Розмари Роджърс
Джини (32)

32

По-късно Джини успяваше да извика в съзнанието си само откъслечни спомени: люлеенето на палубата под краката си, мириса от любимия тютюн на граф Черников и дори учестеното сърцебиене, подобно на удари от чук в гърдите й. Всичко това представляваше фонът, кулисите на звънтящия звук от сабите, скърцането на обутите в ботуши нозе върху дървената палуба и запъхтяното дишане на двамата мъже, които няколко мига подозрително се бяха дебнали, за да се нахвърлят в следващия момент един срещу друг. Свистящите остриета отразяваха попадналите върху им слънчеви лъчи.

Някакъв сън… кошмар! Без да забележи Джини бе започнала да трепери, сякаш обзета от треска.

Граф Черников прошепна с дрезгав глас:

— Иван е един от най-добрите фехтовачи, които някога съм срещал. Виждате ли — принцът тъкмо бе накарал противника си да се брани, отстъпвайки — той си играе с него!

Джини усещаше пръстите си така вцепенени, сякаш бяха от стомана. Тя стисна ръката на възрастния човек.

„О, Боже! Мили Боже!“ Нима се молеше? За кого? След думите на графа бе забелязала, че Иван се усмихва странно напрегнато, а Стив, който внимателно, но неизменно отстъпваше, се бореше за живота си.

Стив също го знаеше. Можеше прилично да борави със сабята, но нищо повече. А Сарканов, трябваше да му се признае, бе майстор. Стив изпитваше дори известно хладно възхищение от умелия начин, по който принцът го бе притиснал към парапета срещу слънцето. Всичко бе само въпрос на време, освен ако не му се удадеше да остане извън обсега на вражеското острие.

Видял, че противникът му е заслепен от слънцето и притиснат в глуха защита, Иван реши, че е настъпил моментът за едно първо кръвопускане, което той извърши с почти презрителна лекота.

Стив едва стискаше сабята в ръката си, докато принцът демонстрираше съвършените си умения. Искаше да докаже на присъстващите, че при желание още в първия миг е можел да сложи точка на всичко. Но той продължаваше да се дуелира, за да извади на показ колко недодялан бе този Стив Морган, когато станеше дума да се върти сабя, оръжието на благородниците. Но преди всичко искаше да даде време на Стив да изпита страх, да го накара с нарастващ ужас да тръпне пред последния, решителен удар.

„Сега ще го направи“, мислеше Стив, виждайки воднистите очи на противника му да се присвиват. Острието на Иван се стрелна като език на змия и вече на всички бе ясно, че принцът ще сложи точка на дуела. Не, още не…

— Ще ви нарежа на парчета толкова бавно, че да усетите болката — усмихнато рече принцът.

Все още нямаше болка, а само остро парене, когато острието одраска кожата върху гръдния кош на Стив и мъжът усети топлината на бликналата кръв. Той инстинктивно изпразни дробовете си, отдръпвайки тяло. Сарканов реагира светкавично. Остриетата се кръстосаха за миг, след това сабята на принца се плъзна по тази на противника му, притисна я и с въртеливо движение се оказа под нея. Острието потъна в рамото на Стив и отскочи от ключицата. Затова, а и защото мъжът бе реагирал достатъчно бързо, то не проникна по дълбоко, осакатявайки ръката му. Но и така Стив бе принуден да отстъпи, а оръжието му издрънча върху палубата.

Когато принцът избута падналата сабя настрани, от кръга на присъстващите се изтръгна въздишка.

Стояха един срещу друг — Иван в класическа фехтовална поза, единият крак леко изваден напред, с присвити колене, ръката със сабята сгъната в лакътя. Единственото, което трябваше да направи, бе да пренесе тежестта от десния върху левия крак и да наведе напред цялото си тяло… Но той изчакваше. Стив също чакаше неподвижен, с изключение на повдигането и спускането на гърдите му под раздраната, изцапана с кръв бяла риза.

— Не… — истеричният глас на Джини проряза неподвижния въздух. — Иван, моля… достатъчно! Ти спечели, никой няма да го оспори. Не!

Граф Черников я погледна с гримаса на изненада. Дори сенаторът бе извърнал глава, за да я погледне. Изглеждаше блед и доста разстроен.

— Не става дума за победа и поражение, скъпа.

Очите на принца не се откъсваха от лицето на Стив, търпейки признаци на страх, след което по челото на противника му да избият малки, прилични на перли капчици пот и той, облизвайки сухите си устни, да помоли за милост. — Забравяш, че дуелът е на живот и смърт. Само след миг ще бъдеш свободна. — Все още не се долавяше никакъв намек за възбуда, никаква следа от реакцията, която бе очаквал да открие в напрегнатите сини очи на противника си.

