Колийн Фокнър
Дива любов (11)

Глава единадесета

Рейчъл и Дори бяха коленичили една до друга на брега на потока, миеха готварските прибори и обсъждаха дали да отидат на другия ден сутринта да берат горски плодове. За стотен път през седмицата Рейчъл погледна Дори и се усмихна. Толкова беше хубаво да си имаш приятелка!

Танцуващия ураган беше изпълнил обещанието си. Въпреки че цената беше солена, той беше откупил Дори от Хубава жена и Дори сега беше лична слугиня на Рейчъл. Веднага след като беше направена сделката, Рейчъл отиде при Дори и я развърза. По-възрастната жена беше толкова благодарна, че сините й очи се изпълниха със сълзи. Тя се закле, че ако се наложи, е готова да даде живота си, за да спаси Рейчъл.

Разбира се, Рейчъл не искаше Дори да бъде нейна слугиня. Тя беше имала достатъчно слуги. Имаше нужда някой да й прави компания и Дори умееше точно това. Въпреки разликите във възрастта им и в тяхното минало, те се чувстваха много добре заедно. Дори силно желаеше по всякакъв начин да помогне на Рейчъл да свикне с новото си положение като съпруга на Танцуващия ураган. Тъй като беше живяла в ирокезко селище сред сенеките, тя беше придобила много умения, необходими за една индианска съпруга. Тя не само изпълняваше както трябва каквото й се възлагаше, но имаше и добро чувство за хумор и непрекъснато се шегуваше. Работата заедно с Дори беше удоволствие, защото, тя превръщаше досадните ежедневни домакински задължения едва ли не в забавление.

И освен това, тя обожаваше Танцуващия ураган. Когато Рейчъл й беше признала, че няма сексуални отношения със съпруга си и че не възнамерява да остане, Дори се беше ядосала. Тогава тя каза, че повечето жени биха дали какво ли не да имат такъв съпруг, какъвто би бил Танцуващия ураган, стига тя да му даде шанс. Дори, освен това, категорично беше дала да се разбере, че няма да помогне на Рейчъл да избяга. Тя каза, че няма да поеме отговорността за смъртта на своята приятелка. Но тази разлика в мненията не беше настроила Дори срещу нея. В действителност, тя беше превърнала в нещо като лична цел свързването на Рейчъл и Танцуващия ураган, които сега се движеха предпазливо един около друг. Танцуващия ураган й оставяше време да свикне, а Рейчъл се опитваше да се справи с очевидните си чувства към съпруга си — чувства, които тя силно желаеше да отхвърли.

Дори побутна с лакът Рейчъл и погледна многозначително надолу по течението. Рейчъл се наведе напред и изтръска водата от един дървен прибор за разбъркване. Това бяха Хубава жена и Чайка. Рейчъл се усмихна палаво. Дори изпитваше голямо удоволствие да дразни жените на Счупения рог и въпреки че Рейчъл не я поощряваше, никога не успяваше да се възпре, когато й се предлагаше такава възможност.

— Кажи на Хубава жена колко ти харесва новата й пола — прошепна Дори, докато търкаше енергично един меден тиган.

Рейчъл хвърли един кос поглед.

— Хайде — подстрека я Дори. — Винаги съм обожавала борбата между котки.

— За какво говориш? — пошушна Рейчъл.

— Само й кажи.

Рейчъл се наведе над ръба на брега и кимна учтиво. Заговори, като използваше най-добрите си познания от своя развален мохокски език.

Хубава жена вдигна глава подозрително. Но суетността й победи и тя потупа синия жакард.

— Моят воин ми го донесе. Платил е много за този хубав английски плат — каза тя на английски.

Чайка погледна Рейчъл изкосо.

— Полата беше моя — каза тя отчасти на мохокски, отчасти на английски. — Даде ми я нашият съпруг.

— Нищо подобно — възрази Хубава жена. — Първата съпруга съм аз. Всички подаръци идват при мене, а каквото остане от мен го вземаш ти.

Чайка се изправи и запрати ядно една оловна съдина на земята.

— Това не е истина. Ти не трябва да се казваш Хубава жена, а Лъжкинята! Ти си ми взела полата, докато спях.

— Ха!

— Така е. Нашият съпруг подари полата на мен, защото аз му доставям удоволствие в постелята. — Чайка направи една крачка към Хубава жена, като завря лицето си в нейното. — Той ми каза, че ти си му омръзнала.

— Виж сега кой лъже! Моят съпруг казва, че скимтиш в ухото му като котка, окачена на дърво.

В пристъп на ярост Чайка се протегна и задърпа синята пола на Хубава жена.

Рейчъл не можа да не се изкикоти при звука на разцепващия се плат.

