Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Intimate Betrayal, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Миглена Пройнова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 65 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ейдриън Басо. Интимно предателство
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
Технически редактор: Никола Христов
Оформление на корицата: Камея
ИК „Торнадо“
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от Диана Й.)
Глава 19
През следващите няколко седмици Алиса постепенно привикна с новата си роля на дукеса. Всъщност Рамсгейт Касъл се управляваше много умело от обединените усилия на мисис Кийнли и иконома Бърк и младата жена не искаше да се намесва без нужда. Старата дукеса остана в замъка и Алиса й Морган бяха много щастливи, че баба им предпочете тяхната компания, вместо да приеме поканата на Тристан и Каролайн и да прекара останалата част от сезона в Лондон.
Връзката им с Морган придобиваше нови измерения, въпреки че все още бе далеч от взаимното доверие и искреността, които младата жена считаше за основа на един брак. Алиса пазеше любовта дълбоко в сърцето си и даваше израз на чувствата си само когато обстоятелствата го изискваха. Но какво изпитваше Морган към нея, си беше пълна загадка. Да, той наистина бе привързан към жена си и тя искрено се надяваше, че някой ден тази привързаност ще се превърне в любов.
Засега Алиса се опитваше да не мисли за нищо друго, освен за предстоящото раждане. В една студена ноемврийска утрин тя седеше в дневната и редеше бод след бод — изящната бродерия украсяваше дрешка за бебето. Каролайн, пристигнала с Тристан предната вечер, й правеше компания.
— Това е истинско изкуство — отбеляза Каролайн, докато нежно галеше малката дрешка. — Съмнявам се, че въобще притежавам такова търпение. Ти го правиш толкова изящно.
— И аз самата се учудвам — усмихна се Алиса. — Мисля си, че е от бременността — кара ме да върша неща, които никога не съм мислила, че мога.
Каролайн я погледна със симпатия:
— Чакането трябва да е влудяващо.
— Така е — съгласи се с готовност Алиса. — Единственото, което ме поддържа, е, че скоро ще се свърши. — Тя нежно потупа корема си. — А и заради нещо прекрасно…
— Кое е прекрасно? — Морган тъкмо влизаше в дневната, когато дочу последните й думи.
Погледна към жена си, за да се увери, че е добре. Не изглеждаше бледа, но лицето й бе изтощено — тъмни кръгове обграждаха очите й.
— Добре ли спа? — попита той, сякаш бяха сами.
— Чудесно — излъга тя, като избягваше погледа му.
— Трябваше да ме извикаш — каза Морган и се наведе да я целуне. — Щях да поседя при теб.
— Нямаше причина да те безпокоя — тихо настоя Алиса, пое дълбоко дъх и нервно прокара иглата през фината материя.
Напрежението в стаята нарасна.
— Каролайн, къде е вятърничавият ти съпруг тази сутрин? Вчера изяви интерес да ме придружи до Чартър Оукс днес следобед. Лорд Едмъндс има страхотна кобила и може би ще ми я продаде, ако му предложа подходяща цена.
— Тристан работи в стаята си с мистър Камерън — отговори Каролайн. — Ще бъда щастлива да му припомня уговорката ви. — Тя стана и забързано излезе, преди Морган да е успял да възрази.
Алиса се изправи непохватно и раздвижи схванатите мускули на гърба си. Морган веднага се приближи и силните му ръце нежно започнаха да масажират врата й. Тя въздъхна от удоволствие, усетила облекчението.
— Чудесен си — промълви Алиса. — Не знам защо, но тази сутрин съм ужасно напрегната.
Морган бе притеснен, защото знаеше, че е така. Той щеше да отиде в стаята й предната вечер, ако вратата не беше заключена. Преди няколко седмици мистър Уелс, семейният лекар, бе инструктирал Морган да спи в собственото си легло и те твърдо спазваха нареждането му. Дукът знаеше, че интимната близост им е забранена, но беше достатъчно дисциплиниран и би могъл да предложи утешителна прегръдка на жена си. Тогава защо не влезе в стаята й, когато я чу да се върти и въздиша в леглото? Беше просто един страхливец, призна си той и изпита отвращение към себе си. Защото по някакъв начин неговата прекрасна малка съпруга бе успяла да се добере до така добре охраняваното му сърце. А той се чувстваше съвсем неподготвен за подобни чувства. Страхът от провал го караше да се държи като обикновен простак. И затова предпочиташе да стои на разстояние.
