Матю Райли
Шестте свещени камъка (10)

Англия

9 декември 2007

1 ден преди първия краен срок

База за подводници К–10

Остров Мортимър

Бристол Чанъл, Англия

9 декември 2007, 21:45

— Тате!

Лили скочи в ръцете на Уест в мига, в който той влезе в централната лаборатория на базата за подводници К–10, след като му бе отнело цели три дни да се добере до Англия.

Разположената на помитан от ветровете остров в устието на Бристол Чанъл К–10 бе служила като място за зареждане и ремонт на американските военноморски съдове по време на Втората световна война. След войната, като жест на благодарност от страна на американците, на британците било разрешено да продължат да използват острова. И до ден-днешен обаче той си остава американска база на английска територия.

По американската класификационна система това е база „ниво Алфа“ — с най-висок коефициент на секретност — и заедно с Диего Гарсия в Индийския океан е единствената база извън континентална Америка, на която се поддържат и съхраняват така наречените SLBM — балистични ракети с ядрено оръжие, изстрелвани от подводници.

В напълно съвременната лаборатория имаше десетина души: Зоуи и децата, близнаците с техните тениски с надпис „Нивото на кравата“, двама саудитски командоси, които охраняваха малко кадифено куфарче, оставено помежду им (Лешояда веднага отиде при тях), и Пол Робъртсън — американският дипломат/шпионин, с когото се бяха запознали в Дубай и който бе пристигнал със значително по-голям куфар марка „Самсона“ Щом зърна Магьосника — белезите по лицето още розовееха, — Лили пусна Джак и прегърна възрастния мъж.

Уест веднага отиде при Зоуи.

— Здрасти. Казвай…

— Докато те чакахме, не стояхме със скръстени ръце. Данните от Стоунхендж са просто поразителни.

Джак хвърли поглед към Робъртсън.

— Той донесе ли жертвения камък на маите?

— Пристигна сам само преди половин час. С Камъка на маите в онзи куфар.

— Не носи ли и Стълб?

— Не. Каза, че Америка не притежава такъв.

— Хмм… А какво каза за Стълба, който е притежание на Сакс-Кобургите?

— Разбрах, че предстои да се появи не кой да е, а лично член на британското кралско семейство — и ще го донесе. Господин Робъртсън има известно влияние.

— Има си хас! А онези саудитци там?

— Те донесоха Стълба на дома Сауд — обясни Зоуи и неспокойно помръдна рамене. — Джак, можем ли наистина да се доверим на тези хора?

— Не — без колебание заяви Джак. — Изобщо. Но точно в момента те се проявяват като необичайно услужливи, а ние имаме нужда от помощта им. Големият въпрос ще дойде по-късно — доколко лоялни могат искат да бъдат? Засега просто стой с ръка близо до пистолета.

В този момент се отвори външната врата на лабораторията и влезе изключително привлекателна млада жена, следвана от двама охранители със заплашителни габарити, очевидно от британските Специални въздушни сили.

Пол Робъртсън веднага възкликна:

— А… Йоланте! Тъкмо се питах дали няма да изпратят теб…

И протоколно опря буза в бузата на младата жена — имитация на целувка. Жената носеше алена кадифена кутия с размера на ковчеже за бижута… или на Стълб.

Лили гледаше влязлата, онемяла от възхищение, защото бе малко да се каже, че тя е красива. Беше към 35-годишна, с черна коса, падаща върху раменете й и очевидно професионално оформена; гримът й бе поставен от експерт в занаята, а зелените й очи явно не пропускаха нищо.

Най-впечатляващото в тази млада жена обаче бе увереността й — небрежната й, но абсолютна вяра, че има право да е тук. Лили не бе виждала досега човек с подобно властно излъчване.

Пол Робъртсън се нае със задължението на домакин.

— Госпожице Йоланте Комптън-Джоунс, позволете ми да ви представя капитан Джак Уест.

Джак забеляза, че Робъртсън представя него на нея — тънкост в дипломатическия протокол, която освен кавалерството предполагаше и че жената е високопоставено лице.

Йоланте Комптън-Джоунс стисна ръката му здраво, по мъжки. Не скри, че го разглежда с интерес, и показа с усмивката си, че онова, което вижда, й харесва.

— Ловеца — каза тя, сякаш вкусваше думата. — Репутацията ви ви прехожда.

