Ейдриън Басо
Интимно предателство (5)

Глава 5

Дукът се разбуди от капките дъжд, биещи по прозореца на спалнята му. Не беше дръпнал завесите на леглото и кръглата луна осветяваше стаята, в чиито ъгли се криеха зловещи сенки. Той се взираше в тъмнината, като се опитваше да намери свещта. Най-после успя, запали я и потрепери от нощния мраз — огънят бе изгаснал и в стаята бе станало студено.

Изправи се в леглото и се вслуша в свирещия вятър отвън. Погледна към тавана. Нямаше да се учуди, ако капки дъжд поръсеха лицето му.

Защо ли покривът не течеше? По-голямата част от къщата бе направо развалина. Добре че Тристан е богат, усмихна се Дукът. Щяха да са необходими огромни средства, за ремонт.

Облегна се на възглавниците и се замисли за Алиса. Тя поддържаше имението, като не се съобразяваше със собствените си нужди и удобства. Той се съмняваше, че гардеробът й съдържаше и една прилична рокля, въпреки че тя носеше всичко с такова достойнство и грация. Морган имаше чувството, че никога няма да разбере как това момиче е успяло да живее по този начин толкова дълго време.

Отново я пожела, всъщност желаеше я всеки път, когато си помислеше за нея. Стана му ясно, че няма да заспи отново, и започна да се двоуми как да прекара останалата част от нощта. Можеше да вземе някой скучен том от библиотеката — това със сигурност щеше да го приспи. А може би чаша бренди щеше да му свърши по-добра работа. Както си беше съвсем гол, наметна халата, който Пъркинс услужливо бе приготвил, взе свещта и закрачи бос към коридора.

 

Спря се за момент в огромното фоайе на долния етаж и се замисли. После си спомни за голямата кана с бренди, която бе останала недовършена в салона.

Вдигна свещта високо пред себе си и се запъти към вратата, когато изненадан чу странен шум. Вятърът? Не, бе нещо подобно на плач, стенание по-скоро. Той се приведе и се вслуша внимателно. Тръгна по посока на звука и най-накрая разбра, че звукът идва от библиотеката, чиято полуоткрехната врата пропускаше слаба светлина.

Чу го пак. Определено не беше плач, а пеене. Някой си тананикаше. Високо и свободно: Морган внимателно побутна вратата и влезе безшумно.

В камината гореше буен огън и къпеше стаята в мека светлина, стопляше я и я оживяваше. Точно срещу играещите пламъци във висок люлеещ се стол седеше Алиса Карингтън. Краката й бяха преметнати през страничната облегалка, в едната си ръка държеше полупразна чаша, другата обгръщаше горната част на стола.

— Бурята ме събуди. Помислих си, че чаша бренди ще ми помогне да заспя. Но когато слязох тук, чух шум и дойдох да видя какво става.

— Ха! — възкликна Алиса високо. — Моето пеене — изкикоти се тя. — Надявам се, че не съм ви изплашила. Лорд Карингтън винаги ми е казвал, че пеенето ми прилича на скимтенето на котка, която измъчват.

— Защо сте тук по това време?

— Правя визита на моя смел капитан — отговори му тя сериозно и повдигна ръката си с чашата към един портрет над камината.

От картината гледаше с развратен поглед млад мъж, облечен в костюм от времето на кралица Елизабет.

— Моят благороден прародител, сър Томас Карингтън. Морски капитан и капер, макар да съм почти сигурна, че е бил пират. Прилича му, нали? — Тя се обърна към Морган за потвърждение, но продължи, без да изчака. — Бил е произведен в рицар от добрата кралица Без за заслугите му към короната. Господ само знае какво означава това — ухили се широко и намигна на Морган.

— Бог да ви е на помощ, вие сте пияна!

— Бих казала твърдо не — избухна тя. — Пила съм само едно питие. — Тя протегна към него празната чаша.

— И то, може да е достатъчно за някой, несвикнал със силни напитки.