Алиса остави бродерията и го погледна притеснено. Това го влуди и дукът се спусна към нея с протегнати ръце, за да я приласкае до гърдите си. Целуна слепоочията й и промърмори:
— Извинявай — думите бяха толкова тихи, че тя не бе сигурна дали е чула правилно.
Облегна се на силното мъжко тяло и с удоволствие вдъхна мириса му. Протегна ръка, взе неговата и я привлече върху корема си.
— Обичам те, Морган — прошепна Алиса.
Той притисна длан към тялото й.
— Радвам се — глупаво отговори той, но като че ли за първи път несбъднатото й очакване за любовно признание не я обезпокои особено.
— Имаш ли някакви други планове за днес. Освен визитата у лорд Едмъндс? — попита с равен глас Алиса и разруши напрежението, породено от близостта им.
— Ха! — възкликна Морган. — Вие, мадам, не знаете колко стиснат е лордът. Това не е просто сделка, а въпрос на чест. Особено когато става въпрос за кон от собствената му конюшня.
— Щом и Тристан ще е с теб, лорд Едмъндс е за съжаление. Всъщност и единият от вас е напълно достатъчен, но заедно сте непоносими. Горкият човек, не знае какво го очаква.
Морган се засмя, доволен от оценката й.
— Предполагам, че много малко хора могат да си позволят да ни излязат насреща. С Трис сме страхотни! А какво ще правиш ти днес?
Алиса се приближи до големите прозорци и жадно се загледа в прекрасната есенна утрин и блесналата под слънчевите лъчи морава.
— Първо смятам да пояздя, след това ще се поразходя из градините. Следобед мисля да пазарувам в града.
— Знам, че ти е много трудно да се лишаваш от всичко това — въздъхна Морган.
— Напротив! Нямаш си и най-малка представа как се чувствам… — прекъсна го тя, като никак не хареса тона му.
Той помълча известно време, после започна отново:
— Добре, права си, не знам. Но бих се радвал да се поразходим, ако мислиш, че ще е добре за теб. — Лицето й светна и Морган се принуди да допълни строго: — Но съвсем кратка разходка. И се облечи топло!
— Разбира се — отговори тя и позвъни за Бърк да изпрати камериерката й с шапката и вълнената наметка.
— Барон Уелс ще вечеря с нас днес — съобщи Морган, докато й помагаше да си сложи връхната дреха.
Алиса примирено отпусна рамене.
— Необходимо ли е добрият доктор да вечеря с нас толкова често?
— Мислех, че го харесваш — отбягна дукът въпроса й, като реши засега да не й казва, че е помолил лекаря да се премести в Рамсгейт Касъл няколко седмици преди да се роди бебето.
— Не става въпрос за харесване, Морган. Чувствам се нервна с този лекар наоколо, който постоянно следи всяко мое движение. Не съм болна! Само ще раждам!
— Да, но той ми вдъхва спокойствие — отговори Морган. — Сигурен съм, че всички ще се радваме да е наблизо, когато настъпи моментът.
— Тогава, да — неохотно се съгласи Алиса. — Ще разпоредя да приготвят ябълкова торта. Той толкова я обича. А сега, ще излизаме ли вече, или пак намери някаква смешна причина да се откажеш?
Острата болка я разбуди след обяд. Опита се да седне в леглото, но я прободе още по-силно. Погледна към порцелановия часовник на полицата над камината. Беше два часът. След ободряващата разходка с Морган Алиса се бе върнала в дневната. Бе се почувствала твърде изморена и се излегна на канапето. Само за няколко минути.
Сега разбра, че бе заспала дълбоко. Стисна здраво страничната облегалка и решително се надигна. Дали Морган и Тристан бяха заминали за Чартър Оукс?