— По-добре да се прибираме — каза тя на Дори, взе кошницата и я подаде на Дори да слага чистите прибори.

— Мисля, че трябва да останем още малко — Дори изви врата си, за да може да вижда по-добре двете индианки. — Все някоя от двете ще бутне другата в потока всеки миг.

Рейчъл смушка приятелката си.

— Хайде! Най-добре е да се върнем в селището, преди да са разбрали кой започна всичко това.

Една до друга двете жени забързаха по пътеката, като от време на време поглеждаха през рамо. В този момент вече Чайка и Хубава жена се блъскаха напред-назад. И двете държаха части от скъпоценния син брокат, който само малко преди това представляваше полата, която носеше Хубава жена.

Рейчъл продължаваше да се смее сама, когато Танцуващия ураган отмести платното на входа на палатката и влезе вътре, където тя подреждаше кухненските прибори. Беше изпратила Дори да върне някакъв глинен съд, който бяха взели назаем от майката на Танцуващия ураган.

Смехът на Рейчъл замря при вида на лицето на Танцуващия ураган. Неговото обикновено загоряло от слънцето лице сега беше бледо, устните му бяха стиснати и намръщени. Той влезе и незабавно започна да си приготвя раницата.

— Какво има?

— Трябва да вървя, съпруго моя — той вдигна ръка. — Ти трябва да останеш тук.

Звукът на неговия глас я уплаши. Нещо ужасно се беше случило.

— Кажи ми. Какво се е случило? Къде отиваш?

— По-добре ще бъде да не знаеш — той посегна да вземе един колчан стрели, които висяха от дървената греда.

Рейчъл докосна голата му ръка. Кожата му беше хладна и влажна на допир, мускулите му бяха твърди като желязо.

— Урагане? — гласът й трепереше. Изведнъж неговите проблеми бяха станали и нейни. — Кажи ми… съпруже мой.

Той повдигна очи и потърси нейните.

— Брат ми този път прекали! Веднъж не успях да го спра — той поклати глава, — но този път трябва.

Тя разтърси главата си и не искаше да пусне ръката му.

— За какво говориш? Моля те, кажи ми.

Черните му очи се помрачиха и изпълниха с враждебност.

— Брат ми ще нападне мисията Свети Реджис призори. Трябва да ги предупредя.

Ръката на Рейчъл намери неговата и за момент тя забрави, че беше негова пленница, както и че той я беше принудил да се омъжи за него. За един момент тя беше негова съпруга.

— Не можеш да тръгнеш! По-добре говори пред Съвета. Там има само стари свещеници и деца! Те не са въоръжени и имат сигурно само една-две пушки. Разбира се, че Съветът няма да позволи да се нападат безопасни цивилни хора.

— Ти не разбираш. Брат ми е станал Съветът. Той може да прави, каквото си поиска.

— И няма никакъв начин да го спреш? — сините й очи разглеждаха внимателно лицето му.

— Няма! Аз съм сам срещу много. Не мога да спра Счупения рог, но мога да предупредя отец Дрейк.

Той се отдръпна и продължи да си събира нещата. Рейчъл се замисли за момент и след това каза:

— Вземи ме с теб.

— Маата. Това е невъзможно — той сложи още стрели в колчана си.

— За мен не е безопасно да стоя тук без теб. След като го опозори като му отряза скалпа, знаеш, че Счупения рог търси начин да ти отмъсти.

— Изглежда вече го е намерил.

— Искаш да кажеш…

— Сега нямам време да говоря за това. Счупения рог тръгва след няколко часа. Ти ще си в безопасност, докато ме няма. Ще отида до мисията, ще ги предупредя и ще се върна преди Счупения рог и неговите хора.

— А какво ще стане, ако не се върнеш преди тях? — зловещите й думи увиснаха в неподвижния въздух в колибата. — Знаеш какво ще ме сполети, ако те убият.

— Аз няма да умра. Ще се върна при моята съпруга.

— Можеш да пресечеш пътя на Счупения рог или на англичаните. Всичко може да се случи! — тя грабна ръката му и го принуди да се обърне и да я погледне. По гласа й стана ясно, че много добре осъзнава опасността, в която се намираха. — Ако не се върнеш, ще стана жена на брат ти.

Танцуващия ураган отмести поглед встрани, очевидно разкъсван от противоречия. Рейчъл бързо продължи.

— Аз няма да те забавя, кълна се. Сега съм много по-силна, отколкото когато дойдох за първи път тук. Може би дори мога да съм ти от полза, като стигнем в мисията.

— Мохокските жени не пътуват с мъжете си. Индианката няма това право.

Тя посегна да го погали по бузата.

— Аз не съм индианка. Искам да дойда с теб. Искам да ти помогна.

— Защо?