— Прекланям се пред вашите познания по въпроса, Ваша светлост. Но все още настоявам, че не съм пияна.

Морган отпи от брендито си, като я наблюдаваше съсредоточено.

— Какво ви разстрои толкова много, че да търсите успокоение в бутилката и самотата?

— Да не смятате да ми припомняте, че съм без средства, работа и покрив над главата?

— Това е трудна ситуация, разбира се, но това ли е истинската причина?

— Не съвсем — призна тя. — Развълнувах се от нещо, което мислех, че отдавна съм преодоляла и оставила в миналото.

— Какво?

Тя се сви на стола:

— Откакто бях съвсем младо момиче, не съм изпитвала толкова силна ревност и завист. Не харесвам това.

— Ревнива от кого?

— Каролайн — прошепна меко тя.

— Няма нужда. Вие сте хубава колкото Каролайн, всъщност дори по-хубава.

Тя изглеждаше изненадана.

— Защо мислите, че искам да изглеждам като Каролайн?

— Не е ли така?

— Не видът на Каролайн ме накара да завиждам, а нейната връзка с Тристан.

— Желаете Тристан? — почти излая Морган и усети, че самият той изпитва ревност.

Алиса поклати глава.

— Не това имах предвид. Брат ви е очарователен мъж, но аз съм впечатлена от неговите чувства, след като вече е сгоден. Това, което искам, е някой… някой, който да ме гледа, както Тристан гледа Каролайн.

— И как точно я гледа Трис?

— С… удоволствие… и възхищение… и щастие дори когато тя казва нещо глупаво — меко говореше Алиса.

Морган се наведе по-близо, за да долови по-ясно думите й.

— Той я гледа… с любов.

— Любов? — попита мъжът. Не бе сигурен, че е разбрал. — Нямате ли предвид страст?

Алиса поклати глава.

— О, не. Така помислих в началото, когато ги прекъснахме в салона. Но чувството му е повече от страст. Видях как искрено й се наслаждаваше. По време на вечерята и след това, когато лейди Огдън свиреше на пианото. Брат ви е много влюбен в годеницата си.

Тя го каза с такава сигурност, че Морган бе почти убеден. Той не беше се замислял досега, но предположи, че е възможно. Циник, какъвто си беше по природа обаче, дукът се съмняваше, че подобно чувство щеше да трае дълго.

— Изглеждате толкова впечатлен. Не обичате ли жена си? — попита тихо Алиса.

— Какво? Какво казахте?

— Попитах дали обичате жена си, Ваша светлост.

— Тя е мъртва — просто отговори Морган.

Въпросът й го накара да си спомни отношенията им с Валери. По едно време той дори си мислеше, че би могъл да се научи да обича жена си. А тя винаги се бе клела, че е страстно влюбена в него, поне в началото на техния брак. Не, никога не бе обичал истински Валери. И всичко, което си спомняше сега, бе нещастието, последвало връзката им.

— Толкова съжалявам. Не знаех. Каролайн спомена нещо за дукесата, която ви очаквала в Рамсгейт Касъл. Помислих, че това е съпругата ви. — Алиса се пресегна и сключи пръсти около китката му. — Не съм искала да ви причиня мъка.

Морган погледна в чистите зелени очи пред себе си и видя загрижеността й. Тя не беше отровена от обществото, разбра той. Затова можеше да си позволи подобен жест. Той също протегна ръка и нежно помилва нейната буза. Тя усети с цялото си същество топлото докосване, затвори очи и притисна лице към ръката, която я милваше. Беше просто чудесно.

— Толкова рядко нещо ли е любовта? Надявах се да я разбера — промълви тя и пое ръката му в своята.

Морган я наблюдаваше безмълвно. Гърлото му се стегна от желание, а внезапната страст бе толкова силна, че би накарала всеки мъж да преодолее всякакви пречки и разумни причини, за да й се поддаде.

