Клайв Къслър, Джак Дю Брул
Досиетата „Орегон“ (20)

20

Мисълта се появи в съзнанието на Кабрило неочаквано. „От всички машинни отделения във всички кораби по света тя трябваше да влезе точно в това, където съм аз“.

Невидимият стрелец отмести оръжието от тила му и в същия миг Хуан угаси компютъра и фенерчето си и прошепна:

— Носиш ли прибор за нощно виждане?

— Да.

— Води тогава. — Кабрило хвана ръката й. Беше тънка и изящна, усети го дори през кожената ръкавица.

Светлините на фенерчетата на приближаващите се мъже му позволяваха да вижда достатъчно, за да не си удари главата в гората от тръби, но не можеше да определи дали вървят в правилната посока. Трябваше да се довери на човека, който преди минута беше опрял пистолет в главата му.

Беше на кораба от четиридесет минути, така че присъствието му едва ли беше забелязано. Което означаваше, че тъкмо спътничката му е привлякла пазачите. Разумното беше да скочи през борда и да заплува към „Орегон“. Така обаче много въпроси щяха да останат без отговор. В момента и двамата бяха в еднакво положение.

Стигнаха до люк, водещ към помещението с контролните уреди. Щом прекрачиха прага и завиха по коридора, Кабрило престана да чува преследвачите.

— Е, коя си ти? — попита тихо той, докато безшумно вървяха към носа. — От МИ–6? Или от Кралския военноморски флот?

— Не — отвърна Виктория Болинджър. — Аз съм детектив на „Лойдс“, отдел „Измами“.

Ако „Лойдс“ понасяха загуби в застраховането заради пиратите в Японско море, беше логично да изпратят човек да разследва и това обясняваше присъствието й на злочестия „Авалон“. По всяка вероятност там бе имало цял екип, който да отблъсква пиратите и да намери отговора на въпроса кой организира атаките. За съжаление бяха подценили изобретателността на пиратите и в резултат единственият оцелял беше Тори.

— Ами ти? — попита тя. — Ще продължаваш ли да твърдиш, че си капитан на товарен кораб с уред за откриване на риба, няколко акваланга и способността да бъдеш на точното място в подходящия момент?

— Ще говорим за това, след като се измъкнем оттук. — Тонът на Кабрило беше рязък. Не беше доволен от присъствието й, нито от значението на онова, което беше открил, преди тя да се появи. По-късно щеше да има време за обвинения. Първо трябваше да се доберат до „Орегон“.

Той рискува и включи фенерчето, но намали силата на лъча до светлината на гаснеща свещ. Тори свали прибора за нощно виждане от главата си и го сложи в чантата на рамото си, после прибра черните си коси под плетената си шапка. Хуан я погледна в очите — спокойни и решителни, без следа от страх. Нямаше представа каква подготовка е получила, но начинът, по който се беше справила с изпитанието си на потопения „Авалон“, и спокойствието й в момента говореха, че е готова на всичко.

Коридорът свърши със стълба към люк над главите им.

— Е, капитане, предполагам, че имаш план?

— Първоначалният ми план не включваше да попадна на теб и главорезите, които очевидно са те проследили. Искам да се промъкнем покрай тях, без да стреляме, а за после съм скрил един ребридер „Драгер“. Можеш ли да плуваш? — Тори отривисто кимна. — Е, значи ще плуваме до „Орегон“.

— Няма да тръгна оттук, докато не разбера какъв е този кораб.

Хуан видя упорито вдигнатата й брадичка и разбра, че говори сериозно.

— Намираме се на кораб, който не би трябвало да е тук. Казва се „Тоя Мару“. Отвлечен е, докато пиратите са атакували „Авалон“. Големият кораб, който си спомняш, че си видяла, е плаващ сух док, казва се „Маус“. Скрили са „Тоя Мару“ в него и са го докарали тук, бих добавил, под почти непрекъснатото наблюдение на моите хора.

— Защо не би трябвало да е тук?

— Защото до пристигането на „Маус“ остават два дни.

На красивото й лице се изписа озадачение.

— Не разбирам.

Кабрило започна да се изнервя. Трябваше да се измъкват, а Тори само задаваше въпроси. Истината обаче беше, че се ядосваше повече на себе си, отколкото на нея. Като всички останали, и той не беше очаквал, че пиратите са толкова хитри.