— Не го прави! — Джини едва успя да изрече тези думи. Ако графът не я бе задържал в учудващо силната си хватка, Джини навярно би се поддала на безумното си желание да застане между двамата мъже.

— Права е… да продължите, би означавало хладнокръвно клане! Наистина, Сарканов, трябва да ви напомня…

За всеобща изненада безстрастният глас на Стив прекъсна сенатора, който бе на крачка от инфаркта.

— Той е прав. Уговорката е „на живот и смърт“. Все още не сме свършили.

По-късно Джини си спомни отвратителния глас на Иван.

— Така ли? Те са прави. Нямам намерение да ви позволя да умрете бързо и безболезнено. Ще бъде нещо, което всички дълго да си спомнят.

Последните му думи, умишлено произнесени с така добре познатия й равен, мъркащ тон, бяха насочени към нея. Джини го знаеше и когато сабята проблесна на слънцето, момичето захапа кокалчетата на юмрука си, за да не изкрещи. Стив бе принуден да отстъпва, докато гърбът му не опря в парапета. От мишницата, гърдите и лицето му капеше кръв от повърхностни порязвания, които щяха да са много по-сериозни, ако не бе светкавичната му реакция.

Сега Иван се смееше.

— Бягахте ми, но да видим къде ще отидете сега? Ще се опитате да скочите в морето ли, за да избегнете по-сериозни поражения?

— Затова ли се обеси Су Лей или заради нещо, свързано с брат му?

Какво говореше Стив? Какво смяташе да прави? Тялото на Иван неочаквано така се вцепени, сякаш бе поразен от гръм.

Стив подигравателно рече:

— Причиняването на болка е това, което ви доставя най-голямо удоволствие, не съм ли прав? Затова искате да доведете нещата докрай. Бихте ли искал да продължа да говоря, за да ви помогна да се решите и да сторите това, което така или иначе ще направите.

— Ще те изкормя със сабята си, ще те набуча на парапета и ще слушам предсмъртните ти стонове!

Джини изкрещя вътрешно. Захапа юмрука си и болката не й позволи да изгуби съзнание.

Приличаше на театър. Гротескно и едновременно ужасяващо красиво. Иван Сарканов се готвеше да убие противника си, тялото и нозете му заеха предишната позиция. А Стив… Стив просто стоеше, поклащайки се леко на пети, със спокойно, почти безразлично лице, докато Иван не се впусна към него с протегната напред ръка.

След това събитията следваха прекалено бързо, за да успеят замъглените сетива на младата жена да уловят всичко. Остана само поредица от картини, които само частично пасваха една с друга. Сякаш наблюдаваше внезапното избухване на вулкан.

Острието профуча и одраска гърдите на Стив, когато той направи опит да се извърти от кръста, отклонявайки с опакото на лявата си длан ръката на Сарканов дотолкова, че принцът да пропусне целта си. След това Стив нанесе удар с юмрук по чувствителната вътрешна част на китката му като почти мигновено я сграбчи и я дръпна така, че безпомощните пръсти на Сарканов изпуснаха сабята, която издрънча върху палубата.

Тялото на Стив, извършващо точни, премерени движения се бе превърнало в смъртоносно оръжие. Ловките му, опасни удари се сипеха един след друг върху противника.

Стив плъзна единия си крак напред и с левия юмрук нанесе удар по незащитените слабини на принца. Когато Сарканов, стенейки от болка, понечи да се превие напред, получи удар в гръдния кош и още един с тясната част на дланта по тила.

— Мили Боже! — извика някой и преди да успее да си поеме дъх всичко бе свършило. Само в главата на Джини ужасяващата сцена се разиграваше отново и отново.

Никога не бе виждала нещо толкова диво и жестоко. Когато принцът се преви напред, сякаш щеше да се строполи, лявото коляно на Стив го уцели в лицето. От удара безпомощното тяло почти се изправи и Джини можеше да чуе дори шума от счупването на кости. Следвайки неудържимия си устрем, Стив пристъпи с десния крак към падащия мъж, а левият се заби в гръдния кош на жертвата, който поддаде, сякаш бе от картон. Завъртайки се на петата на същия крак, все още с грацията и прецизността на танцьор, Стив сложи край на мъките му с един последен, смъртоносен удар в сърцето с десния крак.

— Мили Боже… ако не го бях видял с очите си… по-малко от минута и е мъртъв!

— Изброих пет секунди. — Въпреки педантичността си гласът на сенатора бе дрезгав. Той и шерифът първи бяха нарушили мъртвешкото мълчание, когато Стив, все още, без да хвърли поглед към кървавата развалина, която някога представляваше човек, се приближи към тях.

