Робин Кук
Пристъп (29)

ЕПИЛОГ

6:15 часа, понеделник, 25 март 2002 година

Небето изсветля. Звездите изгубиха остротата си и на тяхно място се появи нежният розов отблясък на зората. Нощният бриз утихна. Във въздуха се носеше неспирният зов на птиците и нахлуваше дори при тях, трийсет и два етажа над земята.

Стефани и Карън седяха на дивана една срещу друга, гледаха се с немигащи очи като хора, чийто живот само в няколко мига се е променил съдбовно и всичко, което го е определяло с едно мигване на окото се е оказало ненужно и безсмислено.

Дългите коридори, хотелската охрана, полицейската лента и коли с въртящи се сини буркани, почукващата болка в слепоочията й — Стефани все още не можеше да осъзнае, че това наистина се беше случило. Че човекът, с когото до снощи делеше леглото и мечтите за бъдещия си живот, беше изчезнал в миг. Раздиран от страстта към успеха и страха от провала… Беше живяла с този човек, бяха мислили за едни и същи неща, бяха се надявали…

Но целите и средствата в това начинание бяха подменени. И съмненията й в онова, което вършеха, не можеха да послужат за извинение. Нямаше оправдание. Тя отново затвори очи. Беше се уморила да мисли. Преплете пръсти и протегна ръце. Беше се схванала от дългото седене. Прокара пръсти през косата си и пое дълбоко въздух.

— Сигурно си изтощена — погледна уморено към Каръл.

— Колкото и странно да звучи, не съм — отвърна Каръл. Сякаш съм изпила поне десет кафета. Не мога да спра да мисля колко нелепо бе всичко: от съдбовната ни среща в колата ми, до настоящата трагедия.

— Не беше ли съгласна? — попита Стефани.

— Разбира се, че не бях! Опитах се да убедя Ашли да не го прави. Но той не беше човек, който се вслушва в чужди съвети. Знаех, че не бива да го прави, усещах го.

— Изненадана съм.

— Защо?

Стефани сви рамене.

Може би защото и двете сме се чувствали по подобен начин. И аз бях против. И аз се опитах да убедя Даниел да не го прави, но, за жалост, не бях достатъчно настоятелна.

— Очевидно и на двете ни е било писано да играем ролята на Касандра — каза Каръл. — Почти като в древногръцка трагедия.

След това уморено се засмя.

— Не ми обръщай внимание. Завършила съм литература и понякога прекалявам с метафорите.

— И все пак — настоя Стефани, — защо древногръцка трагедия?

Каръл замълча за миг, за да събере мислите си.

— Заради характерите на главните действащи лица — отговори с горчивина тя. — Сенатор Бътлър бе страстно влюбен във властта и както нерядко се случва, тя се превърна в средство за собственото му унищожение. Предполагам, че доктор Лоуъл се е стремил към признание, което да отговаря на интелекта и труда му. Към слава… Когато тези двама мъже се сблъскаха и всеки се опита да използва другия за собствените си цели, трагичните им грешки ги провалиха.

Стефани се взираше в Каръл. Досега я беше смятала за безцветна, дори елементарна жена, олицетворение на подчинението. Но тя се оказа съвсем различна.

— Какво означава да си Касандра? — Очите й бяха пълни със сълзи, които заплашваха да се превърнат в ручейчета по бузите й, но тя ги преглътна и се овладя.

— Според древногръцката митология Касандра е била надарена с огромна проницателност, но й е било писано никой да не й вярва.

Стефани въздъхна.

— По едно време обичах да дразня Даниел с твърдението, че двамата с Ашли си приличат.

— В известен смисъл си приличаха. Всъщност, мисля, че двамата едновременно се възхищаваха един от друг и се ненавиждаха.

— Може би — замисли се Стефани.

Не бе много сигурна, че Даниел се е възхищавал на Ашли Бътлър, но трябваше да си признае, че в момента не бе в състояние да мисли разумно.

Чувстваше се напълно изтощена.

— Какво ще правиш, когато разследването свърши и си тръгнем от тук?

— Не съм сигурна, че ще има разследване, но ако все пак има, ще бъде съвсем кратко и ще се проведе формално, при закрити врати. Ашли Бътлър бе сенатор в конгреса на САЩ с незначително мнозинство. Американското правителство ще трябва да бъде незабавно информирано и въвлечено в случая на най-високо равнище. Според мен в интерес на всички е въпросът да бъде разрешен много бързо. Дори смятам, че ще има силен натиск случаят да не се раздухва в медиите, ако това е възможно.

— Да-а-а… — измърмори Стефани и се замисли върху думите й.

Изобщо не й бе хрумвал подобен сценарий. Всъщност, представяше си заглавията в Бостън Глоуб като последен удар срещу КЛЕЗА. Но не се бе сетила за политическия отзвук, който щяха да имат съобщенията поради известността на сенатора.

— Що се отнася до мен — продължи Каръл, — ще се прибера у дома и ще си уредя среща с губернатора. Той ще трябва да назначи човек на мястото на сенатор Бътлър и аз ще го убедя, че тъй като съм най-квалифицираният кандидат, трябва да избере мен. Ако това не стане, а дори и да стане, ще подготвя кандидатурата си за следващите избори. Все пак животът продължава…

— Какво смяташ, че ще се случи със законопроект 1103?

— След като сенатор Бътлър вече го няма, вероятно ще отпадне — отвърна Каръл. — Но борбата срещу НХТСК може и да продължи, така че внимавай с твърдите десни републиканци.

— От самото начало се опасявахме от подобно развитие — призна Стефани и образът на Даниел отново изплува в съзнанието й. — Изненадахме се, когато именно твоят шеф ни удари.

— Не е трябвало да се изненадвате. Той беше популист. Именно по този начин се държеше на върха. Наистина беше играч. — Ами ти? — попита Каръл. — Какво ще правиш, когато отпътуваш от Насо?

Стефани се замисли.

— Първо трябва да оправя един проблем с брат ми. Това е дълга история, но като цяло отношенията ни доста пострадаха от трагичните обстоятелства напоследък. После ще трябва да събера парчетата от КЛЕЗА едно по едно. Смятах, че е невъзможно, докато ти не ми каза, че медиите може и да не се доберат до тъжната история и че проектозаконът 1103 вероятно ще отпадне от дневния ред на комисията. Не разбирам много от бизнес, но смятам да опитам. Мисля, че това би било желанието и на Даниел, особено що се отнася до използването на НХТСК в полза на хората.

— Е, трябва да призная, че повярвах в процедурата на доктор Лоуъл, както и в терапевтичното клониране. Знам, че в случая със сенатор Бътлър се получи техническо усложнение, но няма никакво съмнение, че чудото бе на път да се случи.

— Бързият положителен ефект наистина ни изненада — призна Стефани. — При опитите ни с мишките симптомите изчезваха много по-бавно. Нямам обяснение за това, но не се съмнявам, че ако имплантацията се бе провела в специализиран медицински център в Щатите, сенаторът щеше да бъде излекуван, или поне състоянието му щеше значително да се подобри. Въпреки трагичния завършек, технологията доказа, че има бъдеще. Убедена съм, че медицината ще се развива в тази посока, ако определени политици не скрият постигнатото от американския народ заради собствените си лични и егоистични интереси.

— Е, надявам се да имам възможност да го предотвратя — усмихна се горчиво Каръл. — Ако заема мястото на Ашли Бътлър, ще се боря това да не се случи.