— Благодаря, госпожице Комптън-Джоунс.

— Казвайте ми Йоланте. Аз съм официалният Пазител на Личния кралски архив на дома Уиндзор — длъжност, съществуваща от седемстотин години, която може да се заема само от роднина по пряка линия на монарха.

— При това само от талантлив такъв — допълни Робъртсън. — Човек, на който кралицата вярва абсолютно.

Йоланте игнорира комплимента и подаде на Джак Кадифената кутия.

— Инструктирана съм да ви връча това лично.

Той отвори кутията, за да види Стълба в нея.

И трябваше да положи максимални усилия, за да не ахне.

Виждаше Стълб за първи път в живота си и величественото му великолепие не можеше да не го изненада.

В подходящо оформената кухина на кутията лежеше нешлифован диамант с големината и размера на тухла. Не блестеше като диамантите, които бе виждал. Беше замъглен, полупрозрачен, и приличаше по-скоро на парче лед, отколкото на диамант. И въпреки това беше смайващ.

— Принцеса Йоланте е емисар на дома Уиндзор по въпроса — уточни Робъртсън.

— Принцеса Йоланте? — не се сдържа Лили. — Ти си истинска принцеса?

Йоланте се обърна и сякаш чак сега видя Лили. Усмихна се мило и се поклони по възможно най-женствения начин, който Лили бе виждала.

— Здравей. Ти трябва да си Лили. Чувала съм много за теб. Ти си също от кралски род, при това много по-стар от моя. За мен е удоволствие да се запозная с теб.

Двете се здрависаха. Бузите на Лили пламнаха, розовите връхчета на косата й затрептяха.

— И да, предполагам, че формално съм принцеса продължи Йоланте. — По-скоро съм далечен член на кралското семейство, втора братовчедка на принцовете Уилям и Хари.

— Не е възможно…

Стоящата до Лили Зоуи завъртя поглед към тавана и в този момент Йоланте „забеляза“ и нея и вежливо се осведоми:

— А вие сте?

— Зоуи Кисейн, ирландски десантчик. Опасявам се, без кралска кръв.

Лили не пропусна да се намеси:

— Зоуи също е принцеса. Искам да кажа — прозвището й е такова.

— Така ли било? — прошепна Йоланте и не пропусна да погледне розовите връхчета на русата коса на Зоуи, преди да коментира съвсем спокойно: — Колко чудно, наистина.

Джак забеляза, че очите на Зоуи пламват, и побърза да се намеси:

— Вие много по-добре от нас знаете, Йоланте, че имената са важни. Човек може да направи много неща с едно име, включително да скрие миналото си. Днес вие ни донесохте Стълба, принадлежащ на вашия род — предмет, който той съхранява много по-дълго, отколкото разполага с името си.

Сега проблесна погледът на Йоланте — тя веднага се досети накъде бие той.

Джак се обърна към Лили:

— Разбираш ли, домът Уиндзор — името, под което светът познава британското кралско семейство — фактически съществува от 1914 година. Но макар името да е отскоро, самият род е много, много стар. Първоначално са били известни като Тюдори, после Стюарт, през деветнайсети век стават Сакс-Кобург-Гота — съвсем немско звучащо име, което не само издава силните връзки на британското кралско семейство с европейската аристокрация, но и било доста притеснително през Първата световна война. За да запази престижа си, британското кралско семейство сменило името на своя род и се прекръстило на любимото си имение — Уиндзор.

— Наричате се на името на къща? — недоверчиво попита Лили.

Йоланте стисна челюсти.

— Симпатичният капитан в действителност е напълно прав. — После допълни малко по-тихо: — И освен това е лоялен на своите хора… — Последва кимване към Зоуи. — Както вече казах, репутацията ви е легендарна, капитане.

Джак също кимна. Малката битка за контрол в помещението беше приключила.

Уест се обърна към останалите.

— Окей. Да почваме — да отворим нашите сандъци със съкровища.

В базата имаше няколко изследователски лаборатории, две от които — известни с безличното Лаборатория 1 и Лаборатория 2 — представляваха стерилни помещения, позволяващи наблюдение през стъклени стени.

В Лаборатория 1 Магьосника беше поставил Философския камък на работна маса.

