Колийн Фокнър
Дива любов (10)

Глава десета

Танцуващия ураган падна на земята под тежестта на тялото на брат си, но успя да се измъкне, отскочи и приклекна в отбранителна позиция. Счупения рог се търкулна и зае същата стойка, подражавайки на Танцуващия ураган.

Танцуващия ураган кресна нещо на мохокски и Счупения рог се разля в усмивка. Той се засмя и каза нещо шеговито, но Танцуващия ураган не отвърна на шегата му.

Рейчъл се покри с ръцете си, доколкото можа и се измъкна от водата. Счупения рог ги беше дебнал. Това мръсно копеле ги беше наблюдавал тайно — нея и Танцуващия ураган. Рейчъл почувства, че лицето й се изчервява от смущение при мисълта какво се беше случило в езерото и… какво е видял този, който ги е наблюдавал.

— По дяволите — промърмори тя, като побърза да стигне до брега при дрехите си, без да се интересува дали Счупения рог ще я види съвсем гола. Какво повече му оставаше да види?

Счупения рог подхвърли ножа си на земята и Танцуващия ураган направи същото. Без оръжие, двамата мъже започнаха да се дебнат, като затворени в клетка зверове. Счупения рог съскаше и размахваше ръце, предизвиквайки Танцуващия ураган да нападне първи.

Без да обръща внимание на мъжете, Рейчъл нахлузи ризата си и посегна към кожената си пола. Не беше сигурна, дали Танцуващия ураган е знаел, че Счупения рог ги е проследил, но за нея това вече нямаше значение. Почти толкова, колкото мразеше Счупения рог за това, че ги беше наблюдавал, в този момент тя мразеше и Танцуващия ураган за това, че я подмами във водата и я накара да пожелае неговото докосване.

Докато си обличаше бързо полата, тя чуваше гласа на Танцуващия ураган, който говореше рязко и тихо. Беше ядосан. Не просто ядосан, а по звука на гласа му тя разбра, че той е вбесен. Нежният любовник се беше превърнал в яростен дивак, за какъвто тя го мислеше през цялото време. Логиката трябваше да й подскаже, че Танцуващия ураган беше толкова ожесточен срещу брат си, заради това че ги беше наблюдавал, но Рейчъл не се интересуваше от логиката. Тя препаса около кръста си колана с ножа в калъфката. В главата й нямаше никакво място за логически заключения, когато сърцето й беше така завладяно от силни емоции.

Тя седна на земята, за да си обуе мокасините, без да обръща внимание на това, че пясъкът полепваше по мократа й кожа. Тя нямаше да остане тук повече — не и с тези полудели червенокожи. Искаше да се върне у дома във Филаделфия, и ако Томас или Гифърд не дойдеха да я приберат, сама щеше да намери пътя обратно до дома!

Счупения рог се изправи и погледът му мина покрай Танцуващия ураган и се насочи към мястото, където Рейчъл се обличаше. На светлината на огъня той можа да различи всяка женствена извивка на тялото й.

— Тя наистина е красива, макар и бледолика, братко — каза той на английски, така че да може да го чуе и тя. — И откликва на мъжкото докосване, а? — Той се засмя. — Както братята са заедно в лова, нека с теб да сме заедно и в пиршеството — той си показа езика и облиза горната си устна. — Обичам белия мед.

Преди Рейчъл да успее да изкрещи отговора си, Танцуващия ураган замахна с юмрука си и го стовари върху челюстта на брат си. Счупения рог се олюля и залитна назад от неочаквания удар.

— Не се осмелявай да обиждаш жена ми още веднъж, братко — заплаши го Танцуващия ураган. — Или ще се принудя да те убия и да окача скалпа ти пред къщата си, за да го гледат всички.

— Хайде, убий ме! — като се изправи на крака, Счупения рог погали подигравателно скъпоценния си кичур коса. — Ти никога няма да ме убиеш и това го знаем и двамата. Ти си твърде мек за мохокския начин на живот и това е известно на всички. Ето защо Съветът няма да те послуша.

— В Съвета няма да ме изслушат, защото си напълнил главите им с лъжи, а сърцата им с омраза.

Този път Счупения рог нападна пръв, но Танцуващия ураган отбягна удара и замахна отново, удряйки Счупения рог в корема. С дълбока въздишка Счупения рог се стовари на земята и падна на едно коляно, превивайки се в корема.

