Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Година
- 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране и корекция
- Alegria (2009)
Електронното копие е пратено от издателя.
Издание:
Марин Ботунски. Ранни дългове. Художествена публицистика
Редактор: Надя Попова
Техническо оформление: Стоян Стоянов
Издателска къща „Будилник“, Враца, 2003
История
- — Добавяне
Из „Дневник, 2003“
Възстановяваме издаването на литературно — художественият алманах „Околчица“. За Ботевите дни трябва да е готова книжката. Събрани са материалите, подредени са, подготвя се оформлението.
На 6 май заминах за София, трябваше да взема подборка стихове от Константин Павлов (отбелязваме неговата 70-годишнина), казал съм, че ще пристигна у тях към 16. 30 часа. Ще отида и до Лиана Даскалова — тя ми се обажда четири-пет пъти през миналата седмица, продала е апартамента на „Шейново“, премества се в друг, по-малък в Лозенец. Тъжно й е — това беше тяхното „гнездо“ със Стоян Ц. Даскалов. Подари на Врачанската библиотека „Хр. Ботев“ книги на Даскалов, ръкописи, дневници, писателския стол.
Пътувах със сина и дъщерята, пристигнахме към три часа следобяд в София. Реших да отидем първо у Лиана Даскалова. Намираме улицата „Димитър хаджи Коцев“. На номер 27 — току-що завършено, кокетно малко блокче. Звъним. Чува се гласът на Лиана: „Марине, качвайте се на третия етаж, асансьорът не работи.“ Лиана ни посреща с патерица и бастун в коридора — „секнала“ се при пренасянето. Току са нанесени нещата — подредена е библиотеката, мебелите — всичко друго още е в кашони. Някъде по-надолу, по същата улица, живее нейният син.
Не може да прежали „Шейново“, там е спомена за един бляскав и усилен писателски живот. Трудно свиква със самотата. Но тук, в този блок живее Георги Струмски, жена му е „много отзивчив, прекрасен човек“.
И изведнъж Лиана Даскалова изважда от една папка две стихотворения и казва: „Това е за «Околчица». Искате ли да ви ги прочета?“ И се оживи, и грейна. Още като чух стихотворението „Градът на поета“ реших, че ще се пренарежда книжното тяло — с това стихотворение ще започне тази книжка. Ето го и стихотворението:
Градът на поета
Когато си тръгвах,
цялата вечерна поезия на този град се пробуждаше.
Гълъбите трисрично гукаха в „анапест“
върху раменете на поета,
Кулата на Мешчиите бе обвила в пашкул
самото време,
и часовникът точеше своя звън в тънка копринена нишка.
Една много млада луна
със смях провря иззад Вола боса петичка
и зачака облак да й нахлузи пантофка…
Реката, наречена Лева, затъгува още по-самотно
по близначката си, сигурно кръстена Десна,
залутана по гурбет кой знае где по света…
Архиереят в своя палат
коленичил, зашепна вечерната си молитва.
В рими, естествено,
тъй като всичко в този град
носи божествения печат
на Поета.
Градът е целият една нежна прегръдка —
влюбените се срещат.
Многоетажните кошери светват с медни килийки —
пчелите — майки са прибрали жужащата челяд
от детските градини.
Едно циганче, сплело разкошните си къдри със здрача,
върти порцеланените си очи
и талантливо ме подкупва:
— Майчице, како, дай лев, пък Бог
ша ти праща късмет!
В тоя миг в болницата се ражда момченце —
то ще да е поет!
От върховете като стада
прииждат със мрака нощните лесове…
И застават пред градските порти.
От механите повява юнашка песен…
Господи, с кой акъл щях да си тръгна преди
да видя звезди
как обсипват свода небесен!