— През цялото време са знаели, че ги следим, и са изчаквали възможност да разтоварят „Мару“, който е дошъл, когато се наложи да отклоня „Орегон“ за един ден близо до Тайван. Качили са на кораба екипаж и са плавали дотук самостоятелно, а моите хора са следили пълния с баласт сух док. Като гледам колко неща са разглобили и отнесли, бих казал, че корабът е в хангара поне от няколко дни. — Той я докосна по ръката. — Ще ти разкажа всичко, но по-късно. Сега трябва да изчезваме.

И без да дочака отговор, Кабрило прибра пистолета в кобура и се качи по стълбата. Колелото на люка изскърца, когато го завъртя. Хуан вдигна капака, извади пистолета и подаде глава на по-горното ниво. Беше тъмно като в рог и тихо. Той се провря и зачака Тори. Щом тя застана до него, Хуан рискува и отново запали фенерчето.

Лъчът освети главното контролно помещение. Оттук екипажът със система от помпи прехвърляше вода от един резервоар в друг, за да поддържа кораба в равновесие. Хуан за миг се замисли дали да не потърси изпускателния отвор, клапан в корпуса, откъдето морската вода се изпомпваше в кораба за баласт, но щеше да му отнеме много време, докато го намери и отвори. Освен това там сигурно имаше здрава мрежа, предпазваща помпите от задръстване с риби и водорасли, когато всмукват вода.

Щом се ориентира къде се намира, Кабрило включи миникомпютъра си и отвори прозорец с плановете на „Тоя Мару“. Трудно беше да види чертежите на малкия екран, така че му трябваха няколко минути да очертае маршрут за бягство.

— Готово — най-после каза той. — Върви зад мен.

— А кавалерството, капитане?

— В момента е нужна практичност. Нося бронежилетка и освен ако не си отслабнала с десет килограма за две седмици, знам, че ти нямаш.

Тя го погледна и се усмихна.

— Предавам се. Води.

Хуан огледа коридора пред контролното помещение и се измъкна навън. Приборът за нощно виждане на Тори беше безполезен, защото нямаше светлина, която да усилва. Това го принуждаваше да разчита на фенерчето и да се надява, че пазачите по някакъв начин ще се издадат.

В дъното на коридора стигнаха до стръмни стълби. Кабрило тръгна по тях, но спря, защото чу гласове и видя светлина горе. Тори спря зад него. Двама мъже, въоръжени с автомати, минаха над тях. Кабрило и Виктория изчакаха гласовете им да заглъхнат и продължиха нагоре по стълбите.

Стигнаха до нивото под главната палуба. Щом излезеха, Хуан смяташе да скочат от борда и да намери ребридера. Хората на Шиер Сингх нямаше да ги забележат в мрака.

От коридора се чу непогрешимият звук на зареждане на оръжие и Кабрило блъсна Тори на пода. Пръстът му натисна спусъка още преди той да види мишената: стреляше, за да увеличи максимално объркването. В първите секунди на засадата не го беше грижа за опасността от рикошет. Най-важното беше да се измъкнат. Виктория също стреля. Деветмилиметровият й пистолет без заглушител изгърмя като оръдие в затвореното пространство на металния кораб.

Хуан реши да се върнат по стълбата, но отдолу се разнесе стрелба от автоматично оръжие. Стрелящият беше толкова близо, че той усети горещината на куршумите, пламъкът от дулото беше като експлозия в лицето му.

Кабрило стреля напосоки надолу и запълзя по пода, търсеше укритие. Излезе от обсега на стрелбата и издърпа и Тори на безопасно място. По чудо не беше ранен, англичанката май също не беше.

Хуан хвърли миникомпютъра си в коридора и мигновено отново започна стрелба. Това беше хубаво — пазачите бяха нервни. Кабрило изстреля три куршума и се придвижи напред, докато натискаше спусъка за четвърти път. И в същия миг забеляза стрелеца — залегнал на пода човек с тюрбан на главата и с калашник в ръцете. Хуан го застреля с два куршума в челото и се дръпна, когато друг пазач по-нататък в коридора откри трескава стрелба.

Хвана Тори за ръка, дръпна я и побягнаха.

Докато завиваха, Кабрило видя едва забележимо движение и в следващия миг върху главата му се стовари приклад. Той падна като подкосен, но не загуби съзнание. Деветмилиметровите куршуми на Виктория блъснаха пазача в стената и тя се обагри от кръвта му.

Зашеметеният Хуан се остави Тори да го изправи на крака. Виеше му се свят и от раната на главата му се процеждаше кръв и влизаше в лявото му око. Той я обърса и изпъшка.

— Познавам един добър пластичен хирург — каза Виктория.

Побягнаха отново.