Танцуващия ураган постави ръцете си върху голите си хълбоци.

— Изчезвай веднага, преди да си ме принудил да оскърбя баща ни, като те убия!

— Да ме убиеш? — Счупения рог се надигна бавно като се опитваше да си поеме дъх. — Няма да ти стигне смелостта. Хайде, братко, дай ми жената и остави на един истински мъж да се позабавлява с нея — той поклати бедрата си, — да се позабавлява така, че тя дълго да си спомня.

Танцуващия ураган се хвърли напред и обви с ръце кръста на брат си, при което двамата се строполиха на земята.

Рейчъл продължаваше да си завързва мокасините. Беше й безразлично, дали тези двамата щяха да се погубят един друг. Тя не желаеше да види какъв е изходът от битката.

Двамата братя продължаваха да се въргалят в пясъка, блъскайки се с юмруци.

Рейчъл се изправи и грабна раницата, която Танцуващия ураган беше донесъл с тях. Като взе и меха за вода, тя тръгна в обратната посока на двамата биещи се мъже. Може би ако имаше късмет, двамата щяха да се търкулнат в езерото и взаимно да се удавят. Изчезвайки в тъмнината, тя чуваше приглушените удари от юмруците на Танцуващия ураган, които се стоварваха върху лицето на Счупения рог, когото той продължаваше да налага в пристъп на не овладяна ярост.

— Отивам си вкъщи — мърмореше си тя под носа, като се промъкваше в тъмното, опитвайки се да спре сълзите си. — Искам само да се прибера у дома.

Танцуващия ураган удари брат си в челюстта и тялото на Счупения рог се стовари безжизнено. Като дишаше тежко, Танцуващия ураган се изправи и остави тялото на Счупения рог да лежи в безсъзнание върху пясъка.

— Рейчъл? — извика той и избърса кръвта, която се стичаше от ъгълчето на устата му.

Когато не получи никакъв отговор, той тръгна към бивачния огън, който беше започнал да изгасва.

Дрехите на Рейчъл бяха изчезнали, както и ножа й, меха с вода и раницата й. Танцуващия ураган се усмихна. Значи неговата английска съпруга икуиуа беше избягала най-накрая, наистина ли?

Една част от него не можеше да се пребори с болката при мисълта, че независимо от всичко, което бяха преживели заедно тук на брега и във водата, независимо от очевидното чувство между тях, тя не беше пожелала да остане с него. Помисли си за Та-уа-ни и трябваше овладее горчивия гняв, който се надигна в гърлото му заплашваше да замъгли разсъдъка му.

Рейчъл не беше Та-уа-ни. Рейчъл беше пленница и принудена да се омъжи за него, за да спаси живота си. В своите очи тя все още беше пленница. В действителност тя наистина беше. Танцуващия ураган не трябваше да забравя този факт, когато съдеше нейните постъпки.

Но фактът си оставаше — тя беше наистина негова съпруга и, тъй като вече беше загубил първата си жена той нямаше да позволи да загуби и втората.

Танцуващия ураган погледна през рамо към Счупени рог. Танцуващия ураган знаеше, че би трябвало да изпитва някакво чувство на угризение за това как бе загубил самообладание. Лицето на Счупения рог приличаше на кървава пихтия. Може би имаше и няколко счупени ребра. Да се биеш по този начин със собствения си брат не беше присъщо на нравите на мохоките. Но Танцуващия ураган не изпитваше никакви угризения — единствено злокобното опасение, че това не беше края на тяхната кавга. Откакто Счупения рог беше довел Рейчъл в селището, пропастта между него и Танцуващия ураган непрекъснато нарастваше.

Танцуващия ураган завърза кърпата около хълбоците си обу мокасините си, след което отиде до Счупения рог. Побутна рамото на брат си с върха на мокасината си.

— Икали аал! Разкарай се, братко, преди да съм взе скалпа ти, за да го окача пред къщата си.

Счупения рог простена, но не направи никакъв опит да се изправи.

Танцуващия ураган отправи поглед по посока на стъпките на Рейчъл. Тя нямаше да стигне далече. Първо ще справи с брат си, след това с непокорната си жена. Той слезе надолу по брега, заобиколи един завой, а там на едно издигнато място беше кануто на Счупения рог. Ако Танцуващия ураган не беше толкова увлечен от мисълта за жена си и беше по-предпазлив, щеше да чуе или поне да усети как Счупения рог ги е следвал по водата.