В Лаборатория 2 на работната маса лежеше Жертвеният камък на майте. Ръбат и масивен, с триъгълна засечка най-отгоре — съответстваща по форма на острието, отсичащо глава — изписан от всички страни с доста страховити надписи, разказващи за човешки жертвоприношения, камъкът сякаш излъчваше заплаха.

В Лаборатория 3 пък близнаците бяха разположен няколко проектора, готови да покажат изумителния материал, заснет при Стоунхендж.

Уест взе от Зоуи Огнения камък и обясни:

— Преди да пречистим, който да било от Стълбовете, трябва да знаем къде и кога трябва да бъдат сложени, така че започваме в Лаборатория 3. Лаклан, Джулиъс — ваш ред е.

Изгасиха осветлението и всички затаили дъх загледаха вълнуващия видеозапис на ритуала при Стоунхендж, заснет от Лаклан и Джулиъс.

Виолетова светлина обля лицето на Джак, докато наблюдаваше как Огнения камък избухва за живот в центъра на тъмния кръг от древни камъни.

Джулиъс коментираше:

— Обърнете внимание на изображенията върху камъните, получаващи се благодарение на вдлъбнатините по тях, на лишеите и на светлината, хвърляна от Огнения камък. По-късно ще разгледаме тези изображения в по-големи подробности, но сега…

В този момент Огненият камък излъчи шестте меча виолетова светлина и заби един по един тънките като от лазер лъчи в няколко от подпорните камъни.

Малко по-късно всичко свърши и Стоунхендж отново потъна в тъмнина. Джулиъс спря възпроизвеждането и започна да показва на екрана различни цифрови снимки.

— Окей — започна той отново. — Нека сега анализираме всичко това малко по-методично. Ето как изглежда един от трилитите преди светлинното шоу.

И показа следната цифрова снимка:

— По време на ритуала обаче, когато бе осветен от лъча на Огнения камък и лишеите по него оживяха, изглеждаше така:

— Погледнете десния подпорен камък — каза Лаклан — и вижте колко ясно различим е контурът на африканския континент. Отгоре дори се различава Средиземно море. Червено море, което се е образувало от разлив в по-скорошни геоложки епохи, още не съществува.

Лаклан набързо изложи теорията на близнаците, че изображенията върху камъните представляват континентите и океаните такива, каквито са били преди милиони години, много преди разтопяването на ледените шапки и повишаването на нивото на Световния океан, довело до оформяне на съвременните брегови линии.

— А какво представлява изображението върху левия подпорен камък? — разнесе се в тъмнината гласът на Робъртсън.

— При него нещата са малко по-трудни — каза Джулиъс. — Както можете да видите, то показва къс земя отдясно и горе, така че според нас става дума за част от океана, но все още не сме определили географското място.

Лаклан продължи:

— На десния подпорен камък може още да се видят три осветени звездообразни обекта. Това са точките, в които попаднаха лъчите от Огнения камък. Номерирали сме ги 1, 2 и 4, докато 6 — както ще видите — е на левия подпорен камък. Това беше редът, в който лъчите попадаха върху тях.

— Редът, в който трябва да бъдат сложени Стълбовете — обади се Магьосника.

— Да — съгласи се Джулиъс, — точно така. Така мислим.

— Радвам се, че годините, които съм вложил в изследване на този въпрос, заслужават одобрението ви. — Магьосника се подсмихна.

— О, извинете — каза Джулиъс. — Ето сега и другия трилит, който бе осветен от лъчи с номера 3 и 5.

— Отново трябва да поясня, че работим върху точните координати на тези точки. Виждате, предполагам, че бреговите линии са много стари — изобразени са очертанията отпреди може би стотици милиони години — и нямат почти нищо общо със съвремието. Така че, както и на предишната снимка, засега не разполагаме с точните съответствия на тези места.

Разказа пое Лаклан:

— Във всеки случай, според изследването на професор Епер, всяка от тези осветени точки представлява врях или ъгъл на една гигантска шествърха Машина.

Намеси се Джулиъс:

— Представете си две пирамиди със залепени основи, образуващи диамант във вътрешността на Земята.

Магьосника го прекъсна:

— Нека изясним нещо, момчета. Тези точки представят местоположенията на шест храма, или светилища може би гробници: изобщо — подземни съоръжения, чието великолепие ни е трудно дори да си представим. И във всяко едно от тези свещени места ние трябва да поставим по един пречистен Стълб.