В същия момент се разнесе ужасно стържене и Кабрило веднага разбра, че това е резачката. Миг по-късно верижният трион се вряза в кораба точно пред надстройката, само на пет-шест метра пред тях. Охлаждащата го вода забули всичко в пара, разхвърчаха се стружки. Трионът смени посоката и започна да реже хоризонтално към тях, разрязваше напречните метални прегради, сякаш бяха хартия. Режеше на метър и нещо над пода и ги следваше по петите, колкото и бързо да бягаха. Смрадта на обгорената стомана беше задушаваща. Една нажежена стружка падна върху Хуан и проби дупка в неопреновия му костюм.

Стигнаха до друга стълба и хукнаха нагоре, възможно по-далече от смъртоносната резачка. Тя обаче сякаш знаеше накъде са се отправили и зави след тях, поглъщаше стъпалата като праисторически хищник. Перилата изтрещяха в стената, когато трионът ги откъсна от основата им.

Кабрило едва виждаше от стичащата се в очите му кръв, виеше му се свят. Виктория обаче не го изостави. Заедно бягаха от свирепата атака на триона. Минаха покрай каютите на екипажа и когато завиха зад следващия ъгъл, хукнаха към изхода. Надпреварваха се с режещата верига, която вече се движеше успоредно с тях, така че не я виждаха.

Когато стигнаха на десетина крачки от отворената врата, стената вдясно започна да блести и да вибрира — зъбците на триона се впиха в напречната преграда. Японският танкер беше вкаран в хангара малко накриво, така че трионът първо сряза ъгъла, иззад който току-що бяха излезли, и започна да разцепва стената все едно някой дърпаше гигантски цип.

Металните стружки изпълниха коридора като рояк разгневени оси. Резачката продължи по дължината на помещението.

До изхода оставаха пет крачки. Кабрило блъсна Тори в гърба и тя падна и запълзя. Той се хвърли след нея. Дебелата верига мина над тях точно когато изскочиха на палубата.

Там обаче ги чакаше друга засада — четирима мъже с тюрбани и калашници. Виктория и Хуан паднаха прегърнати в пародия на интимност. Сикхите насочиха оръжията си към главите им. Резачката за кораби млъкна.

— Надявах се, че трионът няма да ви застигне — прогърмя глас със силен акцент.

Мъжете взеха оръжията на Кабрило и Тори и им наредиха да станат с ръце на тила. Хуан се втренчи в човека над тях. Ако се съдеше по възрастта и приликата му с Абхай, това бе водачът на пиратския канал.

— Шиер Сингх — изръмжа Хуан.

— Дано сте намерили каквото търсехте — каза сикхът. — Няма да ми е приятно да знам, че ще умрете, изпълнени с любопитство.

Издаде заповед на език, който Кабрило не знаеше, и пазачите ги блъснаха към носа на кораба.

Невидимият оператор вдигна триона за кораби. Монтираните под тавана релси му позволяваха да маневрира навсякъде в хангара. Назъбеното острие обхващаше палубата на пет метра зад отрязания нос и беше толкова опънато, че макар да бе дълго шестдесет метра, не провисваше. На силната светлина на прожекторите на тавана направените от специална сплав зъби блестяха като стотици ками.

Шиер Сингх се приближи до тях, придружен от двама пазачи. Носеше странна метална тръба с дълги перпендикулярни дръжки. Мъжете повдигнаха Хуан и Тори така, че пръстите на краката им едва докосваха пода. Кабрило се опита да стъпи така, че да намери опорна точка, за да се освободи, но пазачите го вдигнаха още по-високо. Сингх пъхна тръбата под мишниците и зад гърба му. Пазачите отслабиха хватката си и стиснаха дръжките.

Кабрило разбра за какво служи тръбата. Това очевидно беше любимият начин на пирата да премахва враговете си. Дръжките позволяваха на пазачите да държат жертвата така, че когато притиснат тялото й до триона, да няма опасност въртящата се верига да ги закачи.

Когато осъзна какво ще се случи, Виктория Болинджър се разкрещя като разярена лъвица и се замята, за да се измъкне. Пазачите се засмяха и я вдигнаха още по-високо. Сухожилията на раменете й се опънаха болезнено. Болката бързо прогони смелостта й и сломи съпротивата й.

— Няма да ти се размине — заяви Хуан.

Заплахата прозвуча неубедително и дебелият пакистанец се засмя.

— Разбира се, че ще ми се размине, капитан Джеб Смит. Но трябва да отбележа, че си доста отслабнал, откакто си ходил при сина ми Абхай.