Съдбата, често жестока, изведнъж му се усмихваше. Отдаваше му се чудесната възможност да има интимна връзка с жена, на която се възхищаваше. Щеше да е глупак, ако отхвърли подобен шанс. А и привличането между тях бе прекалено силно.

— Отвори очи, Алиса — дрезгаво каза той.

Тя се подчини. Мълчаливо се изучаваха един друг, като че ли душите им се хипнотизираха взаимно, без да могат да определят точно чувствата си. Без предупреждение Морган привлече Алиса, притисна я и я целуна страстно. Устните му мачкаха нейните, караха ги да изпълняват желанията му. Тя инстинктивно отговори на страстта му, открехна устни и му позволи да навлезе дълбоко в меките дълбини на устата й.

Тръпки разтърсиха цялото му тяло и той взе жената в скута си. Тя обви ръце около врата му и се притисна към гърдите му. Езикът му, играещ си с устните й, я караше да се чувства замаяна и й доставяше неочаквано удоволствие.

Устните му се разхождаха свободно, нежно целуваха лицето й, ушите, ноздрите. Зарови глава в косата й, вдиша сладкото, чисто ухание.

Алиса се вслушваше в силните удари на сърцето си, усещаше невъздържаността на мъжкото му желание. Беше съвсем ново, вълнуващо, влудяващо преживяване. Тялото й се чувстваше прекрасно — сякаш живееше с всяка своя частица.

— О, сладката ми — мърмореше Морган в ухото й. — В теб има огън, за който не съм и сънувал.

Страстните му думи проникнаха в замъгленото й съзнание. Тя се отдръпна, дъхът й излизаше с шумни тласъци, опитваше се да успокои биенето на сърцето си.

— Наистина ли има огън в мен? — удивено попита Алиса.

Мекото учудване в гласа й го върна на земята. Морган я съзерцаваше с пламенен поглед, лицето му бе зачервено от желание, силното му стегнато тяло потръпваше от страстта, която потискаше.

— Боже господи, да — измърмори той и отново я притисна до гърдите си.

Устата му бе топла и гладна, когато я целуна нетърпеливо. Целувката предизвика стенанието й, последвано от накъсани въздишки на екстаз.

Защото устните му се отнасяха към нея по толкова прекрасен начин. Докосването на езика му изпращаше горещи струи по цялото й тяло и някъде дълбоко в корема й се надигаше топла вълна. Ръцете й се извиваха около врата му и насърчаваха желанието му.

— Скъпа моя — дочу тя шепота му, дъхът му галеше и пареше врата й.

Тя се опита да отговори, но не бе в състояние. Искаше само да го докосва, усеща и милва.

Той повдигна глава и я погледна право в очите:

— Искам те.

Зелените очи потъмняха от неприкритата страст в това кратко изявление. Боже мой, той ме желае, помисли си тя. Иска ме, нуждае се от мен. Този великолепен, прекрасен мъж, който може да има всяка жена на света.

Беше страхотно усещане — да бъде обект на желанието на Морган, въпреки че нещо повече от страст привличаше самата Алиса. Съществуваше връзка между тях, някаква невидима връзка. Това я плашеше и очароваше едновременно.

Неспособна да му отговори, Алиса просто се притисна в тялото му, сгуши се в ръцете му, зарови глава във врата му. Ръката на мъжа започна да изследва гърба и бедрата й.

— Искаш ли ме сега, любов моя? — хипнотично попита той. — Искаш ли да легнем на килима пред камината?

Морган нежно разтвори робата й и тя усети топлината на огъня върху нежната кожа на голите си крака.

Пръстите му се движеха бавно, толкова бавно нагоре по бедрата й. После ръката му се вмъкна между тях, устните му я целунаха отчаяно. Тя се изпъна в скута му, предложи му тялото си, повдигаше гръб, извиваше се към ръката, която правеше странни движения вътре в тялото й.

Какво прави той с мен? Алиса не можеше да повярва, когато усети горещината и влагата, идващи от нея.