Острата болка сякаш се пръсна в корема й и тя седна обратно. После усети гаденето. В този момент съвсем неочаквано се появи Тристан.
— О, вече си будна — весело каза той. — Работата ми ме задържа тук и не успях да се приготвя и да отида с Морган. Надявах се да ми правиш компания за обяд. Идвах преди час, но ти спеше. И нали съм си джентълмен, потиснах глада си, но ето ме пак. Боже господи, Алиса, какво има? — нервно попита мъжът, като чак сега забеляза посивялото й лице и конвулсиите на тялото.
— Мисля, че е бебето, Трис — успя да проговори тя, когато си пое дъх. — Тръгнало е.
— Сега? Ще раждаш сега? — Лицето му се изкриви в ужасена гримаса. — Не е възможно. Твърде рано е.
— Знам, Трис — процеди през зъби от болка Алиса. — Но нещо явно не е наред.
— Глупости, Алиса. — Гласът му вече бе спокоен и твърд. — Бебето само решава кога е най-подходящият момент да излезе — убедено каза Тристан и се прокле за предходните си прибързани думи, които я бяха разстроили.
След това се втурна и позвъни за Бърк. Почувства голямо облекчение, когато икономът се появи.
— Дукесата, Бърк — съобщи спокойно Тристан. Раждането започва. Съобщи на баба. Веднага! — разпореди се той.
Възрастният човек загрижено погледна към Алиса, седнала сковано в края на канапето.
— Старата дукеса е на гости у викария, Ваша светлост!
Тристан нервно прокара пръсти през косата си.
— Вярно. Бях забравил. И Каролайн е с нея. Добре, повикай тогава мисис Глиндън.
Знаеше, че тази жена не е най-подходящият човек за случая, но отчаяно се нуждаеше от нечия помощ.
— И мисис Глиндън е с тях, Ваша светлост!
Раменете на Тристан увиснаха. Само не се паникьосвай! Алиса се нуждае от теб!
— Тогава ни изпрати Мейвис, Бърк!
— Мисис Кийнли и Мейвис са в града, за да пазаруват, сър! — икономът се взираше нещастно в килима.
— По дяволите! — нахвърли се върху него Тристан. — Има ли поне една проклета жена в този замък?
— Тристан, моля те, спри да крещиш на бедния Бърк. Вината не е негова.
Алиса намираше ситуацията за безкрайно смешна, но още една, по-силна контракция прекъсна гласа й.
— Извинявай, Бърк. Моля те, нареди на Джанет да дойде.
Момичето бе много младо, но имаше ли друг избор?
Икономът изглеждаше най-отчаяният човек на света.
— Джанет е с Мейвис и мисис Кийнли, Ваша светлост.
Тристан прехапа долната си устна и се опита да сдържи истеричния смях, напиращ в гърлото му. Това бе невъзможно да се случи с него! В този момент стенанието на Алиса го върна в реалността. Изправи глава и се втурна към предизвикателството, което животът му поднасяше.
— Изпрати някого незабавно със съобщение за дука — започна да командва той с трениран от службата си в армията глас. — Веднага да тръгнат за баба, барон Уелс и Мейвис. Всички без бавене да се прибират в замъка. Аз ще остана с дукесата колкото е необходимо.
— Много добре, господарю! — Икономът се затича да изпълнява разпоредбите на Тристан.
Младият човек се приближи до канапето и се приведе объркано над жената:
— С какво мога да ти помогна, Алиса? — меко попита той.
— Не знам, Трис — накъсано прошепна тя. — Може би трябва да се кача горе.
— Да. Чудесна идея. — Бе доволен, че най-после имаше какво да свърши. — Хвани се здраво за ръката ми. Ще ти помогна да се изправиш.
Алиса пое дълбоко дъх и направи каквото се искаше от нея. С последни сили се надигна, а той веднага обви другата си ръка около кръста й. Бавно тръгнаха към вратата.
— Трис! — разтревожено го извика тя и го погледна с недоумение. — Нещо странно става.