— Диетата на Аткинсън.

— Какво?

— Няма значение. Знаем за „Маус“ и „Соури“, Сингх. Щом някой от доковете се опита да влезе в някое пристанище, ще арестуват всички. С теб е свършено, така че се предай още сега и си спести обвинението в две убийства.

— Значи не ме обвиняваш за смъртта на екипажа на „Тоя Мару“, така ли?

Кабрило бездруго не вярваше, че пиратите са затворили някъде екипажа на танкера, но сега получи потвърждение.

— След десетина минути екип на специалните сили ще нахлуе в сградата и ще избие всички.

Сингх отново се изсмя. Пълното господство над пленниците му доставяше удоволствие.

— Ще закъснеят с пет минути за теб и приятелката ти. Не можеш да направиш нищо, което да ме спре. В момента хората ми се приближават към кораба ти. Разполагаш с малка група наемници. Ще се справят с тях.

Хуан знаеше, че дори ако не се измъкне жив, екипът му ще направи Сингх и главорезите му на кайма, но искаше да го накара да говори, за да спечели време и да измисли как да се спасят.

— Щом ще умрем, поне ми разкажи за китайците. Как се вместват в плана ти?

Сингх пристъпи към него. Очите му бяха светли като на козел и май изобщо не мигаха. Миришеше на цигари и беше метър и деветдесет, половин глава по-висок от Кабрило. Заби юмрук в слънчевия му сплит и му изкара въздуха. Ако го беше ударил с всичка сила, сигурно щеше да му счупи ребрата.

— Нямахте представа, че съм разбрал, че следите „Маус“ от Японско море, и го разтоварих, когато имах възможност. — Сингх тропна с крак по палубата. — През цялото време бях една крачка пред вас. Защо ме мислиш за толкова глупав, че да ти разкажа всичко? Информацията трябва да се спечели. Научих синовете си на това. Всичко, което ще научиш, струва точно толкова, колкото си казал ти, за да го получиш. Или с други думи, нищо. Не е твоя работа какво правим със заловените китайци.

Думите му потвърдиха, че е свързан с нелегалния трафик на хора.

— Не си ли поне любопитен кои сме и защо те преследваме?

Сикхът се озъби като вълк.

— Тук ме хвана натясно, приятел. Наистина искам да знам кой си и ако беше дошъл тук преди седмица, с удоволствие щях да изтръгна тази информация от теб. Сега обаче това няма значение. Ще ти позволя да отнесеш в гроба тайните си, а аз ще запазя моите.

Сингх завъртя показалец във въздуха и мощните мотори на резачката забръмчаха. Веригата се завъртя толкова бързо, че се превърна в неясна лента. Звукът беше потресаващ, но не толкова ужасен, колкото когато режеше корпуса на кораба.

Хуан се огледа, търсеше нещо, което би могло да попречи на неизбежното. Вече беше измислил план, но можеше да се надява най-много да очисти двама-трима пазачи, преди да го застрелят. Единствената му надежда беше Тори да запази присъствие на духа, да се добере до борда на танкера и да избяга. Погледна я. Очите им се срещнаха с такова напрежение, че сякаш прочетоха мислите си. Тя разбра, че Кабрило ще опита нещо безумно. Погледът й му каза, че тя ще се възползва от това, и той си помисли, че при други обстоятелства би му доставило удоволствие да я опознае по-добре.

Пазачите го блъснаха към въртящия се трион и Кабрило усети силата на тази индустриална гилотина. Резачката беше като жива сила, разцепваща въздуха.

Опита да се дръпне, но пазачите го блъснаха още по-напред.

Шиер Сингх вървеше до него, но на достатъчно разстояние, така че Кабрило не можеше да го стигне. Държеше дебела тояга. Увери се, че е привлякъл вниманието на Хуан, и доближи до въртящия се трион. Чу се стържене, разхвърчаха се стърготини. Трионът изстърга дебелия махагон само за част от секундата. Сингх се ухили, отстъпи назад и изкрещя, за да надвика рева на машината:

— Мисля да позволя на хората си да се позабавляват с жената, преди да я дам на резачката.

Хуан не показа с нищо, че ще пристъпи към действие, но в съзнанието си беше пресметнал всеки ход, за да не се колебае, когато започне. В плана му обаче имаше едно голямо „но“ — дали щеше да оцелее в първия миг.

Скочи и протегна крака напред, разчиташе, че главорезите ще го удържат. Десният му прасец докосна назъбената верига. Кабрило чу стъписания вик на Тори, когато трионът се впи в крака му… а после пазачите изпуснаха тръбата.