Морган прекъсна целувките и се взря в повдигнатото към него лице. Бе прехапала долната си устна, очите й бяха полуотворени, дишането й — накъсано. Изглеждаше великолепно. Толкова жизнена, мека и всеотдайна. Страстният й отговор докосна някаква струна дълбоко в душата му. Усети прилив на нежност и я прегърна силно.

Алиса се чувстваше сигурно и уютно в здравите му ръце. Тя нагоди тялото си към неговото, стегна прегръдката си около врата му. Потрепери от допира на пулсиращата мъжка плът, опряна в корема й. Любопитна, тя плъзна ръка в скута му и го докосна. Прокара пръсти по здраво пристегнатия му нощен халат и проучи твърдината под него. Морган шумно преглътна. Тя стреснато отдръпна ръка:

— Наранявам ли те? — прошепна загрижено.

Той дрезгаво се изсмя, почти изръмжа.

— Ако продължаваш да ме нараняваш по този начин, любов моя, ще се опозоря.

Тя се усмихна, но не разбра значението на думите му.

— Научи ме — помоли го Алиса, като изненада и двамата с молбата си.

Той погледна невинното й, доверчиво лице и сърцето му се сви. Болеше го от желание и въпреки това се колебаеше. Независимо от чувствения отговор на тялото й, Морган бе сигурен, че тя е девствена. И не бе уверен, че тя наистина осъзнава за какво го моли. Дук Гилингам, въпреки репутацията си обаче, не бе прелъстител на невинни девици. Освободи се нежно от ръцете й и ги притисна с големите си пръсти. Погледна я съсредоточено и попита:

— Знаеш ли за какво ме молиш?

Тя кимна.

— Добре, ще бъдем заедно тази нощ, Алиса, и аз ще се опитам да я направя вълшебна и за двама ни. Разбираш ли?

Алиса отново кимна, защото не се доверяваше на гласа си.

— Тогава ще се качиш ли заедно с мен горе в стаята ми, Алиса? В леглото ми? — попита тържествено той.

Тя се взираше в красивото му лице и гърлото й се стегна под напора на чувствата. „Това е грешно — шепнеше някакъв глас в главата й. Как можеш дори да слушаш такова неприлично предложение? Това, което той говори, е против всякакви морални принципи, на които са те учили!“ Всъщност нямаш значение.

— Да, да… Ще дойда — едва чуто каза тя, но Морган вече бе прочел твърдото решение в очите й.

Те станаха едновременно. Морган грабна остатъка от свещта с едната си ръка, с другата прегърна Алиса и я изведе от библиотеката. Изкачиха стълбите един до друг. Главата й почиваше на рамото му. Тя се поколеба малко пред спалнята му, но той я държеше здраво. Побутна я навътре в стаята и затвори вратата зад гърба им.

Остави я за миг, за да постави свещта до леглото, и отиде до камината.

— Студено е — промърмори той и подсили почти изгасналия огън.

„Дава ми шанс да си променя решението“ — разбра Алиса, но остана на мястото си, „Тръгвай си — обади се гласът. — Тръгвай си веднага!“. Но тя не помръдна. „Само една нощ, една-единствена нощ — помисли си тя. Не мога да пропусна тази невероятна възможност да науча какво е любовта, да живея истински поне тази нощ. Толкова грешно ли е да изпитам страстта, която ми предлага този мъж? А после споменът ще ме стопли в студените самотни нощи, които ми предстоят.“ Алиса сякаш се беше отделила от тялото си и просто слушаше, без да взема участие в моралния спор, разкъсващ съзнанието й. Тя затвори очи в стремежа си да заглуши гласовете и потрепери, когато Морган я взе в ръцете си.

— Съжаляваш ли за решението си? — попита той, като й даваше последна възможност за отстъпление.

Алиса се опита да отговори, после се отказа и просто се притисна към него и му предложи устните си.