— Да. — Джулиъс кимна. — Това уточнение е много важно.

— Но къде са те? — сопнато попита Пол Робъртсън. — Първото място, изглежда, е някъде из Египет…

— Доста добро предположение — одобри Лаклан. — Африканските места са най-лесни за уточняване благодарение на относителната неизменност на контура на континента през геоложките епохи. Използването на джипиес в комбинация със спътникови снимки се оказа доста ефективно.

— Да не говорим за Google Earth — напомни Джулиъс.

— О, да, и Google Earth също — съгласи се Лаклан. — В крайна сметка съгласно данните първото място се намира в Южен Египет, недалеч от границата със Судан, само че…

— Само че какво? — не се стърпя Ятагана.

Джулиъс примигна.

— Само че има малък проблем с анализа ни. Обработихме данните неколкократно, но проблемът не можа да се изчисти. Както изглежда, първото място се намира под вода.

— Под вода? — повтори Лешояда.

— Да, в язовир „Насър“ в крайния юг на Египет — уточни Лаклан. — Един от най-големите язовири на света.

— Колкото и да е неприятно — каза Джулиъс, — наличните данни не ни позволяват да прецизираме повече от това. И изобщо не сме сигурни как да намерите точното място на храма светилище, ако е под вода, да на говорим за входа му.

Разнесе се неодобрителен шепот и близнаците — Лили го видя съвсем ясно — се смутиха, че не могат да помогнат повече. Съчувстваше им.

Но тогава в мрака се разнесе глас.

Гласът на Джак Уест-младши.

— За кой край на язовира става дума?

— Най-южния — побърза да отговори Лаклан.

— Благодаря ви — каза Джак. — Отлична работа. Мисля, че знам къде се намира първият храм.

— Къде? — веднага попита Лешояда.

— Да, къде? — рязко се обади и Йоланте.

Джак стана и внимателно разгледа изображението на екрана.

— Строго казано, язовир „Насър“ си е част от Нил — простира се на над триста километра на юг от стената. Напълно възможно е водата да е заляла входа към древен подземен строеж… Освен това язовирът е построен от Съветите, при това след като американците се оттеглили в последния възможен момент. — Той погледна Пол Робъртсън. — Построяването му се превърнало в битка на Студената война за Египет. След големия първоначален ентусиазъм и многото обещания — фаза, по време на която американците направили мащабни геодезични проучвания на региона, — Съединените щати внезапно решили, че не искат проектът да премине към изпълнение. Може би американските геодези просто не са намерили онова, което са търсили. — Пол Робъртсън се беше намръщил. Джак го погледна открито и попита: — Вашите хора се занимават с Тъмното слънце отдавна, нали?

Робъртсън сви рамене:

— Всички имаме своите тайни.

Джак го гледа още няколко секунди, после извади от дебелата черна папка на Магьосника един лист и го сложи в проектора:

— Това е сканирано от бележките на Магьосника. Представлява надпис на Словото на Тот върху саркофага на Рамзес II. Преведен е благодарение на уважавания ми колега — кимване към Лили — и гласи:

С моята любима Нефертари

аз, Рамзес, син на Ра,

се грижа за най-свещения храм.

Ние ще бдим над него вечно.

Велики часови,

с третото ни око ние виждаме всичко.

„С третото ни око ние виждаме всичко“ — до днес този ред нямаше смисъл за мен.

— Какво искаш да кажеш? — попита Астро.

— В най-южния край на язовира „Насър“ се намира един от най-великите паметници на Египет — четирите колосални седящи статуи на Рамзес II при Абу Симбел. Всяка е висока над осемнайсет метра. Те са просто гигантски… По времето на Рамзес се намирали на брега на Нил при границата между Египет и Нубия и представлявали предупреждение срещу евентуалния нашественик: „Виж мощта на царя на Египет. Помисли отново, преди да навлезеш в земите ни“… Абу Симбел — така се нарича паметникът — е най-старият в цял Египет: той е на огромно разстояние от основните египетски центрове Тива и Кайро. Освен това е и предмет на най-различни предположения. Защо например е трябвало да се строи толкова зашеметяващ паметник толкова далеч от центровете на цивилизацията? Работата е в това — уточни Джак, — че в Абу Симбел има втори комплект статуи на стотина метра от четирите добре известни статуи на Рамзес. Става дума за изсечен в скалата храм, посветен на любимата му жена — Нефертари. В този втори комплекс има няколко гигантски статуи на Нефертари и всички те гледат над езерото… Тези два комплекта огромни статуи и днес са там, разположени на бреговете на Нил, сега язовир „Насър“. Но те не само съзерцават старата граница. Според този надпис, снет от саркофага на самия Рамзес, те наблюдават храма светилище.

