Христо Калчев
Откриване на ловния сезон (14)

15.

Бени и Влад кацнаха на летище „Боливар“ в Каракас. Влад настани жена си в хотел „Ел Либертадор“ и се обади на Роза Ли Матинес. Афро-азиатката чакаше това повикване и се отзова веднага. Прекараха заедно вечерта, на сутринта Влад излетя с една „Чесна“ за село Торомато „лудия бик“ в джунглите на Боливия. Пътуваха пилота, Роза и той. По нейни сведения там в дебрите на Латинска Америка щеше да ги посрещне Педро Алмовар, който щеше да охранява Влад докато флутира стоката си. Слаботелеснит Влад Аберман се потеше като свещ въпреки климатичната инсталация в „Чесната“, беше възбуден в сексуалния смисъл на думата. Не случайно беше чел, че обесените агонизират с ерекция и спермоотделяне. Деня беше спокоен, кротък, в южното полукълбо беше пролет, в небето нямаше нито едно облаче, в подножията белееха снежните върхове на Андите и отровно зелената джунгла която свършваше някъде на границата на Еквадор, Колумбия и Боливия. Кацнаха при четиридесет градуса на сянка, но Влад започна да го тресе от студ. Организмът му беше приел защитна реакция, от ерекцията нямаше помен, страха го влудяваше. Заведоха го в една изоставена Конкистадорска казарма, стара сграда, градена по великата католическа инвазия в континента, но съоръжена с всичко най-необходимо, известно на съвременните технологии, от интернет до биологични реактиви. Оставиха го да работи. Влад беше поискал седемдесет и пет вида различни съставки и отточен канал с бърза течаща вода. Той щеше да ползва само три от тях, но да унищожи всичките, за да не даде никаква възможност на наркокартелите да разгадаят ноу-хауто му. Три денонощия по девет часа Влад създаваше филмовото фолио върху кокаин, на четвъртият ден, загубил девет килограма лично тегло, той отлетя обратно за Лапас, беше мъртъв от умора, но беше сигурен, че се е превърнал в един от най-богатите хора на този свят.

Козела играеше мешана табла с Блинд, във Варна валеше сняг, морето не се виждаше, но не се и чуваше. Беше притихнало под могъщата ръка на природата, температурата беше около нула градуса, времето приятно, спокойно, типично за Скандинавия и изненадващо за тези географски ширини, където вятъра преобладаваше и сняг трудно се задържаше. Млад амбициозен и зъл Блинд вече беше спечелил около хиляда лева без да си дава сметка, че старият артист убива времето и че нито мозъкът му, нито вниманието му са насочени в играта.

— Дубъл — каза Блинд.

Козела прие офертата с мълчаливо кимване. Играта започна отново.

Тогава иззвъня телефона, беше Хакел. Западноевропейските медии току-що бяха съобщили, че принц Хауки Бен Муса Ибрн Мухамед Ал Исламболи е починал от свръх доза кокаин. Козела изслуша мълчаливо информацията, прекъсна връзката и се обърна към Блинд.

— На всеки зар дубъл, момче, приемаш ли?!

— Не те разбирам — каза Блинд.

— Много просто — каза Козела. — Хвърляш и дублираш, аз или приемам или губя. Ако не приемам, се отказвам. Това е валидно и за теб.

— На всеки зар? — попита Блинд.

— Естествено! — отговори Козела.

— Приемам — каза младият глупак. И за два часа загуби тридесет хиляди лева.

Вечерта се обади Боб Денар. Виктор Бут беше потънал някъде из дебрите на африканската джунгла. Според „кучето на войната“ се криеше някъде по границата на Етиопия и Еритрея.

— Намерете го! — каза Козела и приключи връзката.