Морган жадно я целуна, езикът му навлезе във влажните дълбини. С опитна ръка разкопча нощната й роба и разкри голите й гърди. Бавно, нежно прокара върха на пръстите си по нежната мекота към издутите връхчета на зърната. Алиса усети как те се втвърдяват и това разля удоволствие по цялото й тяло. След това почувства влагата между бедрата си и настръхването на зърната, стремящи се към търсещите му ръце.

Морган издърпа дрехата й и тя се свлече на пода. Обсипа врата й с целувки и докато галеше копринените й гърди, прошепна във врата й:

— Ти си повече от хубава, Алиса. Тялото ти е съвършено: стегнато, гладко и нежно. Направо е престъпление да криеш подобна прелест под онези грозни дрехи.

Езикът му галеше сладката й плът, а после си поигра с розовите зърна.

— Ела с мен в леглото, любов моя, искам да те видя цялата. Искам да гледам лицето ти, когато те любя, да почувствам как се движиш под тялото ми, да чувам стенанията ти.

Морган почти изгуби контрол, ръцете му чувствено галеха тялото й, не можеше да си спомни някога да е желал една жена толкова силно. Положи я върху леглото и се приведе над нея. Езикът му жадно засмука зърната на гърдите й. Падна на колене и зацелува устните й. С небрежен жест захвърли халата си встрани и прошепна:

— Докосни ме!

Ръката й смело се спусна към силните мускули на гърдите му и удивено се спря, когато откри зърната в изобилието от къдрави косми. Тялото му бе толкова различно от нейното. Тя ги потърка между пръстите си и те реагираха както нейните — втвърдиха се от желание.

— О, господи! — промърмори дрезгаво мъжът.

Наблюдаваше я съсредоточено, взираше се в потъмнелите й от страст очи, искаше да долови всяко изражение, докато вещите му пръсти галеха и дразнеха нежната мекота на женствеността й.

— О, любов моя, подлудяваш ме — прошепна Морган в ухото й.

Той плъзна още по-навътре пръстите си и Алиса впи нокти в дланите си, тялото й гореше от някакво особено вътрешно напрежение.

— Довери се на чувствата си, сладката ми — окуражи я Морган и продължи да навлиза в копринената дълбина.

Беше решил да я изведе до края, преди да я вземе, но тя просто не му даваше възможност — гъвкавото й тяло реагираше всеотдайно и страстно.

— Движи хълбоците си, Алиса. Следвай ритъма на тялото си.

И тя изви гръб и бедра, стремеше се към търсещите му ръце и стенеше, защото напрежението, изпълнило тялото й, бе вече непоносимо.

— Какво правиш с мен? — проплака Алиса.

Усещаше душата и тялото си в плен, не можеше да откъсне поглед от сребристосивите очи срещу нея, те сякаш я хипнотизираха, докато ръцете му вършеха магията си. Задвижи хълбоците си все по-бързо и по-бързо, като се взираше във властното му красиво лице. После достигна върха, напрежението стихна и удоволствието се разля по тялото й.

Морган изпита огромно възхищение при вида на удивлението и екстаза, изписани на лицето й, когато цялото й същество експлодира. Неговото тяло бе напрегнато до болка от неудовлетвореното желание. Искаше я, диво я искаше и разбра, че не може да чака повече.

— Пусни ме в теб — дрезгаво каза той.

Алиса го погледна, без да разбира какво точно се иска от нея, все още обхваната от наслаждението, за да я е грижа въобще какво щеше да се случи.

Морган се приведе и докато я целуваше ненаситно, разкъса девствеността й. Почувства как тялото й се сгърчи под неговото от болка. Той се отдръпна леко, разбрал, че се бе държал грубо. Неочакваната страст го бе извадила от привичното му хладнокръвие.

Алиса изплака и се опита да го отмести от себе си. Чувстваше се като разполовена. Но мъжът не помръдваше, бе все още вътре в нея.

— Извинявай, любов моя — промърмори той. Подпря се на лакти, а дъхът му излизаше на пресекулки. — Господи, толкова си красива и сладка, че не можах да се сдържа. Отпусни се, болката ще премине.