В помещението се възцари абсолютно мълчание. Всички осъзнаваха изключителния смисъл на думите му.

— И по какъв начин тези статуи ни разкриват место, нахождението на светилището? — наруши тишината Лешояда.

— С третите си очи — усмихнато отговори Джак.

— О, Джак… — промълви Магьосника. — Ти си гений!

— Какво… Какво означава това? — не се стърпя Ятагана.

Джак заговори със светнал поглед:

— Предполагам, че ако отидем в Абу Симбел и внимателно продължим линията на погледа, започващ от третото око на всеки комплект от статуите — говоря за статуите на Рамзес и Нефертари, — те ще се пресекат в мястото на първия храм светилище.

Жертваният камък на майте

Групата се прехвърли в Лаборатория 2, където на работна маса лежеше Жертвеният камък на майте. Всички се събраха в отделената със стъклена стена стая за наблюдение.

Магьосника започна да обяснява:

— В допълнение към местонахожденията на храмовете светилища трябва да знаем и датите, до които в тях трябва да бъдат сложени Стълбовете… Във входната зала на Лао Дзъ в Китай с Танка открихме следната препратка за поставянето на първия Стълб:

ПЪРВИЯТ СТЪЛБ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЛОЖЕН

ТОЧНО 100 ДНИ ПРЕДИ ЗАВРЪЩАНЕТО.

 

НАГРАДАТА Е ЗНАНИЕ

Ние вече бяхме изчислили Завръщането — така се нарича пълното завъртане на Тъмното слънце, когато орбитата му го доведе до периферията на нашата слънчева система — и това е денят на пролетното равноденствие идващата година, т.е. 20 март 2008. Като отброяваме назад, не е сложно да се установи, че първият Стълб — подходящо пречистен — трябва да бъде сложен на мястото му на 10 декември тази година, на светлината на Тъмното слънце, което означава по време на „изплувана Титаник“.

— Десети декември — сухо отбеляза Стреч — е утре.

— Да.

— Не пришпорваме ли малко нещата?

Магьосника сви рамене.

— Когато бъде изгубено, древното знание не винен бива намирано своевременно. До момента имахме късмет. С Танка знаехме за крайния срок през 2008-а, затова смятахме, че разполагаме с предостатъчно време. Изненадахме се, че слагането на първите два Стълба трябва да е толкова скоро и толкова по-рано от останалите четири. Зоуи? Огненият камък в теб ли е?

Зоуи извади Огнения камък от раницата си и му го подаде.

Старият професор излезе от стаята за наблюдение, мина пред къс коридор, ограничен с две херметично затварящи се врати тип въздушен шлюз, и влезе в Лаборатория 2, където бе Жертвеният камък.

Всички напрегнато наблюдаваха как Магьосника поднесе малката златна пирамида над Жертвения камък. Две видеокамери с висока разделителна способност тихо бръмчаха в тишината — запечатваха изображението на Жертвения камък от две страни.

Трудно беше да се намерят два по-различни камъка: Огненият беше много гладък, златен и блестящ, докато Жертвеният бе грапав, надраскан и целият в червеникави петна.

Но въпреки това те изглеждаха някак… свързани. Сякаш бяха изработени от един и същи майстор.

В една от двете плоски части отгоре на Жертвения камък бе издълбан квадратен отвор, който идеално съответстваше на основата на Огнения камък.

— Окей — разнесе се от говорителите гласът на Магьосника. — Сега ще поставя Огнения камък върху Жертвения…

Бавно и много почтително той поднесе Огнения камък над вдлъбнатината в Жертвения…

… и спусна основата на пирамидата в нея.

Затаил дъх, Джак напрегнато гледаше през стъклената стена.

Огненият камък влезе във вдлъбнатината. Вече свързан с Жертвения.

Магьосника отстъпи крачка назад.

Не стана нищо.

А после кристалът на върха на Огнения камък започна да блещука.