— Благодаря ви, че пазихте оръжието ми, господине. Сега ще си го взема обратно.

Без да продума, Брандо му подаде колана с револвера, наблюдавайки как мъжът, който, колкото и невероятно да изглеждаше това, бе негов зет, го препасва на кръста си. Стив поразхлаби тежкия кобур, докато той не увисна достатъчно ниско на хълбока му. Този човек ли бе престъпникът, когото сенаторът се бе заклел да преследва и убие? Същият човек, който при внезапния си изблик на жестокост бе издал дълбок, гърлен звук, подобен на примитивните бойни възгласи на индианците, накарал всеки от присъстващите да потрепери от ужас?

Бе си „върнал“ Джини… Боже, каква абсурдна мисъл! Ако Соня разбереше… но какво ставаше с Джини?

Тя се надвеси над парапета, подкрепяна от ръката на графа. И сякаш унижението не бе достатъчно голямо, чу зад гърба си пресилено вежливия глас на Стив, който бе заговорил графа. Разговаряха така, сякаш нея я нямаше и сякаш ставаше дума за някоя стока, изнесена за продан, докато раменете на Джини се тресяха и тя не можеше да престане да повръща.

— Сега вземам Джини със себе си. Разбрахте ли ме, граф Черников? Тя избяга в неподходящ момент.

— Значи вие сте мъжът, за когото ставаше дума. — Графът въздъхна. — Подценили сме ви. Особено бедният Иван. В Китай ли сте усвоил този боен стил?

— От един китайски приятел, който го е изучавал цял живот. Полезно е за човек, забравил как се върти сабя.

— Ах, значи говорите френски. Вярно ли е, че бракът ви…

— Никога не е бил анулиран? Да, вярно е. Но аз сам го разбрах едва наскоро. Графе… — гласът на Стив стана по-суров и малко нетърпелив. — Навярно разбирате, че не мога да остана повече тук, за да ви обясня всичко. Ако изпратите някого за багажа на съпругата ми…

— Един момент! Принц Сарканов е мъртъв… имаше дуел, добре! А преди това бе сключено споразумение. Не се безпокойте, не желая да се връщам към това. Но ако Джини все още иска да дойде с мен в Русия? Виждате колко изтощена изглежда, колко болна. Сигурно…

— Нямам намерение да я бия или убивам… ако това ви безпокои. И зная защо желаете да я вземете със себе си в Русия. Но тук тя има да изпълни още някои задължения.

— Няма да дойда с теб! След всичко, което узнах и след това, което току-що видях с очите си… никъде няма да тръгна с теб! — Лицето й бе бледо, а цялото й тяло трепереше. Джини се извърна с гръб към перилата на палубата, а зелените й очи изглеждаха необикновено големи. — Ти ме излъга и измами… и си ме последвал единствено защото твърде много хора са разбрали, че сме… Не! Не искам повече да бъда твоя съпруга. Желаеш ме, защото гледаш на мен като на своя собственост! Защото го изисква глупавата ти, лицемерна гордост, това е всичко! Аз…

— Джини! Слез долу и донеси нещата си. Вземи и бижутата си, защото ще трябва да ги носиш, когато се появяваме на обществени места. Ако искаш да спориш, ще имаш тази възможност малко по-късно.

Тя бе безпомощна пред този нетърпящ възражения тон. Дори граф Черников, който бе мъж и имаше мъжка гордост, не би могъл да й помогне. Иван пък бе мъртъв… при мисълта за смъртта му усещаше как коремът й отново започваше да се бунтува.

— Ще съжаляваш! — по детски рече Джини с прекършен глас, при което се обърна и слезе в каютата.

— Все още кървите. Ще ми позволите ли да се погрижа за раните ви, докато обсъдим още някои неща?

Почти разстроен, Стив изтри лицето си с ръкава на разкъсаната ленена риза.

— На кораба ще се погрижат за мен. А освен това зная какво искате да ми кажете. Същото, което сте казал и на Джини.

— Вярно е! Искате ли да застанете на пътя й? Мисля, че зависите от нея много повече, отколкото тя, бедната, си мисли. А също и тя е зависима от вас, предполагам. Но да я отведете насила, сега, когато е толкова объркана, така разстроена…

— По дяволите! — Стив се облегна на парапета. Почувства неочаквана умора, а цялото му тяло бе потно. — Искам да ви кажа нещо, графе. Джини трябва да се върне с мен, за да предотврати отвратителен скандал, който би съсипал нея, сенатора и всички около тях. Но ако след, да кажем, една година желае същото, което сега, лично аз ще я изпратя в Русия, имате думата ми. С право на развод. Но моля ви, за Бога, сега не ми създавайте повече спънки!