Алиса събра всичките си сили, за да преодолее болезненото усещане. Морган започна да се движи отново, този път бавно, но усети, че тялото под него отново се стяга.

— Ужасно е — прошепна тя.

— О, по дяволите! — почти изкрещя той, с ясното съзнание, че й причинява страдание, но не можеше да спре. Повдигна бедрата й и продължи.

Алиса изстена, вътрешността й изгаряше, но не се опита да се отдръпне. Бавно, постепенно, болката отстъпи и тя се подчини на ритъма, който мъжът й налагаше. Притисна се към силното му тяло, устните й отговориха на целувките му. Усети промяната, която настъпи от по-бързите му движения, от все по-мощното навлизане в собствената й плът, от онова непонятно нещо, което все повече и повече нарастваше в нея. Изведнъж той спря, от гърлото му излезе дрезгав вик и семето се вля в тялото й. Отпаднал, се отпусна върху тялото й.

След малко се надигна на лакти, опитвайки се да успокои дишането си. Леко погали влажното й лице, после меката коса и Алиса си помисли, че той никога не бе изглеждал толкова красив — разрошен и потен. Докосна нежно веждата му, но мъжът захапа пръста й и промърмори:

— Прости ми, сърце мое.

Алиса потрепери леко от внезапния студ, защото Морган се отдръпна и се претърколи до нея. Обърна се и за първи път можа да го разгледа спокойно.

— Господи, ти кървиш — извика тя и посочи към слабините му.

Преди да й обясни, Алиса бе скочила от леглото.

След минута се върна с чиста кърпа и съд с вода. Внимателно и нежно почисти кръвта по тялото му и той се изненада, че това не й причини ни най-малко притеснение. Правеше го съвсем непринудено, сякаш бе най-естественото нещо на света! Наблюдаваше сладкото й лице, приведено над тялото му, и сърцето му отново се сви. Изчака я да изпере кърпата, взе я от ръцете й и я накара да седне на леглото:

— Съжалявам, че го направих толкова грубо. Кръвта е от теб, любов моя, не е от мен. — Докато говореше, Морган постави влажното парче плат между бедрата й и отми кръвта. Това накара Алиса да се почувства по-добре. Изчака го да свърши, после подреди три големи възглавници удобно зад гърба му и го накара да се отпусне.

Когато се увери, че е направила най-доброто за него, тя се сви на голите му гърди и прошепна:

— Прегърни ме…

И той го направи. Обви краката си около нея и придърпа завивките. Целуна я нежно по слепоочието, докато тя разсеяно го галеше и навиваше къдравите косъмчета по гърдите му около пръстите си.

— Беше… ъ… много интересно преживяване — промърмори тя.

— Интересно? — избоботи Морган, като съвсем не беше сигурен, че харесва определението й. — На един мъж не се казва, че е бил интересен, любов моя. Особено от любимата му.

Любима! Думата имаше такова магическо звучене, че я накара да се засмее радостно:

— Да не искате да ви възхвалявам непрекъснато за старанието, Ваша светлост?

— Ти си една малка нахалница — усмихна се той. — Не смяташ ли, че вече се познаваме достатъчно добре, за да се обръщаш към мен с малкото ми име?

— Разбира се, Морган — изчерви се тя. — Просто съм удивена от това, което всъщност е било интимност между мъж и жена.

— А на теб хареса ли ти?

Алиса помисли, преди да отговори.

— Да. — Тя потри глава в гърдите му. — Особено началото. Беше толкова… разтърсващо.

— Невинаги се случва и не с всекиго. — Той се опитваше да си припомни друго подобно изживяване със същата пълнота и себеотдаване. Но не успя. — Все още ли те боли?

— Само малко — излъга Алиса, като всъщност въобще не я беше грижа за болката. Беше прекрасно и тя не изпитваше никакви угризения, поне не и в този момент.