Силата на триона едва не откачи крака му. Ремъците, прикрепящи протезата под коляното, се опънаха докрай. Номерът обаче мина. Мъжете го пуснаха, а острието не можа да среже изкуствения му крак от титан. Безмилостната инерция на резачката отхвърли Кабрило като парцалена кукла на четири метра по палубата. Той падна, претърколи се, бръкна в протезата си и извади пистолета „Кел-Тек“, скрит в „бойния“ му крак, както го наричаше.

„Кел-Тек“ беше един от най-малките пистолети в света и празен тежеше само сто и петдесет грама. Но за разлика от другите малки пистолети, ограничени до калибър 22 или 25, стреляше с патрони 380. Оръжейниците на „Орегон“ ги бяха заредили с няколко нютона под максималната им издръжливост.

Кабрило страшно искаше да вкара първия куршум в главата на Сингх, но в малкото оръжие имаше място само за седем патрона. Той се прицели в стреснатите пазачи, които го бяха държали допреди секунда, и стреля. Първият куршум не попадна в целта. Следващите два обаче улучиха единия пазач в гърлото. Той политна към триона.

Веригата сряза тялото му във фонтан от кръв. Главата и торсът му паднаха на палубата с противно пльокане, а краката му изхвърчаха нагоре, когато зъбците се впиха в гръбначния му стълб, превъртяха се във въздуха, удариха втория пазач в гърдите и го повалиха. Кабрило се прицели в мъжете, които държаха Тори. Не искаше да рискува да я улучи, затова стреля в капачката на коляното на единия. Той изкрещя и политна назад. Виктория успя да се измъкне от хватката на другия и Хуан го повали с два куршума в гърдите.

Двамата мъже с тюрбани, които бяха дошли със Сингх, вече вдигаха автоматите си. Кабрило изстреля останалите три патрона, за да ги забави, и изкрещя на Тори. Тя хукна към него и двамата побягнаха към перилата. Кракът на Хуан едва го държеше, така че се движеха с непохватната залитаща походка все едно се състезаваха в бягане в чувал.

Стигнаха до перилата и в същия миг пазачите стреляха. Куршумите калибър 7.62 свистяха и чаткаха до тях. Без да спират, тромаво като трупове, хвърлени от мост, Кабрило и Виктория се хвърлиха във водата.

Някой изключи триона за кораби — вибрациите спряха. Кабрило преброи наум до десет, като обеща на измъченото си тяло, че на единайсет ще се покаже да си поеме въздух, но когато стигна до вълшебното число, отново преброи до десет, и после още веднъж. Накрая се подадоха на повърхността, колкото е възможно по-близо до корпуса. Хуан напълни белите си дробове и пак бутна Тори под водата.

Когато се показаха за втори път, отдели миг, за да се ориентира. Намираха се на по-малко от двадесет метра от мястото, където беше завързал ребридера „Драгер“. Куршумите осейваха водата около тях и вдигаха малки бели фонтанчета. Двамата отново се гмурнаха.

Кабрило бръкна в строшената си протеза и извади нож. Трионът беше нащърбил едната страна на острието, но другата беше непокътната. Хуан сряза въжето и даде шнорхела на Тори. Гмурнаха се по-надълбоко. Ребридерът не правеше мехури и стрелците горе не можеха да ги видят, докато се спотайваха на три метра под повърхността. Сикхите стреляха безразборно, надявайки се на чист късмет, но предимно само изливаха гнева си, че двама от другарите им са мъртви, а трети ще куца до края на живота си. Хуан не изпитваше състрадание към тях.

Взе шнорхела от Тори, като внимаваше в системата да не влезе вода, която да предизвика химична реакция и да разяде пречиствателите на въглероден двуокис. Въпреки солената вода усети вкуса на устните й върху гумата, стисна окуражително ръката й и после намести акваланга на раменете си. Стъпалото на протезата му беше напълно унищожено, така че той нахлузи единия си плавник на здравия си крак и даде другия на Тори.

Щом нормализираха дишането си, Хуан чу по-различна стрелба и се усмихна. Хората на Сингх се опитваха да се качат на „Орегон“. Кабрило си представи как Марк Мърфи стои пред видеоекраните и открива огън с автоматичното четиридесетмилиметрово оръдие „Бофорс“.

Точно в този момент мъжете над тях сигурно забелязаха движението им във водата, защото изведнъж около тях се посипаха куршуми, оставяха във водата следи като бели стрели.