 

От тук насетне Джини се превърна в ледена, недосегаема статуя. С никого не жалеше да разговаря. Съпроводиха я до добре познатата й каюта в „Зеленооката лейди“ и само щом вратата се захлопна след нея, тя се хвърли на леглото и зарови лице във възглавниците.

Искаше да прецени ситуацията, но не бе способна на никакви свързани мисли. Затвори очи, но не можа да изтрие същите ужасяващи картини, сякаш отпечатани върху клепачите й, така че подскочи с вик и прехапа подутите си устни.

Усещаше познатото полюшване на кораба. Къде я отнасяше… и защо? О, Боже! Защо?

Някой се опита да отвори вратата, но тя не се обади. Най-сетне стъпките се отдалечиха. Остана още известно време легнала напреки на леглото, опитвайки да се отпусне и успокои нервите си. Щеше да откаже да слезе на брега! На вратата отново се почука.

— Джини! Джини! Не разбираш ли, че трябва да поговорим? Сенаторът. Нейният „баща“. Отговори само защото се безпокоеше, че той ще нареди да разбият вратата.

— Не желая да говоря с никого! Искам най-сетне да бъда оставена на мира!

Приглушени гласове зад вратата, след което отново се възцари тишина.

За колко време? Тя извади едно прахче от чантичката си, разсипвайки по пода бижутата, които бе взела по нареждане на Стив. В една гарафа намери вода, която поразхлади пресъхналото й гърло. Сега навярно щеше да успее да заспи. Най-сетне, когато действието на прахчето започна да се усеща, наистина дойде спасителният сън. Тя съвсем неочаквано потъна в него, сякаш пропадна в дълбока пропаст.

Да се завърне в действителността бе много по-болезнено, отколкото да понася кошмарните видения, преследвали я в черния хаос на наркотичния й сън.

Бе готова… почти готова… отново да спори със Стив. Но първите му думи, когато отвори очи и го видя да стои пред нея, я обезоръжиха.

— Отново си взела от онези проклети прахчета, вярно ли е?

Джини се извъртя настрани. Беше съвсем будна, а очите й искряха от гняв.

— Да, взех! Какво очакваше? Как изобщо влезе тук?

— Имам ключ. — Гласът му бе сух и стана още по-остър, когато мъжът добави: — Няма да има повече никакви прахчета. Ще трябва да се научиш да ходиш без патерици.

— Патерици? Какво имаш предвид?

Той бе избръснал брадата си. През едната половина на лицето му минаваше синкав белег от сабя. Стив гледаше надолу към нея, а очите му бяха в сянка.

— Повече никакви прахчета и никакви сиропи, с които да се приспиваш. От днес нататък няма да имаш нужда от тях. Ще се оправяш сама.

Джини трепереше, но се насили да отмъсти и рече с най-презрителния тон, на който бе способна:

— Звучи така, сякаш ме заплашваш! Какво смяташ да правиш? Да ме държиш тук като пленница?

— В момента плаваме в посока Монтерей. Още не си била в ранчото, нали? Баща ти и аз решихме, че най-добре за теб би било да прекараш там няколко седмици, за да свикнат приятелите ти в Сан Франциско с мисълта, че неотдавна си овдовяла.

— А после? — гласът на Джини не бе нещо повече от шепот. Надяваше се, че Стив няма да забележи колко силно стиска облегалката на кушетката.

— А после ще се оженим. В църква, с благословията на баща ти. А на приема по случай венчавката ни ще присъства половин Сан Франциско. Отначало очевидно ще те одумват за това колко скоро си се омъжила повторно. Ще се говори, че отдавна си била моя любовница, но това е по-добре, отколкото да бъдеш наричана двуженка, не е ли така, сладка моя? А с времето ще престанат да те одумват и ще те приемат. Дадох дума на приятеля ти, граф Черников, че след година ще можеш да отпътуваш за Русия. Ако тогава все още искаш да заминеш или да направиш пътешествие до Европа, ще си свободна да го сториш. Ако пожелаеш, ще получиш и развод.

— Не мога… ох, не мога да повярвам! Всички сте полудели, Стив. Няма повече да позволя да бъда тиранизирана и принуждавана да правя нещо, което не желая! Отказвам!

В крайна сметка всичко, което казваше, всичките й протести, съпротивата й срещу произвола му и омразата, която бълваше в лицето на мъжа, останаха безрезултатни.

След първия порой от сълзи и ругатни, които после преминаха в горещи молби, отделните моменти сякаш се сляха в едно, като дъждовни капки, шибащи тъмен прозорец.