Танцуващия ураган довлече кануто до водата и го закара обратно до мястото, където лежеше в безсъзнание брат му. Като издърпа кануто нагоре по брега на достатъчно разстояние, така че да не може да го отнесе водата, Танцуващия ураган се върна при Счупения рог.

Надвеси се над него и се вгледа в лицето му. Някога, много отдавна те бяха приятели, но сега вече бяха врагове и тази мисъл го натъжи. Счупения рог го беше опозорил толкова много пъти на думи и на дела, че не им оставаше нищо друго, освен да бъдат противници. Най-умното нещо от моя страна би било да го убия сега, помисли си той. Преди да е разрушил и последната ми възможност с Рейчъл… преди да е унищожил цялото ни селище.

Но Танцуващия ураган не можеше да постъпи така. Въпреки всичко те бяха кръвни братя, макар и само наполовина. Не, ако трябваше да убие Счупения, рог, това щеше да стане в честна борба, воин срещу воин. Танцуващия ураган се наведе и преметна безчувственото тяло на Счупения рог през рамо. Брат му започна леко да мърда, но беше все още в безсъзнание.

Танцуващия ураган стовари безцеремонно Счупения рог в кануто и го избута във водата. За момент той задържа носа на лодката, втренчвайки се в Счупения рог. Импулсивно извади ножа от колана си и с един замах острият като бръснач нож отряза скъпоценния кичур коса от бръснатата глава на Счупения рог. Беше се заканил, че ще окачи скалпа на Счупения рог пред къщата си заради обидата, която той беше нанесъл на жена му. Не беше ли това дори по-добро отмъщение? Сега кичурът коса на Счупения рог щеше да се вее на върлината пред колибата на Танцуващия ураган и цялото селище щеше да го гледа, а Счупения рог щеше да е принуден да слуша смеха им.

Танцуващия ураган прибра дългия черен кичур коса в пояса си и след това бутна кануто във водата. Като върна ножа си в калъфа, хвърли последен поглед през рамо към кануто и след това се отправи с бърз ход в посоката, в която беше избягала Рейчъл.

* * *

Рейчъл седеше върху един дънер, полузарит в пясъка и гледаше към езерото, което, както разбра чак сега, ги, заобикаляше от всички страни. Танцуващия ураган е знаел, че тя ще се опита да избяга! За това я бе довел тук. Тя вдигна един счупен клон, който беше доплавал до брега, и го запрати яростно във водата. Тя беше хваната като в капан на острова, заобиколен с вода, точно по същия начин, по който беше впримчена в селището, заобиколена от стотици мили пущинак.

Някакъв странен звук я накара да скочи от дънера. Някой приближаваше. Дали това не беше Счупения рог? Колкото и да й се искаше да избяга от Танцуващия ураган, сега се молеше това да е той, а не брат му. Счупения рог беше зъл и опасен и Рейчъл не изпитваше никакво желание да го срещне посред нощ на този пуст остров.

Взирайки се в тъмното, Рейчъл измъкна ножа си от калъфката. Първият й порив беше да извика в тъмнината, но не го направи. Никога не привличай вниманието върху себе си, й беше казал Танцуващия ураган предишния ден. Виж и разпознай врага си, преди той да те е видял.

Така че Рейчъл зачака, без да помръдне. Сърцето й щеше да се пръсне, но тя дишаше спокойно и слушаше и наблюдаваше брега. Стъпките се приближаваха и след това внезапно спряха. Струваше й се, че различава някаква фигура в тъмното, но не беше сигурна. Тя присви очи, стисна ножа в ръката си и тялото й се изопна в напрегнато очакване.

— Юх Кехела, кикилиуте — от тъмното се чу един глас.

Рейчъл моментално се отпусна, но напрежението й все още не бе спаднало напълно. Това беше Танцуващия ураган. Тя свали ножа си.

— Защо не ми каза, че това е остров? — тя беше поразена от твърдостта на собствения си глас.

— Преди седмица ти ми даде думата си, съпруго моя, че няма да се опиташ да избягаш — той се приближи до нея. — Разочарован съм.

Тя рязко вдигна ножа.

