Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Година
- 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране и корекция
- Alegria (2009)
Електронното копие е пратено от издателя.
Издание:
Марин Ботунски. Ранни дългове. Художествена публицистика
Редактор: Надя Попова
Техническо оформление: Стоян Стоянов
Издателска къща „Будилник“, Враца, 2003
История
- — Добавяне
Щадете сърцата на поетите
Той е сух, висок, близо двуметров човек, леко поизгърбен. Облечен е в черен костюм, бяла блуза и червена жилетка. Правата му руса коса е гладко вчесана назад. Лицето му има пергаментов цвят. Сините очи са потънали в големи, черни очни ямички.
Роден е в град Астрахан. През 1934 година постъпва в танковото училище, а когато Хитлер надвесва пипалата си над страната му, той защитава Ленинград. Раняван и физически, и душевно. Вследствие на ревматизма от окопите заболява от порок на сърцето.
След войната инженерът от Астрахан постъпва в Литературния институт „Максим Горки“, ала преди да го завърши се наложила операция на сърцето. Трябвало да избира между смъртта и операцията. Оперирал го Ал. Вишневски. Дипломната работа в института защитава жена му Надежда. А той отново се учел да ходи…
В студената февруарска привечер на 1966 година четеше свои стихове в московското предградие Вишняки. Четеше бавно, напевно, като обръщаше повече внимание на музикалността на фразата, отколкото на смисъла й. Прочете и няколко стихотворения от актьора Иван Шамов.
— Иван Шамов пише хубави стихове, но той пострада от войната и затова сега няма щастието да бъде с нас…
Бях млад, невъздържан, и зададох такъв въпрос:
— Какво търсите сега във Вашите стихове?
Отговори:
— Каквото съм търсел винаги — истината.
Когато след четенето се разхождахме в парка край Кусковското езеро, замислен, но и поосвободен от нервното напрежение, той каза:
— Поезията е като живака. Подгрееш ли я със сърце — повдига се.
И тогава си помислих, че не само това чудовище войната, ала и мирният живот недостатъчно щади сърцата на поетите.
Беше член на Съюза на съветските писатели.
Името му е Борис Шаховски.
1967 г.