци от пресата ще прозрат истината.

Майора събра акционерите на „Юнона“ с намерение да ги информира за събитията в държавата. Всъщност да им подхвърли гигантската лъжа, в която самият той участваше и да обяви началото на хайката.

— Или ще заловите Козела, или ни чака Армагедон! — каза той. — Изкарайте целия личен състав на улицата, не търсете Козела по дискотеки, нощни клубове, пип-шоу и прочие глупости. Ще го намерите в някоя квартална градинка да играе табла, в някой пенсионерски клуб, сутрин в някоя шкембеджийница. Търсете го на скромни и незабележими места!

Майора знаеше, че неговите хора нито ще намерят Козела, нито ще го търсят съвестно. Всеки един от тях изпитваше ужас при споменаване на името му, а камо ли при мисълта да застане очи в очи с тази легенда. Майора знаеше повече, няма нужда да търси Козела, и не Козела беше негов проблем в момента. Пиер, Джон и Самоковеца, плюс ония варненски евреи не биваше да се доберат до тази гигантска пратка кокаин. Това трябваше да направи той, Майора, и щеше да опита да го направи. Ченгетата бяха пуснали „подводница“ в еврейската Диаспора, но братът на тази тяхна шпионка, прословутата бивша манекенка Стейси, работеше за него. По-скоро беше взел гигантски кредити от Попето и нямаше никакъв начин да ги възстанови, освен чрез информационни услуги. Точно това беше идеята на Майора, когато изпразни офиса си от хора и се обади по джиесема си на Попето.

— При теб ли е длъжникът? — попита той.

— Чакаме те! — отговори главният счетоводител.

— Заповядайте! — учтиво каза Майора.

Сашо Пеев беше бивша баскетболна звезда, беше играл години наред за Левски, за националния отбор. Беше много популярно лице в България, но колкото спортния му живот беше славен, толкова и мизерно беше личното му битие. Ожени се в първи курс във ВИФ за една волейболистка от Русе. Набързо й направи две деца, разведе с нея, остави й апартамента си и всичко което беше спечелил от баскетбола. Ожени се набързо за една млада баскетболистка от Академик и отиде треньор в Елин Пелин. Роди му се трето дете, дадоха му ведомствено жилище, но втората му жена се залюби с настоящия си треньор и го напусна. Сашо се прибра в София, известно време беше инструктор във федерацията по баскетбол, после пое юношите на Левски. Ожени се трети път за двадесет години по-млада от него жена и побърза да я обремени с две деца за две години. На пръв поглед живота му изглежда течеше нормално, докато един ден не прие поканата на един бивш съотборник да създадат частен клуб. Сашо знаеше всичко за баскетбола и нищо за бизнеса. Затова стана бърза плячка на партньора си. Изтеглиха огромни кредити и докато той правеше селекцията на отбора, партньорът му предприе фалшив фалит и изчезна. Сашо се озова отново на улицата, жена му веднага побърза да го напусне, но това не значеше, че е престанал да си плаща алиментите. Нещо повече, той плащаше алиментите на пет деца от три брака и на плещите му се струпа гигантски кредитен дълг, чийто падеж изтичаше на края на годината. Лице в лице с пълната безизходица, той се оплака на двама-трима от малкото си останали приятели, обясни им хала си и тогава елин от тях, за който се говореше чс е свързан с бандите, прословутия Весо Модера, му подхвърли, че има решение на въпроса. Заведе го в „Юнона“, свърза го с Попето и Александър Пеев получи сто и петдесет хиляди евро кредит, които временно му решаваха проблемите. Така си мислеше той. Всъщност ги отлагаха и от сериозни ги правеха трагични, но трябваше да мине време за да осъзнае това. Времето беше дошло. Сега той беше лице в лице с Михаил Митев, легендарния Майор и знаеше че това е краят.

— Радвам се да се запозная с теб — каза Майора. — Знаеш ли колко съм крещял по игрищата?

Сашо се поласка вътрешно, но се постара да не му личи.

— Минало, Майоре, сега съм умряло куче…

— Защо бе, Сашо, не бих казал — кротко каза Майора. — Какво толкова се е случило. Всички сме закъсвали. Пари се изкарват. Ако не по един, то по друг начин. Само дето мъртъв не съм чул да се е върнал от оня свят.

— Какво ще правим със задължението, Майоре? — плахо попита Сашо.

— Ти ще кажеш! — каза Майора. — С Попето сме тука за да чуем предложението ти.

— Моят партньор ме прееба тотално… — започна да се оправдава Пеев.

Майора го прекъсна.