— Защото това, което искаш да направиш, е правилно и справедливо — тя пое дълбоко дъх. — Защото трябва да се попречи на Счупения рог.

Той постави ръката си на рамото й.

— Кажи ми истината. Нали не искаш да тръгнеш с мен, за да можеш да избягаш от мен?

Тя поклати глава.

— Ще дойда с теб в мисията и ще ти помогна да изведеш децата, преди да са дошли Счупения рог и неговите хора — тъй като Танцуващия ураган не отговори, Рейчъл го погали с пръсти по лицето и каза: — Моля те.

Той разтърси рязко глава.

— Това не е прието сред моя народ. Жените трябва да си стоят в лагера и да поддържат домашното огнище.

— А прието ли е от твоя народ да се убиват невинни мъже и деца?

Той погледна в празното пространство, спомняйки си далечното минало.

— Някога не беше прието. А сега? — той срещна погледа й. — Сега, изглежда, вече е прието.

Рейчъл вдигна раницата от пода и започна да прибира вътре необходимите неща — кремък и огниво, изсушени плодове и еленско месо, игла и конец и скъпоценната чанта с медикаменти на Танцуващия ураган.

— Трябва да кажа на Дори, че заминаваме.

— Не можеш да й кажеш къде отиваме — той си постави елека от пера. — Кажи й, че отиваме да ловим риба, но я предупреди да не казва на никого, без да я питат.

Рейчъл грабна един мях за вода и нахлузи дръжката му през главата си. След това постави раницата на гърба си, така че на Танцуващия ураган оставаше да носи само оръжията си. Те щяха да действат заедно, като равни.

Рейчъл излезе от колибата и погледна към кичура коса на Счупения рог, който се развяваше от стълба пред колибата на Танцуващия ураган. Тя потръпна въпреки топлината на августовската нощ.

Дори седеше на земята и дереше козината от кожата на един заек.

— Дори — Рейчъл се опита да звучи безгрижно. Въпреки че трепереше цялата отвътре, гласът й беше спокоен. — Танцуващия ураган иска пак да лови риба. Настоява и аз да отида.

Дори се ухили.

— Той те ухажва, Рейчъл, мила. Ех, да имах аз един такъв мъж като него! Повярвай ми, нямаше да го пусна да излезе от колибата ми — тя й намигна.

— Да, да, добре. Не зная кога ще се върнем. Предполагам, че по някое време утре — тя млъкна и снижи глас. — Дори, не казвай на никого къде сме отишли, освен ако не те попитат направо.

Дори повдигна въпросително големите си вежди, но не зададе никакви въпроси. Отново насочи вниманието си към заешката кожа в скута си.

— Няма за какво да се притесняваш за мене, Рейчъл, мила. Аз не говоря с тях, освен ако те не ме заговорят. Тогава се преструвам на толкова глупава, че не ги разбирам. След малко те просто оставят старата Дори на мира.

Танцуващия ураган излезе от колибата и хвана Рейчъл за ръката. Тя помаха за довиждане на Дори и тръгна през лагера заедно с Танцуващия ураган.

Другите обитатели на селището не им обърнаха особено внимание, докато криволичеха през лагера. Когато минаваха покрай ритуалната сграда на общината, двама червенокожи бойци извикаха Танцуващия ураган. Той направи някаква забележка за трофея, който висеше пред къщата му, и тримата мъже се засмяха. В очите на околните Танцуващия ураган изглеждаше ведър и напълно спокоен.

Изглежда никой не се учуди, че води със себе си Рейчъл. Често се случваше двойките по време на медения месец да напускат селището и да отиват на разходка. Именно разказите за тези лудории забавляваха мъжете през дългата студена зима.

Два гарвана извика от своята колиба. Той направи някаква неприлична забележка по адрес на Рейчъл, но Танцуващия ураган не му обърна никакво внимание и му помаха приятелски с ръка.

Танцуващия ураган и Рейчъл едва бяха напуснали селището, когато Счупения рог изневиделица се появи от някъде и им препречи пътя.

Беше остригал косата си до голо, от което обезобразеното му ухо изглеждаше още по-уродливо. Той им се усмихваше.

— Добър вечер, братко — той говореше на английски заради Рейчъл. — Накъде сте тръгнали така с жена ти?

Очите на Танцуващия ураган срещнаха погледа на Счупения рог. Около тях витаеше добро настроение.

— Тръгнали сме за риба.

Счупения рог повдигна вежди.

— Пак за риба, този път с жена ти — той се захили. — Много голям апетит имате!

Погледът му се плъзна върху Рейчъл и тя нямаше какво да направи, освен да отстъпи една крачка назад, но не го направи. Остана до съпруга си с вирната глава.

— Искаш ли да ти донеса риба като се върнем? — Танцуващия ураган зае непринудена поза и кръстоса мускулестите си ръце пред гърдите си. — Чувам, че жените ти се оплакват, че си много зает и не им носиш свястно месо.

Тъмните очи на Счупения рог се свиха от обидата.

— Да, донеси ми. Обичам прясна риба.

Той се обърна към Рейчъл.

— Жените не разбират, че отговорността на мъжете е свързана с големите неща в живота. Имам много малко време за обикновени работи.

— Тогава нека да не те задържам — Танцуващия ураган кимна за сбогом. — До утре, братко.

Счупения рог се поколеба, но след това им обърна гръб и им направи път да минат, като освободи пътеката, която извеждаше извън селището.

Танцуващия ураган хвана ръката на Рейчъл в своята и тръгнаха заедно към гората.

Вървяха почти една миля мълчешком, когато Рейчъл се обади за първи път. Вървяха един зад друг, а Танцуващия ураган предпазливо се оглеждаше на всички страни, за да се увери, че никой не приближаваше от никъде. Придвижваха се бързо, но на Рейчъл не й беше трудно да върви в крачка с него. Последните няколко седмици в селището на мохоките тя беше укрепнала — и физически, и психически.

— Далече ли е мисията?

— Ако побързаме, ще стигнем там след два или три часа, преди да се зазори — той говореше рязко, но гласът му не беше неучтив.

— Радвам се, че ме взе със себе си — тя стъпи върху един изпъкнал корен и се наведе бързо, за да се промуши под ниско падащите клони от бъз.

— Не бързай да се радваш. Все още може да съжаляваш.

— Мисля, че няма да съжалявам. Може би ще имаш нужда от помощта ми.

Той погледна през рамото й.

— Досега никога не съм имал нужда от помощта на някоя жена.

Тя се намръщи, челото й се сбърчи.

— Ти изглежда не обичаш много жените.

— Не съм имал много късмет с жените — той си мислеше за Та-уа-ни. — Загубих първата си съпруга.

— Ти вече си бил женен по-рано? — направи тази забележка, надявайки се, че това ще доведе до допълнително обяснение.

— Да.

Тя искаше да попита как е умряла жена му, но по тона на гласа му разбра, че моментът не е подходящ да задава въпроси на тази тема. Вместо това попита:

— Защо тогава се ожени за мен?

— Съдба. Ти дойде от пламъците и попадна в моите ръце.

— Значи аз съм била в едно от твоите видения? — Танцуващия ураган беше споменавал няколко пъти, че понякога вижда бъдещето в сън наяве.

В Лондон тя беше чувала за мъже и жени с такива способности, но никога не беше вярвала в такива неща. За нея врачките бяха свързани със селските панаири и разказите пред малки впечатлителни деца. Той задържа един клон, за да може тя да мине.

— Да, видях те.

— Не вярвам на такива глупости — тя мина пред него и не можа да устои на желанието да протегне ръка и да го докосне по гърдите, когато минаваше покрай него.

— Няма значение дали вярваш или не.

— Наистина ли?

Той поклати глава.

— Това, в какво вярваш или не вярваш, не променя света, Рейчъл. Животът продължава да тече както винаги. Не е нужно да вярваш, за да си част от живота.

Пътеката на северозапад се разширяваше и тя започна да върви редом с него. Като правеше широки крачки тя успяваше да не изостава.

— Какво виждаш в бъдещето? — тя се поколеба. — В нашето бъдеще?

Той се сети за смеха, който беше чул през нощта, в която беше спасил Рейчъл от пламъците на злото на Счупения рог. Това предсказание за добри времена ли беше или само желание? Не можеше да отговори.

— Не мога да командвам виденията. Те се появяват и изчезват по необходимост.

— Но ти каза, че виждаш бъдеще в нас двамата.

Той сви рамене.

— Колко дълго продължава бъдещето? Един човешки живот? Година? Месец? Един миг? Не мога да кажа съпруго моя.

Тя спря, като клатеше глава.

— Не те разбирам, когато говориш така.

Той хвана един гъст кичур от тъмната й коса и го отметна назад. В този сумрак тя изглеждаше толкова хубава! Той притисна устните си до нейните и тя отвърна на целувката му, както той се беше надявал. Танцуващия ураган се изкушаваше да я вземе в ръцете си още тук в гората. Можеше да я положи върху легло от мъх и да прави любов с нея, както си беше представял.

Но той имаше важна задача пред себе си.

— Хайде, съпруго моя — прошепна той до медените й устни. — Трябва да бързаме. Брат ми скоро ще се появи зад нас.

С нежелание я освободи от прегръдката си, като и направи знак да побърза.

Рейчъл се усмихна в смътната светлина на изгрева.

— Идвам, съпруже мой. Идвам.