От сдвоените камъни се разнесе засилващо се басово бучене.

Магьосника гледаше невярващо.

Бръмченето внезапно спря.

Тишина.

Никой не помръдваше.

В следващия момент — тишината беше просто красива — върху повърхността на Жертвения камък започнаха един след друг да просветват ослепителнобели символи — различни и един по един.

Най-напред светваше по-ярко един символ — все така в абсолютната тишина, — после потъмняваше, за да светне следващ, и така нататък.

Беше някаква поредица.

Близнаците записваха всичко.

— Числа и епохите на майте — каза Магьосника по интеркома. — Светят само числовите символи, изобразяващи дати. Критичните дати.

Възпроизвеждането продължи общо около четиридесет секунди, после просветването престана и двата древни камъка се върнаха към предишния си вид.

Половин час по-късно — след като Магьосника, Танка и близнаците наблюдаваха неколкократно видеозаписа на събитието и след като обработиха числата — Магьосника обяви:

— Датата от залата на Лао Дзъ е вярна. Първият Стълб трябва да бъде вложен на мястото му по време на „изплуването на Титаник“ преди изгрев-слънце утре, 10 декември. Вторият Стълб трябва да бъде сложен след една седмица, на 17 декември, отново по време на „изплуването на Титаник“.

— Абсолютно сигурни ли сте в тези изчисления? — настоя да знае Робъртсън.

— Да — отговори Танка. — Календарът на маите отдавна е синхронизиран с нашия. В интерес на истината, това е един от лесните за пресмятане древни календари.

— А как стоят нещата с останалите четири дати? — пак попита Робъртсън.

— Те засега не ни притискат — разясни Магьосника — Датите са след три месеца, но са струпани в десетте дни преди Завръщането в края на март 2008-а. По всичко личи, че сме изправени пред два отделни период на напрегната активност — единият сега, другият по-късно. Ако оцелеем след поставянето на първите два Стълба в предстоящата седмица, ще разполагаме с време за възстановяване и ще можем да се поотпуснем преди, след три месеца, отново да настъпи период на активност, свързан с поставянето за десетина дни на другите четири Стълба.

— С други думи, ако не се справим тази седмица — отбеляза Джак, — няма какво да се безпокоим за следващата година.

— Именно — потвърди Магьосника.

Отново се възцари кратко мълчание.

— Окей… — проговори пръв Джак, — в такъв случай следващата ни стъпка е да пречистим Стълбовете, с която разполагаме… Което ни води в другата лаборатория.

Философският камък

Групата тръгна към Лаборатория 1, където на работната маса гордо и мълчаливо лежеше Философският камък.

Магьосника, Лешояда и Стреч влязоха. Магьосника носеше Огнения камък, Лешояда — кадифеното ковчеже със Стълба на саудитите, а Стреч — другото кадифено ковчеже с донесения от Йоланте британски Стълб.

Отново всичко се записваше.

Но макар никой да не забеляза това, камерата на охранителната система в ъгъла наблюдаваше всички.

В тъмна зала на друго място на островната база други хора също наблюдаваха.

Лешояда отвори своето ковчеже и внимателно постави на работната маса Стълба на дома Сауд. Стреч направи същото със Стълба на Йоланте. Сега двата Стълба лежаха един до друг.

Бяха почти идентични: два нешлифовани диаманта с размерите на тухла, необикновени с големината си, мътни, полупрозрачни.

Джак добре знаеше, че всички диаманти изглеждат по същия начин, преди да бъдат оформени от майстор и шлифовани до искрящ блясък.

Знаеше също, че тези два необработени диаманта са много по-големи от всички намирани някога на земята.

Всъщност най-големият досега беше Кулинан, огромен скъпоценен камък, намерен в Южна Африка през 1905 година. Бил разрязан на девет по-малки камъка, наречени от Кулинан I до Кулинан IX, най-големият от които — Кулинан I, — с размерите на бейзбол на топка, в момента бе част от Кралските диаманти на Британската корона.

Едва сега Джак забеляза нещо особено в Стълбовете. Всеки от тях имаше в центъра овална кухина, малка почти кръгла камера, в която като че ли имаше някаква… течност.

Прозрачна безцветна течност.

— Но как е възможно това… — прошепна той.