— Зарежи тия работи! Знаем ги тия ламбади! Все някой друг ни е виновен за всичко. Задълженията са си задължения, Сашо. Знаеш оная приказка, „заем тъпкано се връща“! Знаеш ли кое му е шибаното на заема?

— Не! — прегракнало отвърна баскетболистът.

— Най-шибаното на заема, брато, е че ти взимаш на заем чужди пари временно, а връщаш свои завинаги!

Майора се разсмя с острия си педерастичен глас, много доволен от шегата си. След това го погледна в очите и мигновено промени настроението си.

— Сестра ти Станислава е ченге! Стейси, манекенката. Тя е къртица при едни евреи във Варна. Изстискай я като лимон. Ако ми донесеш информацията, която ме интересува, дълга ти пада наполовина, а отсрочката се удължава с една година. Приемаш ли, Сашо?!

В пълната си безизходица бившата баскетболна легенда брои до десет и попита със суха уста и стегнато гърло:

— Какво искаш да знаеш, Майоре?

Един час по-късно на волана на една от колите на „Юнона“, той пътуваше към Варна на среща със сестра си.

Кокаинът се бавеше. Двама души знаеха кога и как ще пристигне пратката във Варна. Това бяха афроазиатката Роза Ли Мартинес и Педро Алмавил. Влад обаче знаеше, че е безсмислено ги търси. Щяха да включат телефоните си в последния момент. Сега трябваше само да се въоръжи с търпение и да чака. Атмосферата в дом Аберман беше изключително напрегната. Максим ходеше по цял ден мрачен като облак, Самуел беше безнадеждно влюбен в една атрактивна софиянка, бивша манекенка. Единствено Бенина не даваше вид, че нещо се е променило, но и не променяше начина си на живот. Уж бяха семейство, но най-редовно отсъстваше нощем и когато на другия ден се прибереше грохнала от умора, подхвърляше „ти не си следовател, нали скъпи“ и влизаше в банята. Влад поддържаше телефонна връзка единствено с Боб Денар с една-единствена цел. Приключеше ли успешно операцията в България, той нямаше да остане и миг в тази забравена от бога държава. Монте Карло беше обетованата „скала мечта“, в която той щеше да прекара остатъка от живота си, ако Йехова не решеше друго. Един ден го потърси Боб Денар.

— Имаш ли новини? — попита той.

— Не още! — отговори Влад. — Когато щрауса измъти, яйцата са за теб!

Не за първи път разменяха тази безсмислена парола, но бяха свикнали с нея, тогава Денар каза:

— Намери Козела, момче, как е твоята работа! Да запали свещ за Виктор Бут. Чакам го да се обади!

Десет минути по-късно Влад Аберман беше при Козела. Петнадесет минути след това пиеха водка в зимната градина на вилата в квартал Виница.

— Трима души отърваха кожата — мрачно каза Козела и му продиктува един адрес във Варна.

Влад трябваше да намери Коста Македонеца, а той веднага да тръгне за Лесидрен — родната къща на Козела, в която щяха да скрият кокаина на първо време. Не в Благоевградските казарми, както си въобразяваше Майора, а от троянския балкан тази колосална пратка щеше да плъзне по света.

Вечерта Влад Аберман му се обади с разтреперан глас. След дълго звънене и чукане, той беше разбил вратата и проникнал в апартамента на Коста Македонеца. Беше го заварил в леглото, в локва кръв, с гърло прерязано от ухо до ухо.

„Сега си еба майката“ помиели си вяло Козела. „В Крит ме чакат вдовиците на Блинд и Македонеца. Ако е рекъл господ, един ден да се добера до Мегало Кастро, как ще им обясня къде са мъжете им?“

Козела си наля една водка, изпи я на екс, повърна жлъчен сок и с плувнали в кръв очи се върна на масата. „Ще мисля като му дойде времето“ реши той. С мъка се добра до леглото, легна по гръб и затвори очи. „Бог да ги прости и Блинд и Коста Македонеца“ беше последната му мисъл преди да припадне в съня си.

Майора след като изпрати силовите групировки да гонят Михаля, тоест да търсят Козела, и Александър Пеев да шпионира агентката на генерал Борисов, Майора повика дедо Вълчо — основния „касапин“ на „Юнона“, заповяда му да изпрати „вършачи“ във Виена за Джон, в Амстердам за Самоковеца и на софийската улица „Кракра“ за Пиер. Остави Попето като изпълнителен директор на „Юнона“ и замина за Атина. Настани се в хотел „Хаят“ и зачака новини. Добре знаеше, че те няма да закъснеят, и те наистина не закъсняха. На другия ден тръгна лавината.