Морган се надигна, за да я вижда по-добре:

— Следващия път ще бъде още по-хубаво, обещавам. Няма да боли, ще изпиташ само огромно удоволствие. Харесва ли ти това, което чуваш?

— Хм… — промърмори тя, а съзнанието й бе пълно с еротични картини. — Разбирам, но не мисля, че ще има друг път, Морган. А сега трябва да се връщам в стаята си. Скоро ще се съмне и Мейвис ще се чуди какво е станало с мен.

Морган рязко седна в леглото — сега видя, че се зазоряваше. И осъзна, че тази вълшебна нощ приключваше. Стана му тъжно. Да, беше й казал, че ще бъдат заедно само една-единствена нощ, но сега съжаляваше за думите си. Искаше повече от тази жена, много повече. Затова трябваше да действа внимателно.

— Твърдо ли си решила да заминеш за Корнуол, Алиса? С нищо ли не мога да те убедя да останеш?

Тя се засмя. Помисли си, че той се шегува:

— Как мога да живея без работа? Имаш ли нещо предвид за мен?

— Мисля, че да.

— Говориш със загадки — изгледа го изненадано тя.

Морган се засмя. Въпреки страстното й отдаване, вече бе наясно, че не е развратна жена, нито пък гледаше лекомислено на живота. А и бе горда, много горда. И той не искаше да рискува да я обиди и да я загуби. Не все още. Не и след като беше решил да я запази за себе си.

— Не е необходимо да търсиш работа, Алиса. За мен ще е чест да се грижа за теб. Ако ми разрешиш, разбира се — заяви с най-чаровния си глас.

— Не си ли малко стар за гувернантка? — пошегува се тя.

Той се засмя.

— С протекцията на моето име, Алиса, няма да има нужда да се безпокоиш за каквото и да било. Давам ти думата си.

Неговото име! Сърцето й лудо заби. Той говореше сериозно! „Боже господи, наистина ме желае, и то не само за тази нощ.“ Главата й се замая от мисълта да бъде с него и в бъдеще, да му принадлежи изцяло.

— Сигурен ли си, че точно това искаш? — попита с треперещ глас. — Защото, въпреки че съм на двайсет и четири, аз нямам много голям опит.

Морган се засмя с облекчение, защото тя всъщност не му отказваше. Приведе се и й отправи най-съблазнителния си поглед:

— Ще те науча на всичко, което искаш, любов моя.

— Сигурен ли си? — попита отново Алиса, като все още не можеше да повярва, че това й се случва в действителност.

— Никога не съм бил по-уверен. Ще се разбираме много добре, ще видиш. Кажи да.

— Добре тогава — беззвучно промълви тя.

Морган я прегърна силно, изключително доволен. Погледна към прозореца и видя първите слънчеви лъчи да пропълзяват под спуснатите завеси. Зазоряваше се. Беше време да си върви.

— Хайде, Алиса — разбърза се той и огледа стаята за халата й. — Трябва да си в стаята си, преди къщата да се е разбудила.

Алиса сепнато се озърна, видя проблясъците на зората и скочи да се облича. Изглеждаше й доста странно — тя, полуоблечена, той, в цялата си мъжествена голота, изправен пред вратата.

— Ще разговаряме след закуска за бъдещите ни планове — каза Морган, целуна я бързо и отвори вратата пред нея.

Останал сам, дукът се протегна доволно и се върна в леглото с твърдото намерение да поспи, преди да отиде при другите в салона. За пръв път от доста време се чувстваше някак умиротворен и изпълнен с доволство. Обстоятелствата се стекоха чудесно: очарователната Алиса Карингтън се съгласи да му стане любовница.

А Алиса пристъпваше безшумно по студения каменен под на входното фоайе с усещането за леката болка между бедрата. Дори и самата тя се изчерви, като си припомни причината. Лекото й неразположение нямаше да развали този великолепен ден, разбира се. Сърцето й бе преизпълнено с радостно ликуване: бе се съгласила да стане жена на Морган Гилингам.