Той проследи погледа й и видя малката локвичка на пода.
Алиса се взираше стреснато в очите му и отказваше да разгледа по-подробно килима.
— Кръв ли е? — ужасено прошепна мъжът.
— Не, не мисля така — отговори тя, като напрягаше паметта си да си спомни каквото и да било от това, което бе чувала за ражданията. — Трябва да е околоплодната вода.
Тристан издиша бавно. Нормално ли бе това, или щеше да създаде проблеми!
Като не можеше да издържа повече на напрежението, тя все пак сведе очи към пода.
— Господи, Тристан! — уплашено промълви младата жена.
— Какво? Какво има, Алиса?
— Съсипах килима на баба — проплака тя.
— Да върви по дяволите проклетият килим! Не ме плаши повече така, чуваш ли?
— Няма нужда да викаш, Трис! — Дъхът й излизаше на резки, неравни тласъци. — Аз съм до теб, забрави ли?
— Извинявай. — Той я хвана по-здраво, когато следващата контракция разкъса тялото й. — Страхотна двойка сме, не мислиш ли? — изсмя се мъжът.
Тя нервно се изкикоти, тъй като болката я бе отпуснала за момент.
— Наистина. Ако само някой можеше да ни види!
— Ако продължаваме така, бебето ще се роди на стълбището.
Без да се колебае повече, той я вдигна на ръце и излезе от стаята.
— Сигурен ли си, че ще успееш да ме занесеш до спалнята ми, Трис?
— Да не предизвикваш мъжествеността ми! — възмути се той, намести я удобно в ръцете си и с лекота пое по стълбите. — По-добре ли се чувстваш? — прозвуча спокойният му глас на площадката на втория етаж.
— Като че ли се готвя за бал — бързо изговори Алиса, като вече предусещаше контракциите.
Най-после Тристан отвори с крак вратата на стаята й, огледа се и каза:
— Имаш много хубава стая! — възхищението му бе предназначено да я разсее.
— Чакай, Трис — спря го тя. — Искам да отидем в стаята на Морган. Детето ми трябва да се роди в неговото легло.
— Чудесна идея! — възкликна мъжът, готов да се подчини на всяко нейно желание.
Помогна й да седне на леглото и позвъни. Дикинсън се появи незабавно и ужасено се вторачи в Алиса, която се превиваше, сграбчила страничната колона на леглото.
— Веднага изпрати две жени, които да помогнат на дукесата да се съблече и да приготвят стаята — изкомандва той камериера на Морган.
Прислужничките дойдоха и Алиса се зае да им обяснява от какво има нужда.
Тристан излезе и неспокойно закрачи в коридора пред стаята.
Жените смениха чаршафите и преоблякоха Алиса в чиста долна риза. После сресаха косата й, подкрепиха я отвсякъде с възглавници и удобно настанена в голямото легло, тя зачака.
Когато му казаха, че са свършили работата си, Тристан реши, че може да влезе отново.
— Изглеждаш много добре — каза той и приседна на леглото.
Безпокоеше го страшната й бледност и той отчаяно се надяваше Морган да се появи всеки момент. Жените стояха отстрани и мъжът много добре знаеше, че не е редно да остава, но не желаеше да излезе.
Алиса видя нерешителността в погледа му.
— Моля те, Трис, не ме оставяй! — с разширени от страх очи помоли тя.
— Няма — решително я увери той. — Ще остана, докато Морган си дойде.
Времето се точеше мъчително бавно, контракциите следваха на неравни интервали, някои силни, други по-слаби. Тристан й разказваше за детството си, за белите, които бяха правили заедно с Морган. Опитваше се да я развесели и облекчи болката й. Алиса му бе безкрайно благодарна заради благотворното му присъствие и силните ръце, в които можеше да се вкопчи, когато болката ставаше непоносима.
Морган буквално влетя в огромното фоайе след няколко часа, като бе взел разстоянието от Чартър Оукс до Рамсгейт Касъл за рекордното време от два часа. Беше прашен, потен и полудял от тревога по Алиса.