— Не може да се обясни — проговори стоящата до него Йоланте. — Не подлежи на обяснение.

— Какво не може да се обясни? — обади се Лили.

Уест търпеливо обясни:

— Диамантите са от въглерод, който кристализира под огромно налягане и при висока температура. Това прави диаманта едно от най-твърдите и плътни известни вещества.

— Самата дума „диамант“ — намеси се Зоуи — идва от гръцката „адамас“ и латинската „диамас“, които означават…

— Непобедим. — Лили знаеше.

Уест продължи:

— Което означава, че в един истински диамант, след като е бил подложен на такова изключително налягане, просто не може да има кухини, да не говорим за кухини, пълни с течност. — Той натисна бутона на интеркома. — Лешояд, имаш ли някаква представа каква е течността в диаманта?

От лабораторията Лешояда отговори:

— Анализ на нашите изследователи подсказва, че това е форма на течния хелий, известна като хелий три.

Лаклан прошепна:

— Който не може да се намери на Земята. Макар да е намерен в твърда форма на Луната. „Аполо 15“ донесе образци от него.

— Ин-те-рес-но — проточи Джак.

После забеляза в Стълбовете още нещо необичайно. На горната плоска страна и на двата имаше някаква маркировка.

При Стълба на Лешояда това бе една права линия.

При този на Йоланте линиите бяха четири.

Дори Джак можеше да брои на Словото на Тот: това бяха първият и четвъртият Стълбове.

В лабораторията Магьосника се приближи до Философския камък, носеше Огнения. Със същата почтителност, както преди, той сложи Огнения камък върху капака на Философския камък.

Огненият камък залепна на мястото си.

— Окей. — Магьосника кимна на Лешояда. — Сложи твоя Стълб във Философския камък.

Лешояда пристъпи напред и поднесе диаманта над вдлъбнатината в основата на Философския камък. Размерите й съвпадаха съвсем точно с тези на Стълба.

С две ръце Лешояда спусна Стълба във вдлъбнатината.

После отстъпи назад и двамата с Магьосника внимателно взеха капака с намиращия се върху него Огнен камък и бавно го поставиха върху основата.

Джак напрегнато наблюдаваше.

Не по-малко напрегнато гледаха стоящите до него Йоланте и Робъртсън.

Капакът скри под себе си Стълба.

Сега двете части на Философския камък бяха едно цяло — заедно със заредения Огнен камък и изпълвалия кухината в основата му Стълб.

Всички чакаха затаили дъх.

Никой нямаше представа в какво се състои така нареченото „пречистване“…

Ослепително проблясване стресна всички и ги накара за миг да затворят очи. Макар да проникна само през процепа между капака на Философския камък и основата му с форма на пресечена пирамида, проблясването озари цялата лаборатория.

Всички инстинктивно отстъпиха назад и вдигнаха ръце пред очите си.

От вътрешността на Философския камък продължаваше да се излъчва ослепително сияние.

Кристалът на върха на Огнения камък светеше като виолетов маяк.

Танка тихо каза:

— От незнайни времена Философският камък винаги е бил свързван с някаква трансформация. Според някои той бил способен на алхимия или както учените се изразяват днес, „превръщане на елементите“. Исак Нютон бил особено заинтригуван от това му свойство. Други твърдят, че той можел да променя водата в еликсир, който дарява дълъг живот. Но всички го свързват с думата „промяна“ — невероятна, изумителна промяна.

В следващия миг — също така внезапно, както се бе появило — яркото сияние изгасна. Помръкна и виолетовата светлина на върха на Огнения камък.

Отново се възцари тишина. Осветлението беше нормално.

Всички примигнаха.

Философският камък стоеше мястото си привидно безжизнен, но всички усещаха от него да струи невидима енергия.

Магьосника и Лешояда внимателно подхванаха капака му с щипци.

Капакът се отдели от основата…

… и под него се показа все така лежащият в предназначената за него вдлъбнатина Стълб.

Магьосника го извади и ахна.

Полупрозрачният нешлифован диамант сега беше прозрачно чист — като сълза. А безцветната течност, която само допреди минута се бе намирала в него, сега представляваше капка блестящо сребро.

Първият Стълб бе трансформиран.

Вече бе пречистен.

— Нямаме време за губене — каза Джак, докато бързаха по коридорите на базата. — До изгрев трябва да сме занесли пречистения Стълб в светилището при Абу Симбел.