— Ако направиш само още една крачка, ще ти прережа гърлото.

Той се изсмя.

— Храбра и едновременно пламенна!

— Говоря напълно сериозно.

Той спря на една крачка от нея. Вече можеше да го вижда. Танцуващия ураган носеше кърпата около бедрата си и кожения си елек, а мократа му коса се спускаше до мускулестите му рамене. На лицето си имаше няколко резки, от които се стичаха капчици кръв. Той беше най-ужасяващо хубавият мъж, когото беше срещала през целия си живот.

— Няма защо да се страхуваш от мен, Рейчъл. Защо се опитваш да избягаш?

— Той ни проследи. Той ни е наблюдавал… — тя го гледаше с очи, пълни с обвинение. — Ти си знаел, че той е там.

— Не знаех. Трябваше да разбера, но чувствата притъпиха моите сетива. Поднасям ти извиненията си за това, че позволих на брат ми да ни издебне. Съжалявам, Рейчъл, съпруго моя.

Чувствата притъпиха сетивата ми. От всеки друг мъж тези думи щяха да прозвучат кухо и фалшиво. Но в устата на Танцуващия ураган те звъннаха истински. Те и двамата бяха потънали в чувствата. Тя свали ножа.

— Престани да ме наричаш своя съпруга! Мразя да ме наричаш така и ти го знаеш!

— Но ти наистина си моя съпруга и е крайно време да приемеш и да се примириш с това, което ти е дал Уишемото!

— Уишемото? Не познавам никакъв Уишемото!

— На вашия език той се нарича Бог.

— Бог? А ти какво знаеш за Бога? — каза тя.

— Знам, че той те спаси чрез моите ръце от горящата смърт. Знам, че ти даде още един шанс да живееш и ти трябва да се възползваш от този шанс. Никой няма да дойде да те спаси, Рейчъл. Трябва да разбереш това. Трябва също така да знаеш, че няма да те пусна да си отидеш, дори и някой да дойде да те вземе. Сега ти си моя съпруга и аз ще се бия до смърт, за да те запазя до себе си.

При тези истински и категорични думи очите на Рейчъл се изпълниха със сълзи.

— Да приема? Как мога някога да се примиря с това, че съм пленница?

— Ти няма да си пленница, ако бъдеш моя съпруга.

— Но ти каза, че вече съм твоя съпруга.

Черните му очи пронизваха нейните и не й позволяваха да отмести погледа си.

— Не, не си. Ти само се преструваш, че си моя съпруга — той направи още една крачка напред и кръстоса ръцете си на гърдите. — За толкова глупав ли ме мислиш, та да не мога да видя през теб? Ти наистина правиш това, което поискам от теб, но не ми предлагаш нищо от себе си. Зная, че очакваш мъжа, който те изостави — страхливеца, който никога няма да се върне. Стани наистина моя съпруга и ще бъдеш свободна като птицата, която лети, свободна като всяка индианка.

— Да бъда наистина твоя съпруга? Какво искаш да кажеш? Искаш да ти позволя…

— Не! — изкрещя той, изгубил търпение. — Вслушай се в думите ми. Не ги изопачавай според собствените си представи. Аз ти казах, че няма никога да те принудя насила да ми се отдадеш. Искам да дойдеш сама в прегръдката ми. Искам ти да пожелаеш да те отведа в постелята си и да ти дам любовта, която заслужаваш. Но засега ще съм доволен, ако видя, че поне се опитваш да бъдеш добра съпруга. Искам да видя малко благодарност.

— Благодарност? За какво? — изрече ядно тя. — Какво получавам от тази женитба аз, освен живота си, който нищо не струва в момента?

Когато той заговори отново, ядът беше напълно изчезнал от гласа му.

— Какво искаш?

— Искам да ме отведеш у дома, във Филаделфия.

Той поклати глава.

— Знаеш, че не мога да направя това. Нещо друго?

Тя отмести погледа си и се вторачи във водата. Какво искаше всъщност? Не можеше да измисли нищо друго, което да поиска. Тогава внезапно се сети за Дори. Дори не беше отведена от французите заедно с другите пленнички. Твърде дебела и стара е тя, беше казал Рувил. Рейчъл се обърна отново към Танцуващия ураган.

— Искам да освободиш Дори.

— Дори? — той се намръщи. — Коя е тази Дори?