— Къде е жена ми? — излая той към Бърк, който се опита да му помогне да си свали връхната дреха.
Отмести рязко ръцете на иконома, нервно задърпа наметката си, после с един замах я разкъса и захвърли на пода сред дъжд от копчета.
— Къде е жена им? — повтори дукът с изкривено от напрежението лице.
— Горе, Ваша светлост… — Морган не остави старият човек да продължи и се втурна по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж.
Стигна на втория етаж, преди Бърк да е успял да събере остатъците от пелерината му. Отвори вратата на спалнята на Алиса, видя празното легло и сърцето му лудо заби. Изхвърча навън, като викаше Бърк и Дикинсън и бълваше неразбрани думи.
— Тук сме, Морган — долетя гласът на Тристан от собствената му спалня.
Дукът спря на средата на площадката и загледа изумено.
— Трис?
— Тук, Морган!
— Какво, по дяволите, правиш ти тук? — извика мъжът и рязко отвори вратата. — Ще ми кажеш ли къде е жена ми?
— В леглото съм, Морган — чу той слабия й глас. Дукът хвърли бърз поглед на пребледнялото й, без капчица кръв, лице, прекоси стаята и я взе на ръце.
— Как си, любов моя — погали я нежно по копринената коса. — Дойдох си възможно най-бързо.
— Бебето идва, Морган — риданията задавиха думите й.
Но той бе вече при нея и тя можеше да даде воля на сълзите си след дългите мъчителни часове.
— Прекалено рано е, Морган — прошепна Алиса. Дукът я притисна до широките си гърди и намръщено се обърна към Тристан.
— Къде е барон Уелс?
— Бърк изпрати човек да го известят. Предполагам, че ще пристигне всеки момент.
Вратата се отвори и в стаята влезе Мейвис, следвана по петите от мисис Кийнли.
— Добре, момичето ми, явно си имаме работа с много нетърпеливо бебе — каза старата бавачка, докато се приближаваше към леглото.
Алиса се извърна в прегръдките на Морган, за да може да види Мейвис, и въздъхна облекчено.
— Слава богу, че си тук, Мейвис!
По-възрастната жена се усмихна нежно и протегна ръка, за да оправи няколко непокорни кичури от косата й. После бързо попита.
— Защо има толкова много хора тук?
Бърк и Дикинсън се мотаеха около вратата и веднага си тръгнаха при тези думи. Жените си размениха погледи с мисис Кийнли и също се запътиха навън.
— Вие оставате ли? — въпросът бе адресиран към дука.
— Да — отговори бързо той. — Всички останали да напуснат.
Стаята бе празна, преди той да е успял да доизрече думите си.
— Успех! — Тристан стисна ръката на Алиса, преди да излезе.
— Благодаря ти Трис — помъчи се да се усмихне Алиса. — Без теб наистина нямаше да се справя.
— Изпрати горе барон Уелс веднага щом дойде, Трис — обърна се към брат си Морган.
Младата жена се облегна отново на възглавниците и тежко въздъхна. Мейвис донесе съд с чиста, хладка вода и снежнобяла кърпа. Застана от едната страна на леглото, докато Морган неотлъчно седеше от другата. Попи потта от челото й и попита:
— Много ли е силна болката?
Алиса погледна нагоре към двете обични лица и потисна стенанието си.
— Не — измъчено отговори тя.
— Опитай се да си починеш — посъветва я Мейвис. — След това ще имаш нужда от цялата си сила.
Как да си почине, помисли си младата жена. Как да го направи, когато тялото й сякаш е, разкъсвано на хиляди парченца.
— Можем ли да й дадем нещо за болката? — попита Морган.
— Не — отговори бавачката. — Обикновено не се препоръчва нищо болкоуспокояващо при раждане. Може би ако докторът разреши…
— Ще се справя, Морган — бодро каза Алиса, когато болката понамаля. — Сигурен ли си, че искаш да останеш?
— Разбира се, че да — с твърда решимост отговори дукът.
— Ще се радвам на присъствието ти, Морган — благодарно прошепна тя.