Йоланте — мъчеше се да го настигне — се примоли:

— Капитане! Капитане, ако обичате! Около Стълбовете има други проблеми, които се налага да обсъдя с вас.

— Можем да ги обсъдим на път за Египет — отговори Джак, без да се обръща.

— Да дойда с вас?

— С нас ли ще дойде? — поиска да се увери Зоуи.

— Тя вече е с нас.

Нещата започнаха да се развиват скорострелно бързо.

„Халикарнас“ чакаше в един хангар в съседство с базата в цялото си великолепие — грамаден и величествен, окъпан в светлината на прожекторите.

Порталът на хангара се разтвори и в него нахлу леден порив. Вятърът облиза носа на самолета и остави по него капки дъжд.

Отрядът на Джак бързаше към стълбите, опрени в корпуса на чудовището.

Тук бяха всички, на които Уест се бе осланял досега: Магьосника, Зоуи, Мечо Пух и Стреч.

Съпровождаха ги новите играчи: Лешояда, Ятагана, Астро, а сега и Йоланте.

Тук бяха и децата: Лили и Алби. Този път Джак бе решил да ги вземе. Предчувстваше, че в Египет, родила на Словото на Тот, уникалните лингвистични умения на Лили може да му потрябват.

Единствените, които не идваха с тях, бяха Танка и близнаците Лаклан и Джулиъс. Те щяха да останат на остров Мортимър и да продължат научните си изследвания — и да търсят местонахожденията на останалите храмове светилища.

В офис на друго място на острова американският полковник, известен като Вълка, наблюдаваше на екрана на монитор единайсетте члена на екипа на Уест да се приближават към „Халикарнас“.

До него както винаги неотлъчно стояха двамата му помощници: Рапирата и Ножа.

Вратата зад тях се отвори и Пол Робъртсън влезе и попита:

— Е, какво ще кажете, полковник?

Вълка не отговори веднага, продължаваше да наблюдава Джак на монитора.

— Джуда беше прав за него — каза накрая. — Уест е добър. Сглобява добре ребусите… находката му с Абу Симбел е достойна за уважение. Освен това умее да се изплъзва. Надделя над Джуда при Гиза и се измъкна от атаката на Черния дракон в Австралия.

— Йоланте? — поинтересува се Робъртсън.

— Тя трябва зорко да бъде наблюдавана — отговори Вълка. — Макар в момента да изглеждат услужливи, големите европейски родове действат само в свой собствен интерес. И имат свои агенти тук. Изобщо не трябва да си правим илюзии: кралските особи ще ни зарежат в мига, в който това им стане изгодно.

— Да предам ли на Астро или Лешояда някакви по-специални инструкции? — попита Робъртсън.

— Що се отнася до Астро — определено не. На този етап действията му трябва да са максимално разграничени от нашите. Астро трябва да остане в неведение за ролята си, защото в противен случай Уест непременно ще надуши нещо нередно. Що се отнася до саудитеца… той знае, че наблюдаваме всичко.

А тази експедиция до Абу Симбел с цел поставяне на първия Стълб? — зададе последен въпрос Робъртсън. — Не трябва ли да се намесим?

— Не, засега не. Първата награда не ни вълнува. Нашата цел е втората. Следователно в наш интерес е капитан Уест да успее да сложи първия Стълб. Още повече, че ние също можем да се поучим на база на неговия опит. — Вълка се обърна към Робъртсън с остър блясък в очите. — Нека младият Уест го сложи, а след това хванете това малко нищожество и хората му и ми ги доведете.

Под проливния дъжд „Халикарнас“ се издигна над остров Мортимър и полетя над Бристол Чанъл.

И докато поемаше по курс, който водеше към Египет, друг шифрован сигнал напусна островната база — сигнал, който нямаше нищо общо с Джак, Вълка или Йоланте. За онези, който можеха да го дешифрират, текстът гласеше:

ПЪРВИЯТ СТЪЛБ Е УСПЕШНО ПРЕЧИСТЕН.

УЕСТ Е НА ПЪТ ЗА АБУ СИМБЕЛ, ЮЖЕН

ЕГИПЕТ, ЗА ДА ГО СЛОЖИ НА МЯСТОТО МУ.

НАПРАВЕТЕ КАКВОТО ТРЯБВА.