— Жената, на която нося храна и вода всеки ден. Тя ми е приятелка.

Той поклати отново глава.

— Не мога да я освободя. Тя принадлежи на Хубава жена.

— Тогава я купи — тя го погледна. — Тя ще умре, като седи по цял ден на слънце.

— Не мога да я върна обратно в родните й краища, където и да се намират те.

Рейчъл достатъчно познаваше вече нравите на мохоките, за да не разбере това.

— Зная — каза тя, като продължи по-бързо от преди. — Но би могъл да я купиш като наша слугиня, нали?

Той попипа замислено колана си.

— Цената ще бъде висока.

— Моля те, Урагане.

Той се усмихна. Харесваше как звучи гласът й, когато го наричаше по име. Урагане. Тя произнесе думата, като че ли беше гальовна дума.

— А в замяна?

Тя посрещна предизвикателния му поглед.

— В замяна ще се опитам да се примиря с обстоятелствата.

Поне за момента, помисли си тя. Той премисли предложението й за момент и след това кимна.

— Ако е във възможностите ми, ще ти купя тази Дори, съпруго моя.

Тя се усмихна.

— Благодаря ти.

Той обгърна раменете й с ръка.

— Хайде, ела, почти се зазорява. Хайде да си легнем и да поспим. Прекарахме една много дълга нощ.

Рейчъл извади одеялото от раницата и го разгъна. Той хвана другия му край и й помогна да го постелят на земята.

— Какво стана със Счупения рог? — попита тя, като се излегна.

Танцуващия ураган постави оръжията си на ръба на одеялото и легна до нея.

— Отиде си вкъщи.

Рейчъл се облегна на лакътя си и впери поглед в лицето му.

— Отиде си?

Той се пресегна към нея и я постави да легне с глава върху рамото му.

— Справих се с брат ми. Сега спи, моя съпруго, а сутринта ще наловим риба и ще я отнесем у дома.

Рейчъл се отпусна в неговите ръце и Танцуващия ураган си отдъхна с облекчение. За момента всичко изглеждаше наред и в света наоколо имаше хармония. Той посегна с ръка и докосна кичура коса на брат си, който висеше от колана му и се усмихна.

 

— Виконт Мороувър би искал да ви види, сър.

Погледът на Гифърд се премести от поставените в рамки хербарии на стената към прислужницата, която стоеше на вратата на салона.

— Кой иска да ме види?

Тя сведе поглед.

— Лорд Мороувър, сър. Братът на лейди Рейчъл.

Гифърд първоначално реши да го отпрати под предлог, че още не се чувства достатъчно добре, за да приема посетители. След това обаче взе друго решение. Той се погледна във венецианското огледало, което висеше на стената, и заглади косата си. Може би беше по-добре да приеме Томас, докато все още изглеждаше толкова блед.

Гифърд погледна отново към девойката, която още чакаше на вратата.

— Недей да стоиш там като истукана, Анна. Покани го да влезе!

Тя се поклони бързо и изчезна по коридора.

С въздишка Гифърд отиде до черешовия шкаф под прозореца и извади една бутилка бърбън. Сипа си една солидна доза и повдигна чашата към устните си. Притвори очи. Веднъж само да се справи с този проблем и можеше да забрави за Рейчъл, да забрави за индианците, за тези ужасни седмици и да продължи живота си.

Усмихна се и отпи още от бърбъна, а очите му с плъзгаха по стената, която беше покрита с пеперуди от целия свят. Само да се справи с това и можеше да продължи строежа на къщата. Въпреки че разходите бяха надскочили очакванията му, всичко щеше да се изплати, когато даде първия прием в балната зала на къщата с тридесет и седем стаи и с изглед към река Делауер. Тогава за него ще говори цяла Филаделфия — цялата колония, филаделфийците щяха да копнеят да бъдат поканени в голямото имение Лангстън. Всички щяха да си мечтаят да станат негови близки приятели. Залавянето му от мохоките и бягството му го бяха направили вече много известен, но новият му дом щеше да го направи прославен!

Уважаемият Томас Мороувър се покашля леко.

Гифърд се обърна рязко.

— Томас — каза той с тъжна усмивка и побърза да му стисне ръката. — Толкова се радвам, че те виждам, Томас.

Томас кръстоса ръцете си пред гърдите и се облегна на рамката на вратата.

— Спести ми тази блудкава сантименталност, Гифи. Пристигнах едва снощи. Казват, че сестра ми е мъртва. Казват, че се е омъжила за теб. Гифърд наведе глава.

— Така е. Всичко това е вярно.

— Как, по дяволите, се оставихте да ви хванат индианци във Филаделфия? — изкрещя Томас. — Как, по дяволите, ти се измъкна, а Рейчъл не можа? — гласът му стана дрезгав, когато спомена нейното име.

Гифърд отмести русата си коса от челото и вдигна отново чашата, която стискаше между пръстите.

— Моля те, не ме карай да повтарям всичко отново — поклати глава той. — Не мога да понеса тези мисли точно сега. Моята Рейчъл, бедната ми малка съпруга!

Томас отмести погледа си и започна да гледа през прозореца, защото не можеше да понася вида на този хленчещ глупак, за когото се беше омъжила сестра му.

— Сигурен ли си, че е мъртва?

Той кимна.

— Видях го със собствените си очи. О, Томас, беше кошмарно! Тези диваци… — тук той прекъсна мисълта си. Беше разбрал, че когато разказваше тази история, неговите слушатели предпочитаха сами да правят изводите.

— И кога се оженихте? Тя ми се закле, че ще изчака, докато се върна от Ямайка — той погледна Гифърд право в очите, но Гифърд отбягваше погледа му.

— Същия ден, всъщност — той се усмихна на изфабрикувания спомен. — Братовчед ми, преподобния Джеймс, извърши церемонията.

Томас присви очи.

— И няма никакви свидетели?

Гифърд не можа да прикрие усмивката си.

— Добрият свещеник, разбира се, но той също е мъртъв.

— Някакви документи?

Гифърд сви рамене и отново отпи от чашата си.

— Изчезнаха или индианците са ги унищожили. Останали са само документа за годежа и смъртния акт, който моят чичо в съда бе така любезен да издаде.

Томас изруга ужасно под носа си.

— Не мога да повярвам, че си я оставил да умре, гадно копеле!

Гифърд го погледна, а от очите му лъхаше хлад и омраза.

— Ако можех да спася Рейчъл, щях да съм я спасил, но не беше по силите ми. Моята жена е мъртва, Господ да даде мир на духа й, а аз ще трябва да живея с тази мисъл до края на живота си.

— Къде се намират тези кучи синове, тези мохоки? Отивам при тях.

— И никога няма да се върнеш жив — Гифърд отиде до шкафа и си наля още едно питие. — Послушай ме, приятелю, и приеми смъртта на Рейчъл, както аз я приех.

Томас прекоси стаята, като направи само четири големи крачки по твърдия под. Той сграбчи черната якичка на сакото на Гифърд и го завъртя.

— Кажи ми къде са индианците!

Гифърд не трепна.

— Не зная. А сега ме пусни, преди да съм извикал хората си да те изхвърлят от моя дом.

Томас го задържа още една секунда, след това отпусна яката му и го побутна.

— Има още нещо в цялата тази история, Гифи! — той размаха пръст. — И искам да ти кажа, че ако разбера, че ти си я убил, заклевам се пред Господа, че ще те убия със собствените си ръце. Казваш, че мохоките са те измъчвали. Повярвай ми, ти още не знаеш какво е истинско мъчение.

Гифърд оправи яката на сакото си.

— Моля те, напусни моя дом!

— С удоволствие! — Томас се обърна и се запъти към преддверието.

— Но, има още нещо, Томас…

Томас се обърна и го погледна заплашително.

— Очаквам отчета за останалите пари от зестрата на покойната ми съпруга в срок от трийсет дни.

— Ах ти, дребнаво човече!

— Проверих при моя адвокат. Законът те задължава да изплатиш останалите пари в рок от един месец. В противен случай дейността на фирмата ти ще бъде преустановена, докато съдът не се разпореди — той спря за момент. — А един господ знае, колко могат да се бавят английските съдилища! Може да мине година или повече, преди да можеш да освободиш банковите си сметки и да ги използваш отново.

Гифърд не можа да задържи усмивката си, когато Томас напусна салона и затръшна вратата толкова силно, че от стената падна един хербаризиран екземпляр на Африканска кралска пеперуда и стъклото на рамката, в която бе поставена, се